|
|
ИСУС ПРЕДСТАВЯ ДАНАИЛ
"Когато видите запустението... за което говори Данаил... Разберете!"
В последния ден, на Своята публична мисия, Христос даде на учениците си панорамно пророчество, обхващащо следващите двадесет века, завършващо с Неговото завръщане в слава. Когато Го запитаха за определен знак, за края на света, Той отговори: "Ще се появят фалшиви религиозни водачи, войни, глад, епидемии, земетресения и преследване ще предшестват края, но специалният знак, за който трябва да гледате е "мерзостта на запустение, стояща в святото място, там, където не трябва да бъде, както е предсказано от пророк Данаил." (Мат. 24:15 и Мар. 13:14)
За да подчертае предупреждението основано на "пророк Данаил", Христос прибави съвета: "този, който прочита нека разбере." Забележете, че единствената Старозаветна книга, към която Христос специално посочи, казвайки: "разберете" е книгата на Данаил, и това тайнствено наблягане бе дадено специално за тези, живеещи в нашето време, когато знаците казват, че света, както го познаваме се изчерпва и се олюлява към края си.
Откакто времето е съществувало, "по земята бедствия за народите в недоумение... човешките сърца ще премират от страх"(Лука 21:25-26), тогава тези, които разбират пророческите думи на надежда и обещание ще "погледнат нагоре", знаейки, че освобождението от смърт, скръб и злина наближава. Тази увереност ще е възможна, защото вярващите ще разпознаят в трагичните събития, на своето време изпълнението на предсказанията на Данаил, разпознаване, което е възможно само чрез послушание на заповедта на Христос, да "разберем" писанията на Старозаветният пророк.
"Мерзостта на запустението" Окуражение върху окуражение е натрупано за всички, за да не спират за почивка, докато не получат за свои, специалните благословения, произнесени над тези, които в последните дни ще разберат, "пророк Данаил". Прочетете богатите благословения в Данаил 12:3, 4, 9, 10 и забележете повтарящата се дума "разберат" в тези стихове. Тази дума е един от ключовете, за книгата и със синонимите си се среща около 25 пъти в нея. Не е за учудване, че Христос изкусно включи това в Своята последна проповед.
Фразата, "мерзостта на запустението", която звучи отдалечено и учудващо за нас днес, беше избрана от старозаветните юдеи, като кратко заглавие за мистериозната книга, написана от пророка в плен. Всички новозаветни пророчества, отнасящи се до Антихриста са извлечени от първичните предсказания занимаващи се с "мерзостта на запустението", намираща се в Данаил глави 8, 9,11 и 12. Така фразата е еквивалентна на по-добре познатата, която е приложена за силата, която ще преследва Христос и неговата църква в последните дни. "Мерзостта на запустението" и равна на "Антихриста".
Данаил видя във видение, че преди установяването на Божието царство, различни сили ще потъпкват почитането на Бог. Характерно за всички тях ще бъде служба на идоли (непрекъснато споменавана като "мерзост" в Стария завет) и преследване ("запустение") на всички, които отказват да се подчинят. Накрая, той вижда, че в "края на времето", истинското богослужение ще бъде застрашено за последен път, с богохулни и идолопоклоннически закони, изискващи послушание към фалшивата религия. Идолопоклонничеството винаги произлиза от фалшиво благовестие и винаги поражда омраза към тези, които са се захванали за благовестието на благодат съсредоточено в Голгота.
Някои коментари, направени от учени, върху Данаиловите загатвания за "мерзостта на запустението" са интересни. Ето някои от тях:
"Някои форми на безбожие и безверие, ще бъдат установени със закон дори и в християнската църква, както нашият Господ предсказа (Мат. 24:15)...
Така ще бъде в последното време. Църквата ще бъде предадена от някои, които заемат високи длъжности и чрез тяхната боязливост, предателско отстъпване и компромиси, тя ще бъде замърсена от форма на богослужение, което ще я направи отвратителна пред Бог, и ще направи всички, които са добри да плачат, да крият лицата си в скръб, и да напуснат дворовете на светилището." (Wordsworth, Commentary, Vol. VI)
"Ние срещаме "мерзостта на запустението" в Данаил, в пасажи които се занимават с преследване и подтисничество... Имайки предвид контекста, както в Евангелията, така и в Данаил, (който беше изтълкуван есхатологически) изглежда вероятно, че символът, за който става въпрос се отнася за форма на богохулство, което ще характеризира последните дни. Опустошението, (ще бъде)... свързано с него." (Lars Hartman, ProphecyInterpreted, Coniectanea Biblica. New Testament series I, p.152)
"Това е формула, показваща отхвърляне на Божията религия, оскверняване на това, което е свято, разпуснатост и изкривяване на Неговият ред за богослужение, чрез сила, която е противна на Бог. Това описание е приложимо с повече или по-малко сходство за няколко кризи в историята (включително)... Антихриста." (Joseph Tanner, Daniel and Revelation p.56 /emphasis his/)
Така че е ясно, че на Данаил му бяха показани в пророческо видение, хора, като него, които ще са свидетели на омърсяването на святи неща и преследващи закони на фалшива религия. Такива хора в последните дни, ще бъдат третирани като грешни, заради "загрижеността им за закона на техният Бог", както Данаил беше. Но те също така ще свидетелстват относно отхвърлянето пред своите преследвачи и ще бъдат избавени от "време на скръб, каквото никога не е имало", за да Му служат в мир и радост в Новия Ерусалим. Те ще бъдат подготвени, за идването на Христос, Божият "Помазаник", чрез изучаване книгата на Данаил. Тази прекрасна книга ни учи, че спасението е само чрез Исус Христос, получено чрез вяра и винаги, проявявайки се в послушание на заповедите на Бог. (Виж Дан. 9; 1:8; Римл. 3:31; Йоан 14:15)
За да разберем защо Антихриста фигурира толкова много в Данаил, а също и в Последната проповед на Христос ние трябва да си припомним случая и причината за написването на тази Старозаветна книга. Непрекъснати атаки срещу Ерусалим и накрая разрушението на града и храма и вземането в плен, на тези, които служеха на Бог в първата част на 16 век преди Христос е случая, който е причина за пророчествата, които ще изследваме. Данаил беше издигнат от провидението, не само, за да успокоява пленниците във Вавилон, но и всички тези в по-късните векове, които ще станат свидетели на триумфа на злото. Израел не беше сполетяван от по-голямо бедствие, след Египетското робство. Изглеждаше, че всичките обещания на Бог, относно Неговото вечно царство на правда сега пропаднаха. Храмът, или светилището, с неговото пресвето място съдържащо елементите на вечно управление, плочите на закона и славата на Бог ги нямаше вече, така че, изглеждаше, че Божието царство, беше загубило силата си завинаги.
Всекидневните жертвени служби в светилището и заместничество бяха прекратени и всеки посветен юдеин се чудеше дали Вечната Милост не беше напуснала Израел за винаги. Виж Псалом 137 за печалният припев: "Край реките на Вавилон, там... ние плакахме, когато си спомнихме за Сион."
Ситуацията не се промени и в следващите години. Следващите векове, доведоха преследваща сила, подобна на Вавилон. Мидо-Персийците, Гърците, Римляните, всички те преследваха посветените Божии чада на истинското благовестие. Спеше ли Йехова, или беше предприел пътуване? Защо не се намеси? За вярващите, живеещи преди първото идване на Христос, тези въпроси щяха да бъдат камък за препъване, но не и за книгата на Данаил. Подобни въпроси имат връзка с нашите неразрешени проблеми. Вземете за пример, централният и основен проблем за значение.
Когато философът песимист, Шопенхауер, седящ разчорлен на пейката в парка, бил запитан от надзирателя на парка кой е той, той отговорил: "Аз бих искал да знам това." Същият въпрос и отговор отеква през всички човешки дейности. Според собственото си признание, човекът на двадесетият век е изгубен. Той не само е изгубил пътят си, но и посоката си. Този, който в миналите времена е задавал въпроса, сега се е превърнал във въпрос за самия себе си. Модерната култура, независимо дали е представена от художествено изкуство, литература, музика или от политически и социални дейности, потвърждава една вест - "човекът е болен" и той е болен, защото е изгубен.
Всяка идеология зависи от антропологията си. С други думи, всяка мисловна система, е основана на специфични убеждения относно произхода на човека и дали тази система е права, зависи от това, дали първоначалната предпоставка е вярна. Явно е, че продължителната несполука на почти всяка модерна идеология трябва да е в резултат от погрешни решения на загадката относно човека. Може ли Паскал, да е бил прав, когато е казал: "Без да познаваме Исус Христос, ние не можем да знаем какво са живота и смъртта, какво е Бог, и какво сме ние?"1
Павел Тиллих казва: "Бог умря в деветнадесети век, а човекът умря в двадесетия." Когато следваме курса на човешката мисъл, изглежда че Нютон (без умисъл) отхвърли Бог със своята теория за механичната вселена. Дарвин, чрез своята теория за еволюцията, отхвърли човека, който веднъж, бе създаден по подобие на Бог и поради това специален и величествен. Фройд, дори и до днес, отхвърля разума, настоявайки, че човек не е нищо друго освен животно, мотивиран не чрез причина, но чрез скрити несъзнателни импулси. В последните сто години ние не дискутираме върху това, дали човекът е животно, но какъв вид животно е той. Мотивиран ли е той от своите колективни наследствени импулси и маниери (Дарвин), чрез икономически потребности, от неговият стомах (Маркс), или от неговото либидо (Фройд)? Но независимо от това, което "кара Сам да тича" накъде тича той и защо"
Главният факт на нашето време е безсмислеността. С Бог ограбен, човекът понижен, разума отречен, какво остава? Възможно ли е да използваме термини като, "добър", "по-добър", "най-добър"? Всичко "добро" ли е? И ако да, как знаем? Какво е животът? "Болест, чието единствено лечение е смъртта?" "Кошмар, между две вечности?" "Наказание, за престъплението да си роден?" "Приказка, разказана от идиот, пълна със звуци и страх, означаваща нищо?" Ако животът е: "Прашно скеле, върху напукана земя", и човешката раса, планетна екзема, и всеки човек, нищо повече от една увеличена протеинова молекула и бъдещ тор, трябва ли наистина да ни пука за нещо? И ако да, какво и защо?
Тези въпроси не могат да бъдат пренебрегнати, поради това, което философите наричат "страшният избор". Независимо дали сме Джими - геният или Макс - идиота, от събуждането на съвестта ни сутрин до заспиването и в полунощ, ние всички сме заангажирани във вземането на решения. И решенията, които вземаме са основани на това, какво мислим, че сме, и къде мислим, че отиваме. Начинът, по който гледаме на живота, зависи от това, какво вярваме относно произхода си. Как започна този свят? Продукт на шанс ли е?Дали време плюс материя, плюс шанс прави свят и ако е така, откъде дойде материята и от къде дойде разума? Вместо мързеливо да кажем: "Няма значение, не му обръщай внимание", за да може да имаме база, за неизбежното задължение на вземане на решения, трябва да потърсим произхода на двете, материя и разум.
Последното е указанието, което повечето хора пренебрегват. Ние използваме нашият разум, както използваме нашите очи и като възприемаме чрез очите, на нашият прозорец-разум, а ние приемаме прозореца за даден и се концентрираме само на това, което виждаме през него. Но отново, откъде дойде разумът? Може ли мисловното и физическо зрение да са плод на шанс? Каква невероятна случайност, че тази уголемена, човешка молекула, тази купчина от кал, просто се случи, че има приспособление, което "показва" остатъка от всемира и прави мисленето възможно! Ако разумът е продукт на случайността, може ли да се доверим на продуктите му? От друга страна, ако може да се доверим на разумът, не е ли така, защото той е продукт на Вечен Разум?2 Ако личността е най-високият продукт на всемира, не е ли така, защото тя е продукт на Вечна Личност?3 В този век, в който безсмислието е голямото заболяване на човешката раса, надминаващо всички други болести, когато самоубийството се е превърнало в отличителен белег на нашата безизходица, то мъжете и жените, които задават тези въпроси, са щастливи, ако получат положителен отговор. Те са намерили котва, за живота, магнит, който придава важност на съществуването им. Една от целите на тази книга е да покаже, че оптимистични отговори на неизбежните въпроси за живота са валидни. Старовремската книга, която изследваме декларира: "Има Бог в небето, който открива тайни и Той прави познато... това, което ще се случи в последните дни." (Дан. 2:28 RSV)
След прилива на философски, политически и социологически оптимизъм, който ознаменува поглъщането на Хегеловите афоризми в деветнадесети век, благовестието на неизбежният прогрес, се превърна в правоверност на интелигенцията във всяка страна. Те сведоха катастрофалният край на света, заплашен от Писанията, до теологично преддверие на Ада, като реликва от варварските времена.
С изминаването на годините и историята на две световни войни, както и глобалната икономическа депресия помежду тях, и приблизително 100 войни, и мирната еуфория в 1945 година, модерната философия се промени. Вероучението за неизбежен прогрес се превърна в еретичество и песимистичната, но валидна вътрешност на Киекегаард го замениха. Сега ние живеем в ерата на екзистенциализъм, в която човек навсякъде признава проблематичната природа на живота и невъзможността си да даде отговори.
Поради широко разпространеното безпокойство идващо в резултат на настоящето заболяване от безсмислие, много от теолозите на двадесети век, се обърнаха отново към изследване на апокалиптичните пророчества, пророчества намиращи се в книгите на Данаил и Откровение, които представят чрез символи божественият план за света.
Порой от статии и книги се изля от религиозните печатници след 1945 година. Докато беше модерно да се отрича, че Христос някога е бил учител, на апокалиптични теми, колелото на изследването се завъртя в пълен кръг и от всякъде теолозите признаха това, което техните предшественици отричаха, че Исус вярваше в апокалиптичните образи на Данаил и ги използваше, за да проповядва Собствената си вест.4
Новозаветните учени от всякъде признаха, че цялата есхатология на Новият завет се основава на това, което първо е казано в книгата на Данаил. Последната проповед на Христос, както е записана в Мат. 24, Мар. 13 и Лука 21; пророческите пасажи в 2 Сол. 2; Йоановите загатвания за Антихриста в неговите послания и цялата книга Откровение, всички те, извличат своят първоначален материал от Данаил.!
Данаил може да бъде възприет като "семето" на есхатологията, последната Исусова проповед и 2 Сол. 2 като "листата" и "класа", а книгата Откровение ще е налетият "клас". В такъв случай, разполагаме с всеки стимул да изследваме отново, това, което Писанията казват, за бъдещето на света, и всяко такова изследване трябва да започва с тази книга, за която Христос подтикна Своите ученици в последните времена, да "разберат" - книгата на "пророк Данаил". (Мат. 24:15)
Тази книга показва, че в сянката и стои незабележим Вечният Наблюдател, "Бог, в чиито ръце е вашият дъх и на когото принадлежат всичките ви пътища". Той стои готов, за да успокои и екипира заточениците, да освободи потиснатите, да просвети незнаещите, да смири гордите, да накаже нечестивите и да възстанови каещите се. Ние не сме оставени сами, за да воюваме в борбата на живота, да бъдем смазани от нейните Навуходоносоровци, да бъдем погълнати от нейните лъвове или кремирани в нейните пещи.
Най-дълбоките думи в книгата на Данаил, съдържат серия от Божествени обещания: да спре престъплението, да направи омилостивение за греха, да доведе вечна правда, да изпълни пророческото видение, и да освети място за срещане на Бог и човека, примирени. (9:24 перифразирам) Добрата вест за днешния свят е, че тези обещания са вече изпълнени от Христовия неописуем подарък на Голгота и че скоро те ще бъдат изпълнени напълно - окончателно завършени - в идването на Царят на Царете и Господ на Господарите.5 И който пожелае, може да наследи идващата слава.
Само този, който вижда Бог като Създател от началото на света, Съдия в края на световното време и Изкупител през цялото време за света, само неговото съществуване има смисъл. Знаейки от къде идва и на къде отива той може да избере правилното в средата на водовъртежа и да има увереността, че когато сенките се оттеглят и бурята утихне, той ще бъде освободен от изпитания и смърт, за да грее като слънцето и "като звездите, за винаги". Нека внимателното прочитане на тези страници, да заздрави убеждението на читателя, в тясната връзка между небето и земята, и да установи доверие в Бог, който вижда планините от трудности, които се появяват като пречка по пътя ни към радостта, и който може да спаси сега и за винаги тези, които му се доверяват.
Забележки 1. Pensees chapter 22
2. Професор Robert Haldane потвърждава: "Ако моите умствени процеси, са обусловени напълно от движения на атоми в мозъка ми, аз нямам причина да допусна, че моите вярвания са истина... и затова аз нямам причина да смятам, че моят мозък е направен от атоми." (Possible Worlds p.209) C. S. Lewis казва: "Ако слънчевата система, се беше появила като резултат на катастрофа и цялата еволюция на човека, също беше в резултат на катастрофа. Ако е така, то нашите настоящи мисли са обикновена катастрофа, катастрофален вторичен продукт от движението на атоми. И това е валидно за мислите на материалистите и астрономите, както и на всеки един. Но ако техните мисли, на материализъм и астрономия, са просто обикновени катастрофални вторични продукти, защо трябва да им вярваме, че те са истина? Аз не виждам причина да вярвам, че една катастрофа, може да ми даде правилен отчет, за всички други катастрофи. Това е като да очакваме, че катастрофата, която става при плискането, когато разклатите шишето с млякото, ще ви даде правилен отчет как шишето е било направено и защо е било разклатено?"(Undeceptions: Essays of Theology and Ethics, London, Geoffrey Blesq 1971q p. 30)
Що се отнася до вечните реалности ние сме ограничени само в следните възможности и само в една от тях, човешката личност може да намери покой: 1. Вечно Нищо, като причина за материя и разум. 2. Вечна Материя, като причина за разум. 3. Вечен Разум, като причина за материя и разум Не е по-трудно да вярваме в личен Бог, Който направи всичко, отколкото да вярваме, че аз, като личност и създание, съществувам. Моето съществуване, изисква Неговото. Необходим е Върховен Разум, да създаде човешкият разум. Факта за Бог, трябва да бъде приет, преди всичко останало да изглежда логично. И ако Бог съществува, ние очакваме от Него да ни даде същото откровение на Неговата воля, каквато Писанията казват, че тя е. 3. Това, което обърква материалистите е появяването на индивидуален характер в свят на химически реакции. Само някой, който е върховно индивидуален може да бъде Основата, за появяването дори на определена индивидуалност, която ние виждаме в нашите съчовеци и познаваме интимно в себе си. Ако Бог е само сляпа сила в такъв случай, потока тече на по-високо от извора, тъй като ние поне можем да сме сигурни, че индивидуалността се проявява в нас.
Хората, които се опитваха да поддържат вяра в Бог, докато отричаха личния аспект на Божеството, искрено се опитваха да напреднат отвъд примитивното разбиране, но за съжаление те се насочиха в погрешна посока. Както животът е по-висш от материята и съвестта е по-висша от обикновен биологичен феномен, осеняването на личната стойност е по-висше от обикновено познание за вътрешен свят. Линията за напредък не е далеч от личното, но към личното и възможно чрез него. Много от тези, които се съпротивляват на понятието за личен Бог, без съмнение се опитват да избегнат това, което от начало изглежда като ограничение на размера и опита ни и това усилие е цялостно, но личното не е ограничена концепция. Никой който е разумен, няма да се опитва да тълкува личният характер на Бог, като се ограничи до ниското ниво на личното, което вижда в себе си. Разбира се, Бог е повече, отколкото сме ние, но Той трябва да е почти, толкова колкото ние сме. (D. E. Trueblood, Philosophy of Religion, New York, Harper & Brothers, 1957, p. 270)
4. Почти за цяло столетие, учените спореха, че последната проповед на Исус не беше произнесена от Исус. Те представиха Исус, като Западен интелектуалец, от деветнадесетия век, който не е възможно да е вярвал в такава химера, като краят на света. След подробното разследване, направено от G. R. Beasley-Murray върху цялата значима литература по въпроса (виж "Исус и бъдещето") измислици, като теорията за "малък апокалипсис", на която се разчиташе да обясни Марко 13 глава, не успяха да постигнат целта си. Неотдавна ревизираният коментар на Peake, казва на страница 814, че "опита да извадим есхатологичния елемент от ученията на Исус е без оправдание." Има много такива изказвания от учени от всички страни. Книгата на Pannenberg, "Исус-Бог и човек", в своето приемане относно вярването на Исус в апокалиптичните теми е типична за много съвременни дискусии по този въпрос. 5. Новозаветните писатели, виждат изпълнението на Старозаветните пророчества в два велики изкупителни случая: земната личност и мисия на Исус, и Неговото велико завръщане в края на времето... В Библейската перспектива, те не са два отделни случая, но двете действия на драмата на изкуплението...
Всички Новозаветни писатели гледат напред, към есхатологичния завършек на всичко, което беше обещано на пророците. Божието царство, вечен живот, възкресението на мъртвите, изкуплението на праведните в деня на съда, и тяхното преобразяване чрез дара на Святият Дух, (Езек. 36:26-27) всичко това очаква идващият век; и поради личността, мисията, смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос, всички тези есхатологични моменти са намерили своето изпълнение в историята. Царството Божие, очаква Идващият век; но то е завладяло историята в личността и мисията на Исус.
Вечен живот ще последва възкресението в края на времето; но във възкресението на Исус, есхатологичния случай е започнал и на смъртните хора в историята е даден вечният живот. Денят на съда, ще представи Идващият век; но чрез силата на изкупващата жертва на Исус, присъдата на оправдание е вече произнесена над хората, които вярват. Есхатологичното изкупление ще означава "духовно" - което е - духовно-променени - тела за изкупените (1 Кор. 15:44; Римл. 8:23); но преобразяващият подарък на духа е вече даден на хората в историята." (George Eldon Ladd "Unity and Variety in New Testament Faith," Cristianity Today, November 19, 1965, pp. 22,24)
|
|
|
