|
|
|
2 Солунци 2:6-8
И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.
И сега знаете онова, което го възпира, за да се яви в своето си време. - Затова той може да заяви. „И сега знаете какво го възпира.” „Сега” трябва да бъде свързано с „какво го възпира”, вместо със „знаете”, за да покаже, че задържането е настоящ феномен. „Какво ... възпира” е титла от среден род за въздържащата сила. Думата се среща отново в мъжки род в стих 7, където е преведена като „един който ... задържа”.
Предложенията за разрешаване на този феномен са многобройни. Поради невъзможността да се обясни комбинацията среден-мъжки род, такива предложения като проповядване на благовестието, юдейската държава, завързването на Сатана, църквата, управлението на езическия свят и човешко управление са неправдоподобни определения за въздържащия. Освен това да я идентифицираме със свръхестествена сила или личност, която е враждебна на Бог е трудно, тъй като въздържащия ограничава Сатана (ст. 7-9), а не си сътрудничи с него. Популярно разбиране от ранните времена е, че това е Римската империя (среден род) и нейния управител (мъжки род). На няколко пъти Павел се възползва от намесата на римските управници (Дея. 17:6 ІІ ч.; 18:6 ІІ ч.) Въпреки че е за предпочитане пред други решения, това обяснение е разочароващо в някои други отношения. Никъде другаде Павел не предсказва „смъртта” на Римската империя (ст. 7). В допълнение може да кажем, че понякога римските императори ускоряваха активностите срещу християните, вместо да ги ограничават. Елиминирането на това предложение е подпечатано като се има предвид, че римската империя отдавна е престанала да съществува и появяването на Христос или на беззакония все още е в бъдещето.
Явно е, че за да изпълни мисията си, възпиращия трябва да има свръхестествена сила, за да задържи свръхестествения враг (ст. 9). Бог и работата на Неговото провидение е естествения отговор. Забележката за Бог е в хармония с Неговата цел на въздържащия и Божественото разписание „в своето си време” (ст. 6). Въпреки това, да кажем, че Бог е този, който въздържа, не е достатъчно, за да обясним различния род.
За човек, който беше запознат с проповедта на Христос в горната стая (Йоан 13-17), както Павел явно беше, варирането между среден и мъжки род относно Светия Дух е обичайно. Всеки от двата рода е правилен, в зависимост от това дали човек мисли за естествено сходство (мъжки род, тъй като Духа е личност) или граматично (среден род, тъй като съществителното pneuma е от среден род). Това идентифициране на въздържащия, имащо дълбоки корени в историята на църквата е най-привлекателно. Специалното присъствие на Духа, като обитаващ светиите ще приключи толкова внезапно при Второто пришествие, както когато започна на Петдесетница. След като тялото на Христос беше взето на небето, делото на Духа ще се върне към предишното си дело, както беше във времето на Стария завет. Неговото дело на въздържане на злото чрез Христовото тяло (Йоан 16:7-11; 1 Йоан 4:4) ще приключи подобно на начина, по който той преустанови своето усилие в дните на Ной (Бит. 6:3). В това време задръжките ще бъдат оттеглени от злите и тези, които са вдъхновени от Сатана ще започнат бунт. Изглежда, че това, което „въздържаше” вече беше прието в Солун като титла за Светия Дух, на когото читателите се надяваха в своите лични опити да се борят със злото 1 Сол. 1:6; 4:8; 5:19; 2 Тим. 2:13).
Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
Следва допълнително изясняване, „защото”. „Тайната сила”, буквално „тайната” на беззаконието беше вече видима в такива неща, като тяхното преследване (1:4), но беззаконието ще бъде разкрито, когато бунта се появи и беззаконния е открит (2:3, 8). Тайната и ограничението са обясними с „този, който сега я възпира”. При оттеглянето му, бунта ще започне.
Оттеглянето на въздържащия е загатване за откровението (ст. 8) и идването (ст. 9) на беззаконния. Това откровение, което вече беше споменато в стих 3 във връзка с бунта и в ст. 6, където е забавено до точното време от присъствието на въздържащия е от сатанински произход, въпреки че несъмнено то може да се случи само с Божието разрешение. Настоящите опити на Сатана да причини неограничено зло са възпрепятствани чрез Божествено въздържане (ст. 7), но чрез прекъсване не пребиваващата служба на Духа в Христовото тяло, на неговото беззаконие ще бъде даден бъдещ интервал, за да върши своето дело.
И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.
След изминаването на това време, Господ Исус ще дойде лично на земята, за да „отхвърли” (буквално да убие) беззаконния с „дъха на устата Си” и да „разруши” (буквално да унищожи), чрез „явлението на пришествието Си”. Чрез убиване на беззаконния, Господ също ще доведе до край неговата програма за измамване на света. „Дъха на устата Си” може би е фигуративна забележка, за дума изговорена от Христос, но дори буквалния смисъл е много задоволяващ. Според Стария завет Божият дъх е огнено оръжие (Из. 15:8; 2 Царе 22:16; Йов 4:9; Пс. 33:6; Ис. 30:27-28). „Великолепието” или „появата” на Неговото идване, е Неговия друг начин на завоюване. Превода „появата” е за предпочитане, след като в пасторските писма, тази дума практически е еквивалентна на Второто пришествие, като име за Неговото идване (1 Тим. 6:14; 2 Тим. 1:10;4:1, 8; Тит 2:13). Тази фаза на появяване при Второто пришествие, е различна от фазата на „събиране” (ст. 1) Тя включва и довежда до кулминация голямата скръб, вместо да поставя началото и. Видимото присъствие на Господ Исус в света незабавно ще преустанови увеличаващата се сатанинска програма. (Robert L. Thomas, Expositors Bible Commentary, Abridged Edition, стр. 883, 884)
И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.
Забележете, че този без законник, този Антихрист е пародия на Христос. Тези стихове се отнасят за неговото идване. Гръцката дума е същата, като тази, която е използвана за идването на Исус Христос. Стиха говори за това, че той ще прави знамения и чудеса. Същите думи са използвани във връзка със службата на Христос. Така че това е един, който идва във времето си както Христос дойде в определеното време, но Антихриста ще фалшифицира нещата на Христос и Неговата личност.
Това е пълен фалшификат на Христос; той трябва да бъде затруднен. Съществува нещо или някой, който го блокира. Когато това нещо или някой е отдръпнат от пътя му, ще има пълно разцъфтяване на това, което до сега е било видимо във формата на семе. Работещ тайно изведнъж той ще процъфти, когато ограничителя/въздържащия е оттеглен.
Така че какъв е този въздържащ? „И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.” Първата теория за въздържащ в ранните години на църквата беше, че това беше Римската империя. Когато Римската империя изчезне, тогава Антихриста ще се прояви. Съществуват много учени, които все още приемат тази позиция. Те казват, че пророчеството говори за формата на Антихриста в Средните векове. Църквата и държавата бяха обединени и претендираха, че притежават силата за правене на знаци и чудеса. Папата седеше в храма на Бог, църквата и взе мястото на Христос. Когато Римската империя беше победена, Римската църква пое управлението. Но моля ви не използвайте тази теория, за да наранявате днешните католици, тъй като милиони католици днес осъждат това, което се случи в Средните векове.
Това е една от теориите, която казва, че въздържащия е била Римската империя и когато тя беше отстранена от пътя, тогава Антихриста дойде. И в един апотелесматичен (повтарящо се изпълнение) смисъл това може да бъде истинско приложение, но то не е пълното приложение.
Друга теория казва, че въздържащия е приложим за ангели. В Дан. 10 един ангел се появява пред Данаил и казва: „Виж, аз се боря с царя на Персия, аз го задържам, аз го ограничавам.” Така, че въздържащия са ангели.
Друга идея е, че това е самия Павел. Тази идея казва, че Павел е бил най-великия вестител на Бог на тази земя и след Павловата смърт силите на злото получиха своето господство. Тази идея не е много популярна.
Има още две различни теории. Едната от тях казва, че това е благовестието. Когато благовестието няма да може да бъде проповядвано, тогава ще дойде Антихриста.
Подобна на тази идея е другата, че въздържащия е Светия Дух.
Тази е, която аз смятам, че задоволява доказателствата най-добре. Ето някои от характеристиките на този въздържащ: Той съществуваше във времето на Павел. (Текста използва сегашно време гръцката дума, която е използвана е сегашно причастие.) „И сега знаете, какво Го възпира.” Това е първото нещо.
Това е благотворителна сила. Това е второто нещо. Тя ограничава злото. Така че тя не е лоша или зла сила. Това е нещо, което е противоположно на Антихриста.
Тя е съществувала във времето на Павел и е благотворителна сила, и ограничава злото. Трето, тя се съобразява със закона. Тя е в опозиция на беззакония. Четири пъти срещаме израза „беззаконния”. Така че въздържащия се съобразява със закона, държанието му е в хармония със закона.
Той се отдръпва активно. В седми стих четем: „догдето се отмахне отсред”. Нека ви предложа други преводи на този израз: „Докато стъпи настрана от пътя”; „докато изчезне”; „докато се оттегли”; „докато е отстрани на пътя”; „ докато се оттегли от пътя”; докато изчезне от средата”. Последният израз е най-близък до гръцкия: „докато изчезне от средата.”
Каква е тази сила, която съществуваше в Павловите дни, която беше благотворителна, пазеща закона и която активно щеше да се оттегли? Какво е тя? Тя притежава Божествена мисия във времето. Трябва да бъде силна, за да може да се противопостави на агентите на Сатана.
Така че аз мисля, че има само една идея, която обединява всички тези. Ограничаващата сила е действието на държавен закон, който чрез влиянието на Духа въздържа злите, за да не достигнат до край в злото си, докато благовестието бива прогласявано.
Нека да повторя това отново. Някои от вас са били в съда и са наблюдавали това, което се случва там. Много хора, което са били в съда изпитват странно чувство, когато са там. Почти, като че ли там има ехо, което им напомня за деня на съда. Повечето хора, които посещават съда преживяват тази опитност и с право, тъй като земните закони първоначално бяха установени според Божия закон, който определя кражба, убийство и т.н. Основата за тези закони е Божия закон. Декалога е основата за всеки закон. А Декалога е отражение на Божия характер. Бог е чист, Той е истина, Бог е добър и Бог е дарител на живот. Всички неща срещу този характер са нелегални.
Аз предлагам, както написах в моята дисертация в университета в Манчестър преди тридесет години, че въздържащия е работата на държавен закон, който има силата да ограничи хората в правенето на най-злото, докато Светия Дух е в света грижещ се за разнасянето на благовестието. Но когато работата на благовестието е завършена и Светия Дух се оттегля и престава да отправя покани към сърцата на хората, тогава нищо не може да ги ограничи да не нарушават Божия закон. (Desmond Ford, Ph. D. The End of Terrorism, стр. 110-112) И сега знаете онова, което го възпира, за да се яви в своето си време.
Дебатът относно nύn (сега) и дали той променя причастието или глагола е разрешен от Фридрих Блис и Алберт Дебрунър, (474, 5). Те казват, че то (определението nύn) трябва да е свързано с причастието. Примерите показват, че такова определение може да бъде поставено преди, след или между члена и причастието, като това всъщност не оказва влияние на ударението. Солунците познават нещото, което сега задържа откриването на Антихриста. Павел им беше показал, какво е този katέcon (въздържащ) (причастие от среден род). Идеята, че Солунците знаеха това нещо, така че не трябва да им се казва за него, не е загатната тук и това е, което предшестващия стих казва. Солунците знаеха, защото Павел им беше казал много преди това.
eίV tό обикновено е прието, като въведение към целта на простото изречение и така е използвано в нашия превод: „за да може той да бъде открит във времето си”, т.е. според Божията цел. Ние виждаме простото изречение повече в следния ред: „вие знаете”, „за да се яви в своето си време”. Няма нужда от дебати. Не съществува въпрос относно смисъла, тъй като думите са твърде прости. В този момент нещо задържа откриването на Антихриста, така че неговото откриване да стане в правилното време. Това отговаря на идеята, която беше разпространена в Солун относно деня на Господ като настояще. Откриването на Антихриста е първо (ст. 3) и след него идва деня на Господ, а това откриване на Антихриста не беше още станало.
На три места срещаме пасивния άpokalufqήnai; в 1:7 е съществителното άpokάluyei, което определя действие и се отнася за Господ; и двете трябва да бъдат откривания, това на Антихриста, като наложено на него и това на Бог, като последица върху Него. По отношение на „времената и годините” kairoί или дори само едно от тях, тези които Бащата е положил в собствената си власт (Дея. 1:7) за тях Павел няма допълнително откровение. Нещата може да се предвижат много бързо, така че той може да доживее това „време” или времето може да се предвижи много бавно, и той може да умре преди времето на Антихриста да дойде. Павел не знае и не претендира, че знае.
Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
Тази мисъл се съдържа в обяснението представено с gάr: тайната на беззаконието вече (gάr) действа. Павел не знае колко бързо работи тя нито претендира, че знае. Ние казваме отново, че Павел не представя този факт, като собствено умозаключение или като свое мнение, или като размишление основано на юдейските апокалиптични идеи, но като божествено откровение. Това беззаконие (άnomίa в ст.3) все още е забулено в тайна, все още никой не може да го види, тъй като нещо го задържа. Термина „тайна” съответства на „ще бъде открита”. Ужасното нещо не е само спящо, но вече действа (energeίtai) въпреки, че не може да се види. То е като змия, която се крие и която ще излезе от скривалището си и ще порази.
Това откровение е точно както старозаветните пророчества; то представя последователност на събития, но интервала от време е пропуснат. Цялото е една идея, която е плоска и без перспектива. Ние имаме ясен пример за това в историята на Йоан Кръстител (Мат. 3:7-12), който видя благодатта на Христос и последния Му съд като едно цяло. Също така ние виждаме учудването му, когато той видя само Неговата благодат и нищо относно ужасния съд (Мат. 11:2-6); големия интервал между тези двете не беше му открит. В пасажа, който разглеждаме ние виждаме същата ситуация с Павел и Антихриста. Той не видя дали десет или десет хиляди години бяха включени в това.
В простото изречение mόnon έwV, подлога е поставен преди съюза, както в Гал. 2:10 е поставен преди ίna: „само този, който въздържа (го) докато (този) ще се отстрани от пътя” (измежду). Както гъвкавия гръцки може да раздели „тайната ... на беззаконието”, съществително име и неговия падеж, като всеки получава ударение, той също може да размести подлога и съюза и да постави ударението върху подлога. Нашите преводи прибавят нещо и образуват две прости изречения от тази мисъл, но то не е необходимо, нито съществува „попречвам” (AV). Койни (гръцкия след класическия период) не се нуждае от άn; подчинителното наклонение е съвършено правилно, (дори класическо), когато έwV се отнася за бъдещето, това подчинително наклонение не представя идея за желание („трябва” Лутер) или за условие. Аорист посочва място във времето: „да се отстрани”.
Средния род tό katέcon сега е заменен с мъжки род ό katέcwn. Тези термини не са паралелни с „отстъплението” или с „човека на греха”, които са споменати в ст. 3. „Отстъплението” е абстрактен термин и се отнася за многото, които се отвръщат от благовестието, докато „човека на греха” е един и се отнася за водача на беззаконното отстъпничество. Също така Павел не казва „човека на отстъплението”. Случая с tό katέcon и ό katέcwn е различен, като само срещаме промяна на рода в думата; „нещото, което въздържа – този, който въздържа”. Това нещо и тази личност явно са цяло, определена сила (затова среден род), определена личност (затова мъжки род). В „Гръцката граматика на Новия завет, в светлината на историческите изследвания” на 409 стр. Робертсън отбелязва, че средния род остава личността, която е замесена скрита. На 411 стр. той добавя: „Средният род в единствено число в колективен или общ смисъл, като представящ личности не е странен за Новия завет.” Робертсън има предвид, че колективния или общ смисъл на средния род (тук tό katέcon) се отнася за всички елементи или сили в ръцете на хората, които са замесени, които тук са наименувани с мъжкия род ό katέcwn. Това обяснява използването на двата рода.
Тези, които изследват юдейската апокалиптична литература за източник на изказването на Павел са разочаровани: нито katέcon или katέcwn, в среден или мъжки род, се срещат в тази литература. Така че трябва да бъде явно, че Павел не използва такива източници, но представя директно откровение от Бог. Някои хора все още не са готови да признаят явния факт, че Павел беше истински Божий пророк. Казва се, че докато източника на Павел бяха тези апокалиптични писания, той беше този, който „създаде” katέcon и katέcwn, с други думи Павел е този, който измисли това и тези хора, които задържат отпадането и откриването на Антихриста. Не съществува апостол на Христос, който може да се увлече от такава апокалиптична традиция, нито самия той ще прибави към нея.
Γάr обяснява. Тя добавя чрез начин на обяснение, че „тайната на това беззаконие вече действа”, έnergeίtai вече работи активно. То е принудено да работи тайно, това беззаконие все още е потискано, неговото покритие все още не е отмахнато от Бог. Това няма да се случи, докато този, който въздържа това зло, не се оттегли от пътя му. Причината, поради която o katέcwn, подлога на простото изречение е поставен преди άrti έwV беше обяснена по-горе.
Трябва да отбележим, че „това беззаконие” със своето членуване в предишното му споменаване, повтаря „беззаконието”, което е споменато в стих 3. Във времето, когато Павел пишеше то все още беше „тайната на това беззаконие” и все още не беше явно проявено чрез „човека на беззаконието”. Антихриста все още не се беше появил, но беззаконието, което той щеше да представи вече беше активно. В определеното време, то щеше да се развие напълно, както е описано в стихове 3 и 4.
И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.
„И тогава (когато katrόV или подходящо време дойде) ще бъде открит (същия глагол, който беше използван в шести стих) беззакония”, който е наречен, „човека на беззаконието” ό άνομος в стих 3. Трите израза ό άνθρωπος tήV άnomίαV --- τό μνστήριον τής άνομίας --- ό άνομος без съмнение се отнася за същото беззаконие, което отбелязва отстъпничеството и по този начин Антихриста. Сега, във времето, когато Павел пише, то работи тайно, тъй като все още е задържано, но задържащата сила и нейните агенти накрая ще бъдат отмахнати, но Павел не знае колко скоро ще стане това. Когато това време дойде, тайно работещото беззаконие ще бъде открито заедно със своя водач „човека на беззаконието”, Антихриста.
Това, което Павел пише не е нещо ново за Солунците. Той само повтаря по ранното си поучение, виж ст. 5, а също и „вие знаете” в ст. 6. Това обяснява неговата краткото и сбито представяне. Докато ни се иска Павел да е написал повече заради нас, ние имаме предимство, което Солунците нямаха, а именно, дългата история на църквата, която доведе до първото велико изпълнение на пророчеството на Павел. Ние виждаме тайната на беззаконието открита, въздържащата сила оттеглена, „човека на беззаконието”, „беззаконния” открит. Изпълнението, което ние имаме, те имаха във вид на пророчество.
Павел не можеше да постави дата за τότε: „тогава ще бъде открит беззакония”.Действащата сила на този пасивен глагол άποκαλυφθήσεται не означава „да бъде оттеглен от пътя” (пасивен в нашия превод), но да „отстъпи от пътя”. Той вече няма да бъде на пътя, за да продължи да задържа. Явното задържане ще бъде оттеглено, беззаконието ще получи свобода за развитие и изява. Тогава то ще произведе „човека на беззаконието”, „беззаконният ще бъде открит”.
Отнасящото се просто изречение: „когото Господ Исус (по-добрия превод е Исус) ще премахне с ... и ще унищожи,” не трябва да ни кара да мислим, че в момента, в който беззакония е открит, той ще бъде унищожен веднага. Тази фраза само описва крайната съдба на Антихриста. Няма посочени дати, а само последователност, интервалите от време, както вече посочихме, липсват. Павел не казва колко време ще измине, докато Антихриста ще бъде открит. Той не казва колко дълго Антихриста ще остане, след като е открит, преди Исус да го порази с дъха на устата си. Павел дори не казва, че ще има интервал от време, между премахването на Антихриста и неговото унищожение. Павел не знаеше, дали той ще доживее или няма да доживее да види това, то можеше да дойде и отмине с голяма бързина. Днес ние знаем, че са изминали векове от тогава и че развитието му дори и днес не е достигнато. Ние стоим там, където Павел стоеше. Финалният край може да дойде бързо, но може би все още остава дълго време. (Дея. 1:7)
В тези две писма Павел непрекъснато употребява фразата „Господ Исус”. Άνελεί е бъдещето време на άναιρέω; произношението варира и някои (както A.V.) предпочитат άναλώσει (от άναλόω = άναλίσκω) „ще унищожи”. Ние предпочитаме άνελεί и забележете, че „ще премахне с” е глагол, който е използван често за да определи убийство (Лука 22:2; Дея. 2:23; 5:33; 7:28; 9:23, 29; 22:20; 23:15, 21; 25:3). Дателният падеж за значение е прибавен тук: „ще премахне с дъха на устата си”. Поради родителния падеж τοϋ στόματος αύτοϋ ние не приемаме πνεϋμά в смисъл на „дух” (A.V.) , думата е използвана в първото си значение, „дъха на устата му”. Дъха на устата на Господ е Неговото Слово. Това обяснява „премахва с” Господ няма да отиде на война с Антихриста придружен от големи армии, Той само ще духне върху този беззаконен, това ще го унищожи. За него Словото е отрова.
Явно има две действия, тъй като двата глагола са свързани с два различни дателни падежа за значение.
Καταργείν ή έπιφανεία е една от любимите думи на Павел: „да унищожи”, „да извади от употреба” и различните връзки показват какво точно има предвид. Тук се има предвид пълно унищожаване. Това е показано от силния дателен падеж, който е много по-силен от „дъха на устата си”; чрез „появата на Своето пришествие”. Относно пришествието вижте 1 Сол. 2:19. Това е последния ден, чиято цел е последния съд. Тук този термин е подсилен от ή έπιφανεία, който означава повече, отколкото „проявата” (R. V.) и повече отколкото „блясъка” (A. V.). Някой загатват за гръцкото „появяване на боговете”; някои мислят за първия блясък на слава при пришествието или за „знамението на Човешкия Син”, което е споменато в Мат. 24:20. Думата „появата” (Богоявление) е свързана с проявите на Бог в Стария завет.
Тя е в контраст с „дъха на устата Му” (Словото). Докато Словото премахва беззаконния, „появата на Неговото пришествие”, действителното появяване на Бог, ще го унищожи съвършено. В значителна степен „появата” е много повече, отколкото „дъха на устата Му” или Словото. В последния ден, Господ ще се появи лично за съда. Идеята за „появата” (Богоявлението) е прибавена към пришествието на Господ, тъй като беззаконния също има своето пришествие (ст. 9). То е описано в стих 4, но само ката „представяне” (άποδεικνύντα έαντόν) изява на претенция за Бог; описанието е завършено в стихове 9-10; това ще бъде „пришествие” или „присъствие” във връзка с работата на Сатана във връзка с всички сили, знаци и чудеса на лъжа във всичката измама на беззаконие. Ние можем да наречем всичко това появата на пришествието на беззаконния. Когато появата на пришествието на Господ слезне над този беззаконен, то наистина ще го убие за винаги.
Павел пише относно Антихриста άνομία „беззаконен” (ст. 3 и 7) три пъти, като третия път той ясно го нарича ό ανομος „беззаконния”. Ударението, което е поставено върху термина се забелязва веднага. Ние не приемаме предложението, че това са езичниците, които са наречени άνομοι тъй като те са хора, което не притежават Мойсеевия закон, а притежават само моралния закон, който е написан в техните сърца. Антихристът не е класифициран с езичниците, като „беззаконен”. В цялата история на църквата трябва да има само един, който да понесе името „беззакония”. Описанието, което му е дадено тук го представя не само като такъв, който няма закон, както бяха езичниците, които не притежаваха Мойсеевия закон и не само без морален закон, тъй като той е написан в сърцат. Номос, за когото се загатна тук е „законът” в смисъл на Словото, а „беззаконие”, „беззаконния” са ударения, не само без закон, но противно на него или на Словото. Докато стих 4 ни кара да се замислим върху първата заповед на Мойсеевия закон, а именно, за идолопоклонство и със сигурност това е част от Божественото Слово, Павловото описание на „беззаконния” явно отива по-надалеч и включва височината на противопоставяне на благовестието – измама на неправда – отказа да се получи любовта на истината, която спасява – работещ с измамата, за да се повярва на лъжата – неверие в истината – благоволение в неправдата (ст. 10-12). Всичко това съставя „беззаконието”. Всичко това гордо ще издигне себе си, не извън светилището на Бог, в света, но в светилището, в църквата като глава на всичко, показващ себе си като Бог (ст. 4)
Не е за учудване, че дъха на Божията уста поразява този без законник, който се е възцарил в опозиция на Словото и не е за учудване, че появата на пришествието на Бог унищожава и слага край завинаги на пришествието на този без законник и цялото му противопоставяне на Словото. (R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Poul’s Epistles to the Colossians, to the Thessalonians, to Timothy, to Titus, and to Philemon, стр. 416-424)
|
|
|
