Мат. 10:23

А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

На апостолите е казано да бягат от един град в друг, когато са преследвани (άπό πόλεως είς πόλιν "from city to city," 23:34; виж 24:16; Дея. 8:1; 14:6). Следващата фраза съдържа най-трудните предизвикателства пред тълкувателя на Матей. (За история относно тълкуването на този труден текст виж Kunzi; а също и Sabourin.) Подобен проблем се появява в 16:28 и 24:23, които могат да хвърлят светлина върху настоящия пасаж, въпреки, че всеки пасаж трябва да бъде разглеждан самостоятелно.  За предпочитане е обяснение, което да свърже тясно трите пасажа (виж коментара върху 16:28 и 24:34). По всяка вероятност, първоначално настоящата фраза е била отделно изказване на Исус (Kummel) и е било поставено тук от евангелиста, поради своята уместност. Няма почти никакво значение, ако фразата ού μή τελέσητε τάς πόλεις τού Ίσραήλ „няма да изходите градовете на Израел” е приета като означаваща „няма да сте свършили да евангелизирате” (трудно е да приемем това като евангелизиране на Израел през вековете /против Davies-Allison/, правейки идеята неуместна за тези, които чуха тези думи за пръв път) или „няма да сте използвали всички от достъпните за прибежище (от преследване) градове)”. И двата случая изискват ограничение на времето (против A. L. Moore, Parousza), т.е. Човешкия Син ще дойде и ще сложи край на тази ситуация, като по този начин ще донесе утеха и надежда на преследваните. Трудността в случая е относно смисъла на думите έως άν έλθη ό υίός τού άνθρώπου „докато дойде Човешкия Син”.

Съществуват поне три възможности, които можем да споменем: 1) при пришествието или в точния край на света (Kunzi, Bonnard, Gundry); 2) разрушаването на Ерусалим, т.е. присъдата на Човешкия Син над Израел (Bullinger; Lenski; Lagrange; J. A. T. Robinson, Coming. 74-78; Benoit Feuillet); или 3) някаква поразителна опитност на новата епоха, като смъртта (R. Clark) или възкресението на Исус Христос (]eremias, New Testament Theology; Barth, Church Dogmatics, 4.1:295; Stonehouse, Witnes, 240; Sabourin, BTB7 [1977] 5-11; Albright-Mann; Sabourin, Matthew), изливането на Духа по време на Петдесетница (Cahin, Beza), или дори успеха на мисията всред езичниците (или комбинация от горе изброените; виж Gacchter). Първата възможност, която притежава предимството като най-естествено разбиране на фразата (виж 24:30, където се цитира Дан. 7:13-14), по правило би била предпочетена.  В този случай Исус предполага, че пришествието ще бъде в не далечното бъдеще. Това е идея, която е оправдана теологично (т.е. зазоряването на царството съдържа близостта на точния край на света), но както знаем (а може би и читателите на Матей също) доказва, че е исторически погрешно. Въпреки това, ако алтернативната идея, която ще споменем сега, накрая е сметната за незадоволителна, първата възможност може да остане като най-приемлива, като се има предвид човешката природа на Исус и Неговото изказване относно незнанието му за деня на пришествието (24:36). От друга страна, другите възможности не трябва да се елиминират толкова бързо. Künzi, предпочита есхатологичната идея и въпреки това намира стойност в не есхатологичното тълкуване на фразата. Разрушението на Ерусалим (70 г. пр. Хр.) може би вече се е състояло, когато евангелието е било написано и лесно е можело да се разбере като присъдата издадена от Човешкия Син. Това тълкуване притежава предимството, че свързва здраво изказването в ст. 23б със заповедта в 23а. Когато апостолите се изправят пред враждебност и отхвърляне на благовестието, те трябва да отидат в съседния град и да изпълнят мисията си до Израел, преди да стане твърде късно (виж 7:6). Може би това, което се има предвид е времето, за което вече се спомена в 10:5-6, т.е. във времето на Исус фокуса на мисията е върху юдеите, но след възкресението на Исус и опитността с Духа по време на Петдесетница, фокуса на мисията бързо ще бъде прехвърлен върху езичниците (виж Scott). Църквата на Матей знае, че съществува във времето, което е предсказано от Исус. Когато езичниците чуят и отговорят на вестта на благовестието, по всяка вероятност апостолите няма да са се отказали от евангелизиране на юдеите. Ако Исус наистина е проектирал време, в което благовестието ще стигне до езичниците, невероятно е неговата забележка за идването на Човешкия Син да означава пришествието, тъй като това събитие ще се случи преди края на (ограничената) мисия до юдеите (McNeile смята това за „невъзможно”) Carson отбелязва с право, че в Матей, фразата „идването на Човешкия Син” притежава същия семитски обсег, както фразата „идването на царството” (253).

В контекста му, най-естественото тълкуване на ст. 24б е следното. Думата γάρ „за” свързва това изречение с предшестващото го, като подготвя почвата или причината за бягство и по този начин двете изречения трябва да бъдат разбрани заедно (против Bannnel, Green). Фразата ού μή τελέσητε τάς πόλεις τού Ίσραήλ „Няма да изходите Израилевите градове” се отнася или до посещаване на всеки град, който може да бъде използван за прибежище от преследване или за изпълнението на делото за евангелизиране или и двете (след като първото загатва за второто). Накратко, мисията за Израел – специфичната мисия, за която се говори в ст. 6, а не безкрайна мисия за юдеите в неопределеното бъдеще – няма да бъде завършена преди έλθη ό υίός τού άνθρώπου „Човешкия Син да дойде” (т.е. Исус; за титлата Човешки Син виж допълнителното изложение върху 8:18-22). Класическото значение на идването на Човешкия Син, както например се намира в 16:27-28 и 24:30, се осланя на Дан. 7:13-14 и се отнася за края на настоящия век и второто пришествие на Исус. Това значение е трудно да бъде прието тук, след като на няколко места Матей ни казва, че първо мисията за езичниците трябва да бъде изпълнена, преди края на века (виж 21:43; 24:14). Това означава, че мисията за Израел не може да бъде нарушена от пришествието преди края си, без необходимото отричане на важен елемент от ясен материал в евангелието (виж 28:19).  Затова идването на Човешкия Син тук трябва да се отнася за нещо друго. Вероятно трябва да отхвърлим тълкуването на фразата (както Dupont), като означаваща „докато аз (т.е. фразата „Човешкия Син” няма смисъл на титла, а просто замества „аз”) се присъединя към вас” след няколко седмици или месец по-късно (освен ако това безвредно изказване не е разбрано правилно от църквата). Освен това, в тези ранни времена няма доказателства за преследване от степента, която е посочена в 23а. Тогава остава възможността за по-драматично „идване на Човешкия Син” при възкресението на Исус, в идването на Духа по време на Петдесетница или в силата и успеха на мисията за езичниците. Първите две възможности изглеждат твърде ранни за опитността на преследване, а последната може би е твърде мъглива. Крайна възможност и може би най-добрата е, че фразата се отнася за идването на Човешкия Син чрез присъдата за разрушаването на Ерусалим в 70 г. сл. Хр.  В полза на това заключение има три важни точки: 1) разрушението на Ерусалим е предсказание и типологично принадлежи към крайния съд (виж коментара върху 24 глава) и затова може да бъде видяно като дело на Човешкия Син (виж 24:27-31); 2) разрушението на Ерусалим символизира отхвърлянето на благовестието от юдеите и по този начин имаме смяна от спасителна-история от юдеите към езичниците, като първите губят своето предимство и 3) изобилните доказателства за преследване на юдеите и християните преди (а и след) 70 г. сл. Хр. Според това тълкуване значението на ст. 23б става следното: Тази изключителна мисия на дванадесетте за Израел, която отразява предимството им над езичниците в спасителната-история, няма да бъде изпълнено преди да бъде прекъсната от идването на Човешкия Син чрез съд над Ерусалим, и по този начин символизира смяната на времето, в което езичниците, вместо юдеите получават предимство в Божия план. Тази мисия до юдеите, отразява тяхното място в спасителната-история, по този начин има ограничение във времето, краят на което (но не и края на евангелизиране на юдеите) ще бъде отбелязано от идването на Човешкия Син чрез съд над Израел. (Donald A. Hagner, Word Biblical Commentary, Matthew, стр. 278-280)