Римляни 2:13

"Защото не са тези, които чуват закона, които са праведни пред Бог, но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни."

Първото нещо, което трябва да запомним е, че след дълго обяснение (или аргумент), същият този автор казва на следващата страница: "Следователно никой няма да бъде оправдан пред Него, чрез дела изискани от закона." (Рим. 3:20) Така, че начина, по който ще разберем 2:13 трябва да е в унисон с това, което 3:20 казва.

Какво означава, "но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни"? Първо забележете какво не казва този стих.

Той не казва: "Пазителите на закона, ще бъдат оправдани, поради тяхното послушание." 

Това, което стихът казва е: Това, което характеризира тези, които получават прощение от Бог, тези, които получават благодатта на Бог е силното им желание да са Му послушни. Исус каза: "Ако ме обичате, ще бъдете послушни на заповедите ми." (Йоан 14:15 NIV) Или: "Ако ме обичате, пазете заповедите ми."(KJV)

Това е всичко, което този стих казва: "Това, което ще охарактеризира оправданите е послушание." Той не казва, че послушанието на светиите е толкова добро, че да ги оправдае –  това не е, което този стих казва.

Също така, стихът се отнася до оправданието в последния съд, не оправданието, което става в момент на приемане на Спасителя.

Моля ви също така да имате предвид предупреждението в Галатяни 5:4 "Вие, които се опитвате да се оправдаете чрез закона, вие сте се отдалечили от Христос, и сте отпаднали от благодатта." (D. Ford, Right With God Right Now)

Това естествено е теоретично или хипотетично изказване, след като никой човек не е опазил закона (Рим. 3:20). По този начин човек не може да получи спасение. Но тук Павел пише относно присъда, а не относно спасение. Той казва, че закона не гарантира на юдеите имунитет за съда, както те мислеха. Това, което имаше значение не беше притежанието, а послушанието. (John Stott, Romans, стр. 86)

„Тези, които чуват закона” ни напомня за обстоятелствата на времето. Не беше нормално хората сами да четат за себе си закона (книжниците бяха квалифицирани специалисти). Хората чуваха закона да се прочита. „Праведен” означава състояние на „правда” пред Бог или оправдан, когато човек е изпитан от Него. Чуването на закона не е достатъчно, за да предизвика това, обаче тези, които „изпълняват закона” са приети (Лев. 18:5). Буквално израза казва: „извършителите на закона”.  Когато Павел казва, че извършването на закона има по-голямо значение, отколкото чуването му, Павел представя позиция, която често е поддържана от фарисейските учители... Но явно тук е имало спор в ранните години на втори век, че чуването на закона е много важно... Тази позиция явно е притежавала своите примамливи страни, но делата говорят по-силно, отколкото думите и Павел казва, че юдеите не могат да се надяват на привилигирована позиция. Ако юдеина се надява на закона като път за спасение, тогава той трябва да се концентрира в пазенето на закона, а не да се гордее с факта, че го притежава и дори постоянното чуване на закона не е достатъчно. Павел не казва, че хората се спасяват чрез пазене на закона. Той представя принципа от гледна точка на закона. Където закона е значим, само делата имат значение. (Leon Morris, The Epistle to the Romans, стр. 123)

Павел може би има предвид Лев. 18:5:

„Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова.”

Това е текст, който той цитира по-късно в 10:5. Тезата на този аргумент казва, че този, който е „изпълнител” на закона ще бъде оправдан, но след като никой не го изпълнява съвършено, никой не може да бъде оправдан по този начин. Антитезата между чуването на закона и изпълняването му е представена в Яков 1:22-25. (F. F. Bruce, Romans, стр. 86)