Колосяни 2:14

έξαλείψας τό καθ’ ήμών χειρόγραφον τοίς δόγμασιν ό ήν ύπεναντίον ήμίν, καί αύτό ήρκεν έκ τοϋ

μέσου προσηλώσας αύτό τώ σταυρώ· 

„И като изличи противния нам в постановленията Му закон,

който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста.”

Бог не само изтри дълга, но също така унищожи документа, на който той беше написан. Думата χειρόγραφον означава „документ” и по специално „запис за дълг” написан ръкописно с ръката на длъжника, като доказателство за задължение (виж BAG, 880 and Lohse, TDNT 9, 435). Значението на думата е добре засвидетелствано в двата свята, юдейския и гръцко-римския (за детайли виж Lohse, TDNT 9, 435). В юдаизма Бог често беше виждан като водещ сметка за дълговете на човека чрез ангели и налагащ справедлива присъда над записа, който се намира в книгата (виж илюстрацията на Rabbi Akiba относно Бог като магазинер, който записва дълговете в тефтера си, Abot 3:20).

Този образ е извлечен от правната практика относно дълг, но точното приложение в Кол. 2:14, поради частични граматически трудности не е очевидно ясно. Със сигурност няма точни указания, (1) за договор или ръкописно написан документ за дълг между Адам и дявола, в който се казва, че човека ще се посвети на живот на грях и смърт, в замяна на облагите, които Сатана ще му даде. Някои от църковните отци приеха тази идея и тя е възстановена отново днес (виж G. Megas, "Das χειρόγραφον Adams. Ein Beitrag zu Kol 2:13-15," ZNW 27 [1928] 305-320, за доказателство относно тълкуването на пасажа; виж E. Best, A Historical Study of Exegesis of Col 2, 14. Рим: непубликувана дисертация, 1956).

(2) Друга линия на тълкуване приема думата χειρόγραφον като документ на човешката вина по отношение на Мойсеевия закон, но като обвинителен акт представен в небесния съд. Bandstra (Law, 158-63) привлече вниманието относно използването на χειρόγραφον в анонимния юдейски апокалипсис (приписан към първи век пр. Хр.) където думата означава книгата, която т обвиняващия ангел държи и в която греховете на пророка са записани, относно които той моли да бъдат заличени. Развивайки предложението на Blanchette (C 23 [1961] 306-312), Bandstra е съгласен, че съществуваше ранно юдейско-християнско тълкуване, което идентифицира думата χειρόγραφον с Христос. Съответно в Кол. 2:14 е направена забележка за нашето плътско тяло, което Христос взе и в което нашите грехове бяха осъдени (виж 2 Кор. 5:2; Гал. 3:13; 4:4; Рим. 8:3). Той прие това тяло, за да може да го прикове на кръста. В (Reconciliation, 1974, 121, 122), Martin твърди, че допълнителна подкрепа за това тълкуване може да се вземе от Евангелието на истината 20:22-28, където се казва, че Исус взема или облича тяло като свое и че е прикован на кръста, където прикрепя постановлението на Бог. И двамата Bandstra и Martin свързват това тълкуване с необикновената дума „събличам” (άπεκδύομαι ст. 15; 3:9; сравни с 2:11). „Събличайки” тялото на плътта (2:11) Христос също така съблече от себе си княжествата и властите. Властите атакуваха Христос, след като Той прие в тялото си χειρόγραφον списъка с обвиненията за вината (Martin, Reconciliation, 1974, 122), и така те Го обвиняваха, като че ли Той беше грешник. Но Той съблече άπεκδυσάμενος силата им, която беше върху Него и така ги победи.

Ако това находчиво тълкуване е правилно, то ще може да разреши някои от тълкувателните проблеми в пасажа. Но със сигурност, остават трудности; първо в широкото използване на думата χειρόγραφον, като сертификат за дълг, който е подписан от човека срещу единственото й използване за небесна книга, от което се поражда съмнение относно приложението на термина като ангелски обвинителен акт. Също така χειρόγραφον става небесния списък с обвинения, след това тяло от плът и накрая Христос или поне тялото, което Христос приема върху себе си. Терминът е предназначен да определя твърде много неща едновременно.

(3) Ние предпочитаме да приемем термина χειρόγραφον като подписаното признание за нашия дълг пред Бог. Както един документ на признание за личен дълг, той съдържа наказателни пунктове (виж Йов 5:3; Филимон 19). Евреите бяха сключили договор да пазят закона и в техния случай наказанието за нарушаване на този договор означаваше смърт (Втор. 27:14-26; 30:15-20). Павел приема, че езичниците бяха задължени от своята съвест, относно подобно задължение към моралния закон до степента, до която те го разбираха (виж Рим. 2:14-15).След като задължението не е било преустановено от никоя от двете групи, „задължението” остава срещу нас (καθ ήμών).

Терминът „правило” (δόγμα) е използван по различни начини в Новия завет, да означава „заповед” на Цезар Август относно преброяване (Лука 2:1; сравни с Деяния 17:7), и „решенията” (множествено число δόγματα) на събора в Ерусалим (Дея. 16:4). В Еф. 2:15 множественото число δόγματα означава отделните заповеди от Мойсеевия закон (в гръцкия-юдаизъм заповедите на Бог бяха наречени δόγματα: 3 Макав. 1:3; 4 Макав. 10:2, а също така и допълнителни забележки при Йосиф Флавий и Philo виж Kittel, TDNT 2, 230­32). Тук терминът може да бъде преведен като „свързващи заповеди” или „законни изисквания”. Дателният падеж τοίς δόγμασιν  навярно е: (а) каузален „поради правилата” и по този начин показва защо договора или  документа за дълг притежава доказателства срещу нас (Lohse, 109, 110, Bacchiocchi, From Sabbath, 350, and Schweizer, 116, а също така и някои от ранните тълкуватели, които добавиха причастието „написан” за да допълнят изречението, вместо (б) на задължение, т.е. договора ни постави под задължението да пазим правилата (J. A. T. Robinson, The Body. A Study in Pauline Theology [SBT 5; London: SCM, 1952] 43; C. F. D. Moule, "Death 'to Sin,' `to Law,' and `to the World'; a Note on certain Datives," Melanges Bibliques en hommage au R. P. Beda Rigaux, редактори A. Descamps и A. de Halleux [Gembloux: Duculot, 1970] 371, 372; и Caird, 195, който превежда изречението: „нашето неизпълнено задължение към заповедите на закона...” или (в) дателен падеж на  придружаване, „заповедите на договора и всички” (Bruce, 237; cf. Harris, in NIDNTT 3, 1199). (В, Probleme, на стр. 88, 89, идеята на Percy, когато свързва дателния τοίς δόγμασιν със следващото просто изречение ό ήν ύπεναντίον ήμίν, така че значението да стане „ръкописа, който беше срещу нас, който чрез силата на заповедите (Мойсеевия закон), свидетелства срещу нас” и изразява причината защо „договора” може да бъде ефективно враждебен срещу нас. Това предложение е добро в това, че се занимава с излишните думи „който беше срещу нас”, но също така е неудобен за граматически разбор независимо от паралелните цитати, които той предлага.

Думите, „който беше срещу нас” (ό ήν ύπεναντίον ήμίν) не трябва да бъдат смятани като излишна добавка (от автора на Колосяни) [казва Lohse, 109, или от Павел [Martin, Reconciliation, 1974, 121]) към вече съществуващ оригинален текст. Ранната фраза „срещу нас” (καθ ήμών) „поставя ударението върху неумолимия факт на дълга, докато по-късната фраза ύπεναντίον ήμίν поставя ударението върху активната враждебност, която произтича от този факт. (Harris, NIDNTT 3, 1199). Тази разлика е подкрепена от значението на ύπεναντίον (”против”, „противен”, „враждебен” BAG, 838), която в Септуагинтата се среща често като цел за враговете (Бит. 22:17; 24:60; Изход 1:10; 15:7; 23:27 и пр..; виж Lohmeyer, 118, който е следван от Lohse, 110).  

έξαλείψας ... καί αύτό ήρκεν έκ τοϋ μέσου προσηλώσας αύτό τώ σταυρώ

Бог не само е простил греховете ни, но също така Той е отнел знака потвърждаващ нашата вина. Отнемането на дълга е представено чрез ήρκεν έκ μέσου, което след това е доразвито с два образа, (а) Той го заличи; и чрез (б) закова на кръста. A. Deissmann, (Paul. A Study in Social and Religious History. Tr. W. E. Wilson. 2nd ed. [London: Hodder and Stoughton, 1926], 172,) смята, че записа за дълга на папируса илюстрира популярния апел на тази двойна метафора, първо договора е изтрит и след това анулиран.

Думата αίρώ („вдигам”, „взимам”) може да бъде използвана за преместване чрез сила, дори чрез убийство (BAG, 24). Тук израза (αίρώ έκ μέσου), който беше често срещан в гръцкия език (1 Кор. 5:2), за извън Библейски източници виж BAG, 24 и Lohse, 110) изразява решителното отнемане на „документа за дълга” (промяната от глаголното време аорист в перфектно време посочва неизменността на отнемането). Отнемането е последица от изтриването (έξαλείψας виж  Jeremias, TDXT 1, 185, 186). Думата έξαλείψα означава „да изтрия”, „изтривам” и изтрива от пред погледа написаното на восък или начина, по който други написани документи бяха изтривани. В (Дея. 3:19 думата е използвана за заличаване на грехове, в Откр. 3:5 на име от книгата на живота). Бог е очистил плочата и ни е дал ново начало. Старозаветен антецедент е Ис. 43:25 „Аз, Аз съм, Който изтривам (έξαλείψαν) твоите престъпления заради Себе Си, и няма да си спомня за греховете ти.” (Виж Пс. 50:1 и Ер. 18:23).

Този „документ за дълг” беше премахнат, когато Бог го закова на кръста (προσηλώσας αύτό τώ σταυρώ). A. Deissmann (Light from the Ancient East. Tr. L. R. M. Strachan [New York: Doran, 1927] 332, 323. Reprinted [Grand Rapids: Baker, 1978]) обсъжда глагола „закова” в светлината на общата практика на прекратяване на договор или друго споразумение чрез поставяне на знака на гръцката буква Х. Но тук не се споменава за „поставяне на знака Х върху договора. Гръцката дума за това действие е χιάζω, а думата σταυρος не подсказва формата Х (виж Bruce, 238). В същото време „изглежда, че няма доказателство за предполагаемата практика за прекратяване на договор чрез заковаването му с пирон” (Moule, 99). Не трябва да се набляга на метафоричният език.  Бог е премахнал договора, като го е заковал на кръста – това е ясен начин, за изразяване на мисълта, че понеже Христос беше прикован на кръста нашия дълг е бил напълно простен. (Също така може би се загатва за традицията за прикрепяне на кръста на „описание” (έπιγραφή) съдържащо престъпленията на злодея, Мар. 15:26. Бог закова обвинението срещу нас на Христовия кръст, по същия начин, по който обвинението срещу Него беше заковано там. (Peter T. O'Brien, Colossians, Philemon, Word Biblical Commentary, 124-126)