|
|
|
Матей 16:28
Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.
Когато започнахме изследването на Матей 16 аз казах, че въпреки че тя е една от най-богатите и най-важни глави в Евангелията, изглежда, че тя е източник на безкрайни проблеми. Изглежда, че почти всяко изречение е произвело противоречиви тълкувания всред коментаторите. Какво означава, че Петър е камък? Какво са вратите на ада? Какво е значението на ключовете? Дори не можем да избегнем проблемите и с последния стих на главата, тъй като почти никой не е сигурен относно това, което Исус имаше предвид, когато каза: „Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.” Ето четири предложения:
Също така H. N. Ridderbos казва: „Началата на Христовото завръщане щяха да бъдат видени от някои от тези, които Го слушаха. Те щяха да видят тези начала във възкресението Му, във възнесението Му и в царската изява на прославения Господ, която последва.”(H. N. Ridderbos, Matthew, trans. Ray Togtman (Grand Rapids: Zondervan, 1987), 315.)
Няма повече, върху което изглежда, че може да се фокусира относно тълкуването на този стих и всяко едно от първите три разбирания е приемливо. Само четвъртото не е. Колкото до мен, аз мисля, че Исус говореше за преображението:
1. Тъй като записа за преображението следва, както тук, така и в Марко и Лука. 2. Тъй като стих 27 е тясно свързан със стих 26, докато ударението е върху Исус идващ в своята „слава”, а не в Своето унижение. Славата е тази, която беше открита на учениците на планината. (James Montgomery Boice, The Gospel of Matthew, стр. 316-317)
Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.
Тук също Матей редактира, за да може по-пълно да интегрира своя материал в контекста. Където Мар. 9:1 казва „Божието царство e дошло в сила”, за да бъде видяно, Матей казва „човешкия Син идващ в царството си”. Частично неговата загриженост е да противопостави този текст на Мат. 16:27. Изгледа за смърт е бил представен с думите за кръста в стих 24 и продължава като нишка през следващите стихове. „Вкусят смърт” е поразителен израз, като по вероятно е, да загатва за проспекта на насилствена смърт (мъченическа смърт), отколкото достигането до края на нормалния живот на човек. Както в 10:21-23 истинската възможност за смърт е балансирана перспектива за Човешкия Син, който идва във времето, за да освободи от това, което заплашва. Същия образец ще се повтори в глава 24. Идеята за царството, за Божия Син е била представена в 13:41. „Идващ в царството Си”, което трябва да означава идващ и управляващ, идващ, за да установи управлението си.
Както 10:23, така и 16:28 споменават определено време, в границите на което идването на Човешкия Син е очаквано да стане. Мат. 24:36 е по-внимателен, но изглежда, че стих 34 поставя цялото очакване за развитието на събитията в рамките на поколението, което беше живо в момента. Какво да кажем за това? Как групата, която стоеше там, в 16:28, чрез пресмятането в евангелието на Матей, можеше да бъде все още жива, когато той пишеше своето евангелие? По всяка вероятност много от тях бяха мъртви. По всяка вероятност числото им беше намаляло до нула, когато евангелието на Матей беше в ранната си фаза на използване.
На тази трудност ще обърнем повече внимание в глава 24, но за сега нека се задоволим да кажем, че за пророческата програма, за да бъде по-малко скъсена, отколкото се очаква от пророка, изглежда, че това е почти редовен белег, за изпълнението на старозаветните пророчества. Частичното изпълнение създаваше очакването, за бъдещото по-задоволително изпълнение.
Опитността, която следва в 17:1-8 е предложена повече като предвкусване, отколкото изпълнение, но е възможно да я видим като първа част от процес на изпълнение, което може би има повече степени, отколкото е очаквано. В рамката на историята на Матей свързаните събития на разкъсването на завесата в храма, отварянето на гробовете, и голямото земетресение (27:51-55) може би са указващи. Възкресението и последното упълномощаване също предлагат друга възможност (28:1-20), както и разрушението на Ерусалим (24:2). Но нито едно от тези не е отбелязано ясно, за да позволи увереност, че това е, което Матей със сигурност има предвид в 16:28. Най-силната езикова връзка е с 20:21, където майката на Яков и Йоан очаква Исус „в Неговото царство”. В дискусията относно Мат. 20:20-28 аз ще привеждам доводи, че Матей планира двойна неяснота (или двусмислие), чрез което Исус на Матей свързва речта за царство с кръста. За Матей, царското управление на Исус е видимо предварително чрез кръста. В историята за страданията, когато апостолите се страхуват за собствения си живот, може съща да представи връзка с: „няма да вкусят смърт”. Ако връзка от този вид е предназначена между 16:28 и 20:21, по вероятно е, че Матей е готов да мисли за други събития, като предварително изпълнение на думите в 16:28.(John Nolland, The New International Greek Testament Commentary, The Gospel of Matthew, стр. 694-696)
Марко 9:1 Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
Този пасаж е предизвикал сериозни мисли. Исус казва, че много от тези, които стоят там няма да умрат преди да видят царството да идва в слава. Това, което притеснява някои хора е, че те приемат този стих като забележка за Второто пришествие; но ако беше така, Исус беше сбъркал, тъй като Той не се завърна в сила и слава по времето, когато тези, които бяха там, бяха все още живи.
Но този цитат не е забележка за Второто пришествие. Вземете предвид ситуацията. До този момент Исус е бил само веднъж извън Палестина и този път Той беше само на малко разстояние от границата на Тир и Сидон. Само няколко души, в много малка държава, го бяха чули. Палестина е около 120 мили от север до юг и около 40 мили от изток до запад. Нейното население нарояваше около 4 000 000 души. Да говори с термини за световно завоевание, когато Той почти не беше напускал границата на такава малка държава беше странно. За да направи нещата още по-лоши, дори в тази малка държава, Той беше провокирал враждебността на ортодоксалните водачи и тези, в чиито ръце беше силата, така че беше почти сигурно, че той можеше да се надява само на смърт като еретик и човек обявен извън закона. Изправяйки се пред такава ситуация, може би е имало много хора, които отчаяно са чувствали, че християнството не е имало бъдеще, че в късо време ще бъде напълно унищожено и елиминирано от света. Говорейки по човешки, тези песимисти бяха прави.
Сега обърнете внимание на това, което се случи. Само около тридесет години по-късно, християнството се разпростря в цялата Мала Азия. То проникна в Египет; християните бяха силни в Александрия. То пресече морето и достигна до Рим и се разпростря в Гърция. Християнството се разпростря като вълна, която не може да бъде спряна в света. Беше удивително вярно, че по време на живота на много от тези, които бяха там, противно на всякакви очаквания, християнството дойде със сила. Не допускайки грешка, Исус, беше напълно прав. Удивителното нещо е, че Исус никога не познаваше отчаяние. Изправяйки се пред тъпотата на човешкия ум, пред опозицията, пред разпъването на кръст и смърт, Той никога не се съмняваше в крайния си триумф, тъй като Той никога не се съмняваше в Бог. Той винаги беше сигурен, че това, което е невъзможно за хората, е напълно възможно за Него. (William Barclay, The Daily Study Bible, The Gospel of Mark, стр. 208, 209)
Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
Въведителната формула, „и Той им казваше”, посочва, че тържественото уверение на Исус е заключението на голяма проповед, от която най-тържествената част е била запазена. Марко 9:1 изпълнява важна функция в структурата на 8:34-9:1. Призива за отговорност (8:34) е последван от контраста между човек, който осигурява собственото си съществуване, чрез отричане и друг, който е убит поради непоколебимото изповядване на Исус и благовестието (8:35). Изказванията, които следват, изследват последиците от отричане(8:36-38), но чрез загатване се отнасят само за тези, чието посвещение ще ги доведе до тяхната смърт. Абсолютното предаване на Исус изисква отговор и той е представен в 9:1. В контекста си, пророчеството на Исус е утеха, която е адресирана към тези, които вземат под внимание призива да Го следват, независимо от цената за това. Семитският идиом, „вкуси смърт” загатва за жестоката реалност на насилствена смърт, която е описана в 8:35б; хората, които са верни на Исус и благовестието, ще изгубят живота си. На тях обаче им е дадено уверението, че тази аномалия ще продължи за определено време и те ще видят изява на Божия суверенитет „със сила”. Тържественото въведение, с които Исус започва своите думи: „Амин, Аз ви казвам”, гарантират тяхната истинност. Неговото обещание е основано на абсолютен безспорен факт.
Показано е било, че в Евангелието на Марко, Божието царство и личността на Исус, са толкова тясно свързани, че са неразделни. Това има важна връзка с Мар. 9:1. Идеята за „Божието царство идващо в сила”, както идеята за Човешкия син идващ в слава (8:38) са стриктно ориентирани в Христос като център. Стеха е относно събитие, което представя открита изява на величието на Исус. Тържественото уверение на Исус, представя в различна перспектива фундаменталната изненада, която е представена в 8:38; неяснотата на ситуацията, чрез която Божията суверенност може да бъде поставена под въпрос, Неговите помазани пратеници да бъдат заплашени с презрение и Неговия народ изложен на срам, ще бъдат разрешени в откриването на окончателна сила. Съществен за 8:38 и 9:1 е контраста между скриване и откриване, което изразява напрежението между скрития характер на земната служба на Исус и Неговата изява в слава и сила по време на завършека. Функцията и перспективата на тези два пасажа не е една и съща. Марко 8:38 служи да предупреди тези, които изберат да застанат със света в неговото поругаване на Исус, че Неговата видима слабост и готовност да понася унижения ще бъде обърната във величествена изява на Неговата слава, като есхатологичен Съдия. Функцията на 9:1 със забележката си за „Царството идващо със сила” е да осигури сигурност, че Човешкия Син наистина ще дойде със слава и че тези, които сега споделят Неговите страдания, също ще споделят Неговото величие. Неговата забележка е относно събитие, достатъчно близко, за да може определени хора, които присъстват в момента, да имат привилегията, да видят изявата на суверенността на Бог, в триумфиращо откриване на величието на Исус. Нищо по-малко от това, не може да задоволи очакването, което е породено от обещанието на Исус, което е предназначено да даде сила на Божия народ, за идващото изпитание. Напрежението на тяхното собствено "скриване", в свят, който се опитва да ги води към отказ и който струпва обиди върху тях, когато те са непоколебими, е силно, и изисква открита изява на Божия суверенитет.
Непосредственото продължение на тържественото обещание на Исус е записа за преображението (9:2-8). Това показва, че Марко е разбрал изказването на Исус, като отнасящо се за този момент на превъзходна слава, която е концентрирана във възцаряване, и като очакване на славата, която идва. Поучително би било да сравним 2 Петр. 1:16-18, който говори за „силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос”. Петър запозна църквите със силата, която щеше да бъде открита при идването на Исус, с термини за славата, която е била открита по време на преображението. Това представя точно връзката между 8:38 (пришествие) и 9:1 (преображение). Преображението беше моментално и истинско (засвидетелствано) изявяване на суверенната сила на Исус, което сочеше отвъд себе си към пришествието, когато Той ще дойде „със сила и слава” (13:26). Изпълнението на обещанието на Исус, малко след това (9:2) представи насърчение на преследваните християни в Рим и навсякъде другаде, където тяхното предаване на Исус и благовестието беше валидно. Пришествието е абсолютно сигурно. Преображението представя предупреждение за всички останали, че неяснотата, която позволи униженията на Исус и на тези, които са Му верни, ще бъде решена чрез решителната намеса на Бог, обещана в 8:38. (William L. Lane, The New International Commentary of the New Testament, The Gospel According to Mark, стр. 312-314)
Лука 9:27
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.
Нова, и различна идея е прибавена с δέ и άληθώς, а с λέγω дава уверение и то специално строго. Перфектното време на ίστημι, тук причастието έστηκότων винаги е използвано в настоящ смисъл: „за тези, които стоят тук”. Естествено е, че някои ще умрат по време на интервала, но някои ще бъдат живи, за да видят това, което Исус предсказа. Те няма да умрат, преди да видят Божието царство. Да вкусиш от смъртта, е забележка за нейната горчивина, което се отнася дори за учениците на Исус, защото те са все още грешници. Не всички тези хора (τινίς) са ученици, както често се твърди. Исус говореше на всички (ст. 23), а именно на множеството (Мар. 8:34), а също и на някои от тези, които никога нямаше да станат ученици, но щяха да видят това, което Той заяви.
Лука написа: „докато те видят Божието царство”; Матей: „Докато те видят Човешкия син идващ в своето царство”. (16:28); а Марко: „Докато те видят Божието царство дошло в сила.” (9:1) Всеки един казва същото нещо. Там, където Царя, Човешкия Син е, там е царството (виж 1:33). Произволно е да кажем, че Лука се обърна към по-проста форма от тази на Матей, защото думите в Марко „дошло в сила” са опит за тълкуване на мистериозните думи на Исус. Това означава да дискредитираме Марко и неговия авторитет, като кажем, че той ни дава погрешно тълкуване на думите на Исус, говорейки за края на света. Исус говори за разрушението на Ерусалим и за крайната съдба на закоравялата юдейска нация. Той говореше за това в Мар. 13:30 и в Мат. 26:64 и сам ни даде тълкуването в Мат. 22:7 и в 23:38-39.
След това царя дойде в силата си (Марко), със съд над народите, съд, който продължава до този ден. Това започна в 66 година и приключи в 70 година; 90 000 юдеи бяха продадени в робство и нацията беше унищожена като нация, никога повече да не бъде нация. Тази присъда също беше важна за царството на благодат, като отбеляза повратна точка за благовестието, като го пренасочи от упоритите юдеи към по-възприемчивите езичници. Също така изпълнението на това предварително пророчество относно юдеите, трябваше да бъде печат за изпълнение на това велико пророчество, относно края на света и крайния съд, когато царството ще достигне до своя завършек.
Несигурно е да кажем, че Исус казва, че края на света ще дойде преди някои от присъстващите, слушащи Го хора, да умрат, тъй като Мар. 13:32 ни уверява, че дори Исус не знаеше кога края на света ще дойде. Тъй като стих 26 говори за крайния съд, това не е причина за стих 27 да казва същото. Одухотворяване на идването на царството е напълно неуместно. Идването на Христос може да бъде прието в тесен смисъл като неговото пришествие в края на света, но в широк смисъл като включващо предварителните присъди и по специално тази над юдеите. Обикновения начин на действие на царството е незабележим, но тази присъда, която се изля над юдеите, трябваше да открие царското управление на Исус пред очите на някои от хората, пред които Исус говореше в този момент. (R. C. H. Lenski, Commentary on the New Testament, The Interpretation of Luke’s Gospel, стр. 524-525)
|
|
|
