Глава четвърта 

Първоначалното пресяване

     Читателят трябва да изследва Дан. 1:3-21. Първоначално тези стихове са почти разочароващи. Ние четем, за изпит относно диета и последиците от това. Но нека спрем за момент. Първият изпит, записан в Святите Писания изглежда също така незначителен. Той също е относно апетит. Възможно ли е, дълбочината на любовта, да бъде най-добре открита в малките неща? Ние можем да възхваляваме човек, който предава майка си на смърт, за да се сдобие с царското благоволение, но с какво отвращение ще мислим за човек, който продава майка си за няколко цента.

И отново, големите врати, се въртят на малки панти. Тази история, не отразява ли Сатанинският модел на атака? Не се ли опитва той, всякога да достигне цитаделата на сърцето чрез сетивата? Ако Духът на Бог, поддържа връзка с грешниците, чрез нервите на ума и ако тези нерви са физически, отразяващи състоянието на стомаха, каква по-важна длъжност, може да има от тази, да запазим този много важен орган, в най-доброто възможно състояние. Не беше ли Христос Този, който започна Своята служба, илюстрирайки как трябва да бъде извоювана победата в тази област? Прочетете записаното за Неговия четиридесет дневен пост. Голгота, спасението на света и запазването на спокойствието на всемира, зависеха от Христовото подчинение и Неговия апетит на волята на Бог. Не е случайност, че службата на Спасителят, започна и завърши със забележки за победа в същата област, където нашите първи родители не издържаха. (Виж Мат. 4:1-4; 27:34)

Заговорът се задълбочава, когато Данаил продължава. Първоначалният изпит бива последван от други.  Изпитът относно приемането на нечисти и нездравословни храни е последван от изпит относно поклонение. Ситуацията, описана в Данаил, трета глава, приканва за положителното признаване на идолопоклонството, поклонението на златната статуя в полето Дура. По късно се появи по-трудно, изпитание. Само спри да вършиш нещо, което принадлежи към твоето лично богослужение. Само спри да се молиш на Бог. Този отрицателен изпит е по-взискателен от този в Дура. Изглежда толкова лесно и позволено само да заобиколим виждащите се молитви на някого, отколкото да се поклоним на идол.  По този начин е представен натиска, който идва до всеки християнин, а в края ще връхлети и върху църквата.

Мъдрото заключение

Верните служители на истинският Бог, представени в тази книга, са типа на онези верни вярващи, чиито преследвания са скицирани в следващите пророчества на тази книга. Ние не сме първите, които виждаме дълбокото значение на историческият запис в Данаил, относно трудности и преследване. Съвременните Библейски ученици, ще направят добре, ако размишляват върху сериозните заключения на добре познатите учени, Patrick Fairbairn и Bishop Christopher Wordsworth:

"Историята на Данаил, е също много тясно свързана с неговото пророчество. Едното може да бъде прието като тип на другото и това е причината, поради която то заема толкова много място в книгата. Голямата цел на виденията, които му бяха дадени беше за да открият прогреса на Божието царство от състояние на дълбока депресия, преминаващо през множество трудности, достигащо до вечното място на чест и слава, а процесът е вече изявен в чудното издигане на Данаил от положението на еврейски пленник, до мястото на най-висша сила и влияние в палата на Вавилон." (Patrick Fairbairn, Thе interpretation of Prophesy, p.35)

"Христос удостои с внимание тези откровения на Данаил, за да може... християнската църква, изследваща усърдно думите на своят Божествен Господ в книгата на Данаил, да може да погледне отвъд настоящите беди, към бъдещата победа и вечната радост, които ще последват. Последните осем блаженства, от проповедта на нашият Господ са запазени за тези, които страдат заради правдата... Последното блаженство гледа напред, към последния век на църквата, века на страдание и слава... Данаил... беше предшественик на свети Йоан... Двамата бяха преследвани "заради правдата". И двамата бяха избавени от Бог... Двамата са пример за тези, които живеят в края на времето, за да ги окуражава във време на преследване, чрез блясъка на вечната слава, която ще последва". (Bishop Christopher Wordsworth, Commentary of the Holy Bible, Vol. VI, p. XX)

Колко голяма е верността на Бог!  Предвиждайки изпитанията и трудностите, които са товара на всеки човек и по специално на тези, които са лоялни на принципите, Той е поставил уверение в Писанията, че знае пътя, който ние поемаме, и че  е приготвил всичко необходимо, за вечната радост на всички, които Го поставят на първо място във всяко нещо, винаги. Издигането на Данаил и неговите верни приятели в двореца на Вавилон е залог, че всички, които подражават на техният пример, един ден, ще бъдат издигнати до небесните дворове във вечна слава и радост.

Най-накрая - теологичните учени, казват, че ключовата нота, за Апокалипсиса е верност към Божия закон. Това е така, защото, доказателството за истинската вяра в благовестието винаги е послушание. Ние сме спасени само чрез вяра, но спасителната вяра, никога не е сама. Ние не сме спасени чрез вяра и дела, но чрез вяра, която върши дела.

Същата тема, която се намира в Данаил 1, 3, 6 ще се изправи срещу нас, когато четем за характера на Антихриста в Откровение 13. Тук църквата е изпитана за нейното твърдение, че обича вечното благовестие повече от живота. Забележете, колко балансирани са Писанията в сравнение с най-популярните религии в нашето време! Писанията отхвърлят законничеството и антиномианизма -  еретичество, което прави закона - спасител и еретичество, което забравя думите на Христос: "Ако ме обичате, ще пазете заповедите ми" (Йоан 14:15) Нашето освещение (ревностно концентриране върху волята на Бог във всяко нещо, малко или голямо), никога не е достатъчно добро, за да ни снабди с титлата за вечен живот. Само Христовата приписана правда може да го направи. Въпреки това, реалността на нашето освещение (не неговото съвършенство) е свидетелят в последния съд, за истинността на нашето оправдание. Това обяснява парадокса в Писанията, че докато сме оправдани само чрез вяра, дори и в последния велик ден, ние сме съдени според нашите дела. (Виж Римл. 3:23-31 и сравни с Мат. 16:27; 25:31-46; 2 Кор. 5:10; Яков 2:8-17.)