Вменяване

Рим. 5:18

Да го причислим към нечия сметка

За да може да използваме всички тези облаги, трябваше да има начин те да бъдат приложени. Ако не мога да ги спечеля или заслужа, тогава Бог трябваше да ги приложи, което означава, да причисли към сметката на някого.

В Рим. 5:12-21 Павел обяснява как става това:

Първо той прави контраст между греха на Адам и безплатния дар на Христос (ст. 12). След това той прави контраст между ефекта на греха и безплатния дар на Христос (ст. 16). След това той прави контраст между царуването на смъртта и живота (ст. 17). Той завършва, като сравнява двете дела на престъпление и правда. „...  чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (ст. 18). То също им беше вменено.

Когато човекът е новороден чрез Духа, кръстен в Христовата смърт и възкресен с Него за нов живот, тогава Христовата правда става негова чрез законно даряване. Тогава тази правда от Бог е приписана на вярващия и става негова завинаги чрез съдебен акт.

„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление” (1 Кор. 1:30).

За вярващия, Христос е направен правда от Бог. Павел пише към църквата в Рим.

„А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за омилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше” (Рим. 3:24-25).

Омилостивение е делото, чрез което Исус придоби правото да ни прости и получи Божието одобрение. „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги тези, които се освещават” (Евр. 10:14).

В Псалом 103:7 четем: „Направи Мойсей да познае пътищата Му, и израилтяните делата Му”. Аз мисля, че Мойсей разбираше ясно това, което ние наричаме приписване и омилостивение. Отговорността на свещениците беше да научат народа на това.

Аз знам, че разискването относно дадено събитие е по-ясно отколкото предсказването му, но вярвам, че Бог, правейки Израел да познае делата Му (Пс. 103:7), не е по различно от правенето църквата да познае делата на апостолите.

Вижте как те се покаяха (Дея. 2:37), как бяха кръстени (ст. 41), посветени на поучение, общуване и молитва (ст. 42), имаха всичко общо (ст. 44), а нямаха написан Нов завет.

Глупостта на скинята не е по-различна от глупостта на кръста, от Христос и Той разпнат. Тя е и ще бъде Божията мъдрост, в изглеждащо глупав пакет.