Моят Изкупител

 (На еврейски Гоел)

Вестта на благовестието

Доближавайки се до олтара, трябва да се запознаем с еврейската дума гоел. Тя е много близка до думата благовестие. Гоел означава изкупител, а благовестие е историята за изкуплението.

За пръв път тази дума е използвана, когато Яков благослови синовете на Йосиф в Бит. 48:15: „Ангелът, който ме избавя от всяко зло.”

Йов, който живя преди или около времето на Авраам използва същата дума: „Аз зная, че Спасителят ми е жив” (Йов 19:25).

Исая използва същия термин за идващия Месия на Израел в 59:20: „Изкупител ще дойде в Сион.”

В Пр. 23:11 мъдрият учител изрича предупреждението: „Защото Изкупителят им е мощен”, говорейки за Бог, като близък сродник, който ще защитава интересите на семейството.

Еврейската дума Гоел описва личност, като спасител, близък сродник, човек, който освобождава, който възстановява някой, който поставя нещата в тяхното оригинално състояние. Един ден Бог ще направи това със Своето създание.

Също така тя беше използвана за хора, които бяха най-близки роднини, които се намесваха, за да поддържат правата или да запазят наследството в семейството.

Отговорностите на гоел включваха:

Отмъщение за кръвта (живота) на член от семейството; откупването на някого от робство; възстановяване на семейните земи, за да останат в семейното наследство или женитбата с вдовица, за да възстанови наследството на мъртвия й съпруг, както е описано в книгата Рут.

В Изх. 6:6 Бог нарича Себе Си Изкупител: „ще ви откупя с издигната мишца”. Той обеща да ги изкупи от Египетското робство и да ги приеме като Свой народ, и да бъде техен Бог.

Това означаваше, че Той не само трябваше да изведе Израел от робство в Египет, но за да може да ги изкупи, Той трябваше да извади Египет (който е тип за грях) от сърцата на Израел и да възстанови Израел до първичното, оригинално безгрешно състояние.

Това е продължило дълго време, от времето на Адам и Ева. Начина за неговото реализиране е представен в сянка чрез даренията и жертвите в скинята и храма. След това в Ерусалим то беше завършено и остава такова в продължение на 2 000 години, но приложението на това изкупление до края на земната история е все още в ход.

Доближавайки се до жертвения олтар, ние ще получим разбиране относно средствата, които Бог е осигурил за човека да бъде изкупен. Разбирането на жертвите е от голяма полза за следването на Бог и с мир да пребиваваме в Него, както Той пребъдва в нас. 

В Лука 24:26, по пътя за Емаус, Исус напомни на двама от учениците за всичко, което е било пророкувано: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?”

Писмото към Евреите, в 1:3, споменава тези две неща с различни думи, първо: „след като извърши очистване за греховете”. Тези думи говорят за Неговата служба на смирение и страдание като Божий Агнец. Това е делото на Христос според чина на Арон като първосвещеник тук, на земята; и второ: „Седна от дясно, на Величието на високо”. Това говори за Неговата служба на власт и слава, като Посредник и Цар на царете. Това е делото на Исус според чина на Мелхиседек в небето.

Първата от тези две части е представена при олтара в петте различни приноса, които сочеха към изкупителната служба на унижения и страдания. Втората част се вижда в Святото място.

Писателите в Новия завет свидетелстват за това изкупление в различни книги като:

Завършено – изработваме и започваме да разбираме чрез послушание (Кол. 2:10).

Ефективно – то ни прави наслада за Бог Юда (1:24).

Опитни – нов живот тече от тях (Дея. 4:31).

Годни за всемира – ще има ново небе, нова земя и ново човечество (Откр. 21:1-2).

Не като такива, които работят за него – но като такива върху които е работено (Фил. 2:12).

Като дело на Бог – ние трябва да изграждаме вярата си върху това дело (Дея. 4:12).

Като имащи Светия Дух – откриващи Христовото дело (Йоан 16:13).

Като помагащо ни да станем святи – а не само да имаме приятни идеи относно Бог (Евр. 9:14).

Правейки ни длъжници на всеки човек – докато Го познаят (Мат. 28:19).

Като завършено – То е последната дума в изкуплението на човека. То не може да бъде променяно. Делото на Изкупителя довежда до край духовната гордост и противопоставяне в умовете на хората, чиито разсъждения са противоположни на Божиите свидетелства (Откр. 22:13).

Гордостта на собствената интелигентност е тази, която иска да властва над другите. Гордостта се възвеличава като мъдрост на човека, докато презира останалите хора. Тя ни заслепява за големината на нашите собствени грешки.

Тя презира мисълта, че има нужда от Бог или Неговата благодат, докато живота се изражда в духовната идея на служене на идоли.

Тя кара човека да оценява духовните ритуали и традиции над връзката с Бог и Го принуждава да пренебрегва молитвите на този човек.

Не трябва да живеем по този начин. Милосърдието е много по-велик приятел, отколкото гордостта може да бъде. Делото на Изкупителя не е да постави край на всички неща, а само на стария живот на човека.