Национален неделен закон – Факт или фантастика?

Белегът на звяра?

През 1847 г. Елън Уайт написа:

„Аз видях, че числото (666) на образа на звяра е съставено: звярът е, който промени съботата, и образа на звяра следваше след него и пазеше папската а не Божията събота. Това, което се изискваше от нас е да се откажем от Божията събота и да пазим папската, и тогава ще получим белега на звяра и на неговия образ.”¹

Петдесет години по-късно, през 1897 г. адвентния пионер Урия Смит споделя адвентната позиция, че папската събота е белега на звяра:

„Промяната на четвъртата заповед трябва да е промяната, към която пророчеството сочи, и неделната събота трябва да е белега на звяра.”²

През 1898 г. г-жа Уайт написа:

„Йоан беше призван да види хора, различни от тези, които служат на звяра и неговия образ и които пазят първия ден на седмицата. Пазенето на този ден е белега на звяра.”³

Как може да се получи белега на звяра? Според адвентистите от седмия ден чрез пазенето на неделята. Как се пази неделята? Г-жа Уайт показва това съвършено ясно:

„Ако светлината на истината е била представена пред вас, откриваща съботата от четвъртата заповед, и показвайки, че в Божието слово няма основа за пазенето на неделята и въпреки това вие все още празнувате фалшивата събота, отказвайки да пазите съботата свята, която Бог нарича „Моя свят ден”, вие получавате белега на звяра. Кога става това? Когато се подчините на заповедта да спрете да работите в неделя и да се поклоните на Бог, а вие знаете, че няма дори една дума в Библията, която да показва, че неделята не е нищо друго, освен обикновен работен ден, вие се съгласявате да получите белега на звяра, и отхвърляте Божия печат.”⁴

Забележете, че за да получи белега на звяра човек трябва да:

1.    Спре да работи в неделя, и

2.    Да се покланя на Бог в неделя.

През 1800^те години няколко адвентисти от седмия ден бяха арестувани и наказани със затвор за кратко време поради нарушаването на закони, които забраняваха да се работи в неделя. Две от техните издателски къщи, една в Лондон а другата в Базел, Швейцария, бяха затворени за нарушаване на неделните закони и законите относно работното време на жените. В тези времена много адвентисти смятаха почивката в неделя като нарушаване на четвъртата заповед. Причината за техния отказ да работят се намира в Изх. 20:9: „Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела”. Те изтълкуваха това като заповед да работят шест дена в седмицата. Така че смятаха почивката в неделя като нарушение на Божията заповед и отказ от тяхната вяра.

В църквата се появи спор по отношение на този въпрос. Някои хора в църквата поставиха под съмнение необходимостта от дразнене на местните власти, работейки в неделя. Те предложиха адвентистите да се съгласят с местните закони забраняващи работа в неделя. Накрая избухна малка криза в Австралия в началото на 1900^те години. Беше издаден закон, който изискваше затварянето на определени работни места, включително издателските къщи в Мелбърн и Сидни. След като получиха закона адвентистите продължиха да работят в неделя в продължение на три седмици. Накрая местните власти ги заплашиха, че ще ги арестуват. Адвентистите бяха изправени пред проблем. Заслужаваше ли си да бъдат арестувани, само, за да покажат, че работят шест дни в седмицата? Адвентните водачи се обърнаха за помощ към своята пророчица, която представи свидетелство от Бог разрешаващо проблема:

„Светлината, която ми беше дадена от Бог, когато ние очаквахме точно такава криза, каквато изглежда, че наближаваме беше, че когато хората са движени от нечистите сили и налагат пазенето на неделята, адвентистите от седмия ден трябваше да покажат своята мъдрост, като не изпълняват своите всекидневни задължения през този ден, но да го посветят на мисионска дейност.” 

„Не им давайте причина, да ви наричат нарушители на закона.” „Ще бъде много лесно да избегнете тази трудност. Дайте неделята на Бог като ден за вършене на мисионска работа.” След това тя казва: „Преди известно време, тези, които са отговорни за училището в Авондейл, Австралия, ме запитаха: `Какво да направим? Полицаите са упълномощени да арестуват тези, които работят в неделя.` Аз отговорих: `Тази трудност може да се избегне много лесно. Дайте неделята на Бог, като вършите мисионска работа. Изведете студентите навън, за да организират събрания на различни места и да извършват медицинска мисионска дейност. Те ще намерят хората в домовете им и ще имат прекрасна възможност да представят истината. Този начин на прекарване на неделята е винаги приемлив от Бог.`”⁵

Забележете, че Елън Уайт насочва адвентистите да пазят неделята по начина, по който съвестните пазители на неделята я пазят. Те са инструктирани да организират религиозни събрания и да извършват мисионска работа. Те трябва да се въздържат от „своите всекидневни задължения в този ден”. Също така пророчицата им казва, че „този начин на прекарване на неделята е винаги приемлив от Бог.”

Изглежда, че заповедта за арестуване беше достатъчна, за да превърне адвентната пророчица в пазеща неделята. През 1902 г. тя каза, че държането на религиозни събрания, въздържането от всекидневна работа и вършенето на мисионска работа е приемлив начин за адвентистите да прекарат неделята. От тук следва, че трябва да е приемливо за баптистите, католиците, методистите, лутераните, презвитерианите и други християни да правят същото. Как е възможно пазещите неделята християни да получат белега на звяра, за това, че пазят неделята, след като Божията пророчица казва, че този вид пазене на неделята е „приемливо за Бог”? Ако пазещите неделята християни получават белега на звяра, затова че прекарват неделята в религиозни събрания и вършат мисионска работа, тогава логично следва, че адвентистите също ще получат този белег, когато правят същото!

Ако адвентистите следват съвета на своя пророк, как ще бъдат преследвани за нарушаването му? Каква причина могат да имат пазещите неделята, за да преследват и избиват хора, които организират религиозни събрания в неделя и вършат мисионска работа? След като адвентистите ще организират религиозни събрания и ще извършват мисионска работа в неделя, ще бъде невъзможно да бъдат различени от пазещите неделята! Затова няма да има причина да бъдат арестувани и ще бъде невъзможно да бъдат преследвани.

Защо адвентистите трябва да се страхуват от преследване, предизвикано от бъдещ неделен закон? На тях вече са им дадени инструкции, които ще ги предпазят от преследване за работене в неделя. Това свидетелство анулира целия сценарий във Великата борба, за пазещите съботата, които са преследвани, за това, че не отдават поклонение в неделя. Ако неделния закон някога бъде издаден, адвентистите няма да се крият в горите и по планините. Те ще организират религиозни събрания в неделя и ще извършват мисионска работа. Властите ще видят, че адвентистите вършат точно същото, което и съседите им баптистите правят. Затова няма да има арестувани и преследвани. Няма да има никакво събитие.

Спомняте ли си историята с тримата младежи в Данаил 3, които отказаха да се поклонят на образа? Мислили ли сте какво е станало с останалите хиляди евреи? Защо не останаха прави? Явно имаше много евреи на полето Дура, които направиха точно това, което адвентистите направиха в Австралия. Те извършиха компромис. Книгата Данаил не споменава тези евреи, защото не си заслужава да бъдат споменати. Само тези, които притежават решителността да стоят за това, което вярват – дори когато живота им е заплашен – си заслужава да бъдат споменати. Истинските християни не се опитват да изглеждат, колкото се може по-близко до не християните, за да не бъдат разпознати. Истинските християни стоят за това, което вярват. Елън Уайт и нейните приближени отстъпиха от проблема с неделята, съгласявайки се, че това не е въпрос, за който си заслужава да бъдат арестувани. Съществуват само две възможни причини за това:

1.Неделните закони не са белега на звяра

Или

2.Църковния пророк и ръководителите направиха компромис със своите убеждения.

Кое от двете е вярно?

Забележки

1. Ellen G. White, A Word to the Little Flock, p. 19 (1847).

2. Uriah Smith, Daniel and the Revelation, p. 606, 1897 edition.

3. Ellen G. White, Testimonies to Ministers and Gospel Workers, page 133.

4. Ellen G. White, SDA Bible Commentary, vol. 7, p. 980.

5. Ellen G. White, Testimonies, vol. 9 pp. 232, 238. Свидетелството беше написано в 1902 г. и изпратено до старейшина Ъруин, който беше в Австралия в това време (виж Report of Progress, December 3, 1907).