Семейното дърво на

народите

Данаил 2

"Аз съм странник и се страхувам в свят,

който аз не направих."

     Много хора, гледащи към тихите небеса, са като поета, копнеещи за увереност от Един, който е по-велик от Себе Си. Какво ли не бихме дали в замяна за страница от небето която:

1) Доказва съществуването на Божествен Баща който царува.

2) Да покаже че Библията е достоверното Слово, на този Владетел на всемира.

3)Да обясни миналото и да предскаже бъдещето.

4) Да открие тайните на Твореца, относно това как неговите създания трябва да живеят, за да имат непомрачена радост завинаги!

Желанието за предсказание, може да бъде намерено само в пророческите писания на християнската ръководна книга.

Твърде много хора, гледат на Библейските пророчества, като на кристалната топка на проповедника, от където той вижда образа на идващите събития относно народите. Но Библейските пророчества, са предназначени да бъдат огледало за всеки християнин, огледало показващо неговото собствено бъдеще. Те не са само предсказания, но утеха и ръководство. Те не откриват само тайната на времето, но също така мистериите на вечността. Божествените пророчества демонстрират истината, че нашият свят е кораб, който е управляван, а не свободно плуващ айсберг и че нашият личен живот, може да бъде такъв. Ние не сме сами, като забързан, изтормозен лист в безчувствен всемир.

Пророчеството ни съобщава за Провидение, което промисля за всяко нещо и за всеки човек. Не е за учудване, че някои от най-великите умове на човечеството, в близките векове, вземайки под внимание Божия съвет, са намерили радост и полза от пророческите страници на Библията. Забележителен между тях е Сър Исак Нютон, един от най-бележитите учени за всички времена.  Може би не всеки знае, че той е прекарал повече време в изследване на книгата на Данаил, отколкото на гравитацията.

Тази прекрасна книга, препоръчана от Христос, за християните в последното време, съдържа пророчества, продължаващи до "края на времето". (Виж Дан. 12:2-3) Тя представя, детайлно описание за издигането и падането на най-влиятелните земни империи от времето на Навуходоносор (шести век, преди Христос) до крайното установяване на Божието царство. Четири пъти, пророка видя вековете в бъдещето, като във всеки отделен случай той видя допълнителни детайли попълващи първоначалната скица. Първоначалните контури, съдържат поглед от високо на случаите през следващите три хиляди и повече години, а следващите стихове и тълкувателната диаграма сумират тази пророческа скица.

Историята е повтаряна много пъти и няма нужда, да повтаряме всичките детайли за читателя, който може да прочете Библейският запис сам.

"Съкратете я!"

Напомняща, за Арабските нощи е историята за принц Земир, който когато наследил баща си на Персийският трон, потърсил ръководеща история за миналото. Двадесет години, след първото събиране на неговите учени, керван от дванадесет камили, всяка натоварена с 500 тома, пристигнали при принца. След речта, секретарят представил 6000 тома съдържащи историята. Тъй като бил напълно зает със задълженията си в правителството, царят изразил своята признателност. Но той прибавил: "Сега аз съм на средна възраст и дори да доживея до старост, няма да имам време да прочета толкова дълга история.  Съкратете я!"

Нови двадесет години минали и три камили дошли, носейки 1500 тома за царя. Но той казал. "Сега аз съм стар. Съкратете я още, по възможно най-бързият начин!"

След период от десет години, малък слон, донесъл техният съкратен труд, този път, само 500 тома. "Ние сме необичайно кратки" - казали останалите членове на комисията.

"Не достатъчно" - отговорил царят. Моят живот е почти на краят си. Съкратете я отново."

Когато след още пет години, секретарят се завърнал сам и с патерици, водещ малко магаре, натоварено с една голяма книга царят изпуснал последният си дъх, не, можейки да я прочете.

Само с 213 думи, пророк Данаил описа курса на историята и неговото значение с по-голяма точност, отколкото всичките историци през вековете! Прочетете Дан 2:38-44

Стих 28 на тази глава отговаря на фундаменталната човешка нужда, давайки уверението: "Има Бог в небето, който открива тайните." Ние живеем във век, който полага усилия да обяви Бог и откровението извън закона като стресира  абсолютното владичество на физическите закони. Материалистическите науки, в последните три столетия и философията на хора, като Кант, подържаха теорията, че природният закон оперира постоянно, неумолимо и независимо от Божествен Законодател. По този начин, всемирът е представен като затворена система, не можеща да открие на затворниците си никаква сигурна информация относно небесните места отвъд.

Някои учени и философи са забравили, че въпреки че птицата не може да лети извън атмосферата, Създателят на птицата и на атмосферата има свободата да сложи пръста си във времето и пространството и да го постави с любов, върху птицата. Има Бог в небето, който открива тайни и Той се е намесил в историята, за да предложи на човека откровение, и изкупление.

Четири световни царства

Когато четем записа предсказващ бъдещият път на вековете, то той довежда неизменно убеждение в искреното сърце. Неопровержим факт е, че от времето на Данаил, до днес, четири велики империи се наследиха една друга, увеличаващи се, както по размер, така и по значение за църквата и държавата. Това са Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Консултирайте се с всяка история, която покрива времето от седми век преди Христос до наши дни или проверете най-известния от историческите записи, този на Птоломей, който поставя годините под заглавията за царете на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Накрая, проверете страниците на Святата Библия и ще видите, че от времето на Израилевото пленничество във Вавилон, до края на Новия завет, са споменати по име само четири велики империи - тези, символизирани от металните части на образа. (Виж Дан. 7:1, 8:20-21; Лука 2:1; Мат. 22:17-21; Йоан 11:48; 19:21; Дея. 25:10) ¹

Четири, оформящи цивилизацията сили, увеличаващи се като концентрични кръгове в сила и завоевание, докато цялото, което ние познаваме като Европа  бъде погълнато, това бе предсказано на страниците на Старозаветният пророк. Четвъртата империя, Рим, трябваше да бъде разделена на части, различни по сила, които ще се мъчат през следващите години да се съединят в нова империя но безуспешно. В края на краищата, ще се появи пета империя, но тя ще бъде от Божествен произход и владичество. Твърдението на пророка относно нациите, които ще произлезнат от Рим: "Те няма да се съюзят един с друг", е било потвърдено от близко петнадесет века кръвопролитни, но безуспешни войни и от безплодните интриги на държавническото изкуство по същото това време.

Против обединението

Обърнете внимание на следващото изказване в литературната притурка на "Ню Йорк Таймс" отпреди няколко години:

"Как Европейският континент избягва политическо обединение? Всичко в Европа, изглежда, че тя го иска, всяко нещо, което е, освен темперамента и традициите на хората. По еднородни в климат, отколкото Китай, не толкова различни в религия, отколкото Индия, не толкова различни в раси, отколкото Америка, Европа има от години еднаква култура и обща социална структура. Земевладелец и селянин, търговец и банкер, собственик на предприятие и работник, артист и учен, не ще намерят себе си в чужд свят, местейки се от едната част на континента до другата... За хиляди години, хората мечтаеха за Европейски съюз и въпреки това за хиляди години, този най-обединен от континентите се противопоставяше на политическо обединение."

Опита за обединение на желязото и глината в краката на образа, също сочи към системата на Антихриста в последните дни. Системата, описана от Писанията, като "мерзостта на запустението" поради идолопоклонническите и преследващи тенденции които ще произлязат от неподходящия съюз на църквата с държавата, за да могат да наложат форма на поклонение противна на Писанията. Темата е увеличена в по-късните пророчества на Данаил.

Написаното от Данаил плод на неговата фантазия ли е, защо е спрял на цифрата четири, пророкувайки относно идващите империи в Азия и Европа? Защо не 14? или 40? Ако Вавилон, трябваше да отстъпи пред Мидо-Персия и Мидо-Персия пред Гърция и Гърция пред Рим, не можеше ли по същият начин Рим, да отстъпи място на друг и този победител на друг и т.н.? Изпълнението само на това пророчество от Данаил 2, е достатъчно да демонстрира вдъхновението на Библията и факта, че нашият свят не е без контрол.  Не пропускайте факта, че на небесното царство е отделено повече място, отколкото на която и да е от световните монархии. Урокът е: "свързвайте относителното с относителното и абсолютното с абсолютните неща." Само Божиите неща са абсолютни. Всичко останало ще изчезне.

Думите на Йосифус

Преди две хиляди години, еврейският историк Йосифус, написа този урок, за езичниците - Епикурейци, в неговите дни, които вярваха в царуването на шанс и енергиен поток. Той направи преглед на пророчествата в Данаил за четирите доминиращи  империи в миналото и след това добави:

"Данаил написа всички тези неща като предупреждение, както Бог му ги показа, за да могат тези, които четат неговите пророчества, и видят как те са били изпълнени, да се чудят на достойнството, с която Бог почете Данаил, и след това да могат да видят как Епикурейците са в грешка, като изхвърлят Провидението извън човешкия живот и не вярват, че Бог се грижи за нещата в света, нито че всемира е ръководен и продължава да съществува от тази благословена и неумираща природа, но казват, че света се поддържа от собствената си хармония, без ръководител... като кораби, без капитани, които виждаме потопени от ветровете или като карети без коняри, които се преобръщат. Така и света ще бъде разпръснат на парченца, движейки се без Провидение, ще загине и ще стане на нищо. (Antiquities, книга 10, глава 1)

Така че ние имаме достатъчно доказателства относно четирите точки във въведението:

1) Доказва съществуването на Божествен Баща който царува.

2) Показва, че Библията е достоверното Слово, на този Владетел на всемира.

3) Доказва, че миналото е обяснено в Данаил 2 и бъдещето предсказано. Какво се казва за четвъртата точка? Това забележително пророчество, открива ли как хората трябва да живеят, за да могат да живеят завинаги?

Премъдрият не разкрива тайни, за да бъдем само интелектуално информирани. Неговите предсказания отразяват вечни истини и отбелязват принципите, които трябва да управляват думите и делата ни. Нека запитаме: "Как Исус, изтълкува най-важното значение на това пророчество." В Мат. 21:44 е записано това, което Той каза: "Този, който падне на този камък, ще бъде пречупен, но този, на когото камъка падне, ще бъде стрит на прах." Христос видя в Данаил 2, че само тези, които са едно с Бог, могат да устоят на катаклизмите в края на времето. Само тези, които са изградени върху Него, Камъка на вековете, ще растат с Божието царство в себе си. Само тези, които предадат своята воля, докато бъде съвършено пречупена, ще могат да предотвратят стриването на прах. Ясното разбиране за Голгота е това, което ни превръща от бунтовници в светии. На Божествената любов, както и на човешката любов е трудно да се противопоставиш, че дори и по трудно.

Този е случаят, който за Христос не означаваше, че пророчеството е само карта от събития. Той е съвет на любов от Създателя за създанието, откриващ какво трябва най-много да знаем относно служба. Христос видя, че само правилното разбиране, относно вечността, може да накара хората да живеят правилно във времето, както и, че истинската концепция за времето хвърля светлина на човешката подготовка за вечността.

Урока на покварата

Пророчеството в Данаил 2 казва ясно, че всички земни неща, колкото и големи да са, ще  се разпаднат, освен ако не са свързани с Бог. Обърнете внимание на постепенното западане, показано от символизма на металната статуя. С изминаване на времето има преминаване от злато към сребро, от сребро към бронз, от бронз към желязо и глина и накрая до нищо, след като и прахта е била отвята надалеч, както плявата от житото.

Има западане, което е показано с увеличаване на разнообразието на символизъм в образа. От единичния символ на главата ат злато, до двоен символ на гърди и ръце, и след това до представянето на корем, и крака. Това е наследено от десетичната картина на пръстите на краката и в края на краищата от безбройните разпръснати частици на прахта. В стойност и специфично тегло, частите на образа отразяват същият урок на западане. Докато гордите човеци, след Просвещението на 18 век се радваха на закона на прогреса, събитията на двадесети век потвърждават принципа изявен в това пророчество, че без Бог, всички човешки неща западат, вместо да се подобряват. Това е истина, както за конгломерата, така и за личността. Ние сме на път да се разпаднем до вечно нищо, освен ако не се захванем за Божествената сила. "Как можем да избегнем, ако пренебрегваме това велико спасение?"(Евр. 2:3)

Защо Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим не можаха да издържат? Каква беше тяхната фатална слабост или грешка? Отговорът е, че до всяка една от тях, пристигна благовестието чрез Божиите служители, но всяка една го отхвърли. Гордият Вавилон пренебрегна предупрежденията на Данаил, и жестоките Мидо-Персийци обрекоха на смърт цялата раса на Естир, еврейката. Световно-мъдрите гърци, отказаха да бъдат инструктирани от книгите на посредствените евреи, а Римляните не само, че разпнаха Сина на Бог, но също така и множество от Неговите апостоли. С гръмотевични тонове историята прокламира тържествената вест на Писанията: "Светът и неговата похот преминават, но този, който върши Божията воля, ще пребъдва вечно." (1 Йоан 2:17)

Камъкът, който стана планина

Такова е Божественото предупреждение в пророчеството, препоръчано от нашият Господ за изследване. Но на същата страница, ние намираме небесна утеха. Израстването на малки хора, в планина, запълвайки земята за винаги, е алегория за факта, че вярващите в Христос, въпреки че са презрени, както Него, непрекъснато ще се умножават и преуспяват независимо от всичките преходни събития. Тези, които днес, позволяват техните грешни навици да бъдат премазани от Христовото благовестие, тези, които получат "прощение на греховете" отсега нататък не трябва да се тревожат "за нищо" (Фил. 4:6) Да бъдеш напълно подчинен на Бог, означава, да бъдеш напълно независим от всичко друго. Това пророчество, дава сигурност на вярващите, че Божията любов, взема връх над всеки шанс и промяна.

Между евреите имаше добре позната игра на думи във връзка с еврейските думи за "камък" и "син". По този начин връзката между 2:45 и 7:13 е много по-близка, отколкото някой предполага. В една от своите притчи, Христос говори за син, който е отхвърлен от грешен стопанин и в същата история, Той говори за царството си като камъка от Данаил 2 и крайъгълният камък от Пс. 118:22 (Виж Мат. 21:33-44). Когато свържем този пасаж с Мат. 16:18 става ясно, че Христос видя Себе си, Своето царство и Своята църква в символичния камък на Данаил 2. Във връзка с тази асоциация Lohmeyer пише:

(Контекст Лука 20:17-18)

"Това, което Данаил казва за камъка, тук в Лука те приложено също за крайъгълния камък: той е отсечен от мястото си и строшава всичко, върху което падне. И този крайъгълен камък е неподвижно поставен, както камъка, който държи храма; никой от тези, които го нападат, което дори включва "вратите на Ада" (Мат. 26:18) може да възтържествува над него; те ще бъдат строшени на парчета." (Ernst Lohmeyer, Lord of the Temple [Edinburg: Oliver and Boyd, 1961], p. 46)

Трябва да имаме предвид всичко, което е казано относно апотелесматичния принцип, когато разглеждаме картината на Божието царство във втора глава. Обикновено в Стария завет, идването на царството на Месия е представено като единично събитие, без никаква загадка, за хилядите години между първото и второ идване. G. E. Ladd посочва, че принципите, които са изпълнени в първото идване, са завършени във второто. Така че, е нормално за Стария завет да свързва двата случая. Трябва да запомним, че дори и в Данаил, където ударението се поставя на Вечното царство на слава, ние имам единична картина, която всъщност е двойна експозиция с доминиращ поглед  върху явното и съвършено царство наложено върху изгледа за сегашното царство на благодат. Тези, които говорят за Новия завет с термини за "изпълнителна есхатология"  са верни към целта на Писанията.

Във втора глава, "в дните на тези царе (царства)", когато всички бяха представени в тяхното обединено състояние в Рим, тогава Божественият камък, бе отсечен мистериозно от вечната скала.² Изпълнението ще бъде достигнато, когато камъка ще издуха катастрофално всички земни противници и ще издигне Божията планина. Възможно е да говорим дори и за тройно изпълнение, тъй като дори второто идване не издига изведнъж Божието царство на земята. Според Откр. 20, хилядагодишно царство за светиите в небето, ще последва. Колко обширно пророческото платно бе рисувано на стените на видението, през тези две Вавилонски нощи, преди много време! Ако схванем Вавилон, като олицетворение на оригиналното бунтовническо царство от Бабел, времето, което е обхванато, се простира от новата земя, след потопа, до новата земя в бъдещето след потопа от огън. Наистина това е изключително постижение, отвъд способностите на обикновен човек. Заедно с магьосниците от древния Египет, ние сме принудени да кажем: "Това е пръст Божий."

Забележки

1. Често е необходимо да правим разлика между обикновеното значение на Писанията, за всички времена и тяхното първично, често местно и ограничено значение. Твърде ясно е, че Новият завет прилага четвъртата империя от Данаил за Рим - вижте например Матей 24:15 и Откровение 13:1-4. Но също така е ясно, че тези, които първи получиха книгата на Данаил, видяха в четвъртото царство,   Сирийската сила, когато беше трансформирана от Антиох Епифан в агент на тирания. Хиперболата, използвана, за да опише четвъртата империя, оригинално не се отнася за световна политическа сила, но до нейната ужасна сила на опозиция срещу Божия народ.  

Не забравяйки, че всяка следваща верига на пророчеството в тази книга обогатява предишната, става ясно, че към последното видение, трябва да гледаме, като на ключ за всички останали. Данаил 11 преминава много бързо през Мидо-Персия и Гърция и от стих 21 до края главата е погълната от греховността на Старозаветният тип на Антихриста, Антиох Епифан - първият от земните владетели, който преследва Божият народ по религиозни причини. Както други апотелесматични пророчества (например Бит. 3:15, е приложим за двете идвания на Христос, както и продължителната борба между Сатана и последователите на Христос; Втор. 18:15-19 се прилага първо за Исус Навин и следващите го пророци, но накрая за Христос; и всичките предсказания за "деня Господен", които първоначално посочваха местни и ограничени присъди, сега ще намерят своето съвършено изпълнение в Божия последен гняв срещу греха; тези, които сочат първоначално към Антиох и Сирия (Дан. 7:7-10, 25; 8:13; 9:26) намират по-късните си и по-широки приложения в по-късни векове, включващи езическият Рим, средновековната църква-държава тирания и последното световно отстъпничество, когато корумпираната политика и корумпираната религия се съюзят за да преследват тези, които не се отказват от благовестието.

Доказателството за тази позиция бихме видели, ако изследваме паралелната природа на Данаиловите пророчества. Вижте приложенията за това. Всички възражения за тази позиция са в грешка 1) игнорирайки паралелелизма в Данаил 2, 7, 8, 11 и 12. 2)Игнорирайки древната традиция, да използват кръгли числа 2300, 70 седмици, 10, 3, и т.н. 3) Вземайки буквално хиперболата използвана от пророка, показвайки своята болка от Сирийското опустошение срещу Божиите истински поклонници.

2. Текстът никъде не споменава за пръстите на краката като царства, но въпреки това 7:24 посочва това.