Национален неделен закон. Факт или фантастика?

Съботата ли е Божия печат?

През 1840^те години Джозеф Бейтс беше първия, който каза, че пазенето на съботата е Божия печат а пазенето на неделята Белега на звяра. През 1849 г. той издаде книга относно тази тема под заглавие A Seal of the Living God, в която казва:  

„Сега всички адвентисти, които са участвали в адвентната вест както е представена в Откр. 14:6-13 ще обичат и пазят този завет с Бог и специално святата Му събота, на този завет; те са част от 144 000, които трябва да бъдат запечатани сега.

Другата част са тези, които сега не разбират добре адвентната доктрина, но полагат усилия да служат на Бог с цялото си сърце и са готови и ще получат този завет и съботата, когато чуят обяснението. Тези ще съставят 144 000, които трябва да бъдат запечатани сега с „печата на живия Бог”, което запечатване ще ги предпази в това време на трудности.”¹

Семейство Уайт скоро прие учението на Бейтс и г-жа Уайт започна да получава „видения” в подкрепа на идеите на Бейтс. Г-жа Уайт и други от ранните адвентисти вярваха, че процеса на запечатване вече е започнал, което е видно от статията, която г-жа Уайт написа през януари 1849 г. под заглавие „Към тези, които получават печата на живия Бог”. В тази статия тя казва следното:

„Сега е времето, когато Божия закон трябва да бъде в нашите умове, и трябва да е написан в нашите сърца. ... Времето е продължило няколко години повече, отколкото хората очакваха, затова те мислят, че то може да продължи още дълго и по този начин умовете им са водени от настоящата истина, към света. Аз видях голяма опасност в тези неща; ако ума е изпълнен с други неща, настоящата истина е заглушена и на нашите чела няма място за Божия печат. Печатът е съботата.”²

За Елън Уайт съботата беше това, което правеше разликата между тези, които са верни на Бог и тези, което не са Му верни:

„Съботата е великия въпрос на изпит. Тя е разделителната граница между между верните и предани и неверните и престъпващи ... Тя е печата на живия Бог.”³

„По този начин разликата между верните и неверните е показана. Тези, които искат да получат Божия печат на своите чела, трябва да пазят съботата от четвъртата заповед. Това е начина по който те се различават от неверните, които са приели човешко създадената институция вместо истинската събота. Пазенето на Божия ден за почивка е белега за разлика между този, който служи на Бог и този, който не Му служи.”⁴

Уникално адвентно учение

Идеята, че съботата е „граничната линия” между верните и неверните представя радикално отстъпление от протестантското учение в 1800^те години. Протестантите в това време казваха, че Белега на звяра е вярност към папството. Вярност към папството включваше вярност към многото грешки и суеверия на папството, като:

•  Благоговение пред папата като Бог на земята, който може да прощава грехове.

• Обожаване и поклонение пред дева Мария.

• Преосъществяване (хлябът се превръща в Христовото тяло).

• Чистилище

• Изповедалнята.

• Неженени свещеници.

• Молитви отправени към апостоли и светии, молитви за тези, които са в чистилището и непрекъснато повтарящи се молитви.

• Обожаване на икони и идоли на светии.

• Спасение чрез дела.

• Извън библейски източници на вдъхновение, като бащите на църквата.

• Превръщането на езическите празници в християнски, като Великден и Коледа.

Съществуват още неща, които могат да бъдат изброени. Както виждате, съществуват много неща, включително и обожаване грешките на папството. В своята книга, A Seal of the Living God Джозеф Бейтс споменава съвсем накратко дълбоките разлики между католицизма и протестантизма и вместо това се фокусира върху единствения въпрос, който е важен за него; пазене на съботата. Бейтс вярваше, че Белега на звяра не е поклонение пред дева Мария. Не беше вярата в чистилището. Не беше вярата в изповедалнята или преосъществяването. Белегът на звяра беше поклонение в неделя.

Защо Бейтс избра поклонението в неделя над всички останали идентифициращи католицизма белези? В първа глава ние се запознахме с яростната вражда, която съществуваше между Бейтс и протестантските църкви. С идентифицирането на неделята като Белега на звяра, Бейтс откри остроумен начин да свърже в едно омразните протестантски църкви заедно с католицизма. С този майсторски удар той можеше да изпрати в ада протестантските църкви, които бяха разгневили него и помощниците му, когато отхвърлиха определянето на времето за Христовото пришествие от движение на Милър. С един смел удар, Бейтс успя да даде нова дефиниция на почти триста години на протестантско проповядване от Лутер и други велики реформатори, които идентифицираха Белега на звяра, като вярност към еретическите учения на Рим, част от които изброихме по-горе.

Спрете за момент и сравнете Джозеф Бейтс с великите протестантски реформатори. Протестантските библейски учени като Хус, Йероним, Лутер и Цвингли бяха образовани хора, църковни ръководители, които бяха приемани от царе и принцове. Те бяха известни в университетите, знаеха оригиналните Библейски езици и бяха признати от приятелите и враговете си за своите научни постижения. Сравнявайки тези велики водачи с Джозеф Бейтс виждаме, че той беше почти непознат, морски капитан. Той не познаваше оригиналните Библейски езици и имаше ограничени познания относно принципите на пророческо тълкуване. Той направи безразсъдни и неоснователни предсказания, основавайки се на своето непълно разбиране на Библейските пророчества. В първа глава се запознахме с много от абсурдните и страни пророчески тълкувания на Бейтс. Независимо от това, той постави себе си в позиция да отхвърли 300 години на високо образовани и високо почитани протестантски библейски учени. С един своеволен удар той отхвърли протестантските реформатори и набута църквите им във Вавилон. Той заяви, че едно, до сега непознато еретичество, а именно поклонение в неделя, е ужасния Белег на звяра. Учудващо е, че малка група от вярващи всъщност приеха казаното от Бейтс, вместо уважаваните и доказани протестантски реформатори и по-късно учението на Бейтс ще се превърне в сърцето на пророческите учения на адвентистите от седмия ден.

Докато изглежда, че теорията на Бейтс беше приета от тези, които вече бяха предразположени да мислят за протестантските църкви като Вавилон, то не беше прието от останалите. За някои хора беше трудно да разберат, как християнските деноминации могат да бъдат смятани за изгубени и в същото време да са тези, които изпращат мисионери в целия свят, разпространявайки благовестието, докато адвентистите твърдяха, че вестта на благовестието е достигнала своя край в 1844 г. и прекарваха по-голяма част от времето си спорейки между себе си относно съботата и различаващи се тълкувания на пророчествата. Бейтс имаше трудната задача да убеди хората, че Белега на звяра вече не беше верност към ученията на Рим, а само едно учение, поклонение в неделя. За негово щастие той откри съдружник, който можеше да представи вдъхновението, което явно липсваше от страна на Библията. Бейтс се обърна към младата пророчица Елън Уайт, която видя следното нещо във видение:

„Аз видях, че Бог не е променил съботата, тъй като Той не се променя. Папата е този, който я е променил от седмия в първия ден на седмицата; тъй като той трябва да промени закони и времена.”⁵

С малка помощ от пророчицата, адвентистите приписаха на папството промяната на деня за поклонение  и по този начин определиха почитането на неделята като единственото най-важно отличително качество на фалшивото християнство.

За нещастие на Елън Уайт, теорията, че папата е променил деня за поклонение по-късно беше опровергана от адвентния учен д-р Самуил Бакиоки. В своята книга От събота към неделя, д-р Бакиоки представя неопровержимо доказателство, че промяната в пазенето на съботата от събота в неделя всъщност се е случило много по-рано, отколкото се е предполагало в началото. През 1970 г. Бакиоки беше първият и единствен не католик, на когото беше позволено да учи в Catholic Pontifical Gregorian University в Рим. Когато беше там, му е бил даден достъп до архивите на църквата, където той открива скъпоценни материали за своята книга. Докато явно целта на неговата книга не беше да оправдае папата, неговото изследване показва, че промяната от събота към неделя се случи много по-рано в историята, отколкото е било признато преди това от адвентистите. Всъщност промяната стана много преди папството да е било установено. Тези открития хвърлят значителни съмнения относно пазенето на неделята и че то може да бъде смятано за вярност към папството, след като практиката е била добре установена в християнството векове преди появата на първия папа.

В 1997 г. д-р Бакиоки написа:

„Например аз се различавам от Елън Уайт относно произхода на неделята. Тя казва, че в първи век всички християни пазеха съботата и най вече чрез усилията на Константин пазенето на неделята е било прието от много християни в четвърти век. Моите изследвания показват противното на това. Ако прочетете есето ми Как започна пазенето на неделята, което обобщава моята дисертация, ще забележите, че аз поставям началото на пазенето на неделята във времето на император Hadrian, в 135 г. сл. Хр.”⁶

Император Hadrian, 135 г. сл. Хр. живя почти половин век преди първия папа да заеме позицията си 606 сл. Хр.⁷

Докато повечето адвентисти приеха откритията на Бакиоки, някои ултра-консерватори го осмяха като Йезуит, който е изпратен от католиците, да проникне в адвентната църква и да я унищожи. Неговите противници никога не можаха да представят доказателства, за да опровергаят казаното от него или да докажат, че някога е имал някаква връзка с Йезуитите. 

Истинското значение на „Печата на Бог”

След като установява, че Белега на звяра е пазенето на неделята, за Бейтс имаше смисъл, че пазенето на съботата е Божия печат. Бейтс намери своите доказателства в Стария завет, където съботата беше знак на Стария завет между Бог и евреите.⁸ Бейтс пренебрегна доказателствата в Новия завет, които показваха, че белега или печата на Новия завет е Светия Дух. Библията описва как на Христос, като наш пример, беше даден Светия Дух.

„Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка”(Йоан 3:34).

„Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си”(Йоан 6:27).

Библията казва ясно, че Исус беше „запечатан” със Светия Дух, а не с пазене на съботата. Павел казва, че Светия Дух е даден в сърцата ни, за да ни „запечата” за спасение:

„Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог” (2 Кор. 1:22).

„В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух” (Еф. 1:13).

„И не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Еф. 4:30).

Нито веднъж в Новия завет съботата не е спомената като знак или печат за християните. Точно както господнята вечеря замества юдейската пасха, така Светия Дух заменя съботата като „знак” или доказателство, че човека е член на християнската църква.

Обмислете това внимателно. Какъв е най-добрия начин да кажем дали определени хора са истински християни? Може ли да определим това чрез деня в който те ходят на църква? Дори адвентистите ще ви кажат, че ходенето в събота на църква не прави човека християнин. Съществуват хора, които ходят на църква в събота, но отричат своята християнска вяра чрез своите дела. Техните сърца са изпълнени с извращения, омраза и идолопоклонство. Какъв тогава е най добрия начин за определяне кой е християнин? Чрез духа! Ако те имат Светия Дух в своите сърца, те ще представят плодовете на духа в своя живот: „любов, радост, мир дълготърпение, нежност, добрина и вяра.” Тези плодове на пребиваващия в тях Свети Дух ще бъдат видими за всички. Съботата не е знака на истинския християнин и никога няма да бъде. Новия завет свидетелства, че Светия Дух е „печата” , с който Бащата запечатва своите верни деца.

Забележки

1. Joseph Bates, A Seal of the Living God, pp. 61, 62.

2. Ellen White, Present Truth, Jan. 31, 1849.

3. Ellen White, Selected Messages Book 3, p. 423.

4. Ellen White, Review & Herald, April 23, 1901.

5. Ellen White, Early Writings, p. 32.

6. Samuelle Bacchiochi, Ph.D., February 8, 1997, в E-mail публикуван в "Free Catholic Mailing List" catholic@american.edu.

7. Титлата папа, която е извлечена от италианското папа (баща), беше използвана във втори, трети и четвърти век сл. Хр. като обръщение към различни ръководещи епископи. В това време тя не означаваше всемирния владетел на християнската църква, както титлата папа се разбира днес. Според католиците първия папа беше Петър и след него е имало поредица от папи, които го наследиха. Според Christianity Through the Centuries (Earle Cairns, 1981), „първия средновековен папа” е бил Григорий (590-604), който затвърди властта на църквата в Рим и поддържаше духовното върховенство на епископа в Рим. Той се отказа от титлата папа. Затова първия папа трябва да бъде неговия наследник Sabinian, който го наследи в 606 г сл. Хр. В действителност епископа на Рим не беше признат като водач на християнската църква, до седми, а някои историци казват до осми век сл. Хр.

8. Виж например, Изход 31:13,17 и Езекил 20:12, 20.