|
|
|
Деяния 15:12 – 20
Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците. И след, като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене; Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име. С това са съгласни и пророческите думи, както е писано: "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя; За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми, казва Господ, Който прави да е известно това от века". Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв. Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
Най-трудната за схващане от всички идеи за човечеството е идеята за оправдание само чрез вяра. Това е така, защото всеки от нас винаги иска да добави нещо към нея. Ако човек се опитва да прибави нещо към делото на Христос, за спасение, този човек не е спасен и живее с недоразумение което има фатални последици. Хората казват: „Разбира се, че се нуждаеш от Божията благодат, за да бъдеш спасен. Никой не може да спаси себе си. Но въпреки това ти трябва да правиш нещо.” Някои ще кажат, че това допълнително нещо е кръщението. Други ще кажат, че трябва да принадлежиш към определена църква. Други пък искат да прибавят някакво екстатично духовно преживяване.
В ранните години на църковната история, детайлите на тази дискусия бяха различни, но проблема беше същия. Първите вярващи бяха юдеи. Те бяха израснали в юдаизма и бяха привързани към своята традиция. Те мислеха, че има определени неща, които човек трябваше да прави, за да бъде спасен. Тези ранни християни щяха да кажат, че беше прекрасно, че Исус, Месия е дошъл. Това беше нещо, което юдеите очакваха от векове. Те дори щяха да признаят, че Исус умря за техните грехове. Но въпреки това, те щяха да кажат, че никой не можеше да бъде спасен, без първо да стане юдеин. Също така те вярваха, че вратата за юдейството беше обрязването.
В ранните дни, убежденията на тези традиционалисти не бяха много сериозен проблем, тъй като в църквата нямаше много езичници. Но с нарастването на броя на езичниците в църквата, за тези с юдейската традиция се породи проблема, че езичниците не се отрекоха от своя езически произход, за да станат юдеи, но вместо това влезнаха в църквата като езичници. Никой не им казваше, че за да бъдат християни, те трябваше да пазят законите на Мойсей.
Юдейските вярващи бяха много обезпокоени относно това, което се случваше и езичниците вярващи не разрешаваха проблема с приемане на хомота на юдаизма.
Тезата, която трябваше да се дискутира
Деяния 15 ни казва какво направиха християните, за да разрешат тази нарастваща трудност. Те свикаха събор. Протестантските реформатори мъдро и настойчиво посочваха, че съборите са допускали грешки и продължават да допускат. Те бяха допускали грешки в продължение на изминалите години и те продължават да грешат днес. По всяка вероятност дори този събор допусна грешка. Но въпреки това Бог го благослови, както Той винаги е правил, с официалните събрания на грешните хора, които въпреки че са грешни се събират да търсят Божията воля по даден въпрос. Ръководителите на църквата разбраха, че те се занимават с важен въпрос. Така че те трябва да са казали: „След като това засяга самото естество на благовестието, ние не трябва да вземаме решение чрез `политическа кръпка`. Ние трябва да дискутираме този въпрос много внимателно. Ние трябва да се молим за това и да търсим Божия съвет.” Всред представителите от различните църкви, които бяха извикани за събранието бяха Павел и Варнава, които представяха църквата в Антиохия.
Тезата, която трябваше да се дискутира е заявена много ясно от Лука, тъй като той искаше читателите му да разберат, какъв беше проблема. Тя е представена на два пъти. В Дея. 15:1, като част от въведението към главата се казва: „Ако се не обрежете според Мойсеевия обичай, не можете да се спасите.” Второто изказване е в пети стих: „Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.”
Проблемът не беше в това, дали езичниците могат да бъдат спасени! Фокуса на дебата на събора в Ерусалим беше обрязването. Ритуалът означаваше обединение с народа на Израел, хората на завета и по този начин човек приемаше върху себе си пазенето на закона. Всеки юдеин разбираше, че пазенето на закона е неговата отговорност пред Бог. Петър го описва като „хомот”, който е поставен около врата на някого (ст. 10). Аргументът, че езичниците трябваше да се обрязват, за да бъдат спасени означаваше, че те трябваше да приемат товара на закона по начин, по който юдеите го разбираха. Те трябваше да пазят юдейските празници, диетични и други закони и тълкуването на Декалога от фарисеите.
Много хора, от „партията за обрязването” без съмнение бяха откровени и духовни мъже. Павел не беше особено доброжелателен към тях, когато пише в Галатяни. Той считаше техните идеи за еретически – каквито наистина те са – и той смяташе тези, които ги разпространяваха за разрушаващи църквата и врагове на Бог. Той произнесе проклятие над тях. Но това не означава, че всички тези хора съзнателно се стараеха да причинят вреда на църквата. Ако ги бяхте запитали: Вярвате ли, че Исус умря за вашите грехове?” – те щяха да отговорят: „ Разбира се, че вярваме. Това е причината, поради която Той доде.” Но след това, те щяха да ни запитат: „Не вярвате ли, че Бог ни е дал закона си и че за всеки един човек е важно да го пази? Ние вярваме, че Бог е дал специално откровение чрез Мойсей и че това, което Бог казва в закона е истина и обвързващо ни завинаги. Бог ни казва, че трябва да се обрязваме. Ако вие не приемате тази Божия заповед, как може да кажете, че сте спасени?”
Когато представим аргумента по този начин, той започва да добива важност. Дори може да откриете, че казвате, както хората направиха в ранните дни на църквата: „Може би `партията за обрязването` да е права. Може би езичниците не са спасени. Може би те трябва да приемат тежестта на закона.” Но помислете върху това, което беше заплашено.
Първо, ако беше необходимо за езичниците да пазят Мойсеевия закон, за да бъдат спасени, тогава Павел и Варнава бяха фалшиви учители. Ние можем да кажем това, защото Павел и Варнава бяха на другата страна. Павел проповядваше, че езичниците не трябва да пазят Мойсеевия закон, за да бъдат спасени. Те трябваше да бъдат спасени чрез Христовото дело, което можеше да бъде получено само чрез вяра.
Павел беше първия, който заяви, че всеки, който изповядва Христовото име, трябва да живее праведен живот. Той каза, че всеки, който казва: „Нека грешим, за да може благодатта да преизобилства” не разбира абсолютно нищо от вярата. Такъв човек заслужава да бъде осъден. Той казваше, както теолозите от Реформацията, че ние сме спасени само чрез вяра, но не чрез вяра, която е сама. Истинската вяра е изразена в добри дела, включително вярност към Божия морален закон. Също така Павел заяви ясно, че не съществува никакво предварително условие преди вярата. Така че ако кажете: „Трябва да се обрежеш и да вярваш” или „Трябва да се кръстиш и да вярваш” или „Трябва да посещаваш тази или онази църква и да вярваш” твоето благовестие е фалшиво.
Партията на законниците беше диаметрално противоположна на Павловите учения. Ако тяхното разбиране на Стария завет беше правилно и обрязването и вярност към закона бяха изискване за християните, тогава Павел и Варнава не бяха истински апостоли и книгите, които имаме в Новия завет, които са написани от Павел, не са Божествено откровение. Ако това е вярно, това ще намали значително обема на Новия завет.
Второ, ако беше необходимо за езичниците да пазят Мойсеевия закон, за да бъдат спасени, тогава вярата не е достатъчна. С други думи ние трябва да отхвърлим Реформацията. Ние не можем да потвърдим оправдание „само чрез вяра”. Ние все още ще трябва да казваме, че вярата е важна, но няма да бъде истина да кажем, че хората са спасени само чрез вяра, след като трябва добавим и нещо друго, юдейската система от закони. По този начин само когато се подчиним на юдейската система от закони, въпреки че вярваме в Христос, ние ще бъдем спасени.
Трето, ако беше необходимо за езичниците да пазят закона, за да бъдат спасени, тогава езичниците в целия свят, като в миналото, така и днес не са спасени. Те не са християни. Не са? Тогава какво беше това нещо, което се случваше в тези места като Антиохия и Листра, а по-късно в Македония, Атина, Корин и Рим? Всъщност навсякъде в света. Явно е, че една фалшива религия напредваше навсякъде.
Протичането на дебата
Лука представя дебата в стих 6, казвайки: „Тогава апостолите и презвитерите се събраха, за да разискват този въпрос.” Аз не знам дали Лука преднамерено омаловажава това, което се случи, но той поне представя страната на дебата, която хората видяха в контраст с това, което знаем от Павловото писмо до галатяните, че се е случило зад кулисите. Това, което Лука не ни казва е, че когато Павел отиде в Ерусалим, за да се срещне със съвета той взе със себе си Тит. Тит беше езичник и по този начин представител на многото езичници, които не бяха обрязани и въпреки това вярваха в благовестието. Павел отказа да обреже Тит (Гал. 2:3) въпреки че много от важните хора, които Павел нарича „тези, които изглеждат важни” се опитаха да го убедят да промени позицията си.
Ако някога сте принадлежали към църква, вие знаете как стоят нещата. Съществува въпрос, който трябва да бъде обсъден. Също така съществуват хора, които се страхуват да не засегнат тези, които са на противоположната страна. Тези хора винаги се опитват да достигнат до компромис, който да задоволи всеки, но който не задоволява никого. Може би това се е случило в Ерусалим, когато Павел доведе Тит със себе си.
Може би ръководителите са му казали: „Павел, ти си гигант във вярата. Ти си главния теолог на църквата. Ти засенчваш всеки един от нас. Ти обаче не познаваш Ерусалим, както ние го познаваме. Ако настояваш да изключиш езичниците от обрязването, като въпрос на принцип, ти ще разделиш църквата. Това не трябва да се случва. Разбира се, че твоята позиция е права. Но това, което ние предлагаме е, да покажеш благосклонен дух и да обрежеш този млад езичник Тит. От твоята гледна точка, това може да означава, каквото ти искаш да означава. Ти може да кажеш: `Това е само, за да има мир в църквата.` Но от гледна точка, на нашия слаб брат ти ще казваш, че ние всички искаме да поддържаме закона на Мойсей.”
В Галатяни той ни казва, как е отговорил: „На които, нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.” (Гал. 2:5) С други думи Павел разбираше, че налагането на обрязването на езичниците, включваше самата същност на благовестието. Ако избора, трябваше да бъде направен между истината на благовестието и хармонията в църквата, тогава той заставаше зад истината на благовестието. Църквата можеше да живее в дисхармония. Естествено, че е неприятно, когато това се случи. Ние не искаме това. Ние се опитваме да избегнем дисхармонията, когато можем, но ние можем да живеем с нея. Това, с което не можем да се примирим е неверието в благовестието. Затова Павел положи всякакви усилия, за да го запази.
Има още едно нещо, което Павел каза и си заслужава да бъде приложено към това, което Лука коментира в Деяния. Това е начина, по който Павел говори за ръководителите в Ерусалим. Той ги нарича: „които се считаха за стълбове”, говорейки за Яков, Петър и специално Йоан. Във втори стих той ги нарича: „тези, които изглежда, че са водачи”, а на друго място казва: „А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение” (ст. 6).
Тези изказвания загатват, че Павел е бил принуждаван да направи компромис от тези хора, които трябваше да са най-загрижени да запазят истината в християнството, най-вече Яков, брата на Исус, председателя на събора; Петър, „камъка” и Йоан, възлюбления апостол. Ако това е така, тогава заплахата за благовестието е била много по голяма, отколкото Лука загатва в своя официален доклад за процедурата. Благовестието беше в опасност да бъде изгубено и изглежда, че за известно време само Павел и придружаващите го, го защитаваха.
Някой може да си мисли, че Лука представя неправилно това, което се случи на събора, ако това, което Павел пише в Галатяни е вярно. Лука ни казва това, което е станало пред публиката а не това което е станало зад кулисите. Удивителното нещо, върху което той поставя ударението е, че независимо от слабостта на тези „стълб”- апостоли, когато бяха насаме (ако това, което предложих е случая), пред хората, след като обсъдиха въпроса заедно и се молиха за Божието ръководство и благословение относно обсъждането, Бог ги ръководи и те застанат заедно и запазиха благовестието.
Процедурата пред хората
Лука записва речите на трима – четирима, ако смятаме Павел и Варнава по отделно. Първият, чиито думи са записани от Лука е Петър, но имаше много други, които бяха говорили преди него. Дея. 5:7 казва, че „след много разискване” Петър започна да говори. Това означава, че имаше за и против, и че Петър, Павел, Варнава и Джеймс отстъпиха място на останалите да представят своите позиции.
Аз трябваше да науча важността на това. Аз обичам да завършвам нещата. Аз познавам дневния ред на събранията и внимавам за времето. Аз открих, че колкото по-сложен е въпроса и колкото по-голяма е групата, която го обсъжда, председателя на събранието се нуждае от повече време, за да позволи на участващите да изразят своето мнение. Също така, ако мненията трябва да се променят, а те обикновено трябва, когато групата стигне до момент за вземане на решение, тогава трябва да се дадете възможност на хората да се изкажат няколко пъти. Първият път те трябва да кажат това, което мислят. Вторият път те трябва да отговорят на идеите на другите хора. След това се надявате, че хората са променили идеите си и започват да мислят почти еднакво и че ще започнат да изповядват своето взаимно вярване.
След дискусията Петър даде своето свидетелство: „Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.” (ст. 7) Петър не се опитва да говори „от своя трон” в този момент, както някои мислят, че той е направил. Част от църквата приема, че Петър е бил първия папа и вярват, че когато папата говори от трона си това е официално и безпогрешно. Петър не говореше от такава позиция. Той не претендираше за старшинство. Той просто заяви това, което Бог беше направил (виж глави 20 и 21).
Тук Петър не използва думата „обрязване”. Той говори относно Бог, като даващ Светия Дух. Това, което той казва е, че Бог спаси семейството на Корнилий без те да бъдат обрязани: „И не направи никаква разлика между нас и тях.” (ст.9) Заключението е ясно. Ако Бог не беше направил разлика между езичници и юдеи, давайки Духа Си на езичниците по същия начин, по който го даде на юдеите, тогава езичниците могат да получат спасение без преди това да станат юдеи.
Втората точка на Петър беше също важна за юдеите да я чуят. Той каза: „Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?” (ст. 10) Петър признава, че юдеите не можеха да пазят Мойсеевия закон. Те се опитаха, но не успяха. Така че, ако те трябваше да бъдат спасени, това трябваше да стане дори в техния случай, чрез благодат, а не чрез пазене на закона.
Мисля, че от всичките оцелели думи, които Петър е изрекъл, тези в стих 11 са най-благодатни. Петър казва: „Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също, както и те.” Защо тези думи притежават много благодат? Това е така, защото Петър, юдеина, щеше да се изрази по противоположен начин. Той щеше да каже: „Ние вярваме, че те могат да бъдат спасени по благодат чрез вяра точно както ние се спасяваме.” Това означава, те трябва да бъдат точно като нас. Но това беше проблема. Трябваше ли те да станат като нас или не? Тъй като той знаеше отговора на този въпрос, той каза: „Ние вярваме, че чрез благодат дори юдеите могат да бъдат спасени точно както езичниците.”
Мислили ли сте някога, че другите хора трябва да станат като вас, за да бъдат спасени? Ако отговора е да, тогава вие сте много далеч от истинското разбиране на благовестието.
След това говориха Павел и Варнава. Текстът казва: „Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.”(ст.12) По всяка вероятност на Павел му е било трудно да мълчи до този момент. Той се изразяваше с термини за идеи, по всяка вероятност поради факта, че неговото образование е било получено в езическа среда. Останалите участници в събора не мислеха по този начин. Те се изразяваха с термините за великите Божии дела. По всяка вероятност Павел искаше да стане и да им разясни благовестието.
Но Павел беше умен мъж и той показа мъдростта си чрез това, което направи. Той разбираше своята публика. Когато говореше на юдеите, той говореше като юдеин. Когато говореше на езичниците, той говореше като езичник. Тук, той говореше на юдеите и той разбираше от къде духа вятъра. Петър беше показал, как Бог беше работил чрез него. Така че когато Павел и Варнава започнаха да говорят, те продължиха неговата мисъл. Те не спореха относно теология. Вместо това, те представиха всички чудотворни неща, които Бог беше извършил чрез тях всред езичниците. Аргументът който представиха беше: „Бог действа.” Кои сме ние, за да заставаме срещу Бог?”
Накрая Яков се изправи, за да говори. Интересно е, че Яков беше председател на събора, не Петър. Яков не мислеше като Павел. Той беше най-юдейския от всички водачи юдеи. Изглежда дори че до известна степен той беше законник. Изграждайки върху това, което Петър каза, той каза почти същото нещо: „За туй аз съм на мнение, да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бог” (ст. 19).
Яков също беше мъдър, по своя собствен начин. Той разбираше, че хората, които трябва да бъдат спечелени за правилната позиция не бяха езичниците. По всяка вероятност не много от тях присъстваха на това събрание. Евреите бяха тези, които трябваше да бъдат убедени, затова Яков не обърна внимание върху Павел, който беше апостол на езичниците – който може би е смущавал юдеите – но към Петър. Той не се обърна към него като „Петър”, т.е. с неговото гръцко име (Петрос – камък), но с неговото юдейско име, Симон, и то с най-юдейската форма на неговото юдейско име, Симеон. „Симеон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.”
След това Яков направи това, което липсваше до този момент в дебата, той цитира Писанията. Той цитира от Амос един от малките пророци. Книгата Амос е книга на съд. Има само няколко стиха в самия край, които говорят за благословение в последните дни и те са тези, които Яков избра:
„В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния, И ще заградя проломите й; Ще въздигна развалините й, И ще я съградя пак както в древните дни, За да завладеят останалите от Едом И всичките народи, които се наричаха с името Ми, Казва Господ, Който прави това.”(Амос 9:11-12)
Всъщност Яков казва: „Бог се произнесе по този въпрос. Той каза, че ще спаси езичниците. Днес Той е извършил това. Така че според моята преценка ние не трябва да се противопоставяме на Бог или Писанията, като създаваме трудности пред езичниците да дойдат при Бог.”
Писмото до езичниците
След това Яков предложи да напише писмо до езичниците, казвайки им в него решението на събора, като насърчи езичниците: „да се въздържат от храни, принесени на идоли, от сексуална неморалност, от месата на удушени животни и от кръв.” (ст.20)
В началото на главата аз предложих, че дори събора в Ерусалим може да е допуснал някои грешки и когато стигам до това писмо, аз чувствам, че писмото е слабост, ако не и грешка. Коментаторите посочват, че в заключенията, които са представени от Яков и в писмото написано до езичниците, едното нещо, което не е споменато е това, което постави начало на спора, обрязването. Яков не го споменава и в писмото до езичниците то не е споменато. Всичко, което писмото казва е: „Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:” (ст. 28). Аз мисля, че щеше да е добре да се спомене обрязването и да не се казва нищо относно другите неща.
Но, аз не бях там. Кой съм аз, за да кажа, че събора в Ерусалим допусна грешка! Определено, писмото притежаваше политически характер и може би това беше правилния път, който трябваше да се поеме, след като истинската битка е била спечелена. Също така останалите неща можеше да се разрешат с времето.
Колко трудно е да знаем разликата между принцип, който включва самото естество на благовестието, от когото ако отстъпим предаваме Христос и обикновена политическа позиция? Трудно ли е? Да, но не и невъзможно. Водени от Светия Дух, изглежда че това е котето първия голям събор на християнската църква постигна. След като Павел и Варнава отидоха обратно при езичниците с това писмо, те отидоха и казаха, че езичниците не трябва да се обрязват. Павел ни казва това в Галатяни.
Everett F. Harrison е написал един от най-добрите коментари върху Деяния, който аз съм чел, в който той казва, че събора е постигнал пет важни неща:
Щеше да бъде прекрасно, ако във всеки век на развитие на църквата, във всеки събор, само тези пет неща бяха постигнати. (James Montgomery Boyce, Acts, стр.259 - 267)
|
|
|
