Погрешно посвещение

1 Царе. 15

Избирателно послушание

От времето на първата среща между Амаличаните и Израел Бог беше заявил, че спомена за тях ще бъде изтрит от под небето (Из. 17:14).

Когато Саул беше цар над Израел, това изтребване трябваше да бъде изпълнено. Като цар, Саул действаше смело и изгради Израел като нация, с постоянна армия, която той знаеше как да командва и как да изисква послушание от нея.

Също така той демонстрира, че не всякога е послушен (1 Царе 13:9). Саул имаше голямо желание да царува над Израел, но мисълта да бъде слуга и подчинен на Бог му създаваше трудности. Посвещението означава, че човека е слуга, който коронясва Бог като Господ над всичко.

След като победи Амаличаните, изглеждаше, че Саул беше постигнал успех. Но когато Израел празнуваше, Бог тъжеше. Саул имаше три приоритета, които стояха пред посвещението.

Той искаше да бъде запомнен (1 Царе 15:12) за своите успехи, така че неговата гордост изгради статуя на планината Кармил, надявайки се, че тя ще остане там за дълго време след неговата смърт.

Той каза половината истина (ст. 13), надявайки се, че Бог щеше да бъде точно толкова задоволен, колкото него, но знаеше, че другата част не беше годна (тя имаше недостатък), за да бъде принесена като жертва за всеизгаряне.

Той обвини хората (ст. 21). Той предпочиташе да им даде това, което те искат и да получи тяхното одобрение, отколкото да получи Божието благословение.

Истинската жертва на благодарност не се нуждае от аплодисменти. За посветеното сърце аплодисментите са евтини. Възможно е да се каже: „Благословен да си от Господ” (ст. 13) на Самуил, или който и да е друг, когато овцете блеят зад гърба ти. Тези овце разкриват истината относно Саул и нас. В погрешното посвещение винаги има овци, които блеят зад нас. Те казват: „Божията благодат не е достатъчна за мен”.

Самуил каза на Саул: „Чакай (ст. 16) или не мърдай, защото Бог знае неща за нашите безнадеждно грешни сърца, които ние не знаем: „Аз Господ изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите...” (Ер. 17:10).

Защо не послушаме Божия глас, докато Амалик бъде унищожен в нас? Във всяко от нашите дела на послушание ние също имаме възможността да запазим някои блеещи овци за себе си. Ние знаем как да обвиняваме другите, да кажем половината истина и да изграждаме статуи, за да може хората да ни запомнят. Победата над други хора или идеи е много измамлива, когато излага на показ нашето собствено погрешно посвещение.

Саул трябваше да унищожи Амалик напълно. Амалик трябваше да унищожи в Саул всичките колебливи идеи за посвещение.

Погрешното посвещение е избирателно в избора си какво да запомним от това, което Бог е казал, вместо: „И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил, ... за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.” (Втор. 8:2).