Ливанът и трите подправки

Из. 30:34-38

Съставките на ходатайството

Вяра, смирение, опрощение на грях, злият, са нещата, които караха Христос да се моли на Своя Баща. Гордост, лицемерие, законничество, невежество, алчност и неправда бяха нещата, на които Исус обърна внимание по време на Своята служба. Хората говореха за проблеми като бедност, болести, политическо подтисничество. Сатана предлага неща като чудеса, тайни и власт.

Тук, на олтара Бог изискваше четири съставки, в равни промоции, които представяха това, което направи Исус Възлюбления Син на Своя Баща, сладко ухаещ аромат. Бащата е този, който изискваше четирите съставки: „и да счукаш от него много на дребно” (Изх. 30:36). Това счукване не е като делото на изковаване на светилника и омилостивилището.

Темянът беше посолен, което означава, че беше напълно сигурен. Солта символизираше твърдото и пълно предаване на Исус на Бащата, като всичката нечистота и лицемерие бяха отхвърлени.

Може би поради същата причина има четири евангелия, които представят Исус като Цар, Слуга, Човек и Бог, така че темяна има четири съставки, които обясняват неговото ходатайство.

От молитвите, които са записани в писанията, не е трудно да намерим четири общи характеристики на ходатайството, които да отговарят на четирите съставки. Те бяха споменати на предишните страници в молитвата на Данаил и илюстрирани в притчата в Матей 20.

1.      Те познават своя Бог – Неговите обещания и завет.

2.      Те признават своята нужда – не се пазарят с Бог.

3.      Те се осланят на Божия характер – не се вглеждат в другите работещи на нивата.

4.      В своето смирение те разбират, че нямат заслуги – първият ще бъде последен и последния пръв.

Нека сравним четирите характеристики с четирите съставки на темяна.

На еврейски ливана е „лебонах”, което означава да бъда бял. Това е смолист клей, който се е получавал от дървото Boswellia. Той трябваше да бъде чист.

Еврейската дума за чист е „тахор”, която означава чистота, която е проявена на практика и очевидна. На еврейски думата „чист” за злато е „зáхар”, и се отнася за неговото истинско естество.

Във въплътеното естество на Исус, нямаше грях. Той беше „зáхар”, но в службата Му на Изкупител, за Него се говори като за „тахор” „направен съвършен” (Евр. 2:10), „след като беше направен съвършен” (Евр. 5:9), „направен съвършен завинаги” (Евр. 7:28). Тези текстове говорят за усъвършенстване на автора на спасението чрез страдание. „Ако и да беше Син пак се научи на послушание от това, което пострада” (Евр. 5:8). Това послушание към волята на Бащата беше приятния аромат, ливана на Неговия живот, който се издигаше нагоре.

В хлебната жертва, ливана беше добавян към шепата брашно и изгарян в огъня.  Това илюстрираше, че аромата на Исусовия живот изразяваше съвършено приемане, на Неговото посвещение, да задоволи нуждите на падналия в грях човек. Също така той беше поставян върху хляба в святото място. Тук отново се вижда аромата на Неговия живот, когато Той представя себе си вместо изкупения човек, като възпоменание пред Бог. При кадилния олтар аромата на Исус се издига, за да поддържа изкупения човек в присъствието на Бащата.

Това пребиваване в Бащата и познаването Му, Го превърна в благоуханна миризма.  Това важи също и за тези, които пребивават в Исус.

На еврейски стакти означава „капка”. Това е прах, който се получава от втвърдените капки на ароматна смола, която се добива от кората на смирновия храст. Втвърдените капки трябва бъдат счупени и смачкани. Тези капки, както всяка от четирите съставки, бяха счупвани и стривани много фино, отделно в хаван. Стакте беше много цена подправка.

Сърцето на Исус не беше твърдо като нашето, въпреки това той беше направен грях за нас (2 Кор. 5:21). Той разбираше скръбта, както никой друг на земята, затова той може да умолява поради своите собствени заслуги, за упоритостта на нашите сърца.

Сърце, което е наранено от страданията е ценен дар и аромат пред Бог. „Станах като счупен съд” (Пс. 31:12). „Господ е близко при тези, които са със съкрушено сърце” (Пс. 34:18). „Жертвите на Бог са дух съкрушен” (Пс. 51:17).

На еврейски ониха означава ароматична раковина, раковината на благоуханното мекотело. По-добрите се намират в дълбоките части на Червено море. Праха ониха се получава от роговите реснички на тези раковини от Червено море. Тя се получава чрез смилането им и след това, когато праха се изпича или изгаря той изпуска масло, от което зависи ароматното свойство. 

Тук има аромат, който е извлечен от дълбочината. „Колко са велики твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите ти” (Пс. 92:5). Молитвите на ходатайстващите са вик, който идва от дълбочината на техните сърца. Те не сравняват себе си с други. След като познават Божието сърце и са се отказали от себе си, от своята воля и его, те се осланят на Божия характер. 

На еврейски галбан означава миризлива смола. Тя се извлича от долната част на растението ферула, което се намира при Средиземно море. То притежава остра миризма и запазва аромата си за дълго време.

Любовта на смирението имаше такъв продължителен ефект през изминалите векове. Павел описва своето смирение във Фил. 2. То заема мястото на слуга, който е готов да бъде последен; то е вечно и се практикува дълго, след като спомена за знаци и чудеса е забравен; то може да види отвъд присъствието на греха, в сърцето, което иска да бъде избавено и ни помага да видим благодатта, която прави силата и славата на Бог достъпни.