Трагедията и триумфът

по пътя към вечността

Данаил 7

     Една от най-големите пророчески панорами се намира в седмата глава на Данаил и е записана в шестия век преди Христос. Повече от 25 века са събрани в по-малко от 30 стиха! Съдържанието на втора глава е повторено с прибавени детайли. Великите империи на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим са описани, но ключовото ударение е поставено върху две странни фигури, едната надменен "малък рог", а другата "Син Човешки" идващ с небесните облаци. Сцената на съда е кулминацията на главата с придружаващото го събитие за установяването на Божието царство. Писанията казват:

"Данаил, проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг. Първият бе като лъв, и имаше орлови крила... След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка... Подир това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби... и имаше десет рога. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно. Гледах, догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, догдето звярът биде убит и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма."(Дан. 7:2-14)

Тълкуванието

Няма нужда да тълкуваме това. То вече е изтълкувано.

"Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща. Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята. Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове... Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света... А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството...А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния..." (Дан. 7:16-18; 23-27)

Думата "цар" е синоним на "царство". (Сравнете стихове 17 и 23) Така, че Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим, единствените империи споменати в Писанията от времето на Данаил са посочени, както това беше направено в предишна глава. Десетте рога на четвъртия звяр, представят дивизиите в старата Римска империя, някои от които днес са съвременни Европейски държави. Но какъв е този малък, преследващ рог, който произлиза също от Рим, след като разделянето на дивизии, вече е станало, тази сила, която "воюва срещу светиите" и която се "опита, да промени времена и закони?" (Стих 25)

Малкият рог

В този момент, пророчеството ни посочва същата история, която нашите сърца и нашата лична опитност ни казват. Ние сме "склонни да изоставим Бог, Когото обичаме". Съвсем явно е от действията на малкият рог, че той е религиозна сила, тъй като се занимава с религиозни въпроси и преследва хората, които изповядват религия, различна от неговата собствена. Но тази сила, въпреки че практикува поклонение до известна степен, е загубила светлината за любов и закон. Да коментираме върху този пророчески символ, не означава да  осъдим която и да е религиозна система или група. Но трябва да признаем историческото изпълнение, за тенденциите на нашето общо човешко естество.

Библията свидетелства, че упадъка се установява, когато първоначалната ревност за Христос започва да изстива. Много скоро, след като Ноевото семейство беше избавено от потопа, техните наследници, се обединиха в отстъпничеството на Бабел. Шест седмици, след даването на закона на Синай от Бог на изкупени хора, се появи трагичната грешка на идолопоклонство пред златното теле.

Столетия по късно, Бог отново освободи своя народ от робство, този път, това на Вавилон, но повечето от тях, отказаха свободата и останаха във Вавилон, вместо да се върнат в Ерусалим. Повечето от тези, които се върнаха, започнаха да градят своите собствени луксозни домове, вместо първо да възстановят Божият храм. Във времето на първото идване, религиозните водачи, на най-просветените хора на земното кълбо, се бяха закоравили в ритуалистични педанти със собствена правда, мразейки всеки, който се различаваше от тях в най-малката разлика. Религиозните, бяха тези, които разпънаха Господа на славата. И за по-малко от едно поколение след Христос, апостолите пишеха предупреждения, за да предупредят църквите, че много безбожни хора се вмъкнаха ненадейно в църквата и че ако не бъде положена голяма грижа, църквите ще отпаднат от благодат към погибел.

T. D. Bernard  описва умело ситуацията на църквата в Римския свят към края на първи век:

"Колко прекрасно беше утрото на църквата! Колко бърз, прогресът й! Какви бяха нормалните очаквания, които трябваше да имаме за бъдещата история на църквата, след като тя се развиваше толкова добре? Несъмнено те бяха оформени в много оптимистични сърца, но скоро те бяха заоблачени. Стана ясно, че след като първите конфликти преминаха, дойдоха други, и дългата и изтощителна война със силите на тъмнината беше току що започнала. Борбите "срещу началства и власти,... срещу духовните сили в небесните места," щяха да бъдат по-болезнено изпитани и вярващите бяха подготвени да бъдат, "участници в Христовите страдания", а не да се "чудят на огнените изпитания, които идват за да ви изпитат, като на странни неща, които идват над вас." (Еф. 6:12; 1 Петр. 4:12, 13)

Но най-лошото за църквата не бяха външните войни, а вътрешните борби. Хора, които за дълго време бяха проповядвали благовестието, трябваше да бъдат учени отново на “първоначалните принципи на Божията мъдрост". (Евр. 5:12) Те бяха "отпаднали от благодатта" и отново се връщаха към "слабите и сиромашки първоначални учения, на които отново искаха да робуват." (Гал. 5:4; 4:9) "Някои вече се бяха обърнали към Сатана" без да има видимо преобладаване на заблуда, студенина и световност на духа привлякоха на първо място тъжното отражение на: "Всички търсят своето си, не това, което е на Христос, Исус." Заяжданията бяха широко разпространени, а разколът се разпространяваше и хора в името на Христос и истината, се "провокираха един другиго". Започнаха да се появяват нови форми на грешки,  от комбинациите на Християнски идеи, елементарните принципи на света и ексцентричността на ориенталските философии. Имаше мъже като Яний и Ямврий които "се противопоставиха на Мойсей" съпротивлявайки се на "истината... изоставяйки вярата." Тук бяха Имений и Филет; които бяха в грешка относно истината, казвайки, че възкресението на праведните е станало вече. Тук беше така нареченото "фалшиво познание." (1 Тим. 6:20) свързващо се с хиляди светски форми на лъжа. Докато апостолите описаха реалното състояние и видимите тенденции на неща, които бяха показани ясно, относно какво ще бъде състоянието на църковната история и в същото време, пророческите указания правеха изгледа по-мрачен, защото "Духът, говори открито, че в последните дни, някои ще отстъпят от вярата, вслушвайки се в съблазняващи духове и доктрини на дяволи” и че "в последните дни опасни времена ще дойдат"; отличаващи се с тъмнината на морално състояние, което може би се е очаквало да бъде прогонено от влиянието на благовестието; че в последните дни ще има подиграватели, ходещи след собствените си страсти, казвайки: Къде е обещаното Му идване?" Че денят на Господа няма да дойде, преди да е дошло отстъплението и "човека на греха да бъде открит, сина на погибелта." Противникът, който "издига себе си над всеки, който се нарича Бог или на когото се покланят; така че той е бог, седящ в храма на Бог, показвайки себе си че той е бог." "Мистерията на беззаконието вече е в сила" и както Антихриста ще дойде, дори и сега той е тук. "Много антихристи", хора отричащи "Бащата и Сина", "отричащи Господа, Който ги изкупи, "преобръщайки благодатта на нашият Господ в похотливост" и "ще навлекат на себе си бързо унищожение." (1 Тим. 4:1; 2 Тим. 3:1-5; 2 Петр. 3:3; 2 Сол. 2:3-7; 1 Йоан 2:18,22; 2 Петр. 2:1; Юда 4)

Знам как всеки човек, който избере евангелията, ще очаква да намери последователна история на църквата, основно различна от това, което е. В тези писания изглежда, че ние сме свидетели на заредена атмосфера с елементи на бъдещи бури и смърт. Всеки момент, силите на злото показват себе си по-ясно. Те са неочаквани, но не и забравени. Или за да променим гледката, ние виждаме битки водени от водачите на нашата група, но техните победи не обещават сигурност. Нови нападения биват подготвени, нови тактики ще бъдат използвани, нови врагове ще се стекат, далечните хълмове са почернели от събраните на тях множества и последното увещание, на тези, които падат пред тяхното изобличение е призива на техните приемници да "издържат твърдо, като добри войници на Исус Христос," и "искрено да поддържат вярата, която веднъж бе дадена на светиите." (2 Тим. 2:3; Юда 3)

Факта, който наблюдавах не е просто, че тези знаци за бъдещето са в Евангелията, но че те се увеличават, колкото повече се приближаваме до края и след като доктрините на благовестието са били открити напълно и пълнотата на личното спасение, и идеалният характер на църквата, са поставени в ясна светлина, сенките се събират и задълбочават върху вътрешната история. Последните думи, на свети Павел в 2 Тимотей и тези на свети Петър в неговото второ послание, заедно с посланията на свети Йоан и свети Юда, представят езика на едно време, в което тенденциите на тази история се бяха открили много ясно."(T. D. Bernard, The Progress of Doctrine, pp. 190-193)

Тези тенденции се засилиха през вековете, които последваха. С "обръщането" на император Константин църквата бе доведена в близка връзка с държавата, установявайки модел, който доминираше в средновековна Европа, до времето след Реформацията, и довеждайки до изпит на заблуда и беда.

Включване на езически практики

Поради това че Писанията не бяха достъпни за хората, инстинктите на естественото сърце твърде често заменяха Божествените принципи. Признаци, на езическо поклонничество охотно бяха включвани в Християнската църква и духът на нетърпимост, естествен за непромененото сърце много често вземаше надмощие.

Когато Христос търсеше последователи, Той представяше кръста. За множествата, които Го следваха, Той имаше една вест: (Лука 14:25-27)

Но Неговата църква, забрави за този маниер на подход. До третото и четвърто столетие от нашата ера, нови хора за църквата бяха спечелвани чрез уеднаквяване на разликите, между религията на Христос и другите религии. В това време, например, съботата от четвъртата заповед, постепенно беше изместена от езическия празничен ден, неделя. Свързването на църква и държава, беше опит да се достави липсващата сила на Святият Дух и вместо смирението възтържествува гордостта не защото древните хора, бяха по-лоши от модерните, но защото те бяха от същото слабо естество, както нас.  В такъв случай, малкият рог в Данаил 7 представя религия готова да посее семето си, системата на църква-държава, която доминираше през средновековието и последната световна конфедерация, която ще приеме грешките от миналото и тези на New Age философия на нашето време. (Ученията на New Age са разновидни, но всички те са просмукани от основното еретичество, че човекът е Бог и може да прави превъзходни неща чрез своята собствена сила-пантеистична форма на фалшиво поклонение, по-неуловимо и по-опасно от езическото поклонение в древния Вавилон.) Трите и половина времена, се равняват на разчупено седем, символ на неспокойствие. Всеки опит да се изчисляват дати е лишен от пълномощия. (Виж приложенията по този въпрос)

Синът на погибелта и Човешкият Син

Според пророчествата в Откровение, малкият рог, отново ще доминира на световната сцена. Бъдещето ще донесе възстановяването на нетолерантност и фалшиво поклонение. Народите в света, ще се обединят около Антихриста, сина на погибелта, един, който претендира, че е последовател на Христос, но който в характер и практика Го отрича. (Виж 2 Сол. 2:2-12 и сравни с Йоан 7:12 и Откр. 13) Конфедерацията на злото няма да бъде само от Католици или Протестанти или Евреи. Тя ще бъде съставена от всички, които ценят буквата, вместо духа; страна, вместо вяра; себе си, вместо Христос. И лично Сатана, като светъл ангел ще доминира над конфедерацията в налагането на определени религиозни практики. (Виж Откр. 16:13, 14)

Нека не се задържаме по-дълго на този символ. Има по-добър, върху Когото да се фокусираме, "Човешкият Син". Това е името, което Христос прие, когато проповядваше благовестието. Той е не само Синът на Авраам, но Човешки Син. Той е брат на всички хора. Той е представител - човек, такъв, какъвто Бог Го определи да бъде, човек, както спасените хора някога ще бъдат. Терминът често е използван в Писанията в контекст, който призовава за застъпничество. В тази глава, той сочи към избавянето и прославянето на човешките светии, които са били потъпкани. Те са тези, за които Той ще се застъпи в съда. (Виж Дан. 7:13, 14, 22, 26, 27) Това застъпничество ще бъде извършено от Един, който е бил направен нищожество във всичко, но Който, смирено се съгласи да бъде Съдията-Адвокат за всички, които търсят Неговото заместничество.

Контрастът, между двата доминиращи символа в тази глава трябва да бъде забелязани. От една страна, малкият рог, сочи към такъв духовен упадък, който води хората да приемат привилегиите на Бог, търсещ да промени времена и закони и преследва всеки, които е различен. Но "Човешкият Син" сочи лично към Бог, Който се поклони ниско, за да приеме човешка форма, изтърпя срам, хули и смърт, за да убеди човечеството в любовта на Божеството за Неговите създания. Първият символ, човек, правещ себе си на Бог, сочи към тайната на беззаконието, докато другият, Бог, ставащ човек, сочи към тайната на освещението. Мартин Лутер беше прав, когато каза, че този, от когото има най-голяма причина да се страхува е папа Аз. Резултатът от изследването на пророческите страници на Данаил не трябва да бъде обвинения на други системи, освен нашият собствен "изъм", но недоверие в себе си и ревностно подражание на Този, който смири себе си, за нашето спасение. Ако искаме да издържим през последната криза на земята и нейното отражение над съда, това ще бъде в резултат на духовна връзка с небесният "Човешки Син", плода на оправдание чрез вяра, който вече е произнесъл над нас последната присъда!