Национален неделен закон – Факт или фантастика?

Националния неделен закон истинска заплаха ли е?

През 1998 г. няколко разтревожени адвентисти ми изпратиха е-мейл. Неотдавна Ватикана беше издал апостолско писмо, което беше написано от папата и озаглавено „Dies Domini”. В това писмо, папа Йоан-Павел ІІ възвеличава добродетелите на пазенето на неделята пред своите последователи. Някои адвентисти предположиха, че това може би е началото на дълго очаквания неделен закон. Аз прочетох писмото на папата и не открих никакво основание за тревога относно наближаващ закон за неделята. Накратко папата изтъкна необходимостта която е осигурена за католиците от държавните закони, които уважават тяхната свобода на поклонение в неделя:

„Следователно, също и в специфични случаи в нашето време християните естествено ще се стремят да осигурят държавно законодателство, което осигурява техните права да пазят неделята свята.”¹

Естествено, ръководителите на адвентистите от седмия ден правят точно същото, те насърчават своите членове да подкрепят законодателства, които им гарантират тяхната свобода да пазят съботата.

Въпреки че в писмото нямаше нищо, което да причинява тревога за известно време съществуваше възбуждане всред адвентистите.  Изглеждаше, като че ли думите на тяхната пророчица накрая се сбъдваха. Нищо обаче не се случи и възбудата постепенно угасна. Започна да изглежда, като че ли адвентистите отчаяно търсят потвърждение на своята теория за национален неделен закон и се вкопчваха във всяко споменаване на неделята от християнските водачи, като указание за дълго очакваните неделни закони. 

Докато адвентистите се тормозят относно националния неделен закон, изглежда, че техните братя и сестри нямат никакъв интерес относно насилването пазещите съботата да пазят неделята. Вярно е, че съществуват християни, които биха искали да има закони, които да им осигурят свободата да пазят неделята, без да има нужда да ходят на работа. Абсурдно е да си представяме, че пазещите неделята християни искат да наложат на някого да пази неделята като религиозен ден

Групата в САЩ, която съдейства за пазенето на неделята е "Lord's Day Alliance." Неотдавна ръководителя на тази организация беше запитан дали има намерение да наложи пазенето на неделята на пазещите съботата:

„Аз вярвам в доброволния начин на поклонение и не вярвам, че трябва да има държавна църква така, че не представям за разискване каквато и да е държавна религия.

Аз се радвам на свободата, която имаме в нашата страна и както казах правя всичко възможно, за да поддържам тази свобода, което включва свобода на поклонение. Напълно чуждо ми е ... да се включа в каквото и да е преследване на всеки, който не е съгласен с мен по всеки предмет включително и деня за поклонение. ... ние вярваме, че най добрия начин за хората да се покланят е да се покланят както са водени, без каквито и да е закони, които налагат поклонение или ден за почивка.”²

Това е типичен отговор от християнските водачи. Те не се интересуват от налагането на поклонение в неделя на пазещите съботата. Следва пример за това как една типична християнска църква гледа на въпроса за налагане на религиозни закони на други хора:

Лична свобода на душата

„Всеки човек, независимо дали е вярващ или невярващ, притежава свободата да избере да вярва това, което смята за право в религиозната област. Никой човек не трябва да бъде насилван да се съгласява с каквото и да е вярване срещу неговата воля. Баптистите винаги са се противопоставяли на религиозните преследвания.”³

Повечето християни са съгласни с това, което апостол Павел казва:

„Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; а който не пази деня, за Господа го не пази”⁴

Повечето християни ще се съгласят с Павел, че деня за поклонение трябва да бъде въпрос на лична съвест и никога не трябва да бъде въпрос, който да разделя вярващите. Повечето пазещите неделята християни ще бъдат шокирани и възмутени ако им се каже, че адвентистите твърдят, че пазещите неделята християни ще участват в преследване на пазещите съботата. Повечето от пазещите неделята християни ще бъдат ужасени от такова действие и ще се борят срещу всяко законодателство, което би нарушило религиозната свобода на други християни.

Истината е, че адвентистите от седмия ден никога не са представили никакви веществени доказателства, че християнските водачи имат намерението да наложат пазенето на неделята на пазещите съботата християни. Противно на това, съществуват значителни доказателства, че конгреса на САЩ няма намерение да прокарва неделен закон във времето пред нас, което може да се предвиди. Например, обърнете внимание на това, което бившия водач на мнозинството в сената Dick Armey казва:

„Не съм чувал за никакво законодателство в конгреса, което да установи строг национален закон, който да определя неделята като ден за поклонение.”⁵

Единственото доказателство, което адвентистите имат е поведението на католическата църква в миналото. Тяхната теория казва, че католическата църква отново ще извоюва върховната си власт над света, ще възстанови инквизицията и други религиозни преследвания от миналото.

След като прекара векове в извинения относно минали грешки, трудно е да си представим, че католическата църква ще възстанови същите институции, за които сега твърди че се били погрешни. Също така ще бъде трудно да си представим, че света ще остане безучастен и ще наблюдава как Ватикана избива всички пазещи съботата в света. Какво е това, което католицизма ще спечели с избиването на всички пазещи съботата в света? Ако те се опитат да направят нещо такова, те ще бъдат смятани за по-лоши от Хитлер, който целия свят ненавижда. Ще бъде ли разумно католиците да направят това? Това ще ги направи ли популярни? Ако те извършат нещо подобно, по всяка вероятност целия свят ще се надигне срещу тях, както застана срещу Хитлер и го унищожи.

Всичкото спекулативно говорене за католицизма, като възстановяващ контрола си върху света е забавно. В продължение на дълги години католическата църква изпитва постоянно намаляване на силата си. Църквата изгуби позицията си в много места в света. Петдесетниците и други протестантски църкви, включително адвентистите от седмия ден имат невероятен успех в спечелването на последователи в места, които някога са били силна католическа крепост, като централна и южна Америка. Ако нещата продължат с настоящите темпове, много скоро католическата църква ще бъде малцинство в тези страни. В Европа, в по-голяма част хората живеят в светски, след-християнски свят. Християнството като цяло и лично католическата църква нямат значение за много европейци. Католическата църква страда финансово. Тя изпитва трудност в привличането на нови свещеници и монахини. Католическата църква дори е стигнала до там, че се среща със своите някогашни врагове – Лутеранската църква – преработвайки своето учение за спасение, за да сключи мир с лютераните. Католическата църква също е изправена пред сексуални проблеми със свещениците, свещеници, които публично се различават от папските закони, а също така и вътрешни борби относно различни проблеми, като помазването на жени за свещеници. Вместо да бъде супер сила, която да контролира света и да наложи пазене на неделята в целия свят, католицизма е западаща църква, борейки се да оцелее в свят, който вече не вижда нейното обществено значение.

Какво да кажем за моментите, в които католици и протестанти се съгласяват относно даден въпрос? Когато застанат заедно имат ли политическата сила да наложат своята воля на народа на САЩ?  Не! В продължение на повече от 30 години евангелските християни и католиците се бореха заедно да спрат избиването на невинни деца в клиниките за аборти. Това е въпрос, който възбужда силни чувства от страна на много християни. Независимо от чувствата, независимо от опитите на църковните ръководители да включат своите църкви в борбата твърде малко е било постигнато. Ако католиците и протестантите, които са обединени относно този въпрос в продължение на повече от 30 години и въпреки това все още не могат да прокарат закон за забраната на абортите, тогава как може да очакваме от тях да прокарат закон за пазенето на неделята – въпрос относно от който повечето католици и евангелски християни не се интересуват? Можете ли да си представите пастор, който стои зад амвона си и се опитва да мотивира църквата си да гласува закон, за убиването на пазещите съботата само защото те предпочитат да празнуват в събота вместо в неделя? Това е най-големия абсурд. Ако някой пастор каже такова нещо на своята църква, това по всяка вероятност ще бъде последната проповед, която той изнася в тази църква!

Религиозните групи, които се предполага, че са много силни и загрижени, да преследват пазещите съботата в действителност страдат от същия духовен провал, безпокойство, материализъм, объркване, корупция и вътрешна разделност, както адвентната църква. Християнската църква вече не определя законите в САЩ. Тя се бори за запазване на своята позиция в едно увеличаващо се светско, материалистично общество. Всъщност църквата дори няма силата да поддържа съществуващите неделни закони в САЩ. Според Joseph Conn, водач в организацията "Americans United for Separation of Church and State," появата на ново неделно законодателство е невероятно в САЩ:

„Аз мисля, че има съвсем малък шанс за неделно законодателство в САЩ в близкото бъдеще. Тенденцията е в обратна посока. Законите за работното време в неделя постепенно са отменяни от съда.”⁶

Сценарият на Елън Уайт за последните времена може би е изглеждал възможен в 1880^те години, но той е невъзможен за изпълнение днес и граничи с глупост. Човек трябва да търси дълго и продължително, за да може да намери пазещ неделята християнин, който би използвал сила, за да накара пазещите съботата да почиват в неделя. В последните години някои адвентисти казаха, че движението за неделния закон е прикрито. Те заседават зад затворени врати, в пълна тайна. По този начин националния неделен закон се превръща в теория за конспирация. Кои са тези хора, които искат да наложат пазенето на неделята в света? Къде са те? Как се казват? Какво е това, което печелят криейки се?

Забележки

1. Pope John Paul II, Dies Domini.

2. Jack P. Lowndes, Executive Director, The Lord's Day Alliance of the United States, в писмо до Azenilto Brito, от 5 март 1993.

3. Regular Baptist Church, The Baptist Distinctives.

4. Romans 14:5, 6.

5. Dick Armey в писмо до Paul Lorenz, 2 октомври 1992. За да видите сканирано копие от писмото кликнете тук. click here.

6. Joseph Conn цитиран в  Liberty.