Всичко е наред

Полунощ и сутрин

Данаил 12

 

     Няма остатъци в изцедените чаши на Писанията. Виното става все по-добро с всеки пасаж, тъй като пътеката на Писанията е както "сутрешната светлина, която свети все повече и повече докато стане съвършен ден." (Пр. 4:18 RSV) Също така последната глава на Данаил е пълна с интересни неща, като че ли предсказва събития, които скоро ще се случат в нашия свят. Ние предлагаме резюме на тези важни стихове:

 

"И царят ще действува според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденствува догдето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни... И в края на времето, южният цар ще се сблъска с него и северният цар ще дойде против него като вихрушка... и като влезе в страните ще нахлуе и замине. Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците... и Египетската земя няма да избегне... и либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му. Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление. И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свет хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.

 

И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват - всеки, който се намери записан в книгата. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.
 

... И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? А той рече: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение: ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста тридесет и петте дни. Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в края на дните ще застанеш в дела си." (Данаил 11:36-45; 12:1-4, 8-13)

 

Първите стихове се отнасят до системата на Антихриста в последните дни. Съюзът църква-държава скоро ще бъде в сила и ще дублира грешките на религиозните водачи и управници от Средните векове. Той ще полага усилия за да принуди хората да се покланят противно на това, което съвестта им диктува. Непокорните ще бъдат бойкотирани и накрая осъдени на смърт. (Виж Откр. 13:13-18 и нашият коментар относно тези стихове в Криза Том 2)

 

Ще се изправи силна опозиция, като древният Египет, която ще отрича съществуването и практическото значение на Бог от Библията. "Кой е Йехова, за да послушам гласа Му?", питаше безочливият Фараон във времето на изхода. Ще изглежда, че политическата система, която е свързана с атеизъм или не Библейската религия ще се противопостави на крайният плод на модерното Християнско отстъпничество, но накрая те ще бъдат обединени от поразителната вълна на сила принадлежаща на последният Колос. Откр. 17:12-17 казва, че всичките земни сили, ще предадат своята сила на "звяра" за кратко време, но тогава, обезверени, те ще се обърнат и ще нахвърлят върху системата, която те временно са подържали. И както изглежда, промиващите мозъка техники, насърчени в нашите дни от медиите и многото аспекти на съвременно образование, ще се проявят в масова хипноза за милиони. Те ще се покланят на гигантската комбинирана застъпническа сила считана като правилна и същевременно застъпническа служба за поклонение, противна на Писанията. Но те ще се обърнат когато е твърде късно.

 

Царят от север

Използването на израза "царят от север" е предназначен, да ни напомни за въведителният пасаж в книгата, където Вавилон от север нападна Израел, за да разруши светилището и хората. В Откровение глави 11-18 ни се казва, че ще има Вавилон в последните дни, пробуждане на фалшива религия свързана с държавата. Това е съвременният цар от север. "Десетки хиляди ще паднат" пред него. Тълкуватели като C. H. Dodd ни казват, че Мат. 24:10 "много ще отпаднат" RSV е забележка за този пасаж в Данаил. (Виж също така Дан. 12:4 в NEB) Някои, които преди са били противници на Божият народ, като Едомците и Моавците, ще бъдат обърнати към истината на Бог и така ще избегнат завладяващият гигант.

 

Исая 11:1-4 ни казва същата история. Забележката за хиляди падайки, следва след думите: "Той ще дойде в славната земя". (Дан. 11:41, RSV) Славната земя не е намек за Палестина, където светилището се намираше, но неговото приложение в Новозаветната ера, трябва да е за изповядващата църква на Бог, която претендира, че е Неговото светилище. Хиляди наричащи себе си християни, ще отпаднат по време на последната криза, докато по същото време хиляди ще напуснат "Вавилон" и ще бъдат спасени. Толкова голяма е силата на Антихриста, че според Откр. 13:8 целият свят ще му се поклони освен тези, чиито имена са записани в книгата на живота. Когато Дан. 11:43 RSV казва, че "либийците и етиопяните ще следват неговото учение", той казва същото нещо, тъй като в дните, когато Данаил беше написан, се смяташе, че тези хора живеят на краят на земята.

 

Антихриста провокиран

След това има забележка относно вестта, която разтревожва Антихриста и го провокира да атакува вестителите и да ги унищожи. "Изток" и "север" понякога са използвани в Писанията за да представят небето. (Виж Ез. 43:1-4; Пс. 48:2) Контролът на Сатана върху Вавилон, на север от Израел беше опит да фалшифицира небесното царство. (Виж Исая 14:12-15) Откр. 18:1-4 разяснява важността на Дан. 11:44. Нещата, за които се говори тук са идентични с "високият вик", издаден от Библейски християни в последните дни, приканвайки хората да се отделят от духовният Вавилон и да се присъединят към тези, които съставят "святият град". (Виж Откр. 11:2; 14:20) Това е същата вест, каквато намираме в Римляни. (Виж Римл. 1:16-17)

 

Забележката за опита за унищожаване и разорение на мнозина (Виж Данаил 11:44) е паралелна с Откровение 13:13-18. Еврейските термини, които са използвани, сочат към религиозно анатемосване което достига своята кулминация в смърт. Следващият стих, разширява мисълта. Славната свята планина, веднъж, описваща Ерусалим и Палестиня, сега се отнася за вярната Божия църква.(Виж Откр. 11:2) Така че това, което имаме тук е картина на Антихриста, който е оградил църквата за да я разруши, точно както се казва  в Данаил 3 и 6, че неправедните са оградили верните евреи за да ги унищожат. Ще бъде обявено от земните власти, че всеки, който не се поклони на звяра (Антихриста) и получи неговият белег ще бъде убит. Не напразно Писанията наричат този период "време на трудност каквото никога не е било откакто съществува народ."

 

Бог не ни оставя да се чудим относно изхода. Неговата вярност никога не пропада. Той обещава на Своят народ: "Никога няма да ви забравя, нито ще ви изоставя." (Ев. 13:5) "Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века."(Пс. 125:2) "Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница." (Исая 41:10)

 

Освобождението

Сега ние виждаме огромното значение при използването на думата "освободя" в стиха, който следва след 11 глава на Данаил. Кръвта на мъчениците винаги е била семето на църквата във време на изпитание, но смъртта на Божиите хора, след като благодатното време е изтекло е безплодна. Докато много могат да загубят живота си в първоначалната атака на преследване, последната, кулминационна атака от силата на злото ще пропадне.

 

В Дан. 12:11-12 се намира последната забележка за "мерзостта на запустението". Предсказано е отново, че в последната криза тази сила ще отнеме "дневната жертва". Не забравяйте коментара на  Bishop Wordsworth относно това пророчество:

 

"Някои форми на безбожие и безверие, ще бъдат установени със закон дори и в християнската църква... Църквата ще бъде предадена от някои, които заемат високи длъжности и чрез тяхната боязливост, предателско отстъпване и компромиси, тя ще бъде замърсена от форма на поклонение, което ще я направи отвратителна..." (Commentary, Vol. vi., p. 62)

 

Откр. 13:13-18 разширява това пророчество показвайки крайното приложение на предупреждението относно "мерзостта на запустението." Христос, в Неговата последна проповед, първоначално приложи Данаиловата забележка за идолопоклонническите и застрашителни армии на Рим, които маршируваха срещу Ерусалим и второ за последната яростна атака в краят на времето. Веднага, след като каза относно силата си, Христос цитира Дан. 12:1относно времето на трудност, което ще дойде на света от омърсяващата  сила на Антихриста.

 

Съдът и възкресението

От важно значение е, да разберем, че глава 12 на Данаил е разширение на Данаил 2:44; 7:26-27; 8:14, 26; 9:24-27. Цялата глава сочи към крайното възстановяване на Бог, Неговата истина и Неговият народ. Съдът е споменат на няколко места, чрез споменаване за наградите на праведните и грешните. Във фразата "той ще дойде до краят си и никой няма да му помогне," (Дан. 11:45) виждаме обещанието, че живите нечестиви в последният час ще бъдат унищожени от идването на Христос, докато следващия стих обещава освобождението на живите праведни, всеки, чието име се намери записано в книгата."

 

Данаил 12:2 е обобщение на двете възкресения в Откр. 20 и тези възкресения са разделени на тези, които са праведни и неправедни, плод на една предшестваща присъда. (Виж Откр. 22:11-12) Стих трети, споменава за славата, наследена от спасените. Те ще сияят като "светлината на простора... като звездите за винаги. "

 

Периодът от три времена споменат в стихове 7-12 е загатване за освобождението на Израел от Антиох Епифан. Те включват краят на Сирийското ужасно преследване, споменато като потискащият цар от север, възстановяването на храма и унищожението на Антиох чрез Божествената намеса. Това е огледален образ на краят и обещание, че последното преследване ще има край, и че всички велики неща, изобразени чрез светилището (по специално Божието царство - плода на спасението) ще бъде изпълнено за слава на Бог и вечна радост на верните.¹

 

Последният стих на книгата, също се отнася за съда. Много Библии препращат до Пс. 1:5, като коментар на този стих. Нека ги сравним:

 

"Но ти си отиди до като дойде краят, ти ще си починеш и в краят на дните, ще застанеш в твоето определено място."

 

Еврейският израз, преведен като "определено място" в Дан. 12:13 е термин, който изразява наследство и предопределение. Той е също термин, използван във връзка с Денят на омилостивението в Левит 16:8, когато беше хвърлено жребие за двата козела, един за Азазел (Сатана) и един за Господа. Тези два козела, представят не само противоположните водачи във великата борба между доброто и злото, но също така и това, което ги следваше. На Голгота, Христос беше третиран като дявола, но когато царството е напълно установено, дяволът ще бъде хвърлен в огненото езеро и с него неговите последователи. Нека никой не си мисли, че ние намекваме, че Сатана по някакъв начин помага за нашето изкупване. Този символ от светилището, е двойно посочване към Христос, който стана "проклятие" дори "грях" за нас и така отне греха на света  и второ към автора на всичкото зло, който презря омилостивението на кръста , и прави омилостивение за своят бунт отделяйки завинаги себе си от всемира на Бог.²

 

В съда всички хора ще бъдат разделени и след това, ще влезнат в своят вечен "дял" или съдба. Когато древният Израел, щеше да наследи Ханаанската земя,  беше хвърлено жребие, за да се определи притежанието на всяко племе. По този начин, всеки човек, застана на съответният си "дял", много преди да бяха получили действителното притежание на земята. Сега, ние стоим на границата на небесният Ханаан и много скоро ще бъдат взети решения относно съдбата на всички, които някога са живели.

 

Решенията на последният съд не са произволни. Бог ще избере всички, които са го избрали. Първостепенно Той не изисква етичен, безпогрешен живот. Вместо това, Той иска да приемем това, което Той е направил за нас в Христос. Той ни призовава да погледнем към Голгота и да видим нейното откровение в нашата неправда и Неговата любов. Ако гледаме достатъчно дълго, нашата себичност ще бъде потопена в Христос и небето ще започне за нас, тук на земята. Светкавицата на Божествения гняв вече е паднала на мястото на Голгота. Тези, които се скрият там, не ще бъдат докоснати, когато цялата земя е обхваната от огънят на Неговата  пренебрегната любов. Нека помогнем, приготвяйки други за този ден, като разгласим "вечното благовестие" и живеем в хармония с Неговата вест на мир и любов. Нека всеки ден от нашият живот и всяко дело, да пошепнат на тези, които са близко до нас: "Който пожелае нека дойде. Той (или тя) които вярват ИМАТ (в този момент) вечен живот" (Откр. 22:17; Йоан 5:24 Ударенията са прибавени).

 

Забележки

 

1 От всички тълкуватели, с които съм се консултирал, относно този пасаж,  намерих забележките на  др. Raymond Cottrell от най-голяма помощ. Ние препоръчваме на всеки читател, неговият коментар, който се надяваме да бъде издаден наскоро.

 

2 Нашите коментари, относно частта за поклонниците в последните дни, от присъдата на Бог, може да помогнат на някого. Те се намират в нашият коментар на Откровението, наречен Crisis!, vol. 2, pp. 535-537, в тълкуването на Откр. 13.

 

Тълкуватели, стари и нови, виждат в тези последни стихове на Откр. 13 и първите стихове на Откр. 14 намек за Денят на омилостивението, денят, в който Израилтяните вярваха, че техните съдби са запечатани. Това не трябва да ни изненадва, тъй като Денят на омилостивението е представен и в други пасажи на книгата, и по специално Откр. 8; 11:19 и глави 13, 15, 17, 20. Сър Исак Нютон много отдавна предложи:

 

"Това запечатване загатва относно традицията на евреите, че в денят на изкуплението всички израилтяни са запечатани в книгите на живот и смърт.(Buxtore, in Synagoga Judaica, c. 18, 21). Талмуда ни казва, че в началото на всяка година или първият ден на месец Тишри, седмият месец на святата година, три книги са отворени за съд; книгата на живот в която са записани имената на тези, които са съвършено праведни; книгата на смъртта, в която са записани имената на тези, които са атеисти или много грешни; и трета книга в която са записани имената на тези чиято присъда е отложена за денят на изкуплението и чийто имена не са записани в книгата на живот или книгата на смърт преди този ден. Първите десет дни на този месец бяха наречени дни на покаяние и през тези дни те постеха и се молеха много, и вярваха, че на десетият ден техните грехове ще бъдат простени и техните имена записани в книгата на живота, затова този ден бе наречен ден на изкупление. И на този десети ден, връщайки се от синагогите, те казваха един на друг, Бог, Създателят те запечата за добра година. Те вярваха, че книгите са запечатани и присъдата на Бог остава непроменена до краят на годината. Същото нещо е представено от двата козела, на чиито глави, първосвещеникът всяка година, в денят на изкуплението, поставя  двата жребия означени за Бог и за Азазел; Божието жребие, сочеше към хората, които са запечатани с името на Бог на техните чела; и жребието Азазел, който беше изпратен в пустинята, представящ тези, които получават белега и името на звяра и е изпратен в пустинята с великата проститутка." (William Whitla, Sir Isaac Newton's Daniel and the Apocalypse, pp. 315, 316)