Свещеничеството

Изх. 28: 9

Свято и царско

Причината за наличието на олтара беше греха. Отговорът е освещаване чрез участие, а не чрез наблюдение (Кол. 3:16; 1 Кор. 12:14). Човек идва при Изкупителя точно както е, но не може да остане повече такъв. Доближаването до Святото място не може да стане, докато проблема с греха не е разрешен.

Не може да има духовна връзка, преди очистването (1 Кор. 11:28). Човек трябва да се съгласи Бог да задуши в нас нещата, които винаги ни карат да преследваме нашите собствени идеи, нашия собствен интерес и нашата собствена чистота. Готовността за всичко това, да бъде умъртвено дава право на Бог на мира, да ни използва за Своята предназначена цел.

Там, където имаше олтар, трябваше да има и свещеник. Докато олтара установяваше връзката между Бог и изкупения, свещениците трябваше да поддържат тази връзка. Същата благодат, която закриляше Израел по време на пасхата в Египет, сега беше на планината Хорив, осигуряваща средствата, които ги пазеха (1 Пет. 1:5). Както Израел имаше свещеници, така сега църквата е царско свещенство, а Исус е Първосвещеникът.

След като чрез Мойсей, Бог беше представил реда, по който Той можеше да дойде при Своя народ (Изх. 25:10 – 27:19), Той започна да представя изискванията, за това, което Израел трябваше да донесе в Неговото присъствие Изх. 27:20).

Първото Му изискване към тях е: „Заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата... Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа (Изх. 27:20-21). Това беше първата отговорност на свещениците.

Бог щеше да има грижата за светлината на Своето присъствие в Пресветото място, но отговорността за светлината в Святото място беше дадена на свещениците.

Първото нещо, което Бог осигури беше светлина.

„Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Йоан 1:5).

Човекът е този, който обичаше тъмнината повече от светлината, тъй като делата му са зли” (Йоан 3:19). Той има нужда да дойде при светлината.

По време на сътворението първо Бог осигури светлината. „Нека бъде светлина” (Бит. 1:3). По време на Петдесетница отговорността за светлината беше поверена на църквата, царското свещенство на всички вярващи.

Те трябваше да бъдат като фитила на светилника, попиващи Светия Дух (маслото). Само малко от тях трябваше да бъде изявено и подрязано, да бъдат средството, чрез което Светия Дух трябваше да разпръсва светлината на Божията слава, пред Бог и човека.

Дори и на това привилигировано място на царско свещенство, те не забравят думите на Павел: „И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо” (Рим. 7:21).

Свещеничеството беше и (трябва да бъде) това, което носи вината (Числа 18:1, 23). Те бяха отговорни за всяко оскверняване, което засягаше светилището или тях самите. Те бяха като родители, които носят отговорността, за нещата, които те или техните деца вършат. Те трябваше да поучават, дисциплинират и да отсъждат, но също така да се застъпват за народа пред омилостивилището на Бог, заради съвършенствата на техния Изкупител, а не техните успехи или неуспехи.

В Изх. 29 и Лев. 8 ни е представено детайлно описание на тяхното посвещение и наследствената отговорност в тяхното дело.

Името Аарон означава много висок. На него му беше дадена служба над целия Израел; тип на Исус, когото Бог възвиси (Дея. 5:31) и той беше наречен „Великият Първосвещеник” в Евр. 4:4. Това е име, което не е използвано за никой друг, дори не и за Мелхиседек. Той е тип на възкресения Христос, който ще дойде отново, като Цар на царете, царуващ над всички.

Първосвещеникът имаше два вида дрехи.

„В Лев. 16 се казва как е бил облечен в Деня на омилостивението. Той беше облечен в чисто бяло облекло, което представяше личната правда и святост на Господ Исус, която Му позволи да приеме изумителното дело на отнемане греховете на Своя народ” – казва Артър Пинк.

В Изх. 28 е описано официалното облекло на първосвещеника. Там са изброени многото атрибути и съвършенства, които установяваха неговата готовност за служба. Те бяха определени за слава и красота, придаващи достойнство на делото му и на него. „Те сочеха към Христос в цялото му съвършенство с Бащата” – казва Артър Пинк.

Този Исус, като наш първосвещеник е много по-различен от осеняващия херувим, чието сърце се възгордя поради своята хубост. Пророците от древността са описали падането му от мястото на привилегия, до Божия трон, до неговото маскиране тук на земята като цар на Тир и Вавилон и по множество други начини и места. Свещеническо дело на изкупление никога не е било част от неговия план. Езекил пише за царя на Тир:

„Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост... Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих там... догдето се намери беззаконие в тебе... затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих... Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си” (Ез. 28:12-17)

Царят на Тир не беше единствения, който е вдъхновен от Сатана. Вавилон също беше вдъхновен от него. За неговите амбиции Исая казва:

„Как си паднал от небето, ти Деннице... А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните... Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Ис. 14:12-14)

Множества от хора са все още под влиянието и вдъхновението на царете на Тир и Вавилон. Те са специализирани, за да вдъхновяват хората относно „Аз ще” на тяхната гордост да възвеличат себе си, и да владеят над другите.

Каква хвала може да отдадат изкупените на Бог, за техния велик първосвещеник, който дойде в смирение да посредничи и задоволи святите съвършенства на Своя Баща, и нуждите на грешното човечество?