|
|
|
Бог призова
Книгата Левит
Там, където Изход свършва, Левит започва с думите: След това Бог призова, което е значението на еврейското заглавие за книгата. В период от около петдесет дни (Изх. 40:17-Числа 10:11) инструкциите идваха от омилостивилището, където се намираше Божията слава. Той говори на Мойсей с фрази за нуждата от посредник. С изключение на събитията в глава 9 и 10, книгата е директен цитат от Бог.
В първата част на тази книга, където са описани приношенията, жертвите и свещеничеството виждаме, че:
Нищо не беше оставено за тълкуване от въображението на човека.
В Изход, в скинята на благодат може да видим истината относно състоянието на Израел. Те бяха Божий народ и Той ги снабдяваше с начина за святост, давайки на Израел това, което те не заслужаваха.
В Левит, чрез приносите и жертвите ние виждаме истината относно състоянието на Израел. Бог ги снабдяваше с милостта на идентифициране и заместничество, като не даде на Израел това, което те заслужаваха.
Левит започва с описанието на първите от петте различни приноси.
В жертвата за всеизгаряне виждаме делото на Исус в посвещаване Себе Си на Божиите изисквания за съвършена святост, както се изискват в първата голяма заповед. Той посвети Себе Си да обича Господ, своя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила.
В хлебната жертва, виждаме делото на Исус посвещаващ Себе Си, за да задоволи нуждите на хората. С това Той представя значението на втората голяма заповед, която е да обичаш Неговия ближен, както Себе Си.
В жертвата за грях ние Го виждаме като заместник на мястото на грешника, за неумишлените грехове срещу Бог.
В жертвата за престъпване на Божия закон ние Го виждаме като възстановяващ репутацията на закона, който е бил нарушен в отношението на човек с човека.
В жертвата за мир виждаме примирие и мир с Бог.
В глави девета и десета четем за посвещението на Аарон и четирите му сина за свещеници и моменталната смърт на двама от тях затова че използваха огън от друг източник освен този от жертвата за всеизгаряне (Лев. 10:2).
В глава 11-16 виждаме Божията любов, която ревностно призовава Израел да дойде при Него:
Аз мисля, че Бог даваше на Израел всичко, което беше предназначено за тях да разберат. Те трябваше непрекъснато да бъдат святи.
При освещаването на свещениците, това също е илюстрирано. Свещеникът беше напълно отделен, за всичките задължения и привилегии на своята служба.
Инструкциите в Изход 29, са представени и в Лев 8. Те също приеха чрез ръцете си всичко, което Бог им даваше (Изх. 29:22-25). Те трябваше да предават тази пълнота на Израел.
Еврейският термин за посвещение е „напълване на ръцете”. В книгата Евреем, тази мисъл за посвещението на Исус е изразена на английски като „направи съвършен”.
Забележете използването на фразата „направи съвършен” в следващия цитат.
Първо за Христос се говори като направен съвършен. Той беше посветен. Той имаше ръцете си пълни, както се казва за свещениците в древността. Това е, което се казва в Евр. 2:10 където четем: „… да усъвършенства чрез страдание Начинателя на тяхното спасение”. Това се отнася за послушанието Му към Неговия Баща, по време на службата му през трите години, а не Неговия безгрешен характер.
След това в Евр. 5:9-10 четем: „след като беше направен съвършен”. Тук Той е определен от Бог като Първосвещеник. Това е в края на Неговата служба.
В Евр. 7:28 четем: „назначи Сина, който беше направен съвършен завинаги”. Това е при Неговото възкресение.
В Евр. 10:14 се казва: „... усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” Исус ги прави притежатели на всичките привилегии на тези, които са напълно опростени и оправдани. Това е казано за всички вярващи.
И накрая в Евр. 12:23 четем: „... при духовете на усъвършенстваните праведници.” Те напълно влизат във владението на всичко, което е било предназначено за тях. Това ще стане в идващото вечно царство.
В Яков 2:22 четем за Авраам, че: „... като резултат от неговите дела, вярата му беше усъвършенствана”, означаващо, че вярата му беше изпълнена до предназначената й цел.
В Йоан 2:5 се казва: „Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.” Тя е достигнала до предназначената й цел.
Бог е напълнил ръцете на Исус с всичко, което беше предназначено за Него и прилага Неговите привилегии за всички вярващи. По този начин Божията любов за нас е достигнала до своето съвършенство. Йоан говори за своето благословение в 1 Йоан 4:17 като казва: „... както е Той, така сме и ние”.
Когато Бог призовава, протягаме ли ръцете си пред нас? Искаме ли Бог да ги напълни със задълженията и привилегиите, които Той желае?
Възможно е да ги протягаме само за Неговите благословения, а не за Неговата пълнота.
|
|
|
