Маслото от бити маслини

Изх. 27:20; 30:7-8

За светилника

Лев. 24: 1-4

Едно от задълженията на свещениците в Святото място беше да поддържат светлината на светилника с масло (Лев. 24:3). Задължението на Израел беше да снабдяват чисто масло от бити маслини. „Арон и синовете му да го поддържат пред Бог от вечерта до сутринта (Изх. 27:21). Това означава, че фитила трябваше да бъде подрязван, маслото трябваше да се долива в чашките и светилника трябваше да гори през цялата нощ. Всяка сутрин те трябваше да подрязват фитила (Изх. 30:7) и да палят светилника всяка вечер (Из. 30:8).

Маслото се получаваше от маслини по два начина. Първият беше чрез биене. Това отделяше първата част от чисто масло. Вторият начин беше с поставяне на същите маслини в преса и по този начин се извличаше още масло. Това масло не се използваше в Святото място.

Биенето на маслините не е като изковаването на златото, от което беше оформен светилника. Всеки удар върху златото беше премерен и отправен, за да го превърне в определената форма. Маслините също трябваше да бъдат бити и само чистото масло (първоток) беше извлечено от тях по този начин. Всеки удар извличаше ново, спонтанно отделяне на масло.

Всяко дело на отхвърляне, неверие, враждебност, незнание, гордост, законничество, лицемерие и пр., отделяше от Исус нов поток от Светия Дух, до степента, че той плака за Ерусалим, с кървави капки пот върху челото Му. Това е, което Го направи светлината на света.

Само това, което беше чист Святи Дух, изтичаше от Него, Неговия живот и свидетелство. Той не изложи естествените си таланти на показ, за да привлече вниманието върху Себе Си.

Като представители на Христос, чистото масло в нашия живот, което е получено чрез биене трябва да подържа нашата светлина, а не талантите ни, нито дори дара на Светия Дух. Хората, за които се говори в Мат. 7:22 направиха тази грешка. Това, върху което фокусираха живота си се разбира от въпроса: „Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?” това беше съзнателен израз на тяхната гордост. Хората от Мат. 25:37 казаха: „Кога те видяхме гладен и те нахранихме или жаден и те напоихме?” Тук виждаме несъзнателна изява на Божието присъствие, което работеше чрез техния смирен живот. Те не пазеха статистики.

В единството на Христос (светилника) Светия Дух (маслото) и свещениците (фитила), маслото беше това, което непрекъснато трябваше да бъде доливано, а фитила трябваше да бъде подрязван всяка сутрин и запалван всяка вечер.

Всеки ден трябва да искаме нов запас от Светия Дух. Когато Павел пише на църквата в Ефес „изпълнете се със Светия Дух” (5:18), на гръцки това означава „продължавайте да се напълвате”.

Ако светлината загаснеше, това означаваше, че свещеника не е сложил масло в светилника или не беше почистил фитила. При това положение вече нямаше значение дали светлинка е направен от чисто злато, или че маслото е било чисто, получено от бити маслини, или че огъня, който е запалил светилника е бил взет от олтара.

Когато маслото свърши, светлината изгасва. Когато фитила не бъде подрязан, потока на маслото и светлината са ограничени. Фитилите бяха направени от използваните одежди на свещениците. Най-големият проблем беше, когато огъня овъгляваше фитила, след което той вече не доставяше масло, за да поддържа огъня.

Размишлението е добро средство за почистване не фитила и доливане на масло. След като „духовете на пророците се покоряват на самите пророци” (1 Кор. 14:32), размишляването е добър начин да приведем ума си в съгласие с духа на пророчеството. „Нека Божието слово да пребивава богато във вас” (Кол. 3:16) – казва Павел на колосяните и на нас, които като свещеници трябва да участваме в службите на Святото място, а не само да ги наблюдаваме. „Блажени които пазят заповедите Му и Го търсят от все сърце” (Пс. 119:2).

Само когато вярващия свещеник е „почистен”, той пропуска достатъчно масло за силна светлина. Ако гордостта издигне фитила много високо, тогава има твърде много дим. Ако обезценяваме себе си, това държи фитила твърде ниско, което ще угаси огъня или няма да гори правилно поради липсата на масло.

Тези, чийто пламък гори трябва да имат своя фитил подрязан. Тази част, която Бог подрязва от нашия живот е частта, която току що Той е свършил да употребява. Нашите свидетелства трябва да са навременни и настоящи, като доказателство, че фитила е почистван, че маслото преминава през него и светлината е ярка.

Около мястото, където живея, има хиляди акра земя, засадена с малини. Те се подрязват всяка зима и изглежда, че останало само основното стебло.  Човек се чуди как ще могат да дадат плод отново. Лозето също се подрязва, защото пръчката, на която е имало плод миналата година, няма да даде плод отново. Така че те са подрязват, за да направят място за ново израстване. Нещата, с които се гордеем и които искаме да преследваме, Бог ги подрязва. Човешката целесъобразност никога не е доказала, че е добро предимство за духовния прогрес.

Както Мойсей запали светилника пред Бог с огън от олтара и Арон и синовете му го подържаха да гори непрекъснато, също така и Исус, като наш първосвещеник е натоварен с отговорността да подържа светлината на църквата подрязана, за да може да „представи за Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо” (Еф. 5:27).

Когато чувствате, че сте смазани, обърнете внимание на това, което излиза от устата ви. Дали това е свидетелство за призната благодат и благодарност, или мърморене и недоволство?

Ако Бог трябва да ни сложи в преса, за да ни накара да се откажем от нещо, този отказ не е достоен да бъде използван за светилника, който осветява Святото място, и да открива славата на Изкупителя.