Колко дълго, Господи?

Данаил 8

     Монументалната колона, на която един атеист окачва своите съмнения е съществуването на злото. Ако съществува добър Бог, защо Той не направи нещо относно трагедиите в живота? Защо е безразличен към скръбта, болката, войната, бедността, и др.?

Разбира се, атеиста никога не се сеща да зададе друг въпрос, въпрос, който е много по важен. Ако няма Бог, как можем да отговорим за добрите неща на съществуването? Ако шанса е нашия баща, и хаоса нашето начало, как така богатствата на живота, характер, интелигентност, красота, любов, и други от този вид преизобилват? На всеки хиляда души, които задават въпроса за злото, почти никой, не задава въпрос за доброто. Със сигурност втория е по-важен, отколкото първия и дори е ключа за първия. Злото може да се очаква, ако този свят току що е създаден, но преситеността от благодатни фактори не може да бъде обяснена по този начин. От друга страна, ако един милостив и праведен Небесен Баща, постави началото на този живот, може да се очаква, че съществуването ще е училище, така че, могат да се очакват "тежки" неща.

Но, ще бъде ли позволено на злото да остане за винаги? Ако има Бог, определил ли е край за раздора в неговото творение? Ще има ли наранените сърца и стомашни болки, отличителните белези на човечеството?

Сега, ние стигнахме до осмата глава в книгата на Данаил. Глава, която се занимава с повдигнатите въпроси. Тази глава задава въпроса: "Колко дълго Господи ще позволиш на нечестието да преуспява?" И отговорът, който е даден, е свързан с деня на съда, който ще поправи всичките земни неправди.

Кулминацията на символите

Важно е да припомним Христовите забележки относно тази глава. Това пророчество беше дадено от Него в дните преди превъплъщението Му, като сравнението с Дан. 8:13-16; 10:4-6; 12:1; Откр. 1:13-18; 1 Сол. 4:16; Йоан 5:28, 29 изяснява това. И Той го спомена в Своята последна проповед, убеждавайки тези, които живеят в дните преди идването Му, да "разберат" "Данаил пророка" и по специално забележките за "мерзостта на запустението". (Виж Мат. 24:15; Мар. 13:14 и сравни с Дан. 8:13, 14 и 9:27) Няма да е преувеличено ако кажем, че тази глава оформя основата на цялата есхатологична схема на Новият Завет. Всяка секция в този том, която се занимава с детайлите за сцените в последните дни (последната проповед в Матей 24, Марко 13, Лука 21, 2 Солунци и Откровение) цитират от Данаил осма глава. (Виж 2 Сол. 2:4 и Откр. 11:2)

Данаил 8 е кулминацията на символичните описания в книгата. Във втора и седма глави имаме линия от символи, последвани от тълкуване. В тази глава, ние виждаме същото подреждане, символи последвани от обяснение. Но в точката на стих 14, представянето на нови символи в книгата завършва. Всичко, до края на книгата е коментар на символичното видение в глава 8 и по-специално върху стих 14. Няма повече сънища относно метали и зверове. Вместо това, езика е директен и буквален, винаги отнасящ се за ключовото видение в настоящата глава на книгата. В края на тази глава ние четем, че Данаил "не разбра".

Следващата глава започва с Данаил, търсещ по нататъшно обяснение. След това, посещаващият го ангел му казва да "има предвид видението", казвайки, "Сега аз дойдох да те направя способен да разбереш, аз дойдох да ти покажа;.... затова разбери работата... знай, прочее, и разбери, " (Дан. 9:22-25) Глава десета ни представя последното пророчество в книгата и то започва с изказването, че като резултат от това последно откровение, "той (Данаил) разбра нещата и разбра видението."

Най-важният стих

Данаил осем, сумира темите в цялата книга. Тук, използването на еврейски език е възстановено, тъй като ударенията са специално върху важността на случаи, за които Божията църква е загрижена; и за това, свещения език вместо ежедневният арамейски беше по-уместен. Както Данаил започва своята книга с описанието на атака срещу светилището и поклонниците, така тази глава, подчертава същата тема. Както всяка "по-следваща глава показва възможността на Бог да се застъпи за застрашеният си народ, а също така и Своето собствено име, така тук, за пръв път в книгата, действителната дума за застъпничество, се появява. Данаил 8:14, буквално казва: "До две хиляди и триста вечери и сутрини; тогава светилището ще бъде възстановено." Еврейската дума, която тук е използвана за "възстановяване", произлиза от корена на термин, който е използван около 500 пъти в Старият завет, но формата на тази дума в Дан. 8:14 е уникална, като че ли иска да привлече специално вниманието към този стих. Данаил 8:14 в такъв случай е най-важният стих в книгата (с изключение на 9:24), включвайки, ключовите мотиви на всички останали глави. Не е странно, че много често той не е разбиран правилно, и по-специално от тези, които определят дати, които забравят Христовите повтарящи се предупреждения по този въпрос. (Виж Мат. 24:36 и Дея. 1:7) Обърнете внимание на приложенията на тази книга по този въпрос.

Нека да обърнем внимание на главните елементи във видението"

"Прочее, повдигнах очите си и видях, и ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
 

А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си, Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища.
 

И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя. Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста вечери и сутрини; тогава светилището ще бъде възстановено до законното му положение."(Дан. 8:3-14 RSV)

Тълкуването на Писанията

Отново ние не сме оставени да тълкуваме символизма сами. Тълкуването е дадено:

"И чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и рече: Гавраиле, направи тоя човек да разбере видението. И така, той се приближи, гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; Защото видението се отнася до последните времена.
 

И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел и гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А където се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата. И в последните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка. А казаното видение за вечерите и сутрините е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни."(Дан. 8:16-26 RSV)

Думите на Гавраил изясняват, че видението покрива същата територия, както Данаил 2 и 7 с изключение на забележка за Вавилон, който щеше да падне много скоро. То започва от времето на пророка и завършва с Божието царство в стих 25 с намек за камъка от Дан. 2:34, 35.

Много Библейски пророчества, включително тези в Данаил имат преден и заден план. Те непрекъснато сочат към ранно изпълнение, както и по-голямо, в бъдещето. Така е и тук.

Малкият рог, е първоначално Старозаветният Антихрист, Антиох Епифан, първият човешки водач, който преследваше Божият народ по религиозни причини. (Причините на Фараона, бяха политически.) Тези, които са чели книгите на Макавеите, ще видят как първоначално Израел разбра това пророчество. Ние цитираме само няколко стиха, които са типични за цялата книга:

"Александър царува дванайсет години и умря. И господаруваха слугите му всеки в своето място. И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята. От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиох, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство. Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ, и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя. И мнозина от Изроила приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Ерусалим и в юдейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя: да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците, да оскверняват светилището и светиите, да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия, та да забравят закона и да изменят всички постановления. Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт... В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в июдейските градове направиха жертвеници" (1 Макавей 1:7-10, 41-50, 54)

"Тъй тоя човекоубиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт." (2 Макавей 9:28)

"А Макавей и които бяха с него, под водителство на Господа, пак заеха храма и града, а построените от инородци на стъгдата жертвеници и капища събориха. Като очистиха храма, въздигнаха друг жертвеник; като разпалиха камъни и взеха от тях огън, принесоха жертва след двегодишно прекъсване, направиха кадилница и светилници и положиха хлябове на предложението. Като направиха всичко това... стана и очистването на храма, на двайсет и петия ден от същия месец хаслев." (2 Макавей 10:1-3, 5)

Йоан 10:22 се отнася за Христос, празнуващ този празник, отбелязващ очистването на светилището в 164 г. преди Христос. Но цялата тази история, също така сочи към по-голямо изпълнение, както Мат. 22:15; 2 Сол. 2:3, 4 и Откровение изясняват. Антиох е тип, на всичките по късни прояви на Антихриста, включително потисниците на Езическият и Християнски Рим и последния световен съюз на отпаднала религия и политическа власт срещу благовестието.

Данаил 8:14 беше буквално изпълнен, когато в 164 год. преди Христос, приблизително 1150 дни (2300 вечери и сутрини-виж TEV), след началото на оскверняването от Антиох, когато олтара беше церемониално очистен от еврейските патриоти. Но както разрушението на Ерусалим, отразява краят на света (виж Мат. 24, Мар. 13, Лука 21) то тези древни събития, сочат към крайното пречистване на всемира от грях и грешници. Данаил 9:24 обяснява 8:14, сочейки към омилостивението извършено от Христос, което унищожи греха законно при първото идване и действително при второто.

Защо това видение е дадено, ако то покрива същата територия, както предишните? Защото увеличава елементите за последните дни от по-ранните глави. Например, забележете следващите паралели и по специално последните:

Съдът

Тъй като в Данаил светилището е символ на Божието царство на земята, символизма, който е използван тук, обединява историите и пророчествата в тази книга и поставя на преден план истината, че Божиите святи неща, които са били осквернени през вековете, чрез невярващи сили, съвсем скоро ще бъдат възстановени в съда, а също така и поклонниците. В светлината на видимо западане на Божието видимо царство на земята, както е показано чрез потъпкването на светилището от езически сили, това пророчество предсказва възстановяването на истината и вярващите в нея и крайното установяване на Божието вечно царство. Интегрална част от тази тема е унищожението на тъмните сили и по този начин тяхната важност във всяко видение.

Не може да бъде подчертано твърде силно, че Дан. 8:14 сумира темите в цялата книга и сочи към голямата развръзка, въвеждането на святото царство на Бог чрез съда, който първо се застъпва за тези, които дотук са били потискани и презрени. Всички глави в Данаил, сочат за нуждата от тази небесна намеса.

Един от изненадващите аспекти на съда, както е представен от Данаил, показва, че той се състои в деня на завръщането на Христос. (Сравни с Откр. 22:11, 12) Той е есхатологичното прецизно прогласяване на оправданието, направено от Добрият Пастир, Който вече познава своите овци и не се нуждае от процес на изследване (виж Йоан 10:14; 2 Тим. 2:19). Той идва точно когато е готов да съблече Своите дрехи на свещеническо заместничество, за да се завърне на земята, като Цар на царете и Господ на господарите. Писанията учат за съд преди завръщането на Христос - небесното прогласяване, че тези, които са приели благовестието, са оправдани завинаги. Грандиозното възстановяване на тези, мразени от света е моментното дела на Всезнаещия Христос - Неговата последна свещеническа служба, преди да напусне небето, за да се завърне на Земята. Необходимостта от това обявяване от небесния Свещеник-Цар е видяна от някои хора:

"Общата идея е, че всички хора, тези, които са умрели и тези, които са живи в момента, ще бъдат съдени еднакво и в едно и също голямо събрание. Разбира се, че мъртвите ще бъдат възкресени изведнъж, и всички живи, ще бъдат променени и чак тогава, съдът ще седне, за да отсъди вечната съдба на всеки...

Съответно ние ще имаме неправилно разбиране за важното дело и резултата на съда завършено и изпълнено преди самият съд да започне! Истината е, че възкресението и промените, които стават "при мигането на око", за живите, са сами по себе си плодовете и олицетворение на очакваният съд. Те са последиците на присъда, която вече е издадена. По точно казано, хората не са възкресени или променени, за да застанат пред съда. Възкресението и промяната, са продукт на  предварително произнесената присъда. "Мъртвите в Христос, ще възкръснат първо," защото, те вече са присъдени да бъдат в Христос; и живите светии, са грабнати с тях във въздуха, защото те вече са отсъдени да бъдат светии и достойни да наследят този свят. А останалите мъртви, не оживяха преди края на хилядата години. (J. A. Seiss, The Apocalypse, pp. 130, 131)

Допълнителни доказателства

Нуждата от съд, в навечерието на Пришествието е показана ясно чрез истините представени в Откровение 20, където ни се каза, че възкресението ще бъде от две части, разделени от 1 000 години. Само "благословените и святи" ще възкръснат при Христовото идване. (Виж Отк. 20:6) Ако, само праведните са тези, които ще бъдат възкресени при Пришествието, явно е, че решението е било взето, преди Пришествието. Съдът над праведните трябва да предшества, получаването на наградата, но това не е дълъг процес, включващ години, както някои учат.

Вместо това, той е прецизното последно вменяване на Христовите заслуги, заключителното оправдание, в последния велик ден, милостиво дадено като заключителен акт на Неговата свещеническа служба, за всички, които се довериха на Неговото омилостивение, до края на техният път. Тогава ще бъде показано, че оправданието е чрез вяра, само доверявайки се на кръвта, само, дори и в последния съд.(Виж Откр. 22:11, 12)