1 Пет. 3:18-20

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;  с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода.

Тази част съдържа някои от най-трудните тълкувателни проблеми в Новия завет. Ние ще представим обобщение на трите главни тълкувания, преди да представим нашето тълкуване на този текст. Те могат да бъдат лесно разграничени, ако имаме предвид следните въпроси:

1. Кои са „духовете”, пред които Христос направи обявяването?

2. Кога Христос обяви това?

3. Какво е съдържанието на обявеното?

• Първата група вижда Христос като отиващ в сферата на мъртвите, където Той проповядва на съвременниците на Ной по време на интервала между Неговото разпъване и възкресение. Неговата вест е изтълкувана като предложение за спасение направено пред духовете, като обявяване за осъждане или като обявяване на добрата вест пред тези, които вече са спасени.

• Втората група вижда Христос като проповядващ във времето на Ной, на грешното поколение в това време.

• Третата група вижда Христос, като обявяващ на падналите ангели победата си на кръста. Това обявяване се случи по време на трите дни, в буквално слизане в ада, но по-вероятно е да е станало по време на Неговото възвеличаване. Нашето тълкуване развива и защитава тази трета позиция.

Основната цел на стихове 18 – 22 е ясна. „Защото Христос умря” казва, че примера на Христовата опитност чрез страдание към победа дава увереност, че тези, които се присъединят към него ще споделят същата съдба. „Защото Христос умря за греховете веднъж за винаги” поставя ударението върху окончателното и крайно дело на Исус за спасение ( сравни с Рим. 6:10). „За греховете” е фраза, която описва причината за Неговата смърт (сравни с Рим. 4:25; 1 Кор. 15:3; Гал. 1:4 и Евр. 10:12). „Праведният за неправедните” сочи към Исус като Праведния служител от Ис. 53 (сравни с Дея. 3:13), който пострада вместо грешниците (сравни с Ис. 53:5-6, 11-12) и по този начин умря заместническата смърт. Целта на тази смърт е „за да ни приведе при Бог” (сравни с Рим. 5:2 където подобна идея е разглеждана).

Фразата, че Той беше „умъртвен в тялото, но оживотворен в Духа” може също да бъде преведена като „умъртвен в плътта и оживотворен в духа”. Зад превода на NIV има много проблеми. Павловата антитеза е между гръцките думи за „плът” (тук „тяло” и „дух”). Тези две думи не се отнасят за двете части на Христос (Неговото тяло и Неговия дух) нито „духа” се отнася за Светия Дух. Вместо това, „плът” се отнася за Неговата земна сфера на живот, а „дух” се отнася за Неговата сфера на живот след възкресението. (сравни с Рим. 1:3-4 и 1 Тим. 3:16).Ако тази идея е приета, тогава тълкуването има смисъл.

„С който” може също да означава „в който”. Ако забележката в ст. 18 е за две различни състояния на Христос, тогава стих 19 казва, в което състояние Той отиде и проповядва; състоянието на възкресението. На кого проповядва Христос? Духовете най–добре са разбрани като паднали ангели. Така че Исус в своето възкресение отиде в мястото на затвор на ангели. Тъй като това място е в друга сфера, ние не можем да го определим духовно.  Не изглежда, че има достатъчно доказателства, за буквално „слизане в ада”.

Какво проповядва Той? Съдържанието на това, което Той обяви не е представено, но Петър използва думата „проповядва”, вместо „обяви добрата вест”, тъй като Христос не обяви благовестието пред падналите ангели. Мисълта за спасение на ангели е чужда на Новия завет (Евр. 2:16). Проповядването е относно Христовата победа и за тяхната съдба, която е решена чрез Неговата смърт на кръста и чрез Неговото възкресение.

Обобщавайки това, което стихове 18 и 19 казват, може да ги перифразираме по следния начин: „Той беше умъртвен в човешката Му сфера на съществуване, но беше оживотворен в неговата сфера на възкресение, в което състояние на съществуване, Той направи обявяване за своята победа на падналите ангели.” (Edwin A. Blum, The Expositors Bible Commentary, стр. 1054)