|
|
|
Национален неделен закон – Факт или фантастика?
Странният произход на националния неделен закон
За да разберем произхода на неделния закон трябва да се върнем назад в бурните 40 години на 19 век. Това беше ера на невиждани религиозни спорове в североизточната част на САЩ. Дискусията беше концентрирана около датата за Христовото пришествие. Всичко започна, когато фермер-превърнат-проповедник на име Уилям Милър предприе кампания да предупреди хората от неговата религия, че според собствените му библейски изчисления Христовото пришествие беше предстоящо. С нарастване на популярността на Милър, други ентусиазирани проповедници се присъединиха към него, за да разпространят вика на тревога. Въпреки че Милър и неговите помощници изпитаха голямо затруднение, когато Христос не се завърна през 1843 г., това беше поправено бързо с извинението, че е била допусната „грешка” в изчисленията на Милър. Накрая последователите на Милър се съгласиха с новата дата, 22 октомври 1844 г. и движението започна да я разпространява по църквите, опитвайки се отново да накара хората да очакват незабавното идване на Христос.
Докато повечето от християните и сериозните библейски изследователи отхвърлиха Милър като заблуден фанатик, други бяха впечатлени от така наречените библейски „доказателства” и искаха наистина да узнаят дали в Библията се споменава датата на Неговото завръщане. Християните започнаха да призовават библейските учените да изследват „доказателствата” на Милър, за да установят дали те са точни. Учени, които бяха запознати с библейските пророчества и оригиналните езици, на които Библията е написана изследваха 15те „доказателства” на Милър и установиха, че те са фатално погрешни. Учените сочеха към неизпълнените библейски пророчества като доказателство, че завръщането на Христос не е предстоящо. Те обясниха, как Милър върши нещо опасно, като пренебрегва явното предупреждение на Христос, че никой не знае деня на Неговото завръщане (Мат. 25:13). (За допълнителна информация как Милър беше оборен от библейските учени кликни тук).
Загрижените пастори започнаха да предупреждават църквите си за измамата и лъжата в учението на Милър. След като християните започнаха да разбират сериозността на грешките му, църквите започнаха да затварят вратите си за него. Между двете групи започнаха да се отправят обвинения и враждата започна да се развива. Милъристите твърдяха, че другите християни не искаха Христос да се завърне, докато другите християни осмиваха Милъристите като заблудени фанатици. Милъристи, които бяха членове в някои църкви си навлякоха толкова неприятности, че техните църкви се принудиха да ги отлъчат, като по този начин, се създаде враждебност и в двете страни.
Милъристите бяха осмивани, подигравани, срещу тях се издаваха памфлети и бяха отбягвани. Хулиганите пускаха намазани с мас прасета в техните събрания и срутваха върху тях палатките, в които те се събираха . С приближаването на очаквания час Милъристите ставаха много по-агресивни в своите атаки срещу църквите и техните проповедници. Чарлз Фич прибави своя дял във враждебността, когато написа:
„Ако ти си християнин излез от Вавилон. Ако искате да бъдете християни, когато Христос дойде, излезте от Вавилон и излезте сега...”1
Въпреки че в началото Уилям Милър привлече вниманието на някои християни, в 1843 г. движението започна да се разпада. След като библейските учени показаха грешките в „доказателствата” на Милър хода на събитията започна да се променя срещу него и неговите фанатични учения. Пасторите бяха много успешни в посочване на грешките в ученията му и движението започна да губи своя устрем. Опитите на Милър да завоюва нови поддръжници за своите доктрини се оказаха безуспешни и той и съдружниците му реагираха с гняв. Те осъдиха християнските църкви като „падналия Вавилон” и ги обвиниха фалшиво, че те не искат Христос да се завърне, оттеглиха се от християнските църкви и започнаха да се събират по домовете или наемаха зали за тази цел. Горчива враждебност се разви между двете групи, като и двете от тях заслужаваха част от вината за нарастването й.
С наближаване на датата за Христовото завръщане много Милъристи продадоха своите ферми и бизнеси и дадоха парите си на Милър и неговите съдружници, за разпространяване на вестта за скорошното завръщане на Христос. Около 22 окт. 1844 г. движението наброяваше около 50 000 последователи, като повечето от тях бяха от североизточната част на САЩ. Както с всички фанатизирани движения, така и това притежаваше специална привлекателност за необразованите, младите и тези, които са предразположени в следване на последното религиозно вълнение.
След отминаването на 22 окт. 1844 г. без нищо да се случи, последователите на Милър бяха дълбоко разочаровани. Много от тях бяха напълно разрушени финансово. Много от тях бяха продали средството си за живот. Сега те бяха бедни, мизерстващи и отчаяни. Някои от тях бяха толкова отчаяни, че се самоубиха. Движението се разпадна и накрая Милър призна, че е сбъркал. Неговите последователи постепенно започнаха да се завръщат в църквите си. Обаче имаше малка група, която поради различни причини отказа да се завърне в бившите си църкви. Някои от тях не бяха готови да преглътнат своята гордост и да се завърнат в църквите, които те неотдавна бяха осъдили като синагоги на Сатана. Други от тях не искаха да видят неодобрението и да приемат порицанието на техните бивши братя. Тези хора започнаха да оформят свои собствени църкви, които накрая станаха известни с името адвентните църкви.
Съществуващият дух между „адвентистите” и „не адвентисти” щеше да оформи основата, върху която учението за неделните закони щеше да бъде изградено по-късно. След разочарованието „адвентистите” се нуждаеха от разногласие, върху което те можеха да се различават от останалите християни, които те наричаха Вавилон. Това е времето, в което Джозеф Бейтс се появи в историята на адвентистите, развивайки доктрина, която по-късно щеше да представи учението за националния неделен закон.
Джозеф Бейтс, бащата на неделния закон
Една малка група от адвентисти беше предвождана от морския капитан Джозеф Бейтс. Той се опитваше да разбере причината за Голямото разочарование в 1844 г. Той започна да изследва библейските пророчества. Нямайки образование в принципите за тълкуване на библейските пророчества, Бейтс подходи към тях по начин, който се различаваше от традиционните научни методи. Например, Бейтс взе един не пророчески цитат от Стария завет и „откри” в него пророчества за края на времето. Също така той предположи, че книгата Откровение се развива чрез събитията около движението на Милър.
Бейтс прие доктрината за съботата от брошура на Thomas M. Preble, Милъристки проповедник, за когото се смята, че е приел съботата от Rachel Oakes, баптистка от седмия ден. Когато Бейтс откри, че истинския ден за поклонение е събота, а не неделя, той откри коя е правдоподобната причина за отделянето на адвентистите от другите християнски църкви. Те са били отделени, за да могат по-лесно да приемат учението за съботата от баптистите от седмия ден.
Джозеф Бейтс и Затворената врата
В 1845 г. адвентистите започнаха да се организират в отделни групи и една от тези групи беше известна като „Затворената врата адвентисти”. По късно тази група се превърна в Църква на адвентистите от седмия ден. Джозеф Бейтс беше ръководител в групата на „Затворената врата адвентисти”. Той вярваше, че вратата за спасение е затворена за всеки, който е отхвърлил ученията на Милър за 1844 г. През 1847 г. той публикува книга, в която цитира Милър:
„Ние сме извършили нашето дело на предупреждаване на грешниците в опита си да събудим официалната църква. В своето провидение Бог е затворил вратата. Ние можем само да насърчаваме един друг да бъдем търпеливи. Никога, след времето на апостолите, не е съществувало такова разделяне, каквото съществуваше около 10я и 23я ден на седмия юдейски месец. След това време, те казват, че „нямат доверие в нас”. Сега ние се нуждаем от търпение, след като сме извършили Божията воля, за да можем да получим обещанието: „Ето идвам скоро, за да наградя всеки според делата му”.2
Въпреки че Милър беше отрекъл това вярване Бейтс продължаваше да твърди, че съществува деление между адвентисти и не адвентисти. Той вярваше, че адвентистите са единствените, които могат да бъдат спасени и че вратата за спасение е затворена за християнските църкви, които отхвърлиха Милър. Бейтс смяташе „номиналните църкви” като част от Вавилон.
„Накрая вика е издигнат в протестантските църкви „излезте от нея люде мои”. Какъв е отговорът сега? Десетки хиляди прекъснаха своята връзка и излязоха с твърдото убеждение, че високия вик е бил отправен към тях и че църквите, които те напускат са падналия Вавилон, защото отхвърлиха вестта, която предшестваше това. „Часът на съда е дошел”. Техните домове, които те затвориха за вестта за Второто пришествие, са останали запустели. Бог ги е изоставил в собственото им объркване... Адвентната доктрина е последния и върховен изпит, който Бог някога е давал на своя народ, да излязат и да се отделят от всички неправедни невярващи.”3
Горчивата враждебност на Бейтс, срещу протестантските църкви е видима, когато той използва подигравателните изрази „запустял”, „объркване” и „неправда”, за да ги опише. Учудващо е, че Бейтс осъди протестантските църкви като Вавилон само за това, че те отхвърлиха вест, която дори нейния създател призна, че е фалшива. Бейтс твърдеше, че протестантските църкви са изгубени, защото те са отхвърлили фалшиво учение!
Бейтс поддържаше вярването, че делото на християните за изгубените души е завършило в 1844 г. и той не предприе лични усилия за спасението на души:
„Тук, разбира се, е края на 2300 дни от видението, защото след това трябва да има забавяне. Не забравяйте това. „В определеното време ще дойде края”. Също тук, дойде края на нашето дело в предупреждаване на света; това е края на нашето дело. Защо? Защото вестта престана и ни остави напълно лишени от работа. След това имаше мълчание в небето за половин час, цяла седмица или седем и половина дни. Тук ние казваме, че нашия славен Първосвещеник започна очистването на светилището и получи царското си управление и слава, новия Ерусалим.”4
Когато през 1847г. Бейтс написа горе цитираната книга, той вярваше, че адвентистите се намират по средата на период от „седем дни”, за който твърдеше, че е период от седем години, в който период Бог щеше да „изпита” адвентния народ – тези, които са били част от движението на Милър през 1844 г. Как достигна той до убеждението за този период? От не пророчески текст в книгата Левит. Ето как той го описва в своята книга:
„Седемте петна от кръв, на златния олтар и пред омилостивилището, аз вярвам, че представят продължителността на съдебния процес над живите светии в Пресветото място, като през всичкото това време те ще страдат в продължение на седем години; Бог ще ги спаси чрез гласа си: „защото кръвта е която прави омилостивение за душите ни” (Лев. 17:11). В такъв случай числото седем ще приключи деня на омилостивението (не изкупление)”.5
По някакъв начин седемте петна от кръв на олтара, се превърнаха в седем години в ума на Бейтс. Невъзможно е да обясним разумно как Бейтс достигна до това заключение! Следвайки съмнителната теология на Милър, явно е, че Бейтс притежаваше свой собствен метод за изследване на Библията, който остава тайна до ден днешен.
Според Бейтс, през тези седем години, от 1844 до 1851 Бог щеше да изпита адвентистите, за да установи кой от тях ще приеме учението за съботата на баптистите от седмия ден. Бейтс заяви:
„... тази вест е дадена на Божия народ, за да изпита тяхната искреност и честност относно цялото Божие слово.”6
В края на периода от седем години, през 1851 г. Христос ще се завърне на земята. Тези, които са приели съботата ще получат „Божия печат”, и ще бъдат спасени. Тези адвентисти, които отхвърлят съботата ще се присъединят към пазещите неделята църкви и ще получат „белега на звяра”. Учението на Бейтс относно Божия печат и белега на звяра по-късно ще се превърне в основа на учението на адвентистите от седмия ден за събитията в последните дни.
Бейтс и края на света
Докато за искрено наблюдаващите нямаше доказателства за предстоящия край на света, където и да погледнеше Бейтс откриваше такива. Трябва да не забравяме, че Бейтс приемаше, че голяма част от книгата Откровение се изпълняваше в неговите дни. Затова той се опитваше да съчетае съвременните събития от своето време с пасажи от библейските пророчества. Усилията му показват колко погрешно беше неговото разбиране за библейските пророчества. Във всеки пожар, във всяка буря той видя друг знак за изпълнение на края.
„Пред себе си имам брошура от 83 страници под заглавие „Божият глас или описание на нямащите равни на себе си пожари, урагани, наводнения, земетресения, започващи с 1845 г., а също така епидемии, глад и престъпления” – съставена от Thomas M. Preble. След издаването на този труд в началото на тази година, вестниците в другите страни и тези в нашата щастлива и горда република показват, че тези бедствия всред човечеството продължават да се увеличават до степен на ужас. Населението на много страни е достигнало до най-лошото.”7
Бейтс предупреди, че третото горко от Откровение се излива върху света:
„... кажете ми ако можете, какво означават тези бедствия? Ако това не е третото горко, което буботи всред народите на земята и бърза да оформи своя център за „такова време, каквото не е било преди”.8
Бейтс предупреждава за огньове:
„Всичките загуби, които се дължат на пожари в последните две години се равняват на около 65 милиона долара, около 45 милиона само в тази страна. През 1845 г. в около 38 града бяха изчислени разрушения на стойност 31 милиона долара; в повечето от случаите, центъра или частта от града с бизнесите беше унищожена; освен множеството от малки пожари, под 25 хиляди долара, а също така хиляди декари с гора, по всяка вероятност увеличават сумата на 40 милиона долара и според много доклади в повечето от случаите, те са извън възможностите на човека да ги контролира.”9
... и наводнения...
„Морето и водите бушуват”. Страхотните бури и урагани през 1845 г. и тези от 1846 г. със сигурност са ненадминати от тези в отминалите години. ... Наводненията от 1845 – 1846 г.... Аз вярвам, че след дните на Ной няма подобни записани.”10
... и разбира се земетресения ...
„Земетресения. Аз няма да ги изброявам. Записаното в Scientific American посочва повече от 50 в 1846 г.”11
... и епидемии ...
„Епидемии. Азиатската холера, е ужасна епидемия, тя е Божият летящ вестител, с изваден меч в ръката си...”12
Относно глада Бейтс се обръща към апокалиптичната книга Ездра, за която ядно той вярваше, че е била вдъхновена...
„В Апокалипсис на Ездра се казва „семето няма да успее поради бурите и градушката” ХV. Някои пророци казват, че храните ще бъдат евтини (и те са били) и отведнъж местата, на които се е сеело вече не може да се сее (семето изгни поради облаците), а пълните хамбари вече са празни”. Ето и изпълнението: хиляди от нашите кораби едновременно отплуват от пристанищата ни, натоварени с провизии от нашите складове, за да помогнат на глада в Европа. Ако докладите за глада са истина, те ще продължат да пренасят храни, докато нашите складове се изпразнят. Това не е фантазия или приказка, но история и словото на Господ нашия Бог. Пророчеството на Ездра започва да изгаря като огън.”13
След прочитането на тези „изпълнения” на пророчеството, бързо става ясно, че Бейтс изопачаваше Писанията, опитвайки се да вкара „квадратните колове” на съвременните събития в „кръглите дупки” на Библейските пророчества. Не може да се укрият фактите, че неговите пророчески тълкувания бяха основани повече върху неговите лични теории относно незабавното завръщане на Христос, отколкото на действителни факти. Също така това поставя под въпрос цялата пророческа теория на Бейтс. Ето още няколко примера от необикновените учения на Бейтс относно пророчествата, всяко едно, от които беше отхвърлено от следващите поколения адвентисти от седмия ден.
Бейтс твърдеше, че вестта на третия ангел беше изпълнена през есента на 1844 г:
„Погледнете отново към лятото и есента на 1844 г., където се вижда изпълнението на вестта на третия ангел по най-прекрасния и поразителен начин в почти всеки град в Нова Англия.”14
В отговор на въпроса защо движението от 1844 г. (вестта на третия ангел) е била ограничена само до САЩ, а не е била разнесена по целия свят, Бейтс отговаря, че само първата ангелска вест е била разнесена по целия свят:
„Ако погледнете в 14 гл. (на Откровение) ще видите, че само първия вестител изпрати вестта си до всеки народ, царство, език и люде.”15
Бейтс твърдеше, че Христос е получил царството си в 1844 г.:
„Тук има положително доказателство за това, че Христос е получил управлението, славата и царството, или както в притчата за десетте девици, Младоженеца пристига на празненството при звука на седмата тръба, и след вестта на третия ангел, и преди шест от седемте язви да са излети.”16
Най-учудващо от всичко е твърдението на Бейтс, че съботата не е можела да се спазва преди 1844 г:
„Читателят пита, защо хората не са пазели заповедта на Бог, както е записана преди есента на 1844 г? Защото вестта не е била представена, нито това е можело да стане преди третата ангелска вест (ст. 9-11) да е направила това разделяне, тъй като те не са можели да пазят четвъртата заповед, седмия ден събота, докато са били свързани с номиналната църква (Вавилон), поради което идва разделянето.”17
Тълкуването на трите ангелски вести (Откр. 14) принуждава Бейтс да достигне до заключението, че пазещите заповедите на Бог не съществуваха преди 1844 г. Това иронично твърдение пренебрегва факта, че самия Бейтс научи за съботата от баптист от седмия ден, голяма група от християни, пазещи съботата, които представяха „вестта” за съботата на християни, които пазеха неделята в продължение на повече от сто години!
Джозеф Бейтс: Можете ли да се доверите на пророческите теории на този човек?
Нека направим обобщение на това, което знаем за Джозеф Бейтс и библейските пророчества:
1. Той твърди, че седемте петна от кръв върху олтара, от Левит 17 показват, че адвентистите щяха да преминат през седем години на изпитание относно истината за съботата. В края на седмата година, в 1851 г. Христос щеше да се завърне, за да вземе със себе си тези адвентисти, които имаха Божия печат (пазене на съботата). 2. Той твърдеше, че маловажни природни бедствия, които се появиха към края на 1840те години са знаци за предстоящия край на света.
3. Той твърдеше, че вестта на благовестието достигна до края си през 1844 г.
Виждате ли появяването на шаблон? Това е шаблон на погрешно изчисляване на пророчествата, нескопосност, изопачаване и съвършени грешки. Това е шаблона на човек, който се самоизлъга относно завръщането на Христос и значението на библейските пророчества. Най-решителния пример за самоизмамата на Бейтс се намира в неговото твърдение, че благовестието беше достигнало своя край в 1844 г.! Само този цитат трябва да бъде достатъчно доказателство за който и да е християнин, че този човек не беше ръководен от Божия дух в своите учения:
„Нека тази врата да бъде затворена и проповядването на благовестието няма да има ефект. Както ние казваме, това е факт. Вестта на благовестието приключи в определеното време с края на 2300 дни; и почти всеки честен вярващ, който наблюдава знаците на времето, ще го признае.”18
Как е възможно да се доверим на човек, който разви такова изкривено и изопачено разбиране за библейските пророчества? Въпреки това, ученията на Бейтс, се превърнаха в основа, върху която по-късно беше развито учението за национален неделен закон! Всеки адвентист ще признае, че ученията на Бейтс относно Вавилон, съботата, Божия печат, белега на звяра и „избраната църква” са същите пророчески учения, които оформят сърцевината на ученията на адвентистите от седмия ден относно библейските пророчества.19 Бейтс положи основата за националния неделен закон и по-късно адвентистите започнаха да градят върху тази основа.
Съвсем естествено тези странни учения предизвикаха известна съпротива от страна на християнските църкви през 1840те години. Тази съпротива беше изтълкувана от пазещите съботата адвентисти като преследване и като допълнително доказателство, че християнските деноминации са паднали и изгубени. Теориите на Бейтс бяха бързо опровергани от библейските учени и пазещите съботата адвентисти извоюваха само няколко последователи. Бейтс се нуждаеше от помощ, за да пази своите потъващи теории над водата и много скоро той откри помощта, от която се нуждаеше в младата и впечатлителна пророчица Елън Уайт.
Бейтс си намира приятел
Коя беше Елън Уайт? Когато
се срещнаха за пръв път тя беше 19-годишна, посветена последователка
„Причината за тяхното отлъчване не е в това, че те проповядваха второто пришествие на нашия Господ Исус Христос. Това е вярване на нашата ортодоксална вяра, което е потвърдено в Основните вярвания на религията ни през 1784 г. Тяхното отлъчване се дължи на липсата на дисциплина в прокламиране идеите на Уилям Милър. ... след спокойно предупреждение, да се въздържат от своето нарушаващо реда поведение по време на църковни събрания, членовете на Chestnut Street Church предприеха това, което те смятаха че е тяхната последна възможност и освободиха от членство семейство Хармън.”20
Отлъчването на Елън Уайт от методистката църква и настоящите събития я накараха да вярва същото нещо, което Бейтс вярваше: Протестантските църкви са Вавилон. Г-жа Уайт не изпусна възможността да нападне християнските проповедници, които се противопоставяха на Милър:
„Много от овчарите на стадото, които изповядват, че обичат Исус, казваха, че те не са против проповядването за Христовото пришествие, но те се противопоставят на определяне на времето. Бог, който вижда всичко видя сърцата им. Те не обичаха Исус. Те знаеха, че техния нехристиянски живот няма да издържи на изпита, тъй като не ходеха в пътеката на смирението, която беше отбелязана от Него.”21
Не измина дълго време преди Елън Уайт и Джозеф Бейтс се свързаха в битката си срещу омразните църкви пазители на неделята. Въпреки че липсваха библейски доказателства за ученията на Бейтс, недостига на вдъхновение скоро беше запълнен от сестра Уайт, която започна да получава „видения”, които подкрепяха идеите, които Бейтс беше изфабрикувал. Въпреки че „виденията” бяха повторение на това, което Бейтс вече беше обявил, това постави пророческия печат на одобрение върху неговите учения. В отговор на това Бейтс прие Елен Уайт като пророчица, което даде необходимия на семейство Уайт тласък, в техните усилия да установят претенцията на сестра Уайт, че е Духа на пророчеството от книгата Откровение.
През 1850 г. Елън Уайт и нейния съпруг Джеймс Уайт успяха да убедят няколко стотин последователи, че учението на Бейтс относно съботата е последната Божия вест към света. Групата изпита трудни времена през 1851 г., когато Христос не успя да се материализира, както Бейтс беше обещал. С наближаване на времето и когато стана явно видимо, че Христос не се завръщаше, семейство Уайт започна да се дистанцира от Бейтс. Когато 1851 г. отмина без нещо да се случи, Бейтс и семейство Уайт изпитаха унизително поражение. Адвентистите започнаха да се опълчват срещу Бейтс и семейство Уайт. Те започнаха да задават въпроси относно факта, че Божия пророк не е видял предварително заблудата на Бейтс относно обявената дата през 1851 г. Семейство Уайт беше разочаровано, че много от техните последователи се обърнаха срещу тях и решиха да се разграничат от Бейтс поради което се преместиха в средно западната част на страната, където не бяха добре познати.
Докато те отхвърлиха учението на Бейтс за седем годишния период на изпитание, те продължиха да проповядват, че съботата е последния изпит за човечеството. Г-жа Уайт написа:
„Светлината на съботата беше видяна и Божия народ беше изпитан, както древния Израел беше изпитан, за да се види дали ще изпълняват Божия закон.”22
С преминаването на Бейтс на задна линия, семейство Уайт се зае с организацията и успя да събере малка група последователи и през 1863 година оформи църквата на адвентистите от седмия ден.
Много скоро, адвентистите от седмия ден си извоюваха име всред останалите християни. Те станаха известни със своите усилия да привличат нови членове от останалите християнски деноминации. Също така те бяха познати като говорещи за католицизма като Вавилон, а за протестантите като за отпадналия протестантизъм. Семейство Уайт все още вярваше, че останалите църкви са отпаднали, тъй като те бяха отхвърлили фанатичното учение на Милър за изчисляване на времената. Разбира се, враждебността на адвентистите срещу останалите християнски деноминации предизвика враждебност между групите. Елън Уайт описва своето недоволство от „падналите” християнски деноминации:
„Аз видях, че номиналните църкви са паднали; че студенина и смърт царуват всред тях.”23
„Греховете на популярните църкви са варосани. Много от членовете им се отдават на най-отвратителните грехове и бързат да грешат. Вавилон е паднал и е станал обиталище на всяка отвратителна и нечиста птица! Най-отвратителните грехове на нашето време се намират под наметалото на християнството.”24
Елън Уайт и нейния ангел бяха толкова недоволни от пазещите неделята християни, че бяха готови да излеят върху тях Божия гняв:
„Видях, че откакто Исус напусна Светая на небесното светилище и влезе отвъд втората завеса, църквите се изпълваха все повече с всяка нечиста и омразна птица. Аз видях голямо нечестие и подлост в тях. Но въпреки това техните членове изповядваха, че са християни. Изповядването, молитвите и проповедите им са мерзост в очите на Бог. Ангелът каза: “Бог не може да понася техните събрания. Те практикуват себелюбие, измама и лукавство, без да обръщат внимание на предупрежденията на съвестта. И всички тези зли черти те покриват с мантията на религията.” Показана ми бе гордостта на църквите по име. Бог не е в мислите им, плътските им чувства са насочени навътре към самите тях, те украсяват бедните си смъртни тела и след това гледат на себе си със задоволство и благоволение. Исус и ангелите ги гледат с гняв. Ангелът каза: “Техните грехове и гордост са достигнали до небето. Тяхната участ е вече приготвена. Справедливост и правда отдавна са заспали, но скоро ще се събудят. Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя, казва Господ.” Страшните заплахи на третия ангел трябва да се изпълнят и всички нечестни ще пият от чашата на Божия гняв. Неизброимо множество зли ангели летят над цялата земя и изпълват църквите. Тези служители на Сатана наблюдават с ликуване религиозните общества, защото религиозната одежда прикрива най-големите престъпления и нечестие.”25
В ума на Елън Уайт не адвентните християнски църкви бяха пълни с грях. В ума си тя вярваше, че най-върлите им врагове не са атеистите, езичниците и невярващите. Най-ужасният им враг бяха пазещите неделята християни!
Елън Уайт измисля националния неделен закон
В средата на 1800те години имаше серия от случаи, в които адвентисти от седмия ден имаха проблеми със закона, защото работеха в неделя. В много щати съществуваха „строги пуритански закони” забраняващи работа в неделя. Това е основата за преследване от страна на правителството, върху която Елън Уайт описва наближаващото преследване на пазещите съботата в серия от книги и статии. Тя казва:
„Тогава видях ръководещите мъже на земята да се съветват и Сатана и неговите ангели бяха заети около тях. Видях написан документ, копия от който бяха разпръснати в различни части на земята, издаващи заповедта, че ако светиите не се откажат от своята специфична вяра, да се отрекат от съботата, и не започнат да пазят първия ден на седмицата, хората имаха свободата, след определено време да ги убият.”26
В сценария за края на света, който беше представен през 1884 г. се говори относно „свръх човешки” опит на духовенството, което взема надмощие над законодателите за издаването на закони, налагащи пазенето на неделята, като всеки следващ комплект от закони бе постепенно увеличаван в строгост:
„Духовенството положи свръх естествени усилия да угаси светлината, за да не освети техните църкви. Чрез всяко средство, което имаха на разположение те полагаха усилия да потискат дискусиите относно тези важни въпроси. Църквата се обърна към силата на държавата и в това дело папството беше призвано да дойде на помощ на протестантите. Движението за налагане на неделята стана по-предприемчиво и решително. Законът беше насочен срещу пазещите заповедите...
В последната битка съботата ще бъде специалната точка на спор в цялото християнство. Светски управници и религиозни водачи ще се обединят, за да наложат пазенето на неделята. Когато по-меките мерки не успеят, най-потискащите закони ще бъдат наложени. Ще се изисква няколкото души, които са застанали в опозиция на институцията на църквата и държавната власт, да не бъдат толерирани и накрая ще бъде издадена заповед осъждаща ги като заслужаващи най-тежкото наказание и ще позволи на народа, след определен период, да ги убие.”27
Към край на 1880те години, краят се виждаше много близък на адвентистите. Причината за това беше, тъй като се предлагаше закон пред конгреса на САЩ, който щеше да направи неделята национално признат празник. През 1886 г. г-жа Уайт предупреди за бързо идващия край:
„Краят на всички неща наближи. Времето на скръб ще дойде върху Божия народ. След това заповедта ще бъде издадена, забранявайки на тези, които пазят Господнята събота, да купуват или продават, заплашвайки ги с наказание и дори смърт, ако не пазят първия ден на седмицата като събота.”28
След това се случи неочакваното. Неделният закон беше отхвърлен от конгреса. Докато може би е имало повече от една причина, поради която закона беше отхвърлен, беше ясно, че някои хора в конгреса чувстваха, че закона ще наруши закона за разделяне на държавата и църквата. Също така, ако закона беше одобрен, вероятно беше да бъде отхвърлен от висшия съд. След този случай движението за неделен закон загуби силата си и се зае с разрешаването на други проблеми. В началото на 1900те години изглеждаше, че няма да има неделен закон в близкото бъдеще. Това предизвика проблем за адвентистите. Те трябваше да обяснят как може да се прокара неделен закон като се има предвид настоящата ситуация. Около 1904 г. стария сценарий за организирано движение на религиозните водачи по отношение налагането на неделен закон изглеждаше напълно нереален. След като изглеждаше напълно неестествено да бъде наложен неделен закон според оригиналните обстоятелства, трябваше да съществува свръхестествено, вътрешно събитие, което да го предизвика. Затова Елън Уайт измисли нов сценарий, според който САЩ са изправени пред внезапна и ужасна криза. Ако САЩ не действат веднага, за да убият пазещите съботата, ще се появи ужасна национална катастрофа:
„Те ще сочат към бедствията по земята и в морето – към ветровитите бури, наводненията, земетресенията, унищоженията чрез огън, като присъда, поради това че неделята не е пазена свещено. Тези бедствия ще се увеличават и ще следват едно след друго. Тогава тези, които анулират Божия закон, ще посочат към тези, които пазят съботата от четвъртата заповед, като такива, които предизвикват този гняв над света. Тази измама е Сатанинско изобретение, за да впримчи лековерните.”29
По време на тази ужасяваща криза, неделния закон ще бъде потвърден от политиците, които при нормални условия ще отхвърлят закона, но в критическата ситуация те ще са принудени да приемат неделния закон, за да могат да предпазят цялата нация от „хвърлянето и в объркване и беззаконие”.30
Докато това наистина е творчески сценарий, г-жа Уайт не представя библейски доказателства нито обяснява как избиването на пазещите съботата ще предпази нацията от хвърлянето и в „объркване и беззаконие”. Предположението тук е, че политическите водачи спират да мислят разумно по време на кризата и ще приемат закон, който няма никакъв смисъл. Докато този сценарий може би е имал смисъл за няколко души извън адвентната църква, последователите на Елън Уайт го погълнаха и невероятния сценарий накрая намери мястото си в голямата книга на пророка относно събитията в последните дни, Великата борба.
От това, което г-жа Уайт казваше в раните години изглеждаше, като че ли само „християнството” ще прокара неделни закони, но в 1911 г. тя промени своя сценарий още веднъж, като този път включи целия свят. Във Великата борба, публикувана в 1911 г. Елън Уайт казва:
„Земните сили, които се свързват за война срещу Божиите заповеди, ще издадат заповед че „всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби,” (Откр. 13:16) трябва да се подчиняват на обичаите на църквата чрез пазенето на фалшивата събота. На всички, които отказват да се подчинят ще бъдат наложени наказания от държавата и накрая ще бъде обявено, че заслужават смърт.”31
„Световният” неделен закон е развит допълнително в последната книга на г-жа Уайт, издадена през 1917 г., една година след смъртта й:
„В тези дни, много от Божиите служители, въпреки че са невинни, ще бъдат предадени на страдания, унижения и малтретиране в ръцете на тези, които вдъхновени от Сатана са изпълнени със завист и религиозен фанатизъм. Гневът на хората ще бъде насочен специално към тези, които освещават съботата от четвъртата заповед; накрая световен закон ще ги осъди като заслужаващи смърт.”32
Ние видяхме, че доктрината за неделния закон, през годините непрекъснато се развива и променя, за да може да отговаря на настъпващите промени в това поколение. След смъртта на пророчицата, в 1916 г. позицията на църквата относно националния неделен закон беше замразена и е останала сравнително непроменена. Това е разбираемо, тъй като в църквата не съществува човек с пророчески авторитет, за да модифицира учението. Днес църквата продължава да подържа същата доктрина, както беше представена в началото на 1900те години.
Забележки 1. Ronald Numbers и Jonathan Butler (редактори), The Disappointed, p. 197. 2. William Miller, Voice of Truth, Dec. 11th, 1844, както е цитиран в Joseph Bates, Second Advent Waymarks and High Heaps, p. 86. 3. Joseph Bates, Пак там, p. 69, 70. 4. Пак там, p. 84. 5. Joseph Bates, The Typical and Anti-typical Sanctuary, pp. 10-13. 6. Second Advent Waymarks and High Heaps, p. 114. 7. Пак там, p. 89. 8. Пак там, p. 91. 9. Пак там, pp. 91, 92. 10. Пак там, p. 92. 11. Пак там, p. 93. 12. Пак там, 13. Пак там, p. 122. 14. Пак там, p. 69. 15. Пак там, p. 69. 16. Пак там, p. 103,104. 17. Пак там, p. 114. 18. Second Advent Waymarks and High Heaps, p. 110. 19. Адвентистите продължават да проповядват теориите на Бейтс относно съботата, Божия печат, белега на звяра и избраната църква през 2008 година, като са представени в техните семинари относно Откровение. Много от тях не знаят, че Джозеф Бейтс е изобретателя на тези учения. 20. Писмо до Mr. Keith Moxon от Chestnut Street United Methodist Church, June 3, 1988, взето от Truth or Fables. 21. Ellen G. White, Early Writings, pp. 229-249. 22. Пак там, p. 254. 23. Пак там, p. 116. 24. Ellen G. White, Testimonies, vol. 4, p. 13. 25. White, Early Writings, p. 274. 26. Пак там, p. 282. 27. Ellen White, Spirit of Prophecy, vol. 4 pp. 425, 444. 28. Ellen White, Historical Sketches, p. 156. Виж също "Special Testimonies on Education", p. 99: „Времето в което закона срещу работа в неделя ще бъде по стриктен не е далеч” (Feb., 1894). 29. Ellen White, Southern Watchman, June 28, 1904. 30. Ellen White, Youth Instructor, Jul. 12, 1904: „Когато съботата стане специалния предмет на спора в християнството, упорития отказ на малцинството, да се подчини на популярното изискване ще ги превърне в обект на световна ненавист. Ще бъде наложено тези, които се изправят в опозиция на институцията на църквата и закона на държавата, не трябва да бъдат толерирани; т.е. ще бъде по-добре те да страдат, отколкото цялата нация да бъде хвърлена в безпорядък и беззаконие. Този аргумент ще бъде заключителен и срещу тези, които пазят съботата от четвъртата заповед накрая ще бъде издаден закон осъждайки ги като заслужаващи най-суровото наказание и давайки на хората свободата, след определен период от време да ги убият.” 31. Ellen White, Great Controversy, p. 604, (1911). 32. Ellen White, Prophets and Kings, p. 512. |
|
|
на Уилям Милър. Тя имаше сериозни
