Откровение 13:18

Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра,

защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

Тук е отправен призив за мъдрост. След това Йоан представя името на звяра в символична форма, използвайки метод, който беше познат в древния свят като геметрия. Нито еврейския или гръцки езици използваха система от числа. Вместо числа, те използваха буквите от азбуката за това – А – 1; Б – 2; В – 3 и др. По този начин едно име можеше да бъде превърнато в отговарящите на цифрите букви. Деисман разказва за стенопис от Помпей, на който е написано: „Аз обичам тази, чието число е 545” (MME).

В Sibylline Oracles срещаме съответна илюстрация на геметрия. Swete загатва за пасаж, в който числовата стойност на името Исус е представена като 888 ((I=10, H=8, Σ=200, О=70, Y=400, Σ=200). Йоан призовава за мъдрост в изчисляване на името на звяра от неговото число и добавя, че това е число на човек, чийто еквивалент е 666.

Преобладаващото тълкуване от тълкуватели претеристи е, че числото се отнася за император Нерон (Нерон Цезар). Числовата стойност на Нерон Цезар на гръцки е 1005. Проблемът е разрешен, като Нерон Цезар е преведен на еврейски, което наистина се равнява на 666. Това естествено е постигнато чрез малка вариация в написване на титлата Цезар на еврейски. Никой обаче все още не е обяснил защо Йоан, който пише на гръцки четящи хора ще използва сложния символизъм на геметрия с еврейска, а не гръцката форма на името. Също така е интересно, че никой от древните тълкуватели на Откровение не прие това разрешение. Свети Иреней предлага, че 666 може би представя euanthas, teitan (Тит) или lateinos (Римската империя). Много тълкуватели смятат, че последното предложение на свети Иреней е най-доброто.

Почти всичко може да се направи с тези числа и прилагането на ловка манипулация. Ако A-100, B-101, C-102 и др. Името Хитлер се равнява на 666.

Възможно е, че числото е било предназначено да бъде напълно символично. Ако името Месия ΙΗΣΟΥΣ се равнява на 888 и 7 е прието като съвършено число, възможно е 666 да е предназначено да бъде символично число за най-доброто, което човек може да направи, което от своя страна не е задоволително. Може би това е значението на фразата „то е число на човек”. Най-многото, което можем да кажем е, че ако числото на звяра е пророчество на бъдещо положение, все още никой не е открил решение за значението на числото, но неговото значение ще бъде явно, когато времето за това дойде. (George Eldon Ladd, A Commentary on the Revelation of John, стр. 186 – 187)

                                                  -

Числото 666 обикновено е прието като пример на геметрия, древна игра на числа, в която на всяка буква от азбуката беше определена числова стойност. Всяко име можеше да бъде написано с шифър като число, което представяше сумата на буквите в името. Йоан казва ясно, че числото 666 е число на човек или „числото на личност” (NRSV). Проблемът се състои в това, че с малко изобретателност много известни имена във всяко поколение могат да бъдат пригодени, да се равнят на 666. Един от коментаторите каза, че тези идентификации „водят до нищо само защото те водят към всичко” (Hendriksen 1939:273). Числото приляга добре, например за името Адолф Хитлер.

Но за да има каквото и да е значение за читателите на Йоан, 666 трябва да е сочило към име, което те можеха да разпознаят в своето време. Най-честото предложение е за Нерон Цезар. Но както Robert Mounce посочва (1977:264), „това разрешение изисква от нас да пресметнем еврейска транслитерация на гръцката форма, на латинско име, което отгоре на това е написано с изпусната буква”. Когато латинската форма на името е транслитерирана директно на еврейски, резултата е 616 и действително, в западната римска империя, където латинския език беше доминиращ има ръкописи, в които името е записано като 616 (свети Иреней забелязва това в късната част на втори век в своите Against Heresies 5.30). Ясно е, че преписвачите, които са преписвали книгата Откровение са били запознати с геметрия и може би това има част в загадката на Йоан. Поради своята неопределеност няма отговор който да е основан само върху този феномен, който някога да бъде доказан и общо приет.

По внимателния подход започва от простото признаване, че 666 е свързано с числото седем в книгата Откровение, като число на завършеност и съвършенство. Числото 666 не достига до магическото седем на три пъти – на нивото на стотици, на десетици и на единици. William Hendriksen (1939:182) определи вестта му като „провал, върху провал, върху провал”.  Отличителната черта е малко по-различна, отколкото разделянето на седем на две, за да получим три и половина години, еквивалента на „42 месеца” или „1260 дни”. Както вече видяхме тези числа представят Божествено ограничение на силата на змея и звяра, докато числото 666 е опит за охарактеризиране на самия звяр. Също така древната философска идея за злото, като отсъствие или недостиг на добро, изглежда, че е в действие в мистериозното число за звяра на Йоан.

Отвъд това, тълкувателя, всеки тълкувател стои на опасна почва...

 Най-важното нещо, което съвременния читател трябва да запомни във връзката с широко известното число 666 от стих 18 е, че неговата цел е да охарактеризира, а не да идентифицира звяра. Ако името Нерон Цезар е свързано с него по някакъв начин, идеята тук не е, че звяра от морето е Нерон, но че звяра, в своя характер на преследващ християните, е като Нерон, както е представен в своя характер и зли дела. Ясно е, че през шестдесетте години Нерон беше главния потисник и преследващ християните в рамките на историческата памет на съвременниците на Йоан. Ако 666 е просто израз на зло, на нещо, на което винаги не му достига доброто, тогава неговата цел е да драматизира идеята, че звяра е зло и затова трябва да бъде отблъскван на всяка цена, а може би също за това е осъден на „провал, върху провал, върху провал”, както следващата глава ще покаже. 

Във всеки случай, съвременния читател трябва да обърне главно внимание на стих 10 „тук е нужно търпение и вяра” над „тук е нужна мъдрост” в стих 18. Отговорността на вярващия не е да знае всичко предварително, но да бъде верен независимо от къде опасността за вярата идва, от образа на последния Антихрист или един от многото му предшественици, фалшиви пророчества, както са представени чрез ездача на белия кон в глава 6. С нашето съсредоточаване върху звяра в Откровение не трябва да забравяме думите в 1 Йоан 2:18: „Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.”. Много важно е за християните да се противопоставят на „многото”, както на „единия”. (J. Ramsey Michaels, Revelation, стр. 165-167)

На читателите на св. Йоан досега е станало ясно, че Звярът от Морето е Римската империя. Сега св. Йоан дава на своите читатели определение за Звяра в много различна форма: Тук е мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестотин шестдесет и шест. Както ще видим, 666 (буквално χξς’)[21] е числената стойност на името Нерон Цезар.[22] Макар това да е удобно (и само по себе си съвършено правилно) решение, то също създава някои проблеми. Ако Звярът се отъждествява с Римската империя като цяло, а не само с Нерон, това не променя ли “числото на Звяра,” когато друг Цезар е на престола? Нещо повече, това не е ли просто пример за “вестникарска екзегетика” – използваща вестниците от първи век?[23] Отговорът е, че името на Нерон не е основното значение на 666; по-скоро, числото на Звяра е основано на няколко поредици от библейски сведения, които сочат в края на краищата към Римската империя. Името Нерон Цезар по никакъв начин не изчерпва отговора на гатанката. Самата Библия дава достатъчно информация, за да ни позволи да определим Рим като Звяра, изпълнението на 666.

Започваме с простото число 6, което от началото е свързано със Звяра и с Човека, тъй като и двамата бяха създадени на шестия ден от седмицата (Бит. 1:24-31). Шест дни от седем са дадени на човека и на звяра за работа (Изх. 20:8-11); еврейският роб беше в робство шест години преди своето освобождаване в седмата година (Изх. 31:2); шест града за убежище бяха посочени при случайното убийство на човек (Чис. 35:9-15). Така шест е числото на Човека; т.е. човешко число. Ленски обяснява: “Йоан пише числото не с думи, а с гръцки букви: χ’ = 600, ξ’ = 60, ς’ = 6, и така 666. Това е числото 6 плюс неговото умножение по 10, т.е. 60, и отново плюс неговото умножение по 10 х 10 (подчертана завършеност), т.е. 600 – и така 666, тройно недостигане на божественото 7. С други думи, не 777, но се състезава със 777, цели да премахне 777, но го прави толкова неуспешно, провалът му толкова пълен, колкото е неговото надуване от 6 на 666.”[24] Така числото шест е числото, с което се ражда Човекът, числото на неговото сътворение; повтарянето на числото разкрива Човека като противопоставящ се на Бога, опитващ се да увеличи своето число, опитващ се да надхвърли своето създадено естество. Но както се досещате, той не може да бъде нищо повече от шест, или поредица от шестици.

И именно това виждаме в Писанието, когато отстъпилият човек се опитва да се обожестви. Голиат, древният враг на Божия народ, е висок “шест лакътя и една педя” (1 Царе 17:4) – т.е. шест и една ръка, която се протяга за още; върхът на неговото копие беше 600 сикли желязо. (По няколко причини Голиат е Звяр; като Потомството на Змея, той носи люспеста броня, 1 Царе 17:5; но Потомството на Жената го убива, като го наранява в главата, 1 Царе 17:49-51.) Друг удивителен пример на този модел е когато цар Навуходоносор издига образ на себе си, висок 60 лакътя и широк 6 лакътя (Дан. 3:1).[25] Впечатлението от това е подсилено, когато видим, че числената стойност на еврейските букви[26] в Данаил 3:1 (който описва образа на Навуходоносор) възлиза на 4 683 – което е 7 пъти по 666 (4662) плюс 21, триъгълното число на 6 (триъгълните числа ще бъдат обяснени по-долу).

Едно кратко отклонение тук ще послужи да се постави тази идея в нейната по-широка символна рамка, защото – за разлика от умножените шестици на Навуходоносоровия образ – сборът от имената на Данаил и на неговите трима приятели, които отказват да се поклонят на идола, възлиза на 888 на еврейски.[27] Това също е числото на Исус на гръцки.[28] Падението на човека стана на седмия ден от сътворението (първият пълен ден от живота на човека); Исус Христос, Вторият Адам, прекара седмия ден в гроба, за да плати за греха на Адам. Неговото Възкресение стана на осмия ден, който стана заместител на Съботата за Новото Създание.[29] Остин Фарър коментира: “Исус възкръсна на третия ден, който е осмият ден в тази седмица: той е Възкресението и Животът. За това, че осем означава възкресение, вижте в 1 Пет. 3:20-21 и 2 Пет. 2:5. Но третият ден, на който Исус възкръсна, е трети от онзи шести ден (петък), на който Антихрист имаше своята видима победа; затова ако Христовото име има числена стойност 888, Антихрист трябва да има име на стойност 666.”[30]

Фарър продължава по този въпрос: “Защо Антихристът трябва да бъде така категорично шест? Цялата подредба на Апокалипсиса обяснява това. Божественото дело, с което той се занимава, е дело на съд: това е съд, който има шесткратния модел на работните дни, и винаги на шестия ден от седмицата е кулминацията на съда.[31] На шестия ден от седмицата, и в шестия час, казва св. Йоан [Йоан 19:13-22; Откр. 13:16-14:1], царствата на Христос и на Антихриста се срещнаха очи в очи в съда на Пилат, и привържениците на лъжепророка (Кайафа) твърдо написаха върху своите чела белега на Звяра, когато казаха: ‘Нямаме друг цар освен Цезаря.’ По-късно видяха Ангето издигнато с Неговото истинско Име над главата Му, ‘Цар на юдеите’: и каквото и да правеха, не можаха да успеят да изтрият това: ‘Каквото писах, писах,’ каза Пилат. Победата на Христос в петък е също върховното изявяване на Антихриста.”[32]

Има интересно математическо свойство на числото 666, което не би избегнало от читателите на св. Йоан: 666 е триъгълното число на 6 на квадрат. Тоест 6 на квадрат (6 х 6) е 36. Триъгълното число на 36 е 666. Триъгълното число е изчислителен метод, който е бил популярен в древния свят и много познат на хората от първи век, но е като цяло забравен в наши дни. Той работи по следния начин:

Тези диаграми, и двете от които имат шест единици на всяка страна, показват, че 36 е квадратът на 6, докато 21 е триъгълникът на 6. Ако разширим триъгълника с още един ред, ще получим триъгълното число на седем (28); още един ред ще ни даде триъгълното число на 8 (36). Ако го разширим до 36 реда, резултатът е числото 666.[33] Следователно, числото на Звяра е пълно “изложение” на числото на Човека.

Но има нещо повече, ако изтрием външния край от петнадесет звезди в горния триъгълник, ще останем с “триъгълник в триъгълник,” направен от шест звезди; затова може да се каже, че триъгълното число 21 е “запълването” или изпълнението на 15 (броят на единиците във външния триъгълник, или периферията). 

И така, триъгълникът 666 съдържа 12 от тези триъгълници, един в друг, като най-външният триъгълник е направен от 105 единици; така триъгълникът 666 е “изпълнението” на 105. Това ни води до интересната част, защото множителите на 105 са 30 х 3Ѕ. Три и половина години от дванадесет месеца във всяка година и тридесет дни във всеки месец е равно на хиляда двеста и шестдесет дни, периодът на тържествуването на Звяра. 

Остин Фарър обяснява: “Следователно 666 е 12-кратен триъгълник с периферия от 30 х 3Ѕ. . . . Съвпадението между това изчисление и множителите на триъгълника 666 не е само случайност. Йоановото изчислене на периода е изкуствено, направено заради съответствието с множителите на триъгълника 666. Нито има, нито е имало някакъв календар, в който 3Ѕ години да са равни на 3Ѕ пъти по дванадесет месеца по тридесет дена всеки.[34] Целта на изкуственото изчисление е да покаже обреченото ограничено царуване на Звяра като функция на неговото число.”[35]

Ф. У. Фарар описва как първите читатели на Откровение биха отчитали тайнственото число 666 (χξς’): “Самият му изглед е бил ужасен. Първата буква е заглавната буква на името на Христос. Последната буква е първата двойна буква (ст) на Кръста (stauros). Между двете стои Змията, изразена с нейния извиващ се знак и съскащ звук. Цялото оформя тройно повторение на 6, символното число на мъката и на несъвършенството; и този числен символ на Антихриста, 666, стои в ужасно противопоставяне на 888 – трите съвършени осмици на името на Исус.”[36]

Повече от всичко това, числото 666 е конкретно споменато в книгите на Царете и в Летописите, откъдето, както видяхме, св. Йоан взема много от своите символни числа (виж коментарите върху 4:4). Тези боговдъхновени исторически писания ни казват, че Соломон (библейски образ и за Христос, и за Звяра) е получил 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (3 Царе 10:14; 2 Лет. 9:13). Това число бележи върха на неговото царуване и началото на неговия упадък; от този момент нататък всичко започва да се разпада в отстъпничество. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведно царуване, написани във Второзаконие 18:16-17: закона срещу умножаването на злато (3 Царе 10:14-25); закона срещу умножаването на коне (3 Царе 10:26-29); и закона срещу умножаването на жени (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е било страшният белег на отстъпничество, белегът на царя и на царството по образа на Змея.

Както отбелязахме, древните езици са използвали всяка буква от азбуката и като число; така “числото” на името на всеки човек е можело да се изчисли просто като се събере числената стойност на всички букви. Очевидно св. Йоан очаква неговите съвременни читатели да могат да използват този метод, за да разкрият името на Звяра – обозначавайки по този начин, отново, съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник през 20-ти век в чуждестранно правителство. Но в същото време той им казва, че това няма да е толкова лесно, колкото може би си мислят: ще има нужда от “разбиране.” Защото св. Йоан не дава число, което би могло да се сметне на гръцки, което би очаквал някой римски чиновник, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябва да се извърши на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквата трябва да знаят. До този момент неговите читатели вече се досещат, че той говори за Нерон, и тези, които са разбирали еврейски, вероятно веднага са го схванали. Числените стойности на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) са:

следователно:

Както споменах по-рано, идеята не е че името на Нерон е главното определение на 666. Идеята е по-скоро какво е означавало числото за църквите. До този момент библейско грамотните читатели на св. Йоан вече са разпознали много ясни признаци за отъждествяването на Звяра с Рим (всъщност, те вече знаели това от книгата на Данаил). Сега Нерон е дошъл на сцената като първият голям гонител на Църквата, въплъщението на “качеството 666” на Империята, и – Ето на! – самото му име се изговаря 666.[37]

Забележително е, че “всички писали върху Апокалипсиса от най-ранната Църква, от Иреней до Викторин от Петау и Комодиан през четвърти век, и Андрей през пети, и св. Беатус през осми век, свързват Нерон или някой римски император с Апокалиптичния Звяр.”[38] Не би трябвало да има някакво основателно съмнение относно това определение. Св. Йоан е пишел до християните от първи век, предупреждавайки ги за неща, които “скоро” ще станат. Те са били въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той е притежавал. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог държи властта, така че дори внушителната мощ на Змея и на Звяра няма да може да устои пред войските на Исус Христос. Христос беше наранен в петата Си в Петък, шестия ден, Деня на Звяра – но на този ден Той смаза главата на Змея. В своето най-голямо могъщество, казва св. Йоан, Звярът е просто шест, или поредица от шестици; но никога седем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, и Църквата ще победи чрез своя Господ Исус Христос, 888, който победи на Осмия Ден. (David Chilton, The Days of Vengeance: An Exposition of the Book of Revelation)  

ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ
ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД

[21] В новозаветните времена архаичната буква ς (стигма, която прави звука ст) е била използвана за цифрата 6; виж A. T. Robertson and W. Hersey Davis, A New Short Grammar of the Greek Testament (New York: Harper & Brothers, 1931, 1933), p. 109.

[22] Понякога се възразява, че като се използват различни системи на изчисление, е възможно да се даде стойността 666 практически на всяко име; така тълкуватели са идентифицирали Звяра с Папата, Мартин Лутер, Наполеон, Адолф Хитлер и Хенри Кисинджър (заедно с много други). Но трябва да се разбере това, че “се изисква не всяко възможно решение на името, но практически приложимо решение. Показвайки вече, че Римската империя е Звярът, описан в стихове 1-8 на тази глава, ние естествено гледаме за някое име, което дава конкретно обозначение на тази власт” (Milton Terry, Biblical Apocalyptic, p. 401).

[23] Разбира се, има известно оправдание за “вестникарска екзегетика” от първи век, защото Книгата Откровение сама ни води да очакваме изпълнение на нейните пророчества през първи век. Ние трябва да изследваме – внимателно – историческите събития през първи век, които отговарят на апокалиптичните видения. Не е задължително това да стига до неоправдани спекулации, защото е просто сериозно приемане на твърденията на Йоан за неговата собствена книга. Той каза, че тя ще се изпълни “скоро.”

[24] R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1943, 1963), pp. 411f.

[25] Св. Иреней вижда 666 като съчетание от възрастта на Ной при Потопа (600) – символизираща “цялата съвкупност от нечестието, което се извърши преди потопа” – и 60+6 на образа на Навуходоносор, символизиращи “всяка заблуда на измислени идоли след потопа, заедно с убиването на пророците и отсичането на праведните.” Против ересите, в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans Publishing Co., 1973 reprint), Vol. 1, p. 558.

[26] В еврейския (както в повечето древни езици) азбуката е служела за две цели: всяка буква е също и цифра. Така всяка дума или група от думи са имали числена стойност, която е можела лесно да се изчисли просто чрез събиране на цифрите. Езиковата система на Запада избягва това като използва латинската азбука за своите букви, и арабската азбука за своите цифри. Така за нас е трудно и изкуствено да си представим преминаване от буквена към цифрена употреба на знаците в нашия език, но за древните това е било съвсем естествено. По всяка вероятност, не е било нужно те да извършват огромни умствени скокове, но просто са виждали и разбирали едновременно и двете страни.

[27] Виж Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), p. 110. В своето видение за големия образ, който представляваше езическите империи, довели до Христовото царство, Навуходоносор беше “главата от злато” Дан. 2:37-38); Мартин посочва, че 666 години след като Навуходоносор започва своето управление (604 г. пр. Хр.), започва последният съботен цикъл на Израел (есента на 63 г. от Хр.), който завършва с разрушаването на Ерусалим и на Храма през есента на 70.

[28] ΙΗΣΟΥΣ (Ι = 10 + Η = 8 + Σ = 200 + Ο = 70 + Υ = 400 + Σ = 200) = 888.

[29] Виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 164.

[30] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University press, 1964), p. 156; Фарър, разбира се, нарича Звяра с общоприетото (но технически неправилно) име Антихрист, което всъщност е името дадено от св. Йоан на отстъпниците от християнската вяра.

[31] Ср. Бит. 1:31; Откр. 6:12-17; 9:13-21.

[32] Farrer, A Rebirt of Images, p. 259.

[33] Между другото, лесният начин да се изчислява триъгълникът на всяко число е да го умножим по следващото по-голямо число, а после да го разделим на две; така (36Ч37)/2=666.

[34] Бележката на Фарър към този текст звучи така: “Слънчевият календар изисква всеки втори месец дните да бъдат 31, а не 30. Лунният календар изисква всеки втори месец да има 29 дни, и междинен месец малко по-често от всяка трета година. Така, като изчисляваме по лунния календар, 3Ѕ години е или около 1270, или около 1300 дни: или, ако пренебрегнем напълно междинния месец, това е около 1240 дни. По никакъв начин не е 1260 дни.”

[35] Farrer, A Rebirth of Images, pp. 259f.

[36] F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 539.

[37] Някои възразяват, че Neron Kesar е просто удобна “правописна грешка” на името на Нерон на еврейски. Това възражение пропуска факта, че преди съвременното въвеждане на речниците светът просто не е бил така загрижен като нас за единния правопис на имената. Различният правопис е често срещан (например “Йорам” и “Йехорам” в Стария Завет), особено при транскрипция на думи от чужд език. Но твърдението за правописна грешка е така или иначе напълно погрешно. Формата Neron Kesar (1) е лингвистично “правилната” еврейска форма, (2) е формата, която се намира в Талмуда и други равински писания, и (3) е била използвана от евреите през първи век, както показват археологическите данни. Както отбелязва Ф. У. Фарър, “юдейският християнин би написал името така, както е мислел за името – тоест в еврейски букви. И момента, когато направи това, тайната бива разкрита. Никой юдеин не е мислил за Нерон освен като за ‘Neron Kesar,’ и това веднага дава . . . 666” (The Early Days of Christianity, Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882, p. 540). Свързан с това е фактът, че ако името на Нерон е написано без последното н (т.е., начинът, по който би изглеждало, ако езичник го напише на еврейски), то дава сбор от 616 – което е точно вариантът в няколко новозаветни ръкописи. Най-разумното обяснение за този вариант, е че той е причинен от объркване относно последното н.

[38] F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clark & Co., 1882), p. 541. Виж например Сулпиций Север (363-420 г. от Хр.), който ясно цитира Откр. 13 в своето описание на Нерон: Sacred History, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, 1973 reprint), pp. 110f.