Нашата връзка с Христос

Рим. 6:11

 Прогресивно дело

Словото за Христос и относно Христос произвежда в нас не само Христовия ум, но също така и нашата връзка с Христос. В Рим. 6:1-11 Павел казва:

„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исус Христос, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? ... тъй, щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот... Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че ще и да живеем с Него... Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус.”

В Пс. 69 Давид плаче относно обстоятелствата. До Пс. 22 се намира най-цитирания псалом в Новия завет. Псалом 22 се занимава със смъртта на Христос, а Пс. 69 се занимава с живота на Христос. Това е псалома на Неговото унижение и отхвърляне. Стихове 4, 8, 9, 21 и 25 са цитирани в Новия завет и приложени за Исус и въпреки това са били истина и в опитността на Давид.

Обърнете внимание на стих 5:

„Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.”

Това беше истина за Давид, но тази изповед на Давид може ли да бъде приложена и за Исус? Ако това, което 2 Кор. 5:21казва е истина, тогава може. Христос беше направен грях за нас. Нашите грехове бяха приписани на Него, а Неговата правда на нас. Има части в псалмите, които не могат да бъдат приложени за Христос, освен ако не Го видим тясно свързан със Своя народ.

Също така има части от псалмите, които не могат да бъдат приложени за нас, освен ако не видим себе си тясно свързани с Христос. Например Пс. 18:16-24:

„Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.”

Тези изказвания са истина за Исус, но не и за Давид, освен ако Христовата правда не му е била вменена.

В тази връзка с Христос, аз мога да пея този псалом като истина за мен, а Исус може да го пее като истина за Него. Да пеем псалмите означава да пеем с Христос, истината за тази велика тайна, Христос свързан със Своя народ.

Връзката с Христос представи пред нас и други придобивки.

Нова заповед

Законът беше разбран за пръв път в Христос. Той беше край на „гледането в закона за правда” (Рим. 10:4). Гледай към Исус, за да разбереш какво значи да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила и ближния, както себе си. В 1 Йоан 2:7 апостолът казва първо, че той не им „дава нова заповед”, но стара, която те са имали от самото начало, която е „словото, което сте чули”. След това той казва: „Но пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него” (1 Йоан 2:8). Това означава, че тя е изпълнена в Исус. Този, който пази Неговото слово, Божията любов е станала съвършена в него (ст. 5). Заповедите в Стария завет бяха написани на камък. Новата заповед, сега е написана върху сърцата на всички вярващи и ще бъде написана в сърцата на целия Израел.  

„Ще положа закона Си във вътрешностите им... всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях... Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде до века народ пред Мене” (Ер. 31:33-36).

Законът е същия, но поставен в нов съд.

Нов завет

Бог имаше вечен завет с Авраам и Израел като народ (Ер. 31:36). Въпреки това в ст. 31 Той заявява: „Идат дни когато ще сключа нов завет с дома на Израел и Юда. Това е обрязването на сърцето (Рим. 2:29), чрез Божия Дух (Йоан 3:3-6), предизвикващ раждането на новородения вярващ. Обещаният завет е същия вечен завет. Въплъщението му е ново. Външният му белег е променен от обрязване на плътта, на чаши за причастие: „Тая чаша е Новия завет на моята кръв, която се пролива за вас” (Лика 22:20).

Ново създание

„За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание „ (2 Кор. 5:17). Ние все още не сме родени в нови тела. Въпреки това Бог взима старото тяло и започва да  оформя нов човек, като изработва своята милост и благодат в човешкото сърце, за да го промени в образа на Христос, до деня на възкресението и завършека (Рим. 8:29-30).

Нова песен

Когато Давид казва да пеем нова песен, това не означава, че трябва да забравим старата. В Пс. 40:3 срещаме Давид, който току що е излезнал от „гибелната яма”, която може би е прелюбодейството и убийството, които извърши. Също така е възможно неговата изповед в Пс. 51 да го е поставила на солидната скала на опрощението, милостта и благодатта. Бог беше този, „който постави нова песен в устата ми” и го вдъхнови да пророкува: „Драго ми е Боже Мой да изпълнявам закона ти, със сърцето си” (Пс. 40:8).

Фразата „нова песен” е използвана шест пъти в псалмите (33, 40, 96, 98, 144, 149) и е използвана в контекста на Христовото спасение и управляващ авторитет. Тя няма нищо общо със задоволяване на плътта или последния хит.

Когато в Кол. 3:16 Павел казва: „учете и увещавайте се с псалми, химни и духовни песни”, той не казва, че песните са духовни, а останалите две не са. В Еф. 6:12 той пише относно нашата борба, която е срещу: „началствата, властите и духовните сили на нечестието”. Във 2 Сол. 2:9, където той предупреждава срещу идването на беззаконния със „сила, знамения и велики чудеса”, той казва, че всичките три са фалшиви. Помислете за чудесата и знаците, които Христос извърши, или за заповедите, законите и присъдите на Бог. Едното не е по-истинско от другото.

В Деяния 6 и 7 е записана историята на Стефан, който беше пълен с благодат, сила и възхищение. Едното от тези неща не е по важно, отколкото останалите. Той е доведен пред свадлив събор, който не е новороден нито говори езика на Духа на истината. Той представя пред тях дълъг исторически урок, за да въведе своята публика в новата песен, която започва в ст. 51.

Той не беше аплодиран, когато гледайки в небето изговори новата си песен, казвайки, че „вижда небесата отворени и Човешкия Син стоящ от дясната страна на Бог”.  Вместо това той беше убит с камъни, заради това, че не задържа част от цялото благовестие.  В своя живот, свидетелство, нова песен и смърт, Стефан беше в тясна връзка с Христос. Едната част от неговия живот не беше по-важна от другата.