Тълкуване на апокалиптичните пророчества и по-специално тези на Данаил

 

     Сега ние се обръщаме към специфичното тълкуване на Данаил, книга, която е призната от всеки като пример на апокалиптична литературна форма.¹ Апокалиптичната се различава от обикновената пророческа литература по следващите характеристики:

1. Апокалиптик има за основа видения изпратени от небето и сънища, вместо само "слово от Господа."

2. Тези видения и сънища са обикновенно характеризирани чрез символизъм, символизъм който е по-странен отколкото този, който се намира на други места в Писанията. Например, ние виждаме животни с много глави, рога и криле. Те говорят и се държат като хора. Ангелите преобладават, понякога стоейки до пророка или над или до реки, понякога летящи по средата на небето. Периодите от време са загадъчно представени като толкова много "времена" или "вечери и сутрини", а също така с дни и месеци.

3. Литературната форма в апокалиптичната литература е главно проза, докато повечето от пророчествата, които се намират навсякъде другаде в Сторият завет са поезия.

4. В обхвата си апокалиптика е космичен, а не национален. Небето и вратите на ада, Христос и Сатана, добри и демонски ангели, грешните и праведните са видяни заедно, те характеризират апокалиптичните видения, а не са обикновенна справка за отделни държави както е основно в пророците.

Въз основа на тези разлики между апокалиптичните пророчества и всички останали е истина да кажем, че:

 

"За да бъдат правилно изтълкувани апокалиптичните писания трябва да бъдат разбрани в термините на техните характеристики, литературна структура и теологични ударения. В центъра на тяхната вест е темата на великата борба, която специално е фокусирана върху катаклизмовия край на този свят и установяването на новият. Всичко това е изразено със силен символичен език, който не всякога допуска точно тълкуване. (Виж Ез. 1:10) Говорейки за Божествени неща, литературният език понякога е крайно недостатъчен, за да предаде неуловимите небесни реалности. В определено отношение, апокалиптичният език е подобен на този в притчите и същата предпазливост трябва да бъде взета когато ги тълкуваме."²

 

 

Най-отличителните белези на апокалиптика са неговите есхатологични ударения. Той винаги сочи към драматичната и катаклизмова намеса на Божествената сила в земните дела, за да избави това малко стадо, което е в непрекъснато опасност да бъде погълнато от жестокият и ненаситен свят.

 

Апокалипсиса е формулиран както следва:

 

Апокалипсиса е книга, съдържаща истински или предполагаеми откровения на небесни тайни или събитията които ще се случат в краят на света и възстановяването на Божието царство.³

 

Апокалиптик е нов теологичен термин, използван в Библейската литература, за да определи вид пророчески писания, които се отнасят до предстоящи или бъдещи съдби и крайната слава на Месианското царство. Великата тема на всичките тези Писания, е Божието свято царство и неговият конфликт с безбожните и преследващи сили на света. В този конфликт крайният триумф на правдата е сигурен.⁴

 

Подчертаното вярване, което вдъхновява апокалиптичната мисъл и определя нейната определена форма на изразяване, беше, че Бог ще се намеси много скоро и катастрофално в човешките дела, тези, които са без контрол, които са безнадеждно корумпирани и че нищо по-малко не може да прогони затрудненията и да изкупи страданията на праведните. С други думи, апокалиптичните пророчества поставят своята надежда в новият век, който ще дойде след като съществуващият световен ред на нещата е преминал. Може би за това тези есхатологични ударения, са причина за интереса в свръхестествените символи, които са отличителни за апокалиптичната литература.⁵

 

В този момент трябва да подчертаем, че има значима разлика, а също така и прилика между Библейският и Апокрифен апокалиптик. Апокрифният притежава следните допълнителни характеристики, освен тези, които вече споменахме:

1. Псевдонимност. Обикновено то е предписано на известен човек от древността като препоръка.

2. Преписана история. Често апокалиптиците описват историята, като че ли е пророкувана предварително (виж частта "Датата на Данаил" относно въпроса дали Данаил съдържа истински пророчества или е обикновена история.)

3. Детерминизъм. Времената са описани, като прецизно решени, така че човешките морални падения и успехи няма да могат да забавят или ускорят краят на всички неща.

4. Етична пасивност. Обикновено окуражаващият характер отсъства в апокрифната литература. Утехата е представена вместо увещание и поправление.

 

Обръщайки се към Данаил ние забелязваме:

1. Той не е псевдонимен. Книгата е единственият източник на информация относно героя.⁶

2. Новият завет говори за пророчествата в Данаил като за оригинални. Христос декларира, че бъдещите събития ще изпълнят това, което е "казано от пророк Данаил." (Мат. 24:15)

3. Дори периодите от време в Данаил не бива да бъдат разглеждани че учат детерминизъм в светлината на условните елементи на някои пророчества (виж Ер. 18:7-10). Йона разгласи пророчество за  определено време, но правилното поведение от страна на тези, които го слушаха отмени предсказаната присъда.

4. Данаил притежава силна етична яснота. (виж 4:27; 5:20-23; 6:4; 9:1-20; 11:32-35; 12:10)

Поради такива разлики, дори учени, които смятат Данаил като продукт от Макавейската ера, отказват да класифицират Данаил като "типична" апокалиптична творба.  A. C. Welch казва: "Може би е разумно ... да тълкуваме Данаил от неговите предшественици, не неговите наследници." ⁷ Един от по модерните учени, Eric Heaton, подсказва:

 

"Да изследваме книгата, във връзка с по-късните апокалиптични писания означава да получим по малко светлина отколкото очакваме от познатото описание и в някои случай е определено заблуждаващо.

 

Данаил страда от бедата че е класифициран с своите второстепенни имитатори."⁸

 

Една от характеристиките на Библейският апокалиптик е, че надминава всичко от подобна природа в други апокалиптични писания. Когато е изследвана от близко, тази определена характеристика, а също така прибавените тълкувания, предава твърдото убеждение, което Божественото вдъхновение може да призове в това, което Данаил представлява.

 

Историческата среда, особено когато е отрупана с принадлежащи описания е ключът към придружаващите я пророчески видения.⁹ Всички тълкувателни проблеми в книгата, като 7:9-13; 8:14; 9:24-27 са илюстрирани с историческият и описателен контекст.

 

Този коментар прилага пренебрегваният тълкувателен ключ към главните есхатологични пасажи в Данаил. Докато много от двете страни, консерватори и либерали, признават факта за връзката между описанията и виденията, не съществува коментар, който да прилага този принцип в дълбочина.

 

Един характерен коментатор е представен тук:

 

"Описанията и виденията са единни в утвърждаването, че Богът на Израел е върховният владетел на света и контролира световната история, и че съвсем скоро, светът ще бъде принуден да признае Неговата мъдрост и величие, когато Той постави началото на Своето всемирно, вечно царство.

 

Въпреки че по-голямата част от глави 2-7 съдържат популярни истории, това е частта, която явно обхваща фундаменталната идея за юдейската религия и очертава с голяма простота религиозните проблеми и теологични убеждения, които определят особеността и важността на книгата ... Като теологичен документ, глави 2-7, могат да бъдат отделни, докато глави 8-12 изглежда, че са в голяма степен зависими от първата част и че най-добре са представени като коментар върху тях...

 

Докато езиковите съображения естествено ще ни подтикнат да свържем видението в глава седма с историите относно Данаил в глава 2-6, неговата форма казва, че то принадлежи към виденията от глави 8-12. Вземайки това, като указание ние може да се "концентрираме върху глава седма, като държаща ключа за критическият проблем и смело да я определим като творчески център на цялата книга. Тя свързва заедно и тълкува историите, които я предшестват, както и представя и вдъхновява по-ясно формулираните глави на коментар, които следват.

 

Историите в глави 3 и 6 ни казват как хората на вярата, могат да се противопоставят на изкушението и да триумфират в беди. Заключителното видение на първата част (глава седма) свързва отделните случаи и дава теологично обяснение на значението им.

 

Символа на Божията цел е Човешкият Син, който се застъпва за Божественият ред поставен над човешкото безредие.

 

Когато достигнем до този основен контраст, ние улавяме нишката не само към книгата на Данаил, но към фундаменталният конфликт на човешкото положение. В книгата, конфликта е пресъздаден реалистично в специфична историческа ситуация, но той също така е част от величието на писателят, който представя проблемите на определена ситуация с богатите термини на човешкият опит и теологично разсъждение, така че, неговото изложение постига забележителна близост до  цялостност.^"10

 

Нека се обърнем сега за доказателства към самата книга:

 

Ключът е пред вратата. Въведителната глава и по-специално въведителните стихове, обобщават главното значение на книгата. Тук е представен конфликта между Божието царство и царството на Вавилон, представящо всички земни сили. Светилището и поклонниците в него са представени в контраст с Вавилонският храм и неговите религиозни водачи - Халдейците. Неизбежният конфликт между двете системи на поклонение принадлежащи на противоположни царства е илюстриран в изпита относно незначително изискване, което беше противно на закона на Йехова и изпита свърши с оправданието и издигането на избраните, които бяха абсолютно послушни на Бог. Това са темите, които са изяснени в всички следващи глави. В цялата книга, Бог, въпреки че е невидим, е съдия на тези, които Му служат и на тези, които не Му служат. Неговата невидима сила, донася победа на истинските поклонници.

 

Следващата таблица показва мотивите на описателната част и на тази с виденият.

 

Божието царство В контраст с Царството на този свят Истински поклонници В контраст с Фалшиво поклонение Мъдрост отгоре В контраст с Мъдростта на този свят Божият закон В контраст с Човешки закони Истина В контраст с Измама Смирение В контраст с Гордост Любов В контраст с Преследване Почит В контраст с Богохулство Месия (Христос) В контраст с Антихриста Човешкият Син В контраст с Мерзостта на запустението Избраните В контраст с Болшинството Небесните ангели В контраст със Злите духове Награди В контраст с Наказание

 

Не само историческите моменти описани в Данаил, но също така и героите притежават нравоучителна важност. Данаил, служител на живият Бог, който принадлежи към Израилевото светилище и който решава в сърцето си да не се оскверни, е показан като един, в който не може да бъде намерена грешка, освен в нещата свързани със закона на неговият Бог. Казва се, че в него имало превъзходен дух и че той е възлюбен. Притежаващ духа на пророчеството  и същевременно ученик на пророчествата за бъдещето, продукт на истинско религиозно образование, Данаил е представител на Божиите светии във всяка ера и по-специално на тези в последните дни. Той не е искрен само пред Бог, мъж на молитва и изследване на Писанията, но той е смирен и пред хората, внимателен, вежлив и сърдечен.

 

В контраст с Данаил, който представя Божият народ и който замъглено представя Христос, виждаме хора като Навуходоносор, Валтасар и Дарий, които чрез извратеност, слабост и злоба обиждат небесният Цар и пропагандират идолопоклонническо поклонение. Тези мъже на гордост и богохулство преследват всеки, който не им се подчинява и те уместно представят Антихриста и неговите представители във всички векове. Споменатото от тълкуватели и самият текст демонстрират, че това, което пророчествата казват в глави 7-12 от Данаил, първо е представено в описанията в глави 1-6. Прецизното приложение на този принцип към ключовите пасажи на книгите е оставено за коментара.

 

Последната отличителна черта, която трябва да бъде спомената относно тълкуването на апокалиптичните пророчества в Данаил е, че християнинът тълкувател, трябва да бъде ръководен от личното тълкуване на Христос на тази книга, както е показано в Новият Завет и по специално в последната проповед на Исус и чрез по-късните видения дадени от Христос на Йоан в Патмос. Павел, Христовият представител също коментира върху Данаиловите пророчества относно Антихриста във 2Сол. 2. Така че, тези есхатологични части от Новият Завет са необходими за правилното разбиране на Данаил за нашето време.

 

Следващата таблица илюстрира този принцип, показващ използването на Данаил в проповедта на Христос относно краят на света.

 

Марко 13	Данаил
"... ккогато всичко това предстои да се изпълни" (ст. 4)	"Всичко това ще се изпълни" (12:7)
"Войни и за военни слухове" (ст.7)	"Но известия... ще го смутят... затова ще излезе с голяма ярост да погуби" )11:44 и 9:26)
"Това трябва да стане" (ст.7)	"... що има да стане"(2:28)
"И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен." (ст.13)	"Ще падат от меч и от пламък, чрез плен и чрез разграбване, много дни... та да се очистят и да се избелят, до края на времето" (11:33-35) "И в онова време твоите люде ще се отърват."(12:1)
"Мерзостта, която докарва запустение,  стояща там гдето не подобава." (ст.14)	"Престъплението, което докара запустение." (8:13)
"Който чете нека разбира." (ст.14)	Данаил използва мисълта за разбиране повече от двадесет пъти. Виж по-специално 8:15-17; 9:2, 22-23; 10:1; 11:33;12:8
"Ще има скръб небивала до сега от началото на създанието." (ст.19)	"И ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време." (12:1)
"И ако Господ не съкратеше." (ст.20)	"Седемдесет седмици са определени за людете ти." (9:24)
"Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса."(ст.22)	"И няма да зачита боговете на бащите си." (11:37)
"Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава." (ст.26)	"Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци... И Нему се даде владичество, слава и царство."(7:13-14)

 

Забележки

 ¹ Виж Journal for Theology and the Church, Vol 6, 1969; Interpretation, Vol xxv, No.4, 1971. Двете списания в тези издания са нацяло посветени на този проблем.D. S. Russell, The Method and Message of Jewish Apocalypse (Philadelphia: The Westminster Press, 1964)

 

² SDA BC, Vol 7, p. 724.

 

³ George Eldon Lad.d, "Apocalyptic, .Apocalypse, Baker's Dictionary of Theology, ed. Everett F. Harrison (Grand Rapids: Baker Book House, 1960), p. 50.

 

⁴ Milton S. Terry, Biblical Hermeneutics (New York: the Methodist Book Concern, 1911), p. 338.

 

⁵ Martin Kiddie, The Revelation of St. John, The Moffatt New Testament Commentary, Vol 16 (New York: Harper & Brothers Publishers, 1940), pp. xxii, xxiii.

 

⁶ Не е сигурно дали "Данаил" от Езекил 14:14, 20;  28:3 е този от книгата Данаил.

 

⁷ Welch, p. 129.

 

⁸ Heaton, pp. 35-37.

 

9 Това е истина относно Откровение, последния Библейски апокалипсис, а също така и за Данаил. Трудно е да приемем, че по някаква случайност тази книга говори твърде много относно гонение и че вечната небесна почивка ще започне с картина за Йоан, който е затворник на остров Патмос от Рим, новия Вавилон и въпреки това посетен от Христос в съботен ден.