Омилостивилището

Изх. 25:17-22

Там ще се срещам с теб

Това е мястото, на което Бог установи Своето присъствие на земята. Омилостивилището беше тип на Божия трон. То беше място за съд, който беше трансформиран чрез попръскването с кръв в място на милост и трон на благодат.

То беше мястото, където милостта покриваше закона, и стойността на омилостивението, което Исус извърши свидетелстваше пред Бог. Това свидетелство беше основано на жертвения олтар, като средство чрез което беше извършено омилостивението.

Бог беше удовлетворен. Той беше удовлетворен от Исус, чрез когото Божията присъда срещу греховете на народа Му беше отменена. В Него изискванията на закона и атрибутите на Бог бяха удовлетворени.

Омилостивение е делото, чрез което Исус извоюва нашето опрощение и Божията благосклонност. „Той е омилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан 2:2). „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бог, а (че Той ни възлюби и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни” (1 Йоан 4:10).

В Деня на Омилостивението в Лев. 16:14, Арон вземаше кръвта на телето, което беше принесено на олтара и с пръста си я попръскваше на източната страна на омилостивилището. Това беше най-близкото място от посока на влизането му в Пресветото място. Това показваше, че Бог е приел жертвата, която Му беше принесена и пътя към Него сега беше свободен.

След това Арон трябваше да попръска част от кръвта седем пъти на земята пред омилостивилището (Лев. 16:14). Това свидетелстваше за съвършенството на нашето положение пред Него, без страх от съд или осъждане.

Докато имаше място, на което Бог седеше, омилостивилището, Неговия трон, за свещеника нямаше стол, защото неговото дело не беше завършено и трябваше да бъде повтаряно всяка година. Бог можеше да си почива върху съвършеното и завършено дело на Сина Си.

„Там ще се срещам с тебе, отгоре на омилостивилището между двата херувима” (Изх- 25:22).

„Господ царува, да треперят народите; Той обитава между херувимите” (Пс. 99:1).

Нашите закоравели в неверие сърца и ударението, което поставяме върху чувствата лесно забравят Божието удовлетворение от Христос. Нашето поколение е индоктринирано да мисли с чувствата си и да слуша с очите си. Но Бог казва, че трябва да бъдем преобразени чрез обновяване на умовете си.

Истина е, че Исус умря вместо Своя народ, но също така и заради Бог. Божият закон трябваше да се опази и да бъде възстановен. Неговото правосъдие трябваше да бъде удовлетворено. Милостта не можеше да бъде дадена на човека за сметка на правосъдието.

„Правда и правосъдие са основа на престола ти” (Пс. 89:14).

Размерите на омилостивилището са същите каквито са и на ковчега. Короната на върха на ковчега държеше омилостивилището на мястото му. Дебелината му не е спомената, нито се казва колко злато е било използвано за направата му и за двата херувима. Може би височината е пропусната, зад а покаже че: „Защото колкото е високо небето от земята,толкова е висока милостта му към онези, които се боят от Него” (Пс. 103:11). Казва се, че е било направено от изковано злато (Изх. 37:7). Точно както светилника. Много бяха ударите, с които Христос беше ударен.

Фактът, че дължината и ширината бяха същите като на ковчега показва, че въпреки че Неговата милост е велика, тя не се простира над завършеното дело на Христос на изпълнение на закона и е приложена само за тези, които са застанали пред Бог върху попръсканата кръв на Христос.

Божията благодат „царува чрез правда за вечен живот чрез  Исус Христос нашия Господ” (Рим. 5:21).

Херувимите бяха от двете страни на омилостивилището. Тези същества са свързани с прилагане на Божията съдебна власт. Например херувимите на входа на Едемската градина на изток.  

Главите на херувимите са наведени над омилостивилището. Тук, като прилагащи Божията съдебна власт те са свидетели на плана Му за спасение на човешката раса.

Въпреки че херувимите имат познание относно закона, тук той е скрит от погледа им. Бог го покри с престола на милостта си. Така че те виждаха само кръвта на живота, която беше представяна между Бог и закона. В определения ден за съд, те ще знаят как да приложат своята съдебна власт, тъй като са били свидетели на попръскания с кръв трон на милост. Ангелите трябва да почакат малко по-дълго, за да разберат: „Христовите страдания и идващата след тях слава ... в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Пет. 1:11-12).

Без омилостивилището законът може само да обвинява. Единственият човек, който може да застане пред Бог, е Човешкия Син. Той може да осъди цялата човешка раса, но не го направи.

Сърцето, което опази съвършено закона, прие върху себе си наказанието на тези, които го заслужаваха. Без омилостивилището, ковчега е място на присъда.

Жителите на Ветсемес разбраха това, когато повдигнаха омилостивилището и погледнаха в ковчега. Повече от 50 000 души умряха (1 Царе 6:19).

„Никой не идва при Бащата, освен чрез мен” (Йоан 14:6). Чрез вяра в Този, Който единствен изпълни закона, който беше толкова чист, колкото омилостивилището беше от „чисто злато” (Из. 25:17).

От това място на чисто съвършенство Бог каза: „Там ще се срещам с тебе, отгоре на омилостивилището, между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядвам за израилтяните” (Изх. 25:22).

Греха не трябва вече да стои между нас. „Така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си ...  нека пристъпваме с искрено сърце ...” (Евр. 10:19-22).