Марко 3:28-29

Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули, с които биха богохулствували; но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

Фразата, „Всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени” не трябва да бъде приеман за отделни грехове, но за категории, за видове грехове.  „Богохулстване” е дума, която означава увреждаща реч и когато е приложена за Бог означава реч, която унижава Неговото Божествено величие. Буквално фразата казва: „Каквото нещо те Богохулно произнасят.”

Тук термина Богохулството не е разглеждан като такъв, в когото всички грехове могат да бъдат разрешени, но той добавя към общия термин грях, тази специална категория към която Богохулство срещу Светия Дух принадлежи.

Похули Светия Дух: Какво се има предвид с тази фраза? От една страна, трудността е свързана с обмислянето на този въпрос, без да се има предвид случая, който го предшества, а от друга, несериозно обяснение на този случай, което пропуска това, което Исус каза за големината на този грях, практически необяснен. Тук не трябва да разглеждаме Дух в извършване от него на самостоятелно дело, но като вътрешния източник на делата на Исус. Това, което Исус каза е основано върху тяхното обвинение, че Той има нечист дух; това означава, че силата, която действаше в Него не беше добра, а зла.

Светият Дух е силата, на която делата на Исус са приписани. Казва се, че Духа дойде върху Него по време на Неговото кръщение и Го заведе в пустинята. Също така се казва, че Исус започна своята служба в Галилея под силата на Светия Дух. Специално Исус приписва изгонването на нечистите духове на Светия Дух.

Така че трябва да бъде направена разлика между другите дела и тези, които явно откриват Светия Дух в Него, между клевети, които са отправени лично към Него, когато е видян в Неговите обикновени дела и тези, които са отправени към делата, в които Духа е изявен... Също така тези дела на изгонване на нечисти духове са дела, в които светостта на Духа, който пребивава в Исус е изявена специално. Не е в силата на чудесата, където работата на Светия Дух е най-явна, но в тяхната морална стойност.  Това е моралната уникалност относно чудесата на Исус, които се случват в остатъка от Неговия живот и само там, те са най-забележителни. Това качество се появява не само там, където Той лекува заболяването на хората, но и ги освобождава от злия дух, който поврежда техния вътрешен живот. Когато това е наречено зло, вместо добро и когато бъде преписано на самия принц на злото тогава то е Богохулство срещу Светия Дух.

„Няма прошка до века, но е виновен във вечен грях.” Вечен грях е този, който подчинява човека на вечно наказание, вечно в своите последствия. Но също така, равностойно може да се предполага, че описва самия грях като вечен, според невъзможността за прошка, поради неизменността на греха – безкрайни последици, свързани с безкраен грях. Това е философията на безкрайното наказание. Грехът реагира според естеството, а делото преминава в състояние, а състоянието продължава. Това означава, че вечното наказание не е мярката на Божието негодувание срещу единичен грях, който е толкова огромен, че негодуванието никога не отслабва. То е резултатът от ефекта от който и да е грях, или курс на грях, който фиксира греховното състояние отвъд всякаква възможност за поправяне. Това е по в съгласие с дълбочината на Исусовите идеи относно нещата.  (Ezra P. Gould, А Critical and Exegetical Commentary, The Gospel according to Mark, стр. 65, 66)

Матей 12:32

Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия.

Езикът на Богохулство отстъпва на езика на говорене срещу. Говорене срещу Човешкия Син се превръща в краен пример за грях, който може да бъде простен, а връзката между този и идващия свят, подчертава невъзможността за прощение на говоренето срещу Светия Дух. Възможността за прощение на говорене срещу Човешкия Син, предполага, че не всеки аспект от службата на Исус беше изпълнена от край до край с непосредственото действие на Светия Дух, както изгонването на нечисти духове от Него. Разликата между двата века, във връзка с опрощението по всяка вероятност е отражение на юдейската идея, че Бог може временно да задържи опрощението от своя народ, в дисциплина и присъда. (John Nolland, The New International Greek Testament Commentary, The Gospel of Matthew, стр. 505, 506)

Разликата между хула срещу Божия Син и хула срещу Светия Дух не е в това, че Човешкия Син не е толкова важен, колкото Светия Дух, или че първия грях е грях преди кръщение, а втория след кръщение или дори че първия е срещу Човешкия Син, а втория срещу християнските пророци. Вместо това, в контекста на големия аргумент първия грях е отхвърляне на истината на благовестието (но за това може да има покаяние и прощение), докато втората хула е отхвърляне на същата истина с пълното съзнание, за това, което човека прави – внимателно, с желание и съзнателно отхвърляне на делото на Духа, въпреки че не може да има друго обяснение за изгонването на злите духове от Исус освен това. (D. A. Carson, Matthew, цитирано в The Gospel of Matthew, J. M. Boys, стр. 214, 215.)