Глава седма
Home Up Книги Текстове Малахия Links Статии

Не се поддавай,

не променяй мнението си,

не изгаряй

Данаил 3

 

     В третата глава на Данаил ние четем относно събитие, което скоро ще се случи в нашия свят. Текстът говори относно политически опит, за обединение на нациите, чрез уеднаквяване на поклонението. Диктаторът в дните на Данаил, узакони своята собствена идолопоклонническа система. Тези, които не се подчиняват, щяха да бъдат изгаряни живи в "горящата пещ... нагорещена седем пъти повече, отколкото трябваше." Това, което прави тази история приложима е уверението, което идва от четенето на Откровението - Новозаветният дубликат и коментар на Данаил - уверението, че когато подобна ситуация се появи в днешния век, някои от нас може да почувстват пламъците.

 

Ето историята накратко:

 

"Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил... Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. Затова когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.

 

Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, като проговориха, казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века! Ти, царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

 

Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци през царя. Навуходоносор, проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? Сега като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?"(Данаил 3:1, 2, 4-15)

 

Първият гонител

Първата "мерзост на запустението" скицирана от Старозаветния пророк, беше идолопоклонническата, преследваща сила на Вавилон. Така че, първата от световните езически империи, която доминираше над Божия народ, след разрушението на храма, отпразнува своето върховенство чрез издаването на закон, налагащ идолопоклонение, и заплахата от смърт за всеки, който смяташе, че може да служи на друг бог, бе част от закона. В последните страници, на Новият завет, пророчеството предсказва, че в последните дни, друг образ, ще бъде издигнат със същата цел. (Виж Откр. 13:11-18) Световен бойкот и смърт, са обещани на всеки, който откаже да се поклони на "звяра и образа му." Финалната "мерзост на запустението", последният Антихрист, следва модела на Вавилон, представен в Данаил и дори носи това древно име на челото си. Коментари, като този на Jamieson, Fausset и Brown посочват, че записа в Данаил 3 изобразява последното световно отстъпничество. Дори числото 6 е забележимо в двете, като символ на човек, контролиран от змия. (Както човекът, така и змията бяха създадени на шестия ден, това число, често е свързвано с отстъпничество и сатанинска опозиция на истината. (Например, виж 1 Царе 17:4-7; Бит. 7:6; 11:10-11; 2 Лет. 9:13) Хората, в типичният Вавилон, трябваше да се поклонят на "златният образ". Това се повтаря 6 пъти. (Виж Дан. 3:5, 7, 10, 12, 14, 18)

 

В книгата Откровение предупреждението, срещу поклонение на звяра и неговият образ е дадено 6 пъти. (Виж Откр. 13:15; 14:9-11; 16:2; 19:20; 20:4) Числото на човека в Откровение е 666, триединство на зло, интимното съвършено отстъпничество в последните дни. Подобен намек, се намира в шестте измерения на Навохудоносоровият образ. (Виж Дан. 3:1)

 

Изпит на вярата

Но най-важната точка за наблюдение е верността на тримата евреи, които не се поддадоха, не промениха мнението си и не изгоряха. Обърнете внимание на техният вежлив и непоколебим отговор:

 

"Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;  но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме."(Дан. 3:16-18)

 

Др. W. G. Heslop коментира възхитително този случай:

 

"Крайният изпит на вярата, който рано или късно идва до всеки един от светиите е показан в Данаил 1 и 3. От Авел, Исак, Яков, Мойсей, Данаил и тримата му приятели, до Йоан Кръстител, Павел, Лутер, Уесли, Бути и Бризи до днешното време, светът, който отрича Христос, винаги е преследвал своите Павловци, презира своите Данаиловци и убива своите светии.

 

Да се колебаем, да спорим, да разсъждаваме, да преговаряме с греха е фатално. Където пътеката на задължението е ясна, непоколебимо решение и абсолютно послушание са единствената сигурност. "Ние не трябва да ти отговаряме."  Почитта, която се изискваше от тях, беше ПОЛОЖИТЕЛНА почит; изискването от Данаил беше ОТРИЦАТЕЛНА почит на въздържане от молитва. Те не се подадоха нито на едно от тях!

 

Принципите трябваше да бъдат почитани повече, отколкото законите. Тяхната безопасност беше най-малката им грижа. Те вярваха, че първо "ние трябва да бъдем послушни на Бог", и след това да "почетем царя." Те практикуваха принципа, който по-късно беше даден в Новия завет, "ние трябва да бъдем послушни на Бог, вместо на хора." Властите са признати в Писанията, като установени от Бог относно гражданското благополучие на хората и християните са подчинени на тази сила, независимо от формата на управление. (Виж Римл. 13:1-7) Но когато, както във времето на Новохудоносор, човешките закони, се намесват в сферата на религията и заповядват неподчинение на Божият закон, задълженията към Бог идват на първо място. Този урок, на държавно управление и религия е важен за нашето време, тъй като Откровение 13 казва, че религиозни организации, които са на власт отново искат да използват държавната власт, за да принудят съвестта в усилието си да наложат подчинение на религиозни практики, които са противни на Божият закон.

 

Ние трябва да кажем не, на царе и правителства, парламенти и сенат, когато тяхната воля и заповеди са в конфликт с волята и думите на Бог. (W. G. Heslop, Diamonds from Daniel, pp. 66, 67)

 

Ключова дума

Много важно е, в този момент, да обърнем внимание на ключова дума, която се среща непрекъснато в Данаил, започвайки в тази глава.

 

Богохулно, Навуходоносор зададе въпроса: "Кой е Богът, Който ще ви избави от моята ръка?" Смелите младежи, отговориха, че Богът, на Когото те служат "може да ги избави". В края на главата, ние виждаме изповедта на гордия цар: "Няма друг Бог, Който може да избави, по този начин." В по-късните доклади за преследване в Данаил, ние срещаме същата ключова дума. (Виж Дан. 6:14, 16, 20, 27) Но само, когато четем описанието на финалната криза намираща се в Данаиловото кулминационно пророчество значението на историите се изяснява. Последните стихове в Данаил 11 описват яростната атака в последните дни, срещу Божията църква, и Неговата "свята планина". Антихриста се отправя напред с голяма ярост, за да "разруши съвършено мнозина". След това ние четем:

 

"И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват - всеки, който се намери записан в книгата."(Дан. 12:1)

 

Най-тъмният час за светиите е пладне за Бог. Този, който ги атакува, атакува "зеницата на окото ми."  Така Христос, наречен тук Михаил (което означава, "кой е като Бог?"), Принцът, който стои на пост за Своят народ, се надига, за да прекрати всякакво подтисничество и да спаси Своя народ. Той идва на земята по средата на времето на скръб, каквото никога не е имало, когато цялата земя е като горяща пещ, за верните, които отказват да приемат отстъпническото богослужение. Той идва, за да ги избави, както избави тримата достойни в древността.

 

"ТОЙ СЛЕЗЕ и свърза ръце с Адам и Ева в Едемската градина.

ТОЙ СЛЕЗЕ и ходи с Енох.

ТОЙ СЛЕЗЕ и яде с Авраам.

ТОЙ СЛЕЗЕ и се бори с Яков.

ТОЙ СЛЕЗЕ и изяви Себе си на Мойсей.

ТОЙ СЛЕЗЕ и изпълни скинята в пустинята и храмът.

ТОЙ СЛЕЗЕ и откри волята на Бог на Гедеон и Маноя.

ТОЙ СЛЕЗЕ и води Израел през пустинята.

ТОЙ СЛЕЗЕ и пазеше Изроил, като Военачалник, на Божията войска.

ТОЙ СЛЕЗЕ и освободи Данаил от рова на лъвовете и тримата младежи от огнената пещ.

ТОЙ СЛЕЗЕ и бе роден в обор, беше люлян в ясла - Бог, открит в плът.

О, благоволението на Христос! О, добрината, превъзходството и благодатта на Бог!

 

Същият Христос, Който се представи на Адам и Ева, Който ходи с Енох и говори с Ной, Който се бори с Яков, и се храни с Авраам, Който се показа на Мойсей в горящата къпина и на Исус Навин край стените на Ерихон, отново напусна небесните места и влезе в горящата пещ, за да помогне и подкрепи Своите верни последователи. Образът на четвъртият е винаги в средата на Неговият свят народ."(Пак там. стр. 69, 70)

 

За нашето време

Най-страшното предупреждение, намиращо се в цялата Библия е това в Откр. 14:9-11, предупреждение срещу поклонение на Антихриста, звярът, неговия образ и неговия белег в последните дни. Но непосредствено след това, ни е дадена утехата. Йоан казва: "И видях нещо като стъклено море размесено с огън, и че тия, които бяха победили звярът и образът му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи." (Откр. 15:2)

 

Всички Божии призиви и забрани, са даване на възможност. Тези, които обичат благовестието, които разбират вестта в Данаил 3, ще бъдат подкрепени, да се противопоставят на злото във времето на неговата най-голяма измама и сила. Възползвайки се от Божественото предупреждение те ще бъдат подкрепени да кажат "Не" на царства и сили, и да бъдат участници в най-големия полет на всички времена, когато Един, като Син Човешки ще слезе, за да издигне своя народ до трона на Бог. В подготовка за това време, нека днес, да се захванем за Христовото, Божествено освобождение от пороци, страсти, и проблеми, които съставят нашата настояща пещ. Нека кръстът да бъде знака на нашите умове, не знака на прилика със Сатана, главният Антихрист.

 

Тези, които изберат да се подчинят на Бог във всяко нещо, ще изпитат Неговото присъствие и сила във всяко непреодолимо изкушение и трудност.

 

"Не бой се, защото Аз съм с тебе;

Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог;

Ще те укрепя, да! Ще ти помогна.

Да! Ще те подпра с праведната Си десница."

(Исая 41:10)

 

Back Up Next