Марко 15:34

καί τή ώρά τή ένάτη έβόησεν ό Ίησοϋς φωνή μεγάλη λάγων· Έλωϊ Έλωϊ, λιμά σαβαχθανί; ό έστι μεθερμηνευόμενον, ό Θεός μου ό Θεός μου, είς τί με έγκατέλιπες;

И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"?

което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

καί τή ώρά τή ένάτη έβόησεν ό Ίησοϋς φωνή μεγάλη

И на деветия час Исус извика със силен глас

След като вися на кръста в продължение на шест часа, от 9:00 часа сутринта, до 3:00 часа след обяд изведнъж Исус έβόησεν ... φωνή μεγάλη извика със силен глас. Силата на вика придава допълнителна драма на сцената. Исус не издъхва с хленчещ дъх; Той извика силно и неочаквано.

Έλωϊ Έλωϊ, λιμά σαβαχθανί

Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Затъмнението означава присъда; начинът, по който Исус извиква подсказва, че отчасти Божествената присъда се е изляла над Него. Това е в съгласие с по-раншното напомняне за казаното в Зах. 13:7 в Мар. 14:27. Отхвърляйки Божия Син (виж притчата за лозето и наемателите в 12:1-12), Бог наказва своя народ, започвайки от пастира на Израел. Тъмнина покрива земята, когато Бог поглежда настрана поради отвратителната сцена, която се случва.  (Вариантът в Евангелието на Петър 5:19 ή δύναμίς μον ή δύναμίς (μου) „Моята Сила, (моята) Сила”, е второстепенен, по всяка вероятност свързан с еретическата доктрина че Христос всъщност не е имал истинско тяло). Burchard коментира в ZNW [1983] 1-11), че в записаното от Марко няма нищо, което да е подготвило читателите му за този шокиращ вик.

Исус цитира Пс. 22:1, чиито детайли са отразени на няколко места в историята за смъртта на Христос. Тук срещаме ясен цитат, идващ директно от Исус, (както в Зах. 13:7 и Мар. 14:27). Някои хора предполагат, че Исус има предвид целия псалом и по специално заключителната част, която свързва оправдание с възстановяване.  

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля... Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него... Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.  Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това (Пс. 22:22, 24, 30-31).

Може би Исус имаше предвид целия псалом, включително и оптимистичното заключение (вижте прекрасния коментар от Marcus, в Way of the Lord, 180-86), но реалността на чувството за изоставеност не трябва да бъде омаловажавана. Исус не е изгубил вярата си в Бог, както двукратното обръщение „Боже мой, Боже мой” показва, но Той се чувства напълно изоставен. Не е за учудване, че следващите евангелисти избраха различно обобщаващо изказване: „Отче, в твоите ръце предавам духа си” (Лука 23:46); „Свършено е” (Йоан 19:30).

Много проблематично и неубедително е спекулативното предположение на Gohn-Sherbok (FxpTim 93 [1981-82] 15-17), че арамейските думи, които Исус е произнесъл не са били предадени правилно на гръцки и всъщност Той казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме възхваляваш?” (Craig A. Evans, Word Biblical Commentary, Marc 8:27-16:20, стр. 506-507)

Марко 15:34

Разпъванията на кръст бяха придружени с крясъци на ярост, необуздани псувни и виковете на неописуема безнадеждност от злочестите жертви. Поведението на Исус по време на Неговата смъртна агония не е описано от евангелиста. Около три часа след обяд, Исус извика със силен глас следните думи на разбити надежди, взети от Пс. 22:1: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” Това са единствените думи, изречени от кръста, които Марко е записал и са едни от най-трудните за тълкуване.

В Пс. 22 първоначалния вик е призив за Бог да се намеси в полза на праведника, който страда. На кръста, Исус преживяваше положението, което е описано в този есхатологичен псалом на страдание. Инстинктивно Той изрази своите чувства с библейски език, умоляващ за Божията помощ чрез уверен призив и мъченическа молба. По всяка вероятност думите на молбата са отражение на Таргум (арамейски превод на Стария завет), където обръщението е на еврейски, а въпроса на арамейски.

Различни средства са били използвани, за да смекчат обидата в това страстно избухване. Били са представени аргументи, че в юдейската практика, цитирането на първия стих взема предвид целия псалом, който завършва с нотка на триумф и спокойствие и че думите на Исус са потвърждение на вярата, която гледа отвъд отчаянието и трагедията на кръста (J. Blinzler, op. cit., pp. 373 f. n. 64, цитира много автори, които подкрепят тази идея. Също така виж E. Stauffer, op. cit., pp. 139f). Други учени, противно на това твърдят, че Исус се е чувствал изоставен, но всъщност не е било така Виж V. Taylor, The Gospel According to St. Mark (London, 1952), p. 594). Тези обяснения притежават белега на специално умоляване и са незадоволителни. Острата страна на тази дума не трябва да бъде притъпявана. Вика на Исус за изоставеност е неизбежното продължение на ужаса, който той преживя в Гетсиманската градина и трябва да бъде разбран в перспективата на святия Божий гняв и характера на греха, който разделя грешника от Бог (виж Ис. 59:2). Отговаряйки на призива в пустинята и идентифицирайки се напълно с грешниците, Исус предложи себе си, за да понесе Божията присъда над човешкия бунт. На кръста, Този, Който живя напълно за Бащата, изпита пълно отчуждение от Бог, което присъдата, която Той беше приел изискваше. Неговият вик изразява дълбокия ужас на отделяне от Бог. „Проклет е всеки, който виси на кръст” е изказване, което беше познато на Исус от дълго време и чрез начина на своята смърт Исус беше отделен от Бащата (Втор. 21:23; Гал. 3:13; 2 Кор. 5:21). Тъмнината заяви същата истина. Викът на изоставеност изразява неизмеримата болка на действителното изоставяне от страна на Бащата (виж H. C. Read, "The Cry of Dereliction," ExT 65 (1957), pp. 260-262; L. Morris, The Cross in the New Testament (Grand Rapids, 1965), pp. 42-49. Безгрешният Божий Син умря със смъртта на грешника и изпита горчивината от изоставянето. Това беше кръста, който осигуряваше „откуп за мнозина” (Мар. 10:45). Викът притежава безмилостна автентичност, която осигурява обещанието, че цената на греха е платена напълно. Въпреки това, Исус не умря, като човек, който се отказва от Бог. Дори в ада на изоставянето Той не се отказа от вярата си в Бог, но изрази своето страдание чрез молитва във вик на уверение, „Боже мой, Боже мой”.