Масата покрита със злато

Из. 25:23-30

За общуване и сигурност

Исус „влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас” (Евр. 9:24). Тогава тези, които са новородени като Божий храм, не трябва ли да са направени без ръце, преобразени чрез Божия Дух и Неговото слово (Еф:4:20-24) и така да застанат пред Него?

Въпреки че скинята на Мойсей беше реализирана в Исус, от голямо значение да разберем илюстрациите на многото детайли, които бяха представени чрез петте различни приношения на олтара, за да видим как беше постигнато пълното и завършено изкупление за човека. Те представят много повече информация, отколкото изказването „Исус умря за нас”. Затова може да извлечем полза от измиването на нашите умове в умивалника. Също така разбирането, че Святото място е свидетелство за работа, която Той продължава да върши в небето след Неговото възнесение е от голяма придобивка.  Така че скинята е използваема за излагането на обширно разбиране на благовестието.  

Преминавайки в Святото място виждаме, че беше позволено да се внесат само няколко неща в него. Това бяха, посвещаването на свещениците, масло за светилника; темян и огън за олтара, хляб, вино и ливан за масата и само в специални случаи беше внасяна кръв поради греха на първосвещеника или народа. Всяко едно от тези неща е картина, която е по ценна от многословно обяснение.

Полезно е да разберем определеното място и използване на всяко от тях. Те представят това, което Христос представи пред Бащата вместо нас. Ще отделим известно време, за да изследваме тези неща „... за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари”(1 Кор. 2:12).

Описвайки масата за присъствените хлябове Бог казва: „също да направиш” (Изх. 25:23). Току що Той беше свършил да обяснява на Мойсей относно ковчега на завета с думите в Изх. 25:22 „Там ще се срещам с тебе; и отгоре на омилостивилището, измежду двата херувима.”

Това е едно от двете места в описанието на скинята, в което е използвана фраза „също да направиш”. Другото място е Изх. 30:18. Тук Бог свързва мястото на Своя трон с мястото, където Той общува със Своя народ на масата.

Давид прави същото, когато довежда сина на Йонатан, Мемфивостей, на своята трапеза. Давид признава пълното си помирение с този наследник на Саул като казва: „Мемфивостей ще се храни всякога на трапезата ми” (2 Царе 9:10). Това демонстрира, че завета между Давид и Йонатан е приложен за сина на Йонатан, когато той е доведен в мястото за тясно общение с царя.

Масата с хляба на господнята вечеря в църквата е свидетелство, че за тези, които притежават Исус като Изкупител и Цар, съществува маса за общение и помиряване, около която всички споделяме същата храна.

Докато ковчега и омилостивилището са символ на трона на благодатта, който принадлежи на Царя на славата, той не беше мястото за общуване.

„Омилостивилището свидетелство за Исус като основа на нашето общуване. Масата сочи към Исус като реалност за нашето общуване. Той е Божията храна в когото имаме общение с Неговия народ” – казва Артър Пинк.

Царят може да има стая за посетители и тронна стая, където приема поданиците си и откъдето издава своите присъди. Но това не е мястото за общуване. Общуването изисква взаимен интерес, диалог и споделяне на благословения.

В Изх. 24:21 се споменава за хранене на планината Синай, с което се отпразнува ратифицирането на завета: „И те видяха Бог и там ядоха и пиха.” Същият Бог, който беше изговорил закона от планината сега общуваше с народа Си.

Масата в скинята беше малка – две лакти дълга – и ни напомня за общуването и споразумението между Бог и Неговия народ. „Могат ли двама души да вървят заедно, ако не се съгласят” (Амос 3:3)?

Ширината от един лакът ни напомня за възкресения живот, който ни поддържа: „да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Еф. 3:16).

Тя беше висока, колкото омилостивилището, един и половина лакът. Бог поставя своята слава върху омилостивилището на същата височина, както общението на Сина Си с тези, които пребивават в Него.

Половината лакът казва, че „ние знаме само отчасти” (1 Кор. 13:9). Както Савската царица каза: „Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула” (3 Царе 10:7).

Масата беше покрита със злато и това отново ни казва, че Исус беше човек покрит с Божественост. Тя имаше две златни корони на повърхността си.

Вътрешната корона показва Христос като прославен. Тази корона беше поставена с цел да поддържа хляба на масата дори когато пътуваха. На нея имаше 12 хляба, представящи дванадесетте племена на Израел и Божия народ беше този, който беше поддържан в присъствието на Христос, който е „увенчан със слава и чест” (Евр. 2:9).

Около тази първа корона имаше ръб, който беше широк, колкото длан (около 23 см.). Божият народ е запазен от Неговата слава и  охраняван от Неговата ръка: „... никой няма да ги грабне от ръката ми” (Йоан 10:28).

Втората корона представя допълнителна слава. Слава, която Бог прибавя към Неговото име. „Заради Своето име ще отложа изливането на гнева Си” (Ис. 48:9). „...Ти действувай заради името Си” (Ер. 14:7).

Славата на Божието име е в опасност, ако Той не може да защити народа Си, който е в присъствието Му и да изпълни обещанията Си.