Развитието на греха

Рим. 6:14

"Вече няма власт над вас"

Книгата Левит е много изобразителна картина за това, което Бог мисли за греха и начина, по който Той ще се справи с него. Тези, които не са запознати с това, което Бог мисли за греха често го смятат за приятно преживяване, поне за известно време, докато Бог ги посети или изпитат последиците от похотта на плътта (Изх. 16:3), похотта на очите (Бит. 13:10) и гордостта на живота (Дан. 4:30). Всички ние сме заченати и по рождение подчинени на тях. Но в Божието присъствие те не доставят удоволствие. 

Съществува друг, грозен аспект на греха. Не само, че той е постоянно активен, но е и прогресивен. Пс. 19:12-13 илюстрира това.

В началото на този Псалом Давид казва, че небесата откриват Божията слава и развива тази мисъл в следващите шест стиха. Това е наречено общо откровение. То не говори, не пише или спори, но апостол Павел казва, че: „ние можем да познаваме Бог чрез нещата, които Той е създал” (Рим. 1:19). В следващите пет стиха пише относно Божия закон. Това е Божието специално откровение. То открива определени неща относно Бог. Всичките Писания правят това (2 Тим. 3:16).

Третият вид е откровението, което Божия Дух представя и е представено за нас в Пс. 19:12-13. Това довежда до най-дълбокото съзнание за грях, неговият ефект и прогресивен контрол над нас. Тук са споменати пет степени на греха.

Грешките не са преднамерени. Скритите грехове са съзнателни грехове, които са пазени в тайна. Самонадеяните грехове са съзнателни и практикувани, но се предполага, че са без последици. След това идват греховете, които владеят над нас. Ние сме пристрастени. Не можем да спрем. Те господстват над нас. Ние сме техни слуги. Накрая идват греховете на големите престъпления. Ние обвиняваме Бог, Сатана или съседа си, като че ли вината е тяхна. Всеки един от тези големи грехове ни контролира успешно.

Сега обърнете внимание на диаграмата. Правата хоризонтална линия е както времето. Тя има начало и край. Ние също имаме начало, при раждането си и край при смъртта. Ние бяхме предназначени да бъдем в хармония с Бог (Амос 3:3), както беше Исус, да произвеждаме плода на духа (Гал. 5:21) и да ходим смирено (Мих. 6:8) в пълнотата на Христос (Еф. 3:19).

Ние откриваме, че през по-голяма част от живота си живеем в невежество относно начина, по който Исус живя и говори, в послушания на Своя Баща (Йоан 8:26:28).

Също така откриваме, че след раждането си, прекарваме по-голяма част от живота си на диагоналната линия. Ние се стараем да впечатлим живеещите около нас и да прикриваме нашите грешки и тайни грехове. Също така предполагаме, че мислите и делата, които вършим и които са противоположни на тези, които Исус вършеше, няма да имат сериозни последици в живота ни. До този момент ние имаме свободата да изберем дали да грешим или да не грешим! Всеки, който продължава да греши, ще достигне до време, в което греха ще поеме контрол над свободата му да избира и ще открие, че се е пристрастил към греха. Сега греха притежава власт над грешника. Това е момента, когато човека се нуждае от алкохола, цигарата или всяка друга съблазън или желание. Последиците не са приятни нито полезни за този човек и околните. Те са скъпи, разрушават нашите отношения един с друг, а също така и с Бог и ни водят към дела на големи престъпления, като обвиняваме други хора за нашето нещастие.

Бог ни е предложил път за излизане от пътя на големите престъпления. На всяко място, по този път на отделяне от Божия мир, връзка и хармония, аз мога да се възползвам от средствата на Неговото предложение за прощение чрез средството на „Христос и Той разпнат” 1 Кор. 2:2) и да бъда възстановен в живот на единство с Него.

Забележете, че Павел не каза „Исус и приятна религия”. Ние не може да имаме Исус без кръста. Ако отчаяно искаме Бог да ни приеме като грешници, тогава също така отчаяно трябва да търсим и да приемем Неговата святост. С други думи, ние трябва да вземем решение и да тръгнем по нов път различен от този, който някога беше удоволствието от греха и да започнем да вървим, по път който води до Божията святост. Кръвта на Христос ни очиства от греха. Кръстът служи като средство за разпъване на притегателната сила на греха в нас.

Има много хора, които ще дойдат при Исус, за прощение на грехове, но остават „врагове на Христовия кръст” (Фил. 3:18). Този кръст, който Христос каза, че ние ще носим, не ни прави популярни в обществото, но ще ни донесе отхвърляне и унижение, болка и страдание, а може би и смърт. Петър представя добра причина, за своята необходимост. Той казва: „... защото пострадалия по плът се е оставил от греха” (1 Пет. 4:1).

Сега обърнете внимание на втората схема.

Светилището е представено във формата на кръст. То представя пред нас „Христос и Той разпнат”. То представя всяко нещо, което Христос ни дава от Бащата и всяко нещо, което Христос направи, за да възстанови единството ни с Бащата.

Кръстът започва от входа, който ни въвежда в Христовата правда.

В Йоан 10:1 Исус говори за крадец, който не влиза през вратата, но се промъква по някакъв друг начин. Има хора, които са самонадеяни и мислят, че след като са сравнили себе си с други хора, те не се нуждаят от покаяние или изкупление. Те откриват, че са по-добри от тези, с които се сравняват. Божията святост е много по различна от всяко нещо на грешната планета земя. Неговата святост е чисто, безгрешно съвършенство. Тя не се измерва с нашата съвест, но с всяко съвършенство, което се вижда в живота на Исус. Дори Неговия безгрешен живот на земята ни дава мъглива идея за Неговата святост. Прескачането на оградата, като опит за избягване на покаянието и олтара на изкуплението, е самонадеяност, ограбване славата на Бог. Хоризонталната линия при преднамерените грехове илюстрира този крадец.

Кой може да забележи своите грешки и резултата от тях? Божият Дух може. Той взема Божието Слово, което е живо и деятелно „... и може да проникне до мислите и намеренията на сърцето” (Евр. 4:12) и го прилага за поучение, поправяне, утеха и пр.

Почти 700 години преди да беше написано писмото до Евреите, пророка Еремия представя подобна вест в 17:9-10.

„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му,...”

Бог не ни наблюдава само, за да докаже, че грешим. Той иска да ни опази да не затъваме по-надълбоко в греха и затова това ни води в Своето присъствие.

Затова има ново рождение, което със сигурност ни освобождава от:

• Опетняване с грях – извор за грях и нечистота. (Зах. 13:1)

• Наказанието за грях – кръвта беше поставена върху стълповете на вратата и ангела на смъртта ги подмина. (Из. 12:13)

• Силата на греха – силата на Египетската армия унищожена. (Из. 14:30-31)

• Силата на смъртта – реката Йордан беше пресечена от Израел, когато беше в степента си на наводнение (Исус Навин 3:16). Наводнението на присъдата срещу греха на Адам (смърт), е спряно от Божието присъствие в ковчега, когато краката на свещениците докосват водата.

Наближавайки двора на скинята виждаме, че Бог, Бащата осигури сила за нас чрез Исус, и действа за тази промяна. Павел пише за това в 1 Кор. 2:2: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпнат.” Той поставя ударението върху две неща. Всяко нещо, което Бащата е осигурил за човека в Исус Христос, и всяко нещо, което Исус осигурява за човека, когато Той ни завежда и възстановява нашата връзка с Бог.

Да Го следваме означава да обръщаме внимание на Неговите предупреждения. „Който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.” (Мат. 10:38; 16:24).

Защо кръста е толкова важен, когато следваме Исус? Защо има толкова много врагове, които са съблазнени от него и затова го презират и отхвърлят? (Фил. 3:18). Ще оставя Павел да отговори на този въпрос:

• 1 Кор. 1:18 – „Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.” Кръстът е мощен, тъй като задоволява нуждите на Бог и човека.
• Гал. 5:11 – „И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.” Кръстът съблазнява.
• Гал. 6:12 – „Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския живот, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.” Той предизвиква преследване.
• Гал. 6:14 – „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.” Кръстът убива всяко плътско нещо.
• Еф. 2:16 – „В едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.” Кръстът примирява врагове.
• Фил. 2:8 – „Като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Кръстът ни смирява в послушание.
• Кол. 1:20 – „Чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.” Кръстът възстановява изгубения мир между Бог и човека.
• Кол. 2:14 – „Като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста.” Кръстът свидетелства, че дълга, който човека дължеше на Бог е напълно платен.
• Евр. 12:2 – „Като гледаме на Исус ... който ... издържа кръст.” Това ни казва, че трябва да вземем нашия кръст „...защото пострадалият по плът се е оставил от греха.” (1 Пет. 4:1). Кръстът свидетелства за трайния му ефект.

Чрез кръста властта на греха на практика е отнета.