Данаил 9:24-27

условен ли е във всеки

един от аспектите си?

 

     Еремия 17 и 18 са уместни за тълкуването на този въпрос. В 17:21-27 продължителното съществуване на града е обяснено, като условие за послушанието на хората и по специално с обяснението за пазенето на съботата. Ерусалим трябваше да съществува завинаги, ако хората бяха дали на Бог полагащото му се място. В противен случай, той трябваше да бъде разрушен с огън. Следващата глава казва следното:

 

"Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани, та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. Тогава Господното слово дойде към мене и рече: Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка. Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя. Ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя. Ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствувам."(Еремия 18:1-10)

 

Трябваше ли, Ерусалим да бъде разрушен в 586 година преди Христа или 70 година след Христа. Горните глави от Еремия, ясно отговарят с "не" на нашия въпрос. И в Новозаветните пасажи, такива като този в Лука 19:41-44 посочват същия отговор. Ако Израел знаеше нещата, които гарантираха мира му, градът Ерусалим щеше да съществува завинаги. Тъй като тези неща, бяха скрити от очите им, щяха да дойдат дни, когато враговете щяха да разорят града. В Божият идеален план беше предвидено, света да бъде приготвен за  първото Христово идване. И, ако светът беше приготвен така, за идването на Месия, тогава установяването на царството на слава, щеше да бъде установено много по-бързо. Подредбата на думите в 9:24 показва, че 490^те години беше допълнителен пробен период за евреите. Той беше техният последен шанс като нация. Благословенията, които са произнесени тук, можеха да принадлежат напълно на Изроил, ако те бяха приели Месия. Ужасната заплаха относно разрушението на храма, нямаше нужда да бъде изпълнена, така, а както не беше изпълнена заплахата на Йона срещу Ниневия. Когато Ерусалим беше верен на Бог, той беше неуязвим.

 

Така че, 9:24 в своето първоначално приложение беше обещание, че ако Израилтяните бяха верни тяхното престъпление щеше да е забравено и неговият Месия, щеше да благослови нацията и тези, които се бяха присъединили от света към тях с вечна правда. По нататък пасажът посочва, че всичко това можеше да се случи преди завършването на седемдесетте седмици от години. Ако светът беше подготвен от Израел, за първото идване на Христос, ратифицирането на завета, и установяването на царството на славата щяха да последват в бърза последователност. Един коментар подсказва:

 

"Ако нацията беше вярна на това, което й беше поверено и беше оценила главната съдба запазена за нея от Бог, цялата земя щеше да очаква идването на Месия с  ревностно очакване. Той щеше да дойде, Той щеше да умре и щеше да възкръсне отново. Ерусалим щеше да се превърне в огромен мисионски център и земята щеше да бъде подпалена от светлината на истината в един голям финален призив към тези, които все още не бяха приели поканата на Божествената милост." (SDA BC, Vol. 4, pp. 29, 30)

 

Важно е разрушението на Ерусалим и храмът да е поставено извън седемдесетте седмици . Това е така, поради тяхната условна природа. Гавраил говореше за бъдещето, като че ли Израел ще продължи настоящата си линия на компромиси (виж последната част на двата стиха 26 и 27) и като че ли той ще се покае по времето на последната възможност и ще приеме Месия (стих 24).

 

В условната природа на някои елементи в тези пророчества, ние намираме отговора на обвинението на диспенсионистите и други срещу разбирането за седемдесетте седмици като 490 продължителни години. Walvoord казва за последното тълкуване, че има "Ахилесова пета". То "намира буквално изпълнение за шестдесет и девет и половина седмици, но няма изпълнение на кулминацията."

(Daniel, p. 232).

 

Leupold казва за тези, които искат да говорят с термини за 490 буквални години:

 

"Всичко, което им е останало за последната седмица и за завършека на периода от седемдесет седмици е една маловажна дата, седем години след Христовата смърт, когато нещо много маловажно се случи, че коментаторите са в затруднение към какво трябва да сочат. Това тълкуване е изградено на песъчлива основа. Все още никой не е предложил наполовина задоволителен отговор защо краят на такова велико дело, трябва да бъде избрано да доведе до край изчисленията."(Daniel, pp. 436, 437)

 

 

Истина е, че пророчеството не предлага друга кулминация, за периода от седемдесет седмици, от този предложен в стих 24. Не е предложен конкретен, земен случай като знак за 490^тата година и коментарите, които се занимават с този проблем не са много убедителни.

 

Ние предлагаме тезата, че принципите, изложени в Еремия 17 и 18 , за Божиите присъди, независимо дали са благословения или проклятия, са условни отговори на горните критики. Стих 24 казва, какво щеше да стане в краят на 490^те години ако Израел беше верен. Стихове 26 е 27 казват, какво ще стане в по-късни дни, след определеният изпитателен период ако Израел не издържеше изпита. Ударението е върху предупреждението и за това повечето от изразите в стихове 24-27 са отрицателни, доколкото се отнася до Израел. Така че, поради този условен елемент, няма точен единичен случай, който да е даден, за да отбележи краят на 490^те години. Колкото се отнася до Израел, посичането на Месия ще запечати съдбата му, въпреки че факта не беше проявен за още три и половина години в кроя на които години, вестителите на благодат се обърнаха от избраната нация, към презрените езичници. Неяснотата на крайната точка показва условната природа на Дан. 9:24-27.

 

Когато Христос призова новият Израел, след като стария се приготвяше да Го отхвърли, Той също говореше за бъдещето с термини, определящи какво ще бъда ако новия Израел е напълно верен.

 

Забележете следващото:

 

"А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син"(Матея 10:23)

 

"И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила."(Марко 9:1)

 

"Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това."(Марко 13:30)

 

Изпълнението на тези обещания, беше предмет на вярно изпълнение на задачата от новия Израел. Това е ясно обяснено от Матея 24:14. Няма  доказателство, относно мисленето на ранните християни, че задачата, която беше възложена на апостолите и ранната църква не можеше да бъде изпълнена от това поколение.