Национален неделен закон. Факт или фантастика?

Съботата ли е последния изпит?

„Времето, в което изпита ще дойде при всяка душа не е далеч. Пазенето на фалшивата събота ще бъде наложено над нас. Изпитът ще бъде между заповедите на Бог и човешките заповеди.”¹

Представете си, че сте прекарали последната си нощ препрочитащи своите учебници за последния си изпит в колежа. Вие вярвате, че сте се подготвили добре. Професорът ви даде списък с важните предмети и вие сте ги изследвали подробно. С увереност влизате в стаята и сядате на мястото си. Професорът се усмихва и ви казва, че ще има само един въпрос на изпита. Вие се усмихвате, мислейки си, че със сигурност ще бъде един от въпросите, който той ви даде предишната седмица в указанията си за изпита. Когато въпросът за изпита е поставен на бюрото пред вас,  устата ви остава отворена, гледайки въпроса и не вярвайки на очите си. Въпросът не е един от въпросите от упътването, което той ви даде. Всъщност въпросът ви кара да напишете пет страници есе относно въпрос, който дори не е бил представен в клас! Когато гнева и чувството за безсилие се надигат във вас вие си задавате въпроса:

„Какъв е този глупав преподавател, който ще изпитва студентите си относно въпрос, на който не е подчертал важността, и дори не го е разисквал в клас?”

Това е справедлив въпрос, нали? Ние очакваме от учителя да обърне внимание на най-важните въпроси в клас и имаме пълното право да очакваме този въпрос да бъде част от крайния изпит. Ако всеки учител прави това, което учителя в горната илюстрация прави, ние ще бъдем възмутени. Това е против всяко човешко чувство за справедливост и приличие. Това е нещо, което бихме приели като престъпление, лукав трик, знак за пълна некомпетентност. Ние ще имаме пълното право да представим това поведение на професора пред училищния съвет и да искаме той да бъде порицан.

Сега, нека се обърнем към Исус. Той е най-великия учител, когото света някога е познавал. Никога не е имало по-добър учител, нито някога ще има друг, по-добър от него. Той беше най-добрият. Той знаеше най-добре как да подготви студентите си за изпита, пред който ще се изправят в живота. Ако Исус и апостолите разбираха, че съботата щеше да бъде великия „последен изпит”, който ще бъде представен пред всяка душа, тогава те щяха да изразходват необходимото количество време, за да преподават това на своите последователи. Със сигурност те щяха да наблегнат на важността на пазенето на съботата и щяха да ги предупредят относно опасностите от пазенето на неделята. Ако те не са успели да направят това, тогава трябва да ги смятаме за некомпетентни учители.

Исус, некомпетентен учител ли е?

Беше ли Исус некомпетентен учител? Не успя ли Той да предаде идеята относно съботата, оставяйки следващите поколения в тъмнина относно поразителната важност на съботата? Истината е, че Исус и новозаветните писатели не споменават съботата често и няколкото пъти, в които я споменават, те оставиха впечатлението, че деня за поклонение не е предназначен да бъде точка за спор между вярващите.

„Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази];”²

„И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.”³

Вместо да се концентрират върху съботата, Исус и апостолите се фокусираха върху големите християнски теми за спасение, себепожертвователна любов, прощение и вечен живот. Защо Исус и апостолите съсредоточиха толкова много вниманието си върху тези теми, ако изпита, който щеше да определи кой е християнин и кой не, щеше да бъде съботата? Защо игнорираха предмета за съботата, вместо да ни подготвят за последната крайна битка относно деня, в който трябва да се покланяме?

Според пророчица Елън Уайт съботата е последния краен изпит за човечеството:

„Съботата ще бъде великия тест за лоялност, тъй като е точка за истина, която е специално оспорвана. Когато последния изпит бъде представен пред хората, тогава разделителната линия ще бъде поставена между тези, които Му служат и тези, които не Му служат.”⁴

Сравнете това с ученията на Исус и апостолите, които никога не описват съботата като „краен изпит” от какъвто и да е вид. Исус е пределно ясен за това какъв ще бъде крайния изпит. В една от своите велики проповеди Той обяснява точно в какво ще се състои „крайния изпит”, когато Той се завърне на земята за втори път. Ето как това е представено в адвентно одобрената Clear Word Bible.

„Всеки човек на земята ще застане пред него и Той ще отдели тези, които са искрено Негови, от тези, които не са, както овчаря отделя овците от козите, когато времето за разделяне дойде. Той ще постави овците от дясната си страна, а козите от лявата. Тогава ще каже на тези от дясната си страна: „Вие сте Божии деца, защото приличате много на Него. Елате, защото е време да получите наследството си. Вие сте се грижили за други хора, което показва, че сте загрижени за мен. Когато други хора бяха жадни, вие им дадохте вода. Когато бяха гладни, им дадохте храна, и когато нямаха къде да живеят, ги приютихте. Когато нямаха нищо подходящо за облекло, им дадохте дрехи. Когато бяха болни, ги посетихте и ги успокоихте и когато бяха в затвор не ги забравихте.”⁵

Каза ли Исус: „Вие сте Божии деца, защото ходихте на църква в събота и критикувахте тези, които ходеха на църква в неделя?” Не! Съботата никога не е била изпит за езичниците християни и никога няма да бъде. Крайният изпит ще бъде дали човека притежава не егоистичния и нежен характер на Исус.

Може да кажем, че личността, която най-много копнее съботата да бъде „последния изпит” е всъщност Сатана. Той винаги е представен в Библията като търсещ начини да отдели християните от благовестието. В продължение на хиляди години той се стреми да отдели вниманието ни към спорове относно кои от законническите изисквания трябва да бъдат изпълнени, за да можем да бъдем спасени. Ако той може да накара хората да спорят относно законничество, морални закони, здравни закони, дни и времена и други незначителни изисквания, тогава той може да отдели погледа ни от главната тема на християнството, която е спасение по благодат, чрез вяра в Исус Христос. Стратегията на Сатана е да накара християните да се фокусират върху законните изисквания, които те трябва да извършат, за да бъдат спасени вместо да се фокусират върху завършеното дело на изкупление на Христос. Ако Сатана може да направи съботата „последния изпит”, тогава той е успял в заменянето на законно изискване за истинския „краен изпит”, което означава да бъдеш новороден, и да получиш себе пожертвователния характер на Божия Агнец.

Забележки

1. Ellen White, Prophets and Kings, p. 188.

2. Римляни 14:5, 6

3. Колосяниs 2:16, 17.

4. Ellen White, Great Controversy, p. 605 (1911).

5. Матей 25:32-36 както е в Clear Word Bible.