Глава 17 изобразява две фигури, които представя и описва в първата си част – блудницата и звяра.

Стих 1

Καί ήλθεν είς έκ τόν έπτά άγγέλων τόν έχόντων τός έπτά φιάλας, καί έλάλησε μετ' έμού λέγων· Δεύρο, δείξω σοι τό κρίμα τής πόρνης τής μεγάλης τής καθημένης έπί ύδάτων πολλών

И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води

Определеният водач-ангел за тази „екскурзия” във Вавилон, подходящо е един от седемте ангела, който участва в наказанията с язвите:

И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

Това е разработка на присъдата над Вавилон, която е свързана с последните от тези чаши, така че ангел, който участва в тях представя обяснението (Johnson). Участието на член от тази група показва връзката на 21:9-22:5 с тези чаши (виж 21:9). Кой точно от ангелите е избран да обяснява е чисто предположение! Може би е седмия тъй като при неговата чаша се произнася присъдата над Вавилон, но това е несигурно, тъй като текста само казва: είς έκ τόν έπτά άγγέλων τόν έχόντων τός έπτά φιάλας „един от седемте ангела, които държаха седемте чаши” (Düsterdieck). Там не се казва последния от седемте ангела. В Откровение това е първото появяване на ангел, който тълкува (Beckwith), освен ако не вземем предвид един от 24 старейшини, който пое тази роля в 7:13 (също виж 5:5).

Ангелът започва разговора си с Йоан чрез поканата да бъде свидетел на присъдата. Той казва δεύρο, δείξω σοι „ела, ще ти покажа”, същите думи, които използва в 21:9, когато представя „невестата, съпругата на агнето”. Това е един от няколкото фактора, които показват предназначения контраст между Вавилон тук и Новия Ерусалим там (Lee, Wall). Ангелът обещава да му покаже „съдбата на голямата блудница” (τό κρίμα τής πόρνης τής μεγάλης). Думата κρίμα „съдба” означава съдебно решение, а също и изпълнението на решението (Ford; Homer). Бъдещото време в 17:14-17, представя решение във вид на предсказание, а изпълнението на присъдата е в 18 глава, която продължава с разбулването на голямата блудница (виж 18:3, 8, 10, 20) (Düsterdieck; Lee; Charles).  

Терминът πόρνης (блудница), който е използван за Вавилон, съвпада с практиката на πορνεία (разврат), който й е приписан в 14:8 (Swete). Той е показателен за нейното духовно блудство и представя църковната или религиозна страна, която е фалшификат на истинската. В пророческия език, проституцията, блудството и прелюбодейството са равностойни на идолопоклонство или религиозна отпадналост. (Ис. 23:15-17; Ер. 2:20-31; 13:27; Езек. 16:17-19; Осия 2:5; Наум 3:4)( Ford; Wall). Старозаветните пророци осъдиха Ниневия (Наум 3:1, 4), Тир (Ис. 23:15-17) и Вавилон (Ер. 23:17) с проституция. Дори Ерусалим изпълняваше ролята на блудница чрез своето духовно блудство и религиозна отпадналост (Ис. 1:21; Ер. 3:8-9). Отвъд всякакъв спор на тази основа можем да кажем, че жената в Откр. 17:1 е изображение на духовно блудство и идолопоклонство (Johnson; Hughes). Тя води света в преследването на фалшива религия, независимо дали е езичество или изопачено представена религия. Тя е символ на система, която се простира назад във времето до Вавилонската кула (Бит. 10:9-10; 11:1-9) и се простира напред в бъдещето, когато ще достигне връхната си точка по време на режима на звяра (Seiss). Тъй като ангелът не използва термина „прелюбодейство” (μοιχεία), по-определен термин, който предполага предишна брачна връзка с жената, тя не е представител на отпадналия Израел или отпадналата църква (Lee; Morris). Изразът πόρνης (блудница) може да определя μοιχεία (прелюбодейство) защото има по-голям обхват. Така че тази жена представя фалшивата религия от всички времена, включително тези, които са отпаднали от религията на християнството.

Блудницата ще бъде обект на бъдеща присъда – терминът πόρνης (блудница) е в родителен падеж, следвайки κρίμα (присъда). Нейната религиозна поквара е представена последователно чрез έπόρνευσαν (блудстваха)(ст. 2); πορνείας (блудстване)(ст. 2) πορνείας (блудстване) (ст. 4) τών πορνών (блудниците)(ст. 5) πόρνη (блудница)(ст 15) πόρνην )блудница) (ст. 16). В тази глава седем пъти са използвани думи от род, означаващи блудство. Ударението върху това също продължава в гл. 18 и 19 (два пъти в 18:3; 18:9; 19:2). Нейното съществуване е пародия на поклонението на живя Бог.

Местоположението на блудницата, „която седи на много води” (τής καθημένης έπί) повдига въпроса как може да седи „върху много води” и върху червен звяр (17:3) в едно и също време. Не е необходимо да приписваме това на плавността на речта и текстовото непостоянство на Йоан (против Ladd и Mounce). В това видение той вижда жената да седи до водите – думата έπί може да означава „на брега на” (виж Йоан 21:1) (Beckwith) – и върху звяра. С други думи той вижда жената да седи в двете позиции. Според 17:15 „многото води” представят „люде, множества, народи и езици”. Тези групи са представители на населението над което тя има контрол (Walvoord). Стих 3 ще представи контрола й над звяра, който владее над тези хора, контрол с ограничено продължение (17:16-17). 

„Многото води” (ύδάτων πολλών) отговарят на разположението на Вавилон около Ефрат с неговите канали, напоителни съоръжения, диги и блата ограждащи града и спомагащи за неговата защита и богатство (Heiley). Еремия пише за Вавилон като „живеещ край много води” (Ер. 51:13). Без съмнение географското разположение на града е дошло до ума на Йоан, когато ангела говореше и е осигурило добра метафора за превъзходната позиция на града в световните дела, но неговото първо значение трябва да е това, което е представено в ст. 15.

Стих 2

Блудницата е извършила блудство с всички нива на обществото – от царете на земята, до останалите от обитаващите я.

μεθ’ ής έπόρνευσαν οί βασιλείς τής γής, καί έμεθύσθησαν οί κατοικοΰντες τήν γήν έκ

τού οίνου τής πορνείας αύτής

С която блудствуваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

Речта на това обвинение срещу нея се появява отново в 18:3, 9 (Charles). Религиозната проституция заема най-предната част в тази глава и близко принадлежаща й икономическа проституция в гл. 18. Вавилонската система печели международно влияние и дори господство и в двете области чрез своето сътрудничество със звяра в неговото политическо господство (Swete). Религиозния компромис, който е необходим в този вид сдружение е съвършено несъвместим с поклонението на единия истински Бог и така той достига до духовно блудство.

Титлата за земни управители контрастираща с μεθ’ ής έπόρνευσαν (с която блудстваха) е βασιλείς τής γής (царете на земята) (виж 1:5; 6:15; 16:14; 17:18; 18:3, 9; 19:19; 21:24) (Swete). Тези управители свързват вавилонската система с пожертването на необходимите духовни принципи. Това винаги е било така с Асирия, Вавилон и други в миналото. Това беше случая с Рим в дните на Йоан и особено ще бъде истина в последните дни, точно преди завръщането на Христос (Lenski, Ford). Прагматични съображения ще диктуват сътрудничеството със силите, които ще са в атмосфера, която се противопоставя на Бог и накрая се изразява в поклонение пред звяра (Ladd). В този компрометиращ съюз сега и дори повече в бъдещето участва отстъпилата църква, която с готовност е търсила и предлагала блудствена връзка със световните политически сили (Walvoord).

Така сключения съюз от управниците неизбежно причинява опияняващо ги състояние на всички обитатели на земята. След като в 14:8 се казва, че Вавилон „напои всички народи”, населяващите земята са се „опили от виното на нейното блудството” έμεθύσθησαν...έκ τού οίνου τής πορνείας αύτής. Определението „тези, които обитават земята”, се различава малко от обикновеното определение в книгата οί κατοικοΰντες τήν γήν „тези, които обитават на земята”(виж 3:10). Изглежда, че те са същите хора. Тяхната „женитба” с блудницата е толкова обвързваща, че те се учудват от звяра и за тях няма място в списъка на книгата на живот на Агнето (17:8; виж 13:14-18). Верността им към фалшивия Христос е толкова силна, че ги упоява и създава в тях похот да служат на фалшиви богове.

Стих 3

След първоначалната си реч водещият ангел премества Йоан на друго място, за да може да му покаже перспективата на блудницата:

καί άπήνεγκέν με είς έρημον έν πνεύματι. καί εϊδον γυναϊκα καθημένην έπί θηρίον κόκκινον, γέμοντα όνόματα βλασφημίας, έχων κεφαλάς έπτά καί κέρατα δέκα

И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

Подобна терминология описва пророческия транс на Йоан в 21:10. Това е третото от четирите използвания на термина έν πνεύματι „в духа”. При другите три, Йоан е на земята (1:10), на небето (4:1) и на върха на планината (21:10). Този път ангела го завежда на място на опустошение, самотна пустош (είς έρημον „в пустинята”).

Пустинята беше място на прибежище за жената в 12:4, но този случай няма връзка с тази пустиня. Тази пустиня загатва за предсказанието на Исая за пустинята (Ис. 21:1) което включва пророчеството „падна, падна Вавилон” (виж 14:8; 18:2; Ер. 51:8). Може би тук се загатва за пустинята отвън Вавилон на Ефрат, като позиция от която Йоан вижда видението (Moffatt; Nicoll; Robertson), или може би очаква запустяването на блудницата в края (17:16) (Düsterdieck).

От това ново място Йоан вижда жена, която седи на червен звяр: καί εϊδον γυναϊκα καθημένην έπί θηρίον κόκκινον, γέμοντα όνόματα βλασφημίας, έχων κεφαλάς έπτά καί κέρατα δέκα „видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.” Позицията, която тя заема върху звяра е приложима за представянето на влиянието на религиозната сила над светския водач (Alford). Червеният звяр е същият, който излезна от морето (13:1). По-рания пасаж не представя неговия цвят, но забелязва седемте му глави, десет рога и богохулни имена. Втората и трета вести на ангелите от гл. 14 загатват за близката връзка на този звяр с Вавилон (14:8-11) в това, че присъдата над Вавилон завещава същата присъда над тези, които се покланят на звяр. Тук тази връзка е формулирана ясно. Звярът е империята или по-точно управляващият, който съвършено въплъщава духа на империята (Beasley-Murray). Той контролира системата политически, а жената представя отпадналата религия, която придава религиозно единство на системата. Въпреки, че думата θηρίον „звяр” не е членувана тук, Откр. 19:19-20 напълно установява, че този звяр и звяра от 13:1 са един и същи (Alford, Swete).

Червеният (κόκκινον) цвят на звяра отчасти подхожда по цвят с облеклото на жената (17:4) и по всяка вероятност е възможно иронично загатване за символизма на изкуплението или очистването според закона (виж Лев. 14:4, 6, 49, 51-52; Числа 19:6) (Ford). Луксозните текстилни материали често бяха от този цвят (18:12, 16; сравни с Числа 4:8; 2 Царе 1:24; Ер. 4:30). Червеното се съчетаваше с тъмно синьо ύακίνθινον (Ис. 3:23 Септуагинта) и червено-синьо πορφύρα „мораво”(Изх. 39:1[39:13, Септуагинта]; 2 Лет. 2:7[2:6, Септуагинта]) (Swete). Цветът символизираше лукс и великолепие, които са явните значения тук в ст. 4. Подигравателно, Исус беше облечен с червена мантия точно преди да бъде разпнат (Мат. 27:28-29). Червеното също така е цвета на греха (Ис. 1:18) и е в контраст с белотата на правда и чистота (Moffatt, Hailey). Малко по-късно ще се появи ездач на бял кон, облечен в бяло, придружен от армиите си (19:11, 14) (Johnson).

В 13:1 богохулните имена бяха върху седемте глави, а тук те покриват цялото тяло на звяра. Причастието от мъжки род γέμοντα „пълен” показва, че съществителното от среден род θηρίον „звяр” представя човек в съгласие според преценка, а не граматически (Beckwith). Това е светска сила, която шумно и темпераментно осквернява името на истинския Бог, но църковните и религиозни власти не се безпокоят от сключването на близък съюз с такъв управител и царство. Това показва дълбочината, до която отстъпничеството може да потъне (Walvoord). В най-крайната си форма, богохулните имена на звяра се отнасят за себе-обожествяването на фалшивия Христос и неговите изисквания да получи поклонение от своите подчинени (Ladd).

Както беше предложено в 13:1, седемте глави на звяра са седем последователни световни исторически империи, а десетте рога върху последната от главите, са десет царства, които са съвременници на фалшивия Христос (17:12). Връзката между блудницата и звяра е съществувала по време на човешката история, но тя ще достигне своята най-голяма близост непосредствено преди завръщането на Христос. Тя го контролира, но също така е зависима от него, както се вижда от проблемите между тях по-късно в главата (17:16).

Стих 4

Дрехите и украшенията на жената са елегантни, но отблъскащи за набожния ум:

καί ή γυνή ήν περιβεβλημένη πορφυροϋν καί κόκκινον, καί κεχρυσωμένη χρυσίω καί λίθω τιμίω καί μαργαρίταις, έχουσα ποτήριον χρυσούν έν τή χειρί αύτής γέμον βδελυγμάτων καί τά άκάθαρτα τής πορνείας αύτής

Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

Описанието на „великия град” в 18:16 е много подобно на това (Charles).

„Багрено и червено” πορφυροϋν καί κόκκινον са двата цвята, които описват дрехата, с която подигравателно облякоха Христос. Тъй като двата цвята са много близки един от евангелистите я нарича „червена” (Мат. 27:28) а други двама – „морава” (Мар. 15:17, 20; Йоан 19:2, 5)(Alford; Swete; Lee; Charles). Въпреки това те са два различаващи се цвята (виж Изх. 26:1)(Swete). Тирската морава боя беше произвеждана от две миди срещащи се на финикийския бряг (Lee). Думата κόκκινον „червено” е свързана с coccus или kermas боровинки, въпреки че kermas е малък червей, а не боровинка (Lee; Abbott-Smith). Първият цвят сочи към царско достойнство, а втория към лукс и величие, както посочихме по-горе във връзка с цвета на звяра (ст. 3).  

Облеклото на жената, украсено със злато изпъква поради израза, който обединява две сродни думи притежаващи идентична идея (виж Изх. 26:37 Септуагинта). Тя беше „покрита (буквално направена злато) със злато). Тя беше прекалено накичена с най-богатите орнаменти. Скъпоценни камъни и перли подчертава дори повече нейното облекло. Нейния вид беше като на най-великата царица, за да може да впечатли и съблазни своите любовници (Swete; Lenski). Това крещящо облекло може би е привлякло вниманието на Йоан върху облеклото на храмовите проститутки в Мала Азия, въпреки че проститутките от всяко място усвояват този вид облекло (виж Ер. 4:30) (Alford; Swete; Moffatt). Това описание е в остър контраст с вида на невестата на Агнето, чието облекло се състои от „светъл и чист висон” (19:8) (Sweet).

Последната част от скъпоценностите на жената е златната й чаша, която тя държи в ръката си и подчертава нейния царски вид, но чието съдържание изобразява дълбочината на нейното падение. Еремия използва златна чаша, за да представи унизителното влияние на Вавилон върху тези около него (Ер. 51:7). Погледната от нейна страна чашата представя собствената й слава и величие, но всъщност това е нейното себе-разрушение, последица от греховете й, които се обръщат срещу нея (Hailey). Бог вижда истинската картина и я нарича βδελυγμάτων καί τά άκάθαρτα τής πορνείας αύτής „мърсотии и нечистотии от нейното блудстване”. „Мърсотия” е характерен термин за идолите в Стария завет (Beasly-Murray), където показва морална и церемониална нечистота и по-специално идолопоклоннически ритуали (виж Втор. 18:9; 29:17; 32:16; 3 Царе 14:24; 4 Царе 16:3; 21:2; 23:24; Ез. 8:6, 9, 13, 15, 17; 11:18; 14:6; 16:2; 20:7-8)(Swete). Това са богохулни действия и чашата на блудницата е пълна с тях!

Изразът „нечистотии от нейното блудстване” τά άκάθαρτα τής πορνείας αύτής допълнително определя тези мърсотии. Прилагателното .άκάθαρτα е свързано с идолопоклонство (2 Кор. 6:17) и може би храмова проституция (Еф. 5:5)(Johnson). Блудницата преуспява като разпространява своите мръсни пороци и поквара, като позволява на населяващите земята да пият от нейната прекрасна, но замърсена чаша.

Стих 5

Също така Йоан видя надпис на челото на жената, който разкрива нейната идентичност:

καί έπί τό μέτωπον αύτής όνομα γεγραμμένον, μυστήριον, Βαβυλών ή μεγάλη,

ή μήτηρ τών πορνών καί τών βδελυγμάτων τής γής.

 На челото й имаше написано това име: Тайна; великия Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

Йоан не казва дали надписа е бил върху кожата й, както ще бъде с белега на звяра (13:16-18) или печата на Божиите слуги (7:3; 9:4; 14:1) или е бил върху лента, като тази, която е била носена от проститутките в Рим (виж Ер. 3:3)( Swete). Независимо от това името върху челото й е знак на идентифициране.

Някои хора са използвали първата дума от името й μυστήριον „тайна”, като доказателство за фигуративно разбиране на името „Вавилон” (Moffatt; Robertson; Kiddle). Те сравняват наречието πνευματικώς „духовно” в 11:8 което автора вече използва по същия начин и се позовават за използването на μυστήριον "тайна" в 1:20 като прецедент. Използването на същата дума в ст. 7 не дава правото за алегорично използване нито използването й в 1:20 дава право за духовно тълкуване тук. Думата μυστήριον "тайна" е съществително, а не наречие като πνευματικώς „духовно” и произлиза от различен корен. Често цитираните аргументи за думата Вавилон, като код за Рим в Sibylline Oracles и 2 Baruch не представят достатъчно доказателства за 2 век написване на тези две книги. Явно Tertullian е пръв от църковните бащи в края на втори век, който използва „Вавилон”, като име за „Рим” (Marc). „Седемте хълма”, които са споменати в 17:9 и забележката за големия град, който владее над света в 17:18, а също и в цялата глава служат като доказателства, че Вавилон означава Рим, но седемте хълма по всяка вероятност не притежават духовно значение, както края на ст. 9 показва. Жената седи на седем царе или царства, както ще обясним по-късно. Останалата част от предполагаемите доказателства са твърде общи, за да бъдат решаващи. Забележката за „много води” в ст. 1 и пустинята в ст. 3 са неприложими за Рим, но съвпадат много добре с Вавилон на Ефрат (Johnson).

Думата μυστήριον „тайна” в Новия завет обикновено означава тайна, която ще бъде открита. Така е и тук, където истинския характер и идентичност на жената, които предварително са били пазени в тайна, сега са обект на ясно откровение (Heiley). Думата загатва за ново откровение, нещо което не трябва да бъде крито. В този случай това е описанието за това, което е зло относно Вавилон (Lenski). Следващото откровение ще я разкрие като голям град (17:18), но също така голяма идоло-покланяща се система през вековете, която големия град представя (Bullinger). Системата беше установена на полетата Шинар, чрез делото на Нимрод и ще достигне до кулминацията си там точно преди Второто пришествие (Bullinger; Seiss). Докладите за настоящето пълно унищожение на Вавилон и невъзможното му възстановяване (Düsterdieck) са изключително преувеличени.

Въпросът относно синтактичната роля на думата тайна, дали е в апозиция на όνομα „име” или част от надписа на челото на жената, може да бъде разрешен чрез сравнение с 14:8 и 18:2. Името на жената е „Великия Вавилон” а не Тайна великия Вавилон” (Smith; Walvoord). Това заедно с факта, че думата тайна изглежда, че притежава вмъкната самостоятелност тук, довежда до решението което подкрепя апозиционната й връзка (Düsterdieck). Това предлага следния превод „написано име, което е тайна” (Johnson).

„Великият Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята” Βαβυλών ή μεγάλη, ή μήτηρ τών πορνών καί τών βδελυγμάτων τής γής е името, което съдържа тайната. В Библията Вавилон е тема, която започва в Бит. 10:9-10, където е споменат за пръв път и продължава до тези заключителни глави в последната книга в Библията. Това е града в който беше поставено началото на фалшивата религия (Бит. 11:1-9), която непрекъснато изливаше язви над Израел, църквата и света (Walvoord). Още веднъж той ще бъде водещия света град, както религиозно така и икономически и политически с наближаването на края. Неговата роля, като „майка на блудниците и на гнусотиите на земята” го превръща в прародител на всичко анти-християнско (Alford). Това включва всички фалшиви религии, не само тези, които са християнски по име, но абсолютно всичко, което е езическо и покланящо се на идоли под контрола на Сатана (Seiss). Пасажът в Бит. 11 ни казва къде започва всичко това с изграждането на кула, която се превръща в предшественик на практиката на поклонението на идоли в историята (Seiss; Walvoord). Градът, който функционира като главна квартира на империята на звяра притежава дългогодишна репутация за опълчването си срещу Бог. Това е град, но също така и огромна религиозна система, която представя всяко нещо, което Бог не толерира.

Стих 6а

Анти-християнската позиция на жената е видима от начина, по който тя третира на верните:

καί είδον τήν γυναϊκα μεθύουσαν έκ τοϋ αϊματος τών άγίων καί έκ τοϋ αϊματος τών μαρτύρων Ίησοϋ.

И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици

Тя не само примамва други хора, за да ги упои със своята похот, но самата тя е пияна от кръвта на светиите и свидетелстващите за Исус (18:24).

„Светиите” τών άγίων и „свидетелството за Исус” τών μαρτύρων Ίησοϋ са две имена за един и същ човек и повторението на „έκ τοϋ αϊματος”от кръвта" е за да постави ударението, а не да ги различи един от друг (Swete; Beckwith; Moffatt; Lenski). Определението „светия” означава, че те са запазили себе си чисти, а „свидетел” означава, че те са проповядвали вярно благовестието относно Исус (Kiddle). Християните трябва да вършат и двете и това е причината, поради която жената е срещу тях (Lee). Това преследване и избиване на верните е главната причина за обвинението срещу жената (Beckwith). Не е само това, което тя популяризира, а също това, на което тя се противопоставя, я прави обект на присъдата. В древността значението на фразата човек да е пиян с кръв означаваше силно желание за насилие, голямо избиване и техния умопомрачителен ефект върху този, който беше готов да започне варварството (Beckwith; Charles). Това е реакцията на обитаващите земята по отношение смъртта на двамата свидетели в Ерусалим (11:10). Миналото е свидетел на отделни примери на тази степен на преследване, но не се равнява на това, което ще се случи в бъдещето. Царуването на звяра ще създаде среда в която блудницата ще убива светиите и свидетелите на световната сцена (виж 13:7, 15)(Bullinger, Ladd).

Стих 6б

Учудването на Йоан от това, което вижда осигурява естествен преход към обяснението му:

 καί έθαύμασα ίδών αύτήν θαϋμα μέγα.

и като я видях, зачудих се твърде много.

Изразът „пълно учудване” не е много силен, за да изрази реакцията на Йоан от видението за жената яздеща звяра. Сродната конструкция на думите έθαύμασα ... θαϋμα буквално означава „зачудих се с учудване”. С добавянето на думата μέγα „голямо” всяко категорично изказване получава по-голяма сила. 

Причината за това голямо учудване не е представена ясно. Може би това е видение за неограниченото зло в истинското естество на жената и Божието позволение тя да съществува (Kiddie). Може би това е неговата невъзможност да схване символичното значение на това, което вижда (Hughes). Може би е контраста между прекрасно облечената жена и звяра, от една страна, и град в развали ни, който той очаква да види (Swete, Ladd). Може е било комбинация от всички тези, но каквото и да е, то е различно от учудването на обитаващите земята предизвикано от звяра в 13:3, тъй като той нямаше да стане последовател на звяра (Wilcock).

Стих 7

Виждайки учудването ангела му задава реторичния въпрос относно причината за неговата реакция и след това преминава към обясняване на символите:

καί είπέ μοι ό άγγελος, Διατί έθαύμασας; έγώ έρώ σοι τό μυστήριον τής γυναικός καί τοϋ θηρίου τοϋ βαστάζοντος αύτήν, τοϋ έχοντος τάς έπτά κεφαλάς καί τά δέκα κέρατα:

Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра,

който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

След това той продължава с обширно обяснение за звяра (8-17) и по-ограничено за жената (ст. 18) (Bullinger). Това, което е било скрито, сега ще бъде открито и за двете μυστήριον (тайни). Поради близката връзка между тях те са една тайна, а не две (Lee). Тайната на единия е сложно приплетена с тайната на другия. Откровението относно звяра притежава няколко части: самият звяр (ст. 8), неговите глави (ст. 9-11), неговите рогове (ст. 12-14), водите (ст. 15) и отново роговете (16-17) (Moffatt). Промяната от καθημένην „седящ” в ст. 3 до βαστάζοντος „който носи” е важна. Глаголът, който тук подчертава връзката на жената със звяра показва, че той осигурява нейния движещ мотив и цел (Kiddle).

Стих 8

Обяснявайки звяра ангела използва няколко детайли от глави 11 и 13, а също така добавя нова информация:

Τό θηρίον ό είδες, ήν καί ούκ έστιν, καί μέλλει άναβαίνειν έκ τής άβύσσου καί είς άπώλειαν ύπάγειν· καί θαυμάσθήσονται οί κατοικοϋντες έπί τής γής, ών ού γέγραπται τό όνομα έπί τό βιβλίον τής ζωής άπό καταβολής κόσμου, βλεπόντων τό θηρίον ότι ήν, καί ούκ έστιν καί παρέσται.

Звярът, който си видял беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

Във всяко едно от тези появявания в книгата, звяра представлява империя или управляващият империята. Всяка от главите на звяра е частично въплъщение на сатанинска сила, която управлява за определен период от време, така че звяра може да съществува на земята без прекъсване във формата на седем последователни царства, но също така в определен момент той може и да не съществува във формата на един от управляващите империята. Несъществуващия звяр в ст. 8 трябва да бъде временно липсващ управител над империята, който ще съществува в бъдещето (Moffatt, Kiddle).

Обозначаването на звяра като един, който „беше и го няма” и „скоро ще възлезе от бездната” ήν καί ούκ έστι, καί μέλλει άναβαίνειν έκ τής άβύσσου го свързва със звяра със смъртоносната рана, която беше излекувана (13:3, 12, 14). И на двете места живеещите на земята изразяват учудване (Johnson). Думите „няма го” се отнасят за смъртта на звяра и неговото възлизане от бездната означава, че той ще се възвърне към живот отново (виж 13:14). Това е същото като повторното появяване като осми цар в 17:11 (Lee). Неговото отиване в погибел είς άπώλειαν ύπάγειν „отива в погибел” представлява по-късното му изпращане в огненото езеро (Lenski).

Разбирането на миналото-настоящо-бъдещо описание на звяра изисква установяването на изходна точка на описанието. Когато е „сега” местоположението на звяра е „не съществува”? Едно от мненията казва, че това е целостта на настоящата ера, след като поражението на звяра от Агнето беше на Голгота (Johnson). Тази идея вижда момента на написаното от Йоан като естествено разбиране за „как” (Lee, Smith). Ще бъде объркване на звяра със змея, ако някой приеме 20:1-3 и връзването на Сатана за „няма го” състояние на звяра. Христос нарани главата на змея, не на звяра на Голгота. Звярът не може да бъде в бездната през тази вечност, за да му се позволи да излезе от нея в края на времето. Във формата, описана в гл. 13 и 17 той не е съществувал преди Голгота и няма да съществува преди бъдещето.

Друго обяснение за „няма го” състоянието го приема като повтарящ се цикъл на световни завоевания, които са противопоставящи се на Бог (Hughes). Нацистка Германия и Съветския съюз са примери от миналото (, Mulholland). Тази идея съвпада с идеалистичната идея за Апокалипсиса и не обяснява детайлите и събитията, които свързват делата на звяра със завръщането на Христос.

По-добре е да открием състоянието„няма го” на звяра изцяло в бъдещето и да направим това точка на указание за цялостното описание. Това състояние трябва да съвпада със смъртоносната рана на звяра в 13:3, 12, 14. Това е неговата кариера по средата на указание за цялостното описание, когато той излиза от морето (Bullinger, Smith, Ladd). Това най-вероятно е точка в средата на седемдесетата седмица, между човешката и свръхчовешка кариера на звяра (Walvoord). Каквото и да е, то трябва да е свързано с периода точно преди завръщането на Христос, за да може да бъде приложимо за седемте последни язви, с които това допълнение е свързано. Справедливо е да зададем въпроса, как забележката за „не е” може да се различава в 17:10, където шестото царство, което „е” е във времето на Йоан? Отговора се съдържа в литературната разлика между двата пасажа. Стих 8 е част от глава, която е чисто символична, а стихове 9-11 са вмъкнато обяснение с цел помощ за разбиране на пророчеството. Всички тези съображения водят до заключението, че перспективата на описанието на звяра е напълно в бъдещето в момент точно преди звяра от морето да започне своето три и половина годишно царуване. 

Дискусията в 13:1 идентифицира бъдещото излизане от бездната на звяра с неговото появяване от морето. След смъртта си той ще се завърне отново към живот (Robertson). При завръщането си, той ще дойде в демонска, вместо чисто човешка форма, за да установи своето световно царство (Beckwith). Това обяснява защо бездната, мястото за пребиваване на демоните (Лука 8:31; Рим. 2:1-2, 11) е неговия произход. Както обобщихме в 13:3 Йоан нямаше това познание и затова не можеше да използва тази терминология, за да говори за очакването Нерон да бъде възвърнат към живот.

Въпреки че ύπάγει „отива” е в настоящо изявително наклонение то приема бъдеща сила поради думата μέλλει „скоро” в предишното изречение. Откр. 19:20 е коментар върху отиването на звяр в погибел в бъдещето (Lee). Той ще се оттегли чак тогава, когато е измамил всички освен избраните (Мат. 24:24; Марко 13:22) (Moffatt). Неговата съдба ще бъде втората смърт, вместо вечен живот, вечно разделяне от Бог, вместо вечна връзка с Бог.

Ангелът, който продължава да обяснява звяра използва тема от 13:3 и я поставя в бъдещето вместо в миналото. За учудването от звяра в 13:3 е използвано времето аорист ἐθαυμάσθη „бяха учудени”, а тук е използвано бъдеще време θαυμασθήσονται „ще се учудят” фразата гледа напред към звяра, който „не е” и към наближаващото му възкресение. Светските, отхвърлящи Бог, жители на земята ще бъдат поразени от изумление пред ужасна изненада (Swete) не съзнавайки, че той отива в погибел (Morris). Това са тези, „чиито имена не са записани в книгата на живота от създаването на света” ών ού γέγραπται τό όνομα έπί τό βιβλίον τής ζωής άπό καταβολής κόσμου. Това е повторение на по-раншното изваждане на обитаващите земята от книгата на Агнето (13:8). Техните имена не може да са записани в книгата и да се учудват от появяването на звяра. 

Причината за тяхното учудване е представена чрез каузално причастие βλεπόντων „виждайки” или „защото те виждат” (виж 13:3). Тяхното познание за това чудотворно възстановяване от неговата смъртоносна рана ги убеждава в неговата неуязвимост. Изразът ήν, καί ούκ έστιν καί παρέσται „беше и го няма, но пак ще дойде” възстановява минало-настоящо-бъдещия феномен от началото на стиха в малко по-различна форма, παρέσται „ще присъства” замества μέλλει άναβαίνειν „скоро ще възлезе”. Това превръща описанието на звяра в пародия на Бог от 1:4 и още няколко други места в Откровение, името ὁ ὢν καὶ ὁ ἦν καὶ ὁ ἐρχόμενος „този, който е, който е бил и който иде” (Charles). Промяната до παρέσται също така показва, че наблюдаващите това чудо на излекуване не знаят, че звяра произхожда от бездната и отива в гибел.

Стих 9

Ангелът продължава с покана отправена към Йоан и хората четящи тези думи да бъдат внимателни и да мислят ясно:

ὧδε ὁ νοῦς ὁ ἔχων σοφίαν.

Това е ума, който притежава мъдрост

Стихове 9-11 не са във формата на видение. Те са обяснение или изложение (Moffatt). Този вид разясняване предвижда трудностите и сложността на видението от ст. 8 (Kiddle, Walvoord). Тези думи отразяват много близко фразата........ в много трудния 18 стих на 13 глава. Изисква се специална духовна мъдрост, за да се разбере значението.

За пръв път се обръща внимание на седемте глави на звяра:

αἱ ἑπτὰ κεφαλαὶ ἑπτὰ ὄρη εἰσίν,

ὅπου ἡ γυνὴ κάθηται ἐπ' αὐτῶν.

Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

Седемте хълма, на които жената седи са били предмет на много спорове. Идеята, че седемте глави са планини, които отразяват седем императора в древния Рим (Beckwith) е твърде ограничена. Тя ограничава обсега на видението до Европа, Римската империя и нейните императори, но нейния обсег е световен (Lenski). Също така седемте хълма принадлежат на звяра, а не на жената, която седи върху главите. Явно е, че жената не е упражнявала контрол върху седем последователни римски императора (John­son). Идеята среща допълнителни трудности в това, че независимо кой император е приет за пръв, броейки до седем води до проблеми без задоволителни отговори (Caird). Дискусията в следващия стих, където се казва, че „пет са паднали” ще представи допълнителни детайли относно слабостта на тази идея.

Подобна на тази е идеята, че те са царе, но не непременно царе на Рим (Bullinger) е също незадоволителна, тъй като нищо в пасажа не сочи към връзка между тези разнородни царе и звяра в този случай. Идеята, която открива географско значение в седемте хълма, свързвайки ги с Рим, града на седемте хълма, притежава голяма привлекателност. Седемте хълма бяха центъра на града от лявата страна на реката Тибър (Walvoord). Римските монети и литературата обръщат голямо внимание на топографията на града (Alford, Swete, Hailey). Един от годишните празници получи името си, поради това (Beasley­Murray). От това се вижда ясно как седемте хълма могат да предложат Рим като изпълнение на символа в умовете на читателите на Йоан (Mounce, Hailey). Един видим недостиг на тази идея е нейната неспособност да покаже как идентифицирането на географски белег на град, може да предизвика специална теологична и символична проницателност, която е използвана като предисловие на това обяснение (Lee, Johnson). Също така факта, че ст. 9-10 говорят за обсега и естеството на силата на звяра, забранява ограничаването само до един географски идентифициран град (Kiddle). Също така каква е връзката между седемте хълма на Рим и седемте римски императора в следващия стих? (Ladd). Тази идея е невъзможна, защото придава двойно значение на главите, едното географско, а другото политическо и най-силния недостатък е бъдещето, където трябва да поддържа разлика между звяра и жената, „великия Вавилон”. Седемте глави са свързани със светската, анти-християнска власт, а не с религиозната анти-християнска власт (Alford, Johnson).

Идеята, която е за предпочитане за седемте глави и планини е че те са седем последователни империи, като седемте царе от ст. 10 са глави олицетворяващи тези империи (Seiss, Ladd). Тази идея е в съгласие с общото значение на „планина” или „хълм” в Библията (виж Пс. 30:7; 68:15-16; Ис. 2:2; 41:15; Ер. 51:25; Дан. 2:35; Ав. 3:6, 10; Зах. 4:7) (Lee, Bullinger, Seiss, Ladd, Johnson). Това е разумно, защото следващия пасаж казва, че главите също са седем царе (ст. 10). Тава двойно идентифициране по всяка вероятност е поради Данаил 7, където в един момент Данаил идентифицира четирите звяра-царства като четирима царе (ст. 17) (Ladd). Основната слабост на тази идея е, че е използва двоен символизъм, рядък, ако ли не невъзможен тълкувателен принцип (Düsterdieck). Идеята, която идентифицира седемте хълма с града Рим изисква двоен символизъм от различен и дори по-неестествен вид. Тази идея придава на главите географско и политическо значение, което по всяка вероятност е нечувано. Давайки двойното значение на планините на царство и цар е много по-добър избор. Призива за специална мъдрост в ст. 9, по всяка вероятност има предвид възможността за разбиране на това двойно значение на планините. Рим, като една от седемте световни империи е във фокуса. По всяка вероятност той е шестата империя, за която се казва, че „сега е” в ст. 10, но седемте планини или хълмове, не са забележка за топографията на града.

Последната фраза в ст. 9.......... „на които жената седи” отново показва, че жената е отделна от звяра. Ст. 3 я поставя върху звяра, но този стих е по-точен и я поставя върху седемте глави на звяра. Тя язди върху седемте империи, но не е една от тях, тя им влияе, не като ги управлява, но като им внушава своите фалшиви религиозни стандарти (Seiss, Ladd, Lenski). Точно както жената седи „на” или „до” много води, които са символични (17:1, 15) така тя седи върху седем планини, чийто символизъм получава своето разясняване в следващото изречение.

Стих 10

καὶ βασιλεῖς ἑπτά εἰσιν

ά έ ή ί ΰ ό ϊ ϋ ύ ώ

те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;

Първото изречение в ст. 10 представя второто значение на седемте глави и ни казва какво символизират седемте планини.  ......... „те са седем царе”. Идеята, която приема тези „глави-царе” като мислите, плановете и замислите, които си присвояват светите Божии мисли приемат числото седем като символично, на пълния брой на императорите без точна историческа справка (Alford, Lenski, Mulholland, Hughes). Тази позиция предизвиква въпроси, на които не може да се отговори. Например, как пет от тях са паднали, след като числото е символично? Предположението, че числата в Откровение са символични не е гарантирано. Този вид анализи са уязвими поради всичките слабости в подхода на идеалистите към книгата, както вече видяхме (Thomas, Revelation 1-7, pp. 31-32).

Популярно е седемте царе да се приемат като истински царе или императори на Рим (виж Beckwith, Sweet). Тази идея е обещаваща само до момента, в който се опитаме да я приложим за специфични царе. Трябва ли да се брои от Юрий Цезар или от Цезар Август? Отговорът на този въпрос е произволен (Johnson, Sweet). Всички императори ли трябва да изброяваме или само тези, които налагаха поклонение на императора? Този отговор също е произволен (Caird, Johnson). Трябва ли да пропуснем Галба, Отон и Вителий поради късия период на тяхното управление? Ако трябва, това е много произволно (Kiddle, Johnson). За тези, които прибягват до преброяване на императорите текста е загадъчен отвъд всякаква надежда (Kiddle, Wilcock, Dyer). Ако Йоан е писал Откровение по време на управлението на Нерон, римските императори са много малко. Ако е писал по времето на Домициан, тогава те са твърде много (Johnson, Hailey). Този метод на идентифициране не може да бъде отговор на въпроса.

Най-добрият отговор е, че седемте царе представляват седем реални езически царства, които следват последователно едно след друго (Walvoord). В Дан. 7:17, 23 думите царе и царства са взаимнозаменяеми, показвайки, че цар може да представлява царство, което е управлявано от този цар (Swete, Lee). Седемте царства са седемте, които са владеели света по време на човешката история (Египет (или Нео-Вавилон, Бит. 10:8-11), Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, Рим и бъдещото царство на звяра (Seiss, Hailey).

Съчетаването на тази последователност с остатъка от ст. 10 представя потвърждение на това заключение:........... „петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои”. Това, което в Откр. 13 се вижда като едновременно съществуване, според тези думи всъщност е последователност на царства (Beckwith).

Опитвайки се да съгласуваме тези пет, един и един с теорията за символичното число, като просто кажем, че това тройно разделяне на числото седем е безсмислено (Beckwith, Lenski, Mounce, Sweet) заобикаля третирането на тълкувателните данни. Този не отнасящ се за времето, символичен подход нанася тълкувателна несправедливост на детайлите на текста. Пророческата книга заслужава прецизно тълкуване, когато се сравнява с историята (против Beasley-Murray).  

Друг опит за обясняване на пет, един и един е подреждането на римски императори от първи век с числото седем, което е доказало липсата на смисъл, както вече дискутирахме в ст. 10 (Robertson, Mounce, Ladd). Следващото е образец на опит за подреждането на римските императори в този период; императорите са: Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон, Галба, Отон, Вителий, Веспасиан, Тит, Домициан, Нерва и Траян. Разделяйки се с Галба, Отон и Вителий, който царуваха за много къс период ни оставя с Веспасиан, който царува от 69 до 79, като шести и Тит (79-81) като този, който трябва да дойде (Charles). Това подреждане опровергава която и да е възможна дата за написването на Откровение и не задоволява фактите в текста.

Оставащото разрешение вижда петте, които са паднали, като пет форми на езическо управление в света, които вече съществуваха до времето, когато Йоан написа тази книга: Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция. Този, „който е сега” е римската империя, която управляваше по време на написването на книгата (Walvoord). Този, „който все още не е дошъл” ще бъде бъдещото царство на звяра (Seiss, Kelly, Morrish). Петте царства от миналото са тези, които преследваха Божия народ (Египет Ез. 29-30; Ниневия или Асирия Наум 3:1-19; Вавилон Ис. 21:9 и Ер. 50-51; Персия Дан. 10:13 и 11:2; Гърция Дан. 11:3-4) (Alford, Hendriksen). Преследващите Божия народ във времето на Йоан беше Рим. Прибавяйки към случая за идентифицирането им като царства е уместността на глагола...... който говори за падането на царствата (виж 14:8; 18:2) (Alford). Изясняващите думи на ангела, които той отправя към Йоан относно седемте глави обхващат цялата история на езическите световни империи.

Според думите..... „и когато дойде, трябва само малко да постои;” бъдещия водач и неговата империя ще съществуват кратко. Прилагателното.... „малко” притежава идеята за краткотрайност, както в Откр. 12:12. Това е ограничението на Божията воля (Lenski) и между другото показва, че неговото съществуване ще бъде по-кратко, отколкото останалите шест империи (Seiss). Само този факт елиминира възможността седмия цар да бъде римски император от първи век.

Стих 11

По-някакъв тайнствен начин звярът е една от седемте глави и в същото време е осмата глава:

...............

И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел.

Глава 13 беше дала указание за взаимозаменяемост на звяра с наранената му глава (13:3, 12, 14). Понякога той е като главите си, а понякога различен от тях (Ladd). В ст. 11той е една от главите, седмата и след това осмата. Преди да изследваме дали той може да бъде две последователни глави, трябва да установим дали звяра е царството или царя. Дискусията върху първата част на ст. 10 показва, че използването на думата....... „царе” се отнася за „царства”, и това значение е използвано в останалата част на ст. 10. В ст. 11само значението за царство е незадоволително, тъй като само царството не може да понесе нанасянето на смъртоносната рана и излекуването й. Това може да се случи само с представителя на царството, царят. Като един от седемте, звярът е царство, но като осми, той е цар, който получава раната и след нараняването излиза от бездната (ст. 8) (Lee). Когато това се случва, той царува над осмото царство, защото неговото царуване след излизането му от бездната ще бъде по-динамично и доминиращо от преди. В този смисъл той е един от седемте, а също и осмия.

Идентифицирането на осмата глава като Домициан, зависи от теорията, че Йоан има предвид легендата за възкресяването и завръщането на Нерон и че Домициан е съживения Нерон (Robertson). Както вече видяхме, тази теория притежава съмнителна валидност. Други слабости на теорията, че това е Домициан включват начина по който Нерон умря, което не съвпада с доклада за смъртта на звяра (13:3, 12-14), и малко вероятното заключение, че седемте глави са императори, вместо царства. Друга теория казва, че самия възкресен Нерон е осмия (Swete), но идентифицирането на звяра като Нерон няма смисъл, както по-раншните дискусии показаха. Неясните идеи, които казват, че главите представят планове и намерения за отхвърлянето на Бог (Lenski) пропускат конкретното естество на главите, т.е. те представят царства, а не абстрактни идеи. Ясно е, че осмия е осми цар или световен управител, а не царство различаващо се от седмата глава (Alford, Beckwith, Ladd). Той се различава от предшестващите го в това, че впоследствие е получил свръхестествена сила и възкресение от Сатана. В същото време той е един от седемте, седмият, който все още не е дошел (ст. 10), тъй като той приема формата на император начело на империя (Kiddle). Представяйки осмия като едно с възкресения звяр и империята, над която той управлява е единствения начин да се обяснят всички изисквания на пасажа.

В друго ехо от ст. 8 думите......... „той отива в погибел” напомня на читателя, че този цар не „пада”, както царствата преди него, но приема съдбата си директно от Божиите ръце (Alford).

Стих 12

След това обясняващия ангел предлага няколко думи на обяснение относно десетте рога на звяра:

.......

И десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра.

Седемте глави са царства, а десетте рога са царе без царства във времето на Йоан.

Предположението, че това са сатрапи от Партия, които трябваше да се завърнат с Нерон не съвпада с текста, защото той казва, че те все още не са получили власт (Ladd). Подразбиращото се получаване на царства, следващо след времето на Йоан ги поставя в бъдещето, когато те ще управляват цялата земя в подчинение на фалшивия Христос (Beckwith).  Тази идея, заедно с предположението, че числото десет е символично, като сума на цялата анти-християнска сила (Lenski) не е толкова специфично, колкото трябва да бъде. Символичното десет обикновено е използвано като доказателство, за неопределено число от римски управители в дните на Йоан (Moffatt, Chilton). Символичното число е съмнително заключение в контекст, в който едното от числата е седем и е разделено на три групи. Числото десет трябва да бъде количествено, а не качествено. Начинът, по който това може да бъде обяснено е числото десет да бъде изтълкувано като десет царе, които заедно с техните царства ще се включат в конфедерация под ръководството на звяра в последната световна езическа империя. Те ще управляват едновременно един с друг и със звяра (Bullinger, Walvoord, Kelly). Според Дан. 7:7 това са царе, които ще получат управлението си в последните дни (Beckwith, Smith). Това е формата, която последната световна империя ще приеме (Walvoord). Когато ангела казва на Йоан, те не притежават царство........... „(те) не са получили още царство”, но ще го получат, за да го дадат на звяра (ст. 17) и ще воюват с Агнето при Армагедон (ст. 14).

„Единият час” (........ обстоятелствен винителен падеж за време), показва много късо време (Beckwith), много по-късо от времето на звяра (виж 13:5)( Robertson). Известно време, след като започне управлението си от три и половина години, той ще даде сила на тези царе, за да управляват и ще управлява до тяхната война с Агнето, при неговото завръщане (17:14) (Walvoord).

Стих 13

Подкрепата на десетте царе на звяра е единодушна:

.........

Тяхната цел е да предават на звяра силата и властта си.

Този стих доразвива фразата „със звяра” от ст. 12. Целта на тяхното единство тук е свързано с тяхната война срещу Агнето (ст. 14) (Beckwith). Те притежават същото единство в омразата и опозицията си към блудницата в ст. 16 (Lee). Сегашното време на....... предугажда времето в бъдещето, когато те ще получат своето царство (Alford). Думата, която е преведена като „цел”...... се среща в 1 Кор. 1:10, където Павел насърчава църквата в Коринт да бъдат единни.

Тяхното единство в даване на........ „сила и власт” на звяра е част от Божия суверенен план (17:17). Змеят е дал сила и власт на звяра (13:2), а по различен начин тези царе ще направят същото. Отново сегашното време.... (те дават) сочи към бъдещето, когато те ще получат своето царство и затова имат силата и властта да я дадат.

Стих 14

Ангелът се отклонява за малко, за да илюстрира враждата на десетте царе към Бог и Неговия народ:

.........

Те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.

В основата си естеството на единомислието на десетте е насочено срещу Бог (Kiddle, Beasley-Murray). Изразявайки своята вражда срещу Агнето, те ще бъдат разгромени. Това ще бъде голямо подкрепление за духа на светиите в средата на сурови изпитания (Beckwith).

Конфликтът, който се очаква, в този вмъкнат пасаж, е „войната във великия ден на всемогъщия Бог” (16:14). Като подкрепящи звяра, те трябва да обявят война на Агнето, когато Той се завърне на земята. Това е същата битка, която 19:19-21 описва в хронологичното си условие в пророчеството (Alford, Kiddle). Това е причината за пълното поражение на звяра и неговите сили, така че десетте царе трябва да са между или идентични с „царете на земята” в 19:19, които са победени заедно с него. Бъдещото време........ „ще ги победи” предсказва този бъдещ триумф на Агнето.

Простото изречение започващо с думата...... „защо”, определя причината за Неговия триумф.  Той е.......... „Господ на господарите и Цар на царете”, върховния владетел над всичко друго, който владее на земята. В 1 Тим. 6:15 Павел прилага титлата...... Господ на господстващите и Цар на царуващите” , за Бог Отец, но в Откровение Сина често притежава същите титли както Бащата (Swete). Титлата „Господ на господарите” се среща във Втор. 10:17, като титла за Бог. Дан. 2:47 цитира Навуходоносор, като наричащ Бога на Данаил „Господ на царете” (виж Пс. 136:3; Откр. 1:5)( Beale). Тези две титли, които представят Агнето като върховен владетел над всичките земни сили, се появява отново в 19:16, където при Неговото триумфално завръщане на земята името се среща върху дрехата, която покрива бедрото Му.

В своя триумф, Той няма да бъде сам. „Званите, призваните и верните, които са с Него (ще ги победят)”........ Контекстуалните съображения загатват за усещането, че......... „те ще победят” с последното просто изречение в ст. 14. В противен случай думите нямат значение за обекта на останалата част от изречението (Düsterdieck, Alford, Charles, Beckwith, Robertson). Тези, които са представени с трите прилагателни, трябва да са същите като......... „армиите, които са в небето”, които се завръщат с триумфиращия войн цар в 19:14 (виж Юда 14)(Charles, Scott, Smith). Това е в съгласие с обещанието за победителите в Тиатир, че светите ще споделят победата (Moffatt).

Думите „призвани”, „избрани” и „верни” могат да бъдат приложени само за светиите, а не за ангели (Scott). Думите..... „призван” и...... „избран” се срещат заедно в Мат. 22:14, където Исус казва: „Мнозина са поканени, а малцина избрани”. Да бъдеш избран от Бог е повече отколкото да си воден от Него. В реда на времето думата....... е първа, но в реда на моралната значимост, думата....... предшества думата...... (Swete). Не всички, които са призвани са избрани, но всички, които са избрани са призвани първи (виж 2 Пет. 1:10) (Alford). В писанията на Павел призива на Бог винаги е действителен. В този стих той се равнява на действителен призив, защото „избран” се отнася за всички, които са „призвани” в това тройно обозначение. Думата „верен”...... означава осъществяването на човешкия отговор от тази избрана група. Верността на светиите е кулминационната точка на призива и избора на Бог. Тя е техния неизбежен отговор на поканата. Това е техния неизбежен отговор на Неговата инициатива. Тази избрана група е подходящ помощник на Агнето във великата Му победа.

Стих 15

Променяйки малко предмета на разговор, ангелът се връща на ст. 1, за да обясни значението на думата „води”.

.........

Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

Обикновено „вода” в Откровение означава буквална вода. Това е необикновен случай изискващ специално обяснение относно символичното значение на водите (Walvoord). В Стария завет водата е често срещан символ за хора ( виж Пс. 18:4, 16; 124:4; Ис. 8:7; Ер. 47:2) (Lee, Beckwith).

Забележката тук се отнася за 17:1, която споменава позицията на блудницата върху много води. Тя контролира начина на живот на смесеното население на света чрез тяхното доброволно подчинение на нея. Категориите от хора съвпадат с тези, над които звяра има власт в 13:7, като........ „множества” заменя по-обичайното „племена”, в подобния списък в 11:9. Явно набирането на жертви, както например в Ез. 15:25, 31 повлиява промяната (Moffatt). Подобен списък също така е приложен за верните (виж 5:9; 7:9) и за бунтуващите се на земята (виж 10:11; 11:9; 13:7; 14:6; 17:15) (Mounce).

Стих 16

В края десетте рога и звяра изведнъж ще се обърнат срещу тази доминираща религиозна система:

.......

И десетте рога, които си видял те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

Фалшивата религия е използвала силата си над звяра, за да получи свое собствено величие, но отведнъж обаянието изчезва и привлекателността към блудницата се обръща в омраза срещу нея. Промени от любов към горчива омраза са познати от историята (2 Царе 13:15)(Swete). Накрая царството на Сатана ще се раздели срещу себе си, сигнализирайки, че края му наближава (Мар. 3:23-26)(Wilcock). Бъдещото време на фразата „ще намразят” ни връща към ясното пророчество от страна на ангела (виж ст. 14). Откровението отива напред в бъдещето по-далеч от всичко, което Йоан е видял (Alford). Ангелът не казва нищо за непосредствената причина за омразата, но световния-град Вавилон ще стане обект на вражда към тези, които преди това е контролирал (Виж Ез. 16:37; 23:22)(Lee)

Първото дело на омраза към Вавилон ще бъде наказание спрямо нейното богатство, което е явното значение на....... „запустял”. Те ще я съблекат „гола”......., т.е. ще извадят наяве нейната морална корупция. Този аспект на описанието на Вавилон загатва за същата съдба, която е предсказана за Ерусалим в Ез. 16:39-40; 23:25-27 (Kiddle). Тя ще изгуби богатите си украшения (17:4) и бившата си духовна сила над своя любовник (Alford). След това десетте рога и звяра ще „изядат места й”........... Сцената загатва за яденето на плътта на Езавел от кучетата 3 Царе 21:23-24; 4 Царе 9:30-37). Това дивите зверове правят с труповете и по този начин предсказанието се превръща в ярка илюстрация за крайното унищожение на човек от друг човек (Пс. 27:2; Ез. 10:25; Мих. 3:3; Зах. 3:3)(Beckwith). Фразата изразява окончателно отмъщение с ожесточена враждебност (Alford).

Крайната съдба на града, до която той достига от ръцете на бившите любовници е изгаряне с огън.............. „ще я изгорят в огън”. Думите описващи тази съдба са взети от правна формула, която осъжда тези, които са извършили отвратителни престъпления (Лев. 20:14; 21:9; Исус Навин 7:15, 25)(Alford, Swete). Това е крайното унищожаване на система от фалшива религия, която ще е достигнала връхната си точка в дните, които предшестват унищожението.

Стих 17

Върховната цел на Бог е скрита зад тази вътрешна борба в царството:

...................

Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

Непосредствената причина за опустошителния проблем между предишните съюзници е неизвестна, но крайната цел е известна. Бог е настроил сърцата и умовете (На еврейски и гръцки сърцето (.....) е седалището на ума и волята)(Sweet), на десетте царе и техния водач да се обърнат срещу религиозната структура, която вече няма приложима цел за тях. Думите........... „тури в сърцата им”, отразяват еврейски идиом (виж Неемия 7:5; Ер. 32:40; Евр. 8:10) (Charles). Неговата върховна сила е зад разпадането на тази анти-християнска сила. Поради бъдещия характер, който е създаден от предсказанието от ст. 16, времето аорист...... „е поставил” очаква предварителен отговор, приемайки перспектива, след като предсказаните събития се случат (Alford, Beckwith).

Това не е първия път, в който Бог използва злите сили за своите цели на съд. Той използва Вавилон, за да съди Израел (Ер. 25:9-11). Също така той използва врагове, за да се самоунищожат (виж Съдии 7:22; 2 Лет. 20:23; 1 Царе 14:20; Ез. 38:21; Агей 2:2; Зах. 14:14)(Mounce, Heiley). Божествената присъда контролира съдбата на световните политически сили, така че понякога Сатана е инструмент за целта на провидението (Moffatt). Откр. 16:13-14, 16 е случай, където той изпраща демонските сили, за да съберат огромна армия на бойно поле, където Бог иска те да бъдат събрани (Lee).

Същата дума за „цел” ......, се среща в ст. 13. Там тя задоволява целта ........ „те имат”, а тук е изпълнението на тази цел ..... „постави на практика”. Десетте царе и звяра не съзнават, че изпълняват Божията воля. Те мислят, че изпълнявате собствените си планове, но в реалност изпълняват сляпо, Божия съвет (Lee, Bullinger).

Момента в който Бог им дава договора, който ги свързва заедно, е момента в който Той дава техните царства на звяра ................ „като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра”. Явно е погрешно тези царе да дадат на звяра царството си с цел да воюва срещу Агнето (ст. 13-14), така че това създава теологичен проблем за човешкия ум. Как е възможно за Бог, който е напълно праведен във всичките си пътища (Пс. 145:17), да участва в тази грешна дейност? Привидното противоречие в този стих относно характера на Бог е неразрешимо за ограничения ум (Chilton). В изработването на своя план за творението Бог позволи съществуването на злото, но в никакъв случай Той не е автора на злото (Яков 1:13). Той не поставя мисълта в сърцата на царете да воюват с Агнето, но да дадат тяхната власт на звяра. Сега Той позволява това зло да се развива и да доведе Неговото творение до неизбежния му край, когато царете решават сами да воюват с Агнето.

Тази връзка на единство на ума при свързването им със звяра ще продължи, докато „Божиите думи се сбъднат”......... Фразата „Божиите думи” се отнася за повече, отколкото само до победа над града. Те се съдържат в пророчествата за последните събития до отхвърлянето на фалшивия Христос. Това изказване обръща внимание на думите в 10:7 относно изпълнението на Божията тайна (Lee). Пророчествата ще достигнат до целта си, когато Бог позволява на злото да се развива, докато чашата на нечестие се препълни (Wolvoord). Божията воля и Божиите думи заповядват царството на този свят да бъде под властта на звяра до края на времето. Според пророческото слово, обединението на злото ще отбележи самия край.

Стих 18

След отрезвителните думи за погубването на блудницата и божествено замисленото единство на злите сили, които я унищожават, чрез ясни фрази ангелът представя идентичността на жената, която язди върху звяра:

............

И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.

Някои тълкуватели приемат този цитат като главно доказателство, че Йоан мисли, че жената е Рим (Swete, Moffatt). Друго тълкуване казва, че Йоан е мислел така, но не е бил прав в прилагането на пророчеството за своето поколение (Beasley-Murray). Нито едно от тези предположения не е правилно. Никъде Йоан не посочва директна връзка между блудницата и Рим, дори не и в широко цитирания ст. 9 от тази глава. Също така историческите безредици в Римската империя не отговарят на описанието за разрушаването на града, което беше представено в ст. 16-17 (Wall).

По-добре е жената да бъде приета като цялата анти-християнска религиозна система в бъдещето, която ще има за цел да подмами населението в света далеч от истинската религия (Walvoord). Главните старозаветни загатвания за Вавилон в Откр. 17-18 показват връзката й с определен географски град, но главната й функция не е политическа, а религиозна. Тя защитава идеология, която е свързана с политическата институция на звяра (Wilcock). От многото връзки между Откр. 17-18 и старозаветните пасажи за Вавилон, следващите са типични: Ер. 51:13 с Откр. 17:1; Ер. 51:7 със 17:2, 4; Ер. 51:29 със 17:16 и 18:8; Ис. 47:5, 7 със 17:17 и 18:7, 8; Ер. 51:8 [Ис. 21:9] и Ис. 13:21 с 18:2; Ер. 50:8 и 51:6, 45 с 18:4; Ер. 51:9 с 18:5; Ер. 50:15 и 51:24-49 с 18:6; Ер. 51:25 с 18:8; Ер. 51:63, 64 с 18:21.  Водещият ангел съвсем ясно загатва за повтарящи се загатвания за действителния Вавилон на Ефрат в глави 17 и 18. Така че жената трябва да е религиозна система свързана с този град.

Когато ангела използва сегашното време...... „е”, това не става от перспективата на времето на Йоан, но когато фалшивия Христос ще е предприел своето господство (Lee). „Великият град”....... е Вавилон в своя религиозен смисъл (Walvoord). Тълкуването на този израз като Ерусалим е погрешно, тъй като Ерусалим никога не е владеел над всички царства на земята. Прилагането на името Ерусалим за Вавилон е безпрецедентно. Ерусалим не може да задоволи изискването за този краен Вавилон (Seiss). Рим беше град с власт над земните царства (Robertson), но никога не е бил големия град на търговия, както е описан в гл. 18 (Seiss). Предположението, че „великия град” е идеалния град, без географско местоположение (Lenski) не задоволява изискването това да е голям град в определено място на земята (Seiss).

Единственото осъществимо идентифициране, което остава е заключението, до което вече достигнахме; това е града Вавилон на Ефрат. Старозаветните пророчества с описанието на Вавилон в Ис. 13 и Ер. 51 все още не са изпълнени и очакват бъдещия ден на Господ за това изпълнение (Ис. 13:6) (Seiss). Също така Вавилон на Ефрат притежава местоположение, което съвпада с политическото и географско описание, и във всичките си качества на достъпност, търговски улеснения, отдалеченост на смесването на държава и църква и в същото време е свързан с търговията на целия свят (Seiss).

В бъдещите дни, които са очаквани според думите на това пророчество, този град ще се превърне във фокусната точка на религиозна система, която непоколебимо се противопоставя на истинското християнство. Системата ще преуспява за известно време, когато печели авторитет пред търговските и политически обекти на своето време, докато звяра и десетте царе установят, че тя не е използваема за тяхната цел. Тогава те ще я разрушат.