Размисли върху Данаил 8:14

Пустинната молитва на съдбата

     Нашият век, е век на символи. В наука и технология, математика и езици и хиляди други области, символите са кратката процедура за комуникация. Векове преди формулирането на научните формули или поколението на компютрите, Създателят изпълни своето откровение на истина с впечатляващ и пълен със значение символизъм. Най-добрият пример за това се намира в светилището на Израел.

Символичните пророчества на пророк Данаил, достигат своята кулминация в обещанието: "До две хиляди и триста вечери и сутрини; тогава светилището ще бъде възстановено." (Дан. 8:14) Какво беше светилището и какво беше значението му? Повече място е отделено в Писанията за светилището, отколкото за който и да е друг предмет. Докато създаването на света е записано в една глава, историята на грехопадението в друга и хилядите години преди потопа, са събрани само в няколко глави, голяма част от три книги в Библията се занимава с древното светилище на Израел - Изход, Левит и Евреем. Темата, може да бъде проследена от Битие до Откровение, намираща се във всяка част на свещения запис.

Светилището беше дадено чрез Мойсей като център за тази форма на поклонение, която се практикуваше след грехопадението. То беше драматизирана притча на плана за изкупление, картинна история, образец на благовестието. То беше сянка, но не тъмнина, тъй като представяше Светлината на света. Съдържащо Царският закон в ковчега, който символизираше престол, то служеше като символ на Божието царство, Неговото царуване на небето и земята, а също така като емблема на Царя и Неговият народ, Христос и църквата му. (Виж 1 Кор. 3:10-16)

Важността на светилището

Писмото до Евреите потвърждава, че Израилевото светилище, беше също така "копие или сянка на небесните неща." (Евр. 8:5) Първоначално Бог беше казал: "Нека ми направят светилище, за да обитавам между тях." (Изход 25:8)Така беше показано Неговото желание да пребивава помежду и да бъде с човечеството.

Цялата структура, състояща се от палатка с две отделения, поставена в просторен двор и построена, според прецизните планове на Вдъхновението, свидетелстваше за Христос и Неговата служба. Отвън скинята изглеждаше черна и непривлекателна. Но вътре, свещеникът беше заобиколен от блестящо злато. Над него, крилата на херувимите, бяха преплетени със синьо и мораво и червено с фино усукан лен. Всичката красота отвътре, зависеше от светлината, която се излъчваше от златния светилник. Така е и със самия Христос. Когато за пръв път чуем за него, много рядко ние биваме привлечени. Само когато Святият Дух, освети нашите умове и разкрие славата на Този, който е Любов, тогава ние биваме запленени.

Мебелите, използването и значението им

В първата част на светилището се намираше масата на присъствените хлябове, светилника със седем разклонения и олтара за тамяна. Зад завесата, в Пресветото място, беше ковчега, съдържащ плочите с десетте заповеди, покрит със златно омилостивилище и с брилянтната Божия слава. Изкусно направени фигури на херувими, стояха над ковчега и се докосваха над него. Навън, в двора, беше умивалника (в близост до светилището) и жертвеният олтар (в близост до входа на двора). Арон, от племето на Левит, беше първият първосвещеник.

Ако не беше законът, който стоеше по средата на тази структура, цялата тази постройка щеше да бъде излишна. Тъй като човека, беше нарушил закона, затова беше необходима системата на посредничество. Така че, символичната кръв на животни и символичното застъпничество на човешки свещеници, беше изисквана. Жертвите сочеха към жертвата на Голгота, която щеше да отнеме греха на света. Свещениците също представяха Него, който умря на кръста, за да стане нашият Велик Първосвещеник в небето. Ако в картина мебелите, са свързани чрез права линия, ние ще видим картината на кръст. Подобно, масивните сребърни поставки, забити в пясъка и поддържащи стените на скинята, бяха направени от изкупителните пари, платени от израилтяните, показващи, че стените стояха на основата на изкуплението.

Всеки един от мебелите, предсказваше част от славата на Христос: присъствените хлябове, сочеха към Него, като Хляба на живота, свещника сочеше към Него, като Светлината на света, тамянът посочваше Неговата правда, която единствена може да направи нашите молитви приемливи. Ковчегът свидетелстваше за Този, Който каза: "Твоят закон е в сърцето ми", а омилостивилището, което стоеше между Божията слава и нарушеният закон, сочеше към Христос, като наше умилостивение. Бог гледа на греховете на грешника, само през кръвта на Своя Син.

Христос нашата правда

Правата линия, през вратата на двора, до Славата в Пресветото място, посочваше истинският "прогрес на поклонника", за всеки вярващ. Първата врата, (завеса) беше широка и като че ли казваше: "Който пожелае, може да дойде". Вътре, първия поглед попадаше  върху жертвения олтар, поставен пред белите стени на двора. Този, който се отзове на Христовата покана да дойде, трябва да стои близо до мястото за жертва, кръста, защото там е мястото, където той научава, че сега е "цял в Него," "Направен праведен от Бог в Него," също така сигурно, както каещият се грешник в древността, намираше себе си ограден от чистите бели завеси.

Законното очистване, което ние наричаме оправдание, което на теория е достатъчно за спасение, на практика винаги е придружено от освещение. Силата на греха, трябва да си отиде, а също и вината от него. За това там беше умивалника, където свещениците се умиваха преди да влезнат в първата част на светилището. В първата част бяха даровете на храна и светлина, свидетелствайки за нашата нужда от поддържащия ни Хляб на живота в Словото, и осветяващият ни Дух на Христос. Молитвеният олтар ни напомня за привилегията на общуване. В Пресветото място, ние виждаме символизиран зрелият християнски опит, където закона на Бог, придружен от принципи на милост, контролира нашите сърца и умове. Тогава ние притежаваме Христос в нас, а също така и за нас, нашата Слава, "надеждата на славата". Но, забележете, че кръвта е там, кръвта на омилостивението върху омилостивилището, без която, ние няма да може да застанем пред Свят Бог, дори и за секунда.

(Евр. 9:6-12 учи ясно, че първата част беше символ на Еврейската ера, а втората представя християнската система. Новият завет не учи никъде, за две фази на свещеническа служба в небето.)

Веднъж в годината в Израел идваше кулминационният Ден на омилостивението, когато първосвещеникът отиваше "зад завесата" с кръвта. Попръскана върху закона, който всеки израилтянин беше нарушил, кръвта пророчески сочеше  към деня, в който последният Адам щеше да отнеме греха на света.

Всички бяхме разрушени от греха на първият Адам, но законно, ние сме оправдани от нашият втори Представител, Христос. (Виж 2 Кор. 5:14, 21; Римл. 5:10, 17-19) Всичките грехове на вярващите, минали, настоящи и бъдещи, са простени. Независимо от нашите слабости и грешки, ние сме "приети във Възлюбленият", "съвършени в Него" и "няма осъждане сега." (Виж Еф. 1:6; Кол. 2:10; Римл. 8:1) Мирът идва в сърцето, когато видим, че спасението е напълно безплатно, поради това, което Христос направи за нас и не зависи от количеството на освещение в нас. Ние трябва да правим разлика между оправдание и освещение, но не трябва да ги разделяме. Това е, което учи символизма на омилостивяващата кръв и очистващата вода, които изтекоха от Христовите ребра. (Виж Йоан 19:34) Всичко това се съдържаше в деня на омилостивението, огледалото на Христовата смърт и възнесение на небето, Пресветото място на всемира. (Виж Евр. 9:8, 12, 25; 6:19, 20; 10:19, 20)

Да разберем тези истини на благовестието символизирани в древното светилище означава да познаваме радостта на каещият се разбойник, който в момент на вяра, получи уверението, че небето е негово в същия момент! За практикуващи християни, липсата на такава увереност е духовно безумие. (Виж Лука 23:43; 19:9; 2 Тим. 4:8; 1 Йоан 3:2)