Откровение 6:9

И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония,

които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

Друг факт, пред който църквата трябва да се изправи, когато изпълнява своята мисия за разпространяване на благовестието е мъченичеството. Това е представено по много блестящ начин. Йоан видя под олтара душите на тези, които са били заклани за Божието Слово и за свидетелството, което са носили. Споменаването на олтара предизвиква труден въпрос. Беше ли това жертвения олтар, който стоеше извън светилището, в двора на свещениците? Или това беше кадилния олтар, който стоеше в светилището, пред завесата, която разделяше Святото от Пресвето място? Това е първото споменаване на олтара; няма забележка за него в четвърта глава, която представя небето като тронната зала на небесния цар, изпълнена с множество от възхитителни ангели. Къде се намира олтара във връзка с трона? Как може небето да бъде представено като тронна зала и храм в същото време?

Плавността на апостолското мислене е, което прави това възможно. Картините, които апостолите представят не са предназначени да бъдат фотографии на обективни факти; често те са символични изображения на почти невъобразими духовни реалности. Факт е, че Бог не седи на трон, Той е вечен Дух, който нито седи, нито стои, нито се изляга. Картината за Бог, като седящ на трон е символичен начин за потвърждаване на царската власт и суверенност на Божеството.

Някои тълкуватели настояват, че олтара е кадилния олтар, тъй като след жертвата на Христос на кръста, вече няма място за жертви. Този вид мислене не взема предвид символичното естество на апокалиптичния език. Небето е и двете, тронната зала на Бог и Неговото светилище, а олтара е жертвения олтар, въпреки че жертвата на Христос постави край на всички жертви. Исая видя „Господ седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.” (Ис. 6:1)Олтара също е представен, като стоящ в храма (Ис. 6:6). В Пс. 11:4 се казва: „Господ е в светия си храм, Господ, Чийто престол е в небето.” Няма проблем в смесването на символите, нито да мислим за небето като Божия храм, в който стоеше Божия трон, въпреки че няма земен еквивалент за смесването на двата отличителни белега. Небето е видяно като Божия храм в такива пасажи като Пс. 18:6; 29:9; Ав. 2:20; Мих. 1:2.), така че няма нужда да наблягаме на въпроса относно позицията на олтара във връзка с Божия трон.

Олтарът е споменат в 8:3, 5; 9:13; 11:1; 14:18; и 16:7. В 8:3, 5 изглежда, че е кадилния олтар, представящ молитвите на светиите. В 11:1 изглежда, че е жертвения олтар, който стоеше в двора на свещениците. В настоящия стих явно олтара е жертвения олтар, където кръвта беше изливана. Фактът, че Йоан видя душите на мъчениците под олтара няма нищо общо със състоянието на умрелите или тяхното положение в преходното състояние, това е блестящ начин за представяне на факта, че те са били убити в името на техния Бог. В ритуала в Стария завет кръвта на жертвата беше излята в основата на олтара (Лев. 4:7). Душите на мъчениците са видени под олтара, като че ли са били пожертвани на олтара и тяхната кръв е била излята в основата му. Християнската мисъл често включва езика на жертвена смърт. Изправяйки се пред смъртта, апостол Павел казва: „Защото аз вече ставам принос.” (2 Тим. 4:6) В по ранна дата, когато също е изправен пред евентуална смърт, той казва: „Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.” (Фил. 2:17) По този начин мъчениците християни са видени като жертви, принесени на Бог. Фактически, те бяха убити на земята и тяхната кръв намокри пръстта; но в християнската вяра жертвата всъщност беше принесена в небето, където техните души бяха принесени на небесния олтар.

Съмнително е, че Йоан мисли за който и да е определен исторически, мъченически период или група от мъченици. Вече видяхме, че във времето, когато Йоан писа, мъченичеството не беше широко разпространено или често срещано в църквата. Нерон проведе местно преследване на християните в Рим и във времето на Йоан, Domitian преследва няколко семейства в Рим, явно, защото бяха християни. Йоан предвижда, че в последните времена, звяра или Антихриста ще преследва жестоко църквата, почти до границата на нейното унищожение. Тук явно Йоан има предвид всички християни мъченици от всички векове и може би определено тези от последното време. Едно от често поставяните ударения в целия Нов завет е, че самото естество на църквата е хората да бъдат мъченици. Когато Исус казваше, че за да бъде човек негово ученик, той трябва да вземе кръста си (Мат. 10:38; 16:24), Той не говореше за себе отричане или носенето на тежък товар; Той говореше за готовността за мъченическо страдание. Кръста не е нищо друго освен инструмент на смърт. Всеки апостол на Исус по естество е мъченик и Йоан вижда всички вярващи, които са страдали.

Тези мъченици са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което са носили (ср. 1:9; 12:11, 17; 19:10; 20:4). Божието слово е благовестието, което Бог е дал на хората и чрез което те са спасени, което включва великите факти за възкресението и за суверенната власт на Христос. Не съществува християнин, който може да изповяда суверенитета на Христос и в същото време да се покланя на господството на земни владетели, като Цезар. В историята за мъченичеството на Поликарп (9), на него му беше предложена свобода, ако поругае Христос и се закълне в името на Цезар. Тази тенденция към преследване вече беше изявена в римския свят, въпреки че не се превърна в общ принцип до значително по-късно.

Граматично, „свидетелството, което носиха” може да означава свидетелството, което са дали за Христос; но от изследването на тази повтаряща се фраза по вероятно е тя да означава свидетелството, което е било носено от Исус, което те приеха и поради което те бяха убити. (George Eldon Ladd, A Commentary on the Revelation of John, стр. 102-104)

Петият печат представя много различна сцена, видение за душите на мъчениците, които викат за отмъщение. Пасажът е изпълнен с еврейската мисъл и все още е централен в целта на автора. Темата за мъчениците, които викат за отмъщение (ст. Бит. 4:10) и уверението, че Бог е поставил определена граница за числото на убитите, и в определеното време ще отговори на молитвите на мъчениците, чрез откриване на царството, е добре позната в юдейските апокалиптични писания. Също така тя е представена чрез важен израз в евангелията. Нейното място в тази глава се дължи на важната част в есхатологичната проповед относно темата за преследване на християните за свидетелство (Мат. 23:31-32, 35) „Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си... за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син.” Този последен пасаж поощрява мисълта, че душите на тези, които са били убити за Божието Слово и за свидетелството, което са носили  включва мъчениците във всички векове, въпреки че това описание естествено има непосредствено приложение за тези, които умряха „заклани за Божието слово и за свидетелството, за Исус.”(ср. 1:9)

Но защо душите на мъчениците са под олтара? Възможно е няколко потока от идеи да се събират тук. Идеята за смърт заради Христос, като жертва посветена на Бог се среща във Фил. 2:17; 2 Тим.4:6 и в по-късни християнски писания, Ignatius Рим. 2:2). В юдейските среди е лесно да се направи паралел между кръвта на жертвите, които бяха принесени на олтара в храма, в Ерусалим, която е изляна в основата на олтара (Лев. 4:7), така че душите на мъчениците, които са принесени в жертва на Божия олтар в небето си почиват спокойно под него. Друга идея за изразяване на това се среща в изказването на равин Акиба: Той казва: „Този, който е погребан в други държави (освен Вавилон и Палестина), е като че ли е погребан във Вавилон; а този, който е погребан във Вавилон е, като че ли е погребан в Израел; а този, който е погребан в земята на Израел е, като че ли е погребан под олтара; този, който е погребан под олтара е, като че ли е погребан под трона на славата.” Неясно е до каква степен Акиба е бил готов да приложи тази мисъл, но по-късно Р. Елиезар, беше готов да потвърди, че „Душите на праведните са скрити под трона на славата, както се казва:” „Душите на моя Господ ще бъдат вързани в сноп на живот (с Господ, твоя Бог)”. (Shabbath, 152b). Тук под „трона на славата” означава, да бъдеш в присъствието на Този, Който седи на трона. Така че Йоан вижда мъчениците, в място на почит, под бдителното око на Бог. (G. R. Beasley-Murray, The New Century Bible Commentary, Revelation, стр. 134-136)