Две хиляди годишно пророчество

за края на света и съвременните сенки

на неговото изпълнение

„И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът... Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство; и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

... И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),... защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света...

А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.”(Виж Мат.24; Лука 21; Мар. 13)

Какво означава „поради бученето на морето и вълните”? Относно този стих The Expositor's Greek Testament задава въпроса: „Буквално ли е значението на тези думи  или те са метафора за неуравновесеното състояние на света?”

Нашият Господ извлича тези думи от Пс. 65:7, където „размирието на народите” е свързано със забележката за бученето на морските вълни. Известният коментар на Wordsworth казва, че морето в този пасаж представя хората и народите: „които са подхвърляни от бурните вълни на вътрешните и външните тревоги.” Често този вид образност е използвана в Стария завет, въпреки че убеждението на този писател е, че и двете значение са използвани и предсказани тук и те са тези, които причиняват резките социални и политически промени между хората, и крайните физически конвулсии на небето и земята.

 Думите на Христос са достоверни и намират своя печат в Неговото обещание, че независимо от коренните промени в света, Неговото благовестие ще се запази в сила и забележителност. (Мат. 24:35) Никой друг водач в цялата история на света не е направил такова предсказване, но Христовото познание, че няма да има друга основна истина, която някога ще може да измести неговата, е било изпълнявано векове след векове. Така че ние можем да имаме пълна увереност във всичките останали предсказания в проповедта на Елеонския хълм, както е записана в Мат. 24-25; Лука 21 и Мар. 13.

В своето есхатологично обръщение, което първо е фокусирано върху края на юдейския свят с разрушаването на храма в 70 год. след Христос, и след това сцените, които придружават всичките обстоятелства (представени чрез травмата, която придружаваше разпадането на юдаизма в първи век) нашия Господ скицира детайлите на днешния свят. Тези детайли ще охарактеризират всичките следващи дни,  като ще се засилват в размери, докато видим  завръщащия се Цар  да идва в облаците с армиите от небесни ангели.

Трябва да обърнем особено внимание на предупрежденията в проповедта на Елеонския хълм, относно „фалшив Христос и фалшиви пророци”.  Името Христос означава един, който е помазан – Той е представител на небето, а „пророците” добавят към тази претенция, че Неговите думи тълкуват настоящето и предсказват бъдещето.

Съвременните терористи и революционни групи попадат в групата на фалшив Христос и фалшиви пророци. Техните водачи често претендират за просветление идващо от небето и за избор от Бог.  Те измамват лековерните чрез обещания за бъдещето. Хитлер, Ленин, Сталин, Мао и хиляди по-малки фигури като Idi Amin принадлежат към тази категория. Днес, когато аз пиша тази книга Osama bin Laden попада в тази категория. Ще има още много като тях, които ще дойдат и ще травматизират света чрез насилието, което придружава техните претенции.

„Всичко си стои така както от началото на създанието” (2 Петр. 3:4). Тези думи съдържаха претенциите на много невярващи, до момента, в който света се промени с падането на атомната бомба над Хирошима и Нагасаки. Вече те не могат да убедят никого. Нашият свят беше наелектризиран отново на 11 септември 2001 г., с жестокостта на терористите, чиито имена ще подпечатат този век.

Обърнете внимание на забележителните думи на редактора на ААР John Coomberg малко след разпадането на световния търговски център под удара на терористите:

Войници използващи изостанала технология,

 идващи от пустинята, смириха съвременна цивилизация...

"Обърнете внимание на следното: Най-великата технологична, икономическа и военна сила в историята на човечеството току що беше смирена от около 15 човека, които имаха оръжия, които може да се закупят за няколко долара в магазина за строителни материали. Геният на съвременна Америка, бе принизен почти до прахта. 

Всичката технология, всичката ефективна сила, всичкото разузнаване и всичките милиони долари нямаха никакво значение. Точно както във Виетнам, Америка беше надхитрена от враг, когото тя не разбираше.

Този път беше от група заговорници, които доколкото знаем, изготвиха своя план около кухненската маса. Ако планът им не беше толкова зъл, той щеше да бъде възхваляван. Тяхното мислене беше толкова ясно, техния заговор толкова прост, че беше почти безопасен.

С ужасна ирония, за оръжия бяха използвани неща от всекидневната употреба, тъй като бяха самия символ на врага, когото те презираха.

Есенцията на техния план беше:

И сега, когато САЩ се изправя за отмъщение, повличайки Австралия и останалите си съдружници, те виждат, че врага го няма.

Спящият гигант, който беше пробуден в Пърл Харбър имаше истински жив враг, върху когото можеше да концентрира гнева си. Този път те нямат враг, който да могат да видят, няма Япония, която може да се изправи и да воюва с тях.

Osama Bin Laden може би наистина прилича на Хитлер, но той няма самолети, които да бъдат свалени, няма подводници, които да бъдат потопени, няма войници, който могат да бъдат изтощени.

На къде да се обърне Америка, за да изпълни отмъщението, което всеки президент, който заслужава президентството си трябва да изпълни? Кои са тези хора? Непосредствените атакуващи вече не съществуват. Те бяха изпарени заедно със своите жертви, когато самолетите се блъснаха в двете кули. Целта е постигната. Войната е извоювана.

И ако както ни беше казано да вярваме, те извършиха това като мъченици за своята вяра – независимо колко заблудени бяха – сега те са в рая, който сами са си изработили.

Техните водачи са сенки. Може би Osama Bin Laden е техния главен водач. Но може и да не е.

Как може Америка да отговори на атаката, без да убие невинните и с това да си създаде нов вид врагове? А ние в Австралия, как да продължим дневния си живот, знаейки, че вече не можем да се качим на самолет или да влезем в административна сграда, без да се замислим дали ще излезем живи от тях? От дълго време властите знаят, че е почти невъзможно да спрат враг, който  е решил твърдо да извърши нещо, след като той е готов да умре. Но дори и за момент те не можеха да асимилират колко крайно щеше да бъде изпълнението, когато то е изпълнено. Наистина цивилизацията, както ние я познавахме достигна до край." (Weekend Bulletin, September 15-16, 2001, page 85).

Да, John Coomberg е абсолютно прав. Цивилизацията, такава каквато я познавахме дойде до край. Предупреждения за тази възможност са звучали през годините. Например обърнете внимание на следния цитат от „Bombs, Bugs, Drugs, and Thugs” написан преди 11 септември 2001 г.

Авторът ни призовава да си представим следния сценарий:

"Президентът току що прочете технически роман относно член на терористична група от Средния Изток, който наема малък самолет, от малко летище във Вирджиния и се отправя към Вашингтон, върху когото изсипва ситен дъжд от антракс от прозореца на самолета, когато прелита ниско над Smithsonian Mall в столицата на нацията. В романа атаката е сполучлива и в продължение на 48 часа тя засяга всеки във Вашингтон. Президента иска да знае колко пресилена е тази история, а също така той иска пълен доклад за антракс и други бактериологични материали, които може да бъдат използвани за убиването на американците по време на терористични атаки. Също така той иска да знае какво може да се направи относно защитата, при такива обстоятелства, а също така да се запознае с историята на международните спогодби, които контролират биологичните вещества.

Един от научните съветници в Белия дом информира президента, че Северна Корея по всяка вероятност разработва биологични оръжия, като най-вероятно използват едра шарка, заболяване за което се знае, че е било отговорно за смъртта на 300 милиона хора само в двадесети век и много хора през вековете, отколкото което и да е друго инфекциозно заболяване (включително Черната смърт през Средните векове). Съветникът казва, че правителството на Северна Корея, за което се знае, че в миналото е прибягвало към рисковани дела и е водило рискована политика в своите взаимоотношения с други народи, може би смята да зареди реактивен снаряд с малки бомбички, пълни с едра шарка и да изстрелят реактивния снаряд към Америка. Може би някои от малките бомбички ще преминат през каквато и да е противоракетно-защитна програма, която САЩ може да разработи в бъдещето, и заболяването ще бъде разпръснато над голяма част от страната.

Председателят на Националната разузнавателна служба се съгласява, че опасността от химически и биологични терористични акции срещу САЩ се увеличават и бившия  DCI James Woolsey вижда биологичния тероризъм като „най-опасната заплаха за националната сигурност в недалечното бъдеще". Неотдавна президентът Clinton потвърди, че е „много вероятно” терористична организация да опита биологична или химична атака над нацията в следващите няколко години.

Специалистите смятат едрата шарка като най-голямата биологична заплаха, пред която Америка е изправена, след като 42% от народа никога не е бил ваксиниран срещу нея. Следващата по опасност е атака с антракс, който не е заразителен (факт от малка утеха за тези, в района който е атакуван. Някои специалисти посочват микробите, като едрата шарка,  като: „много по-опасни отколкото атомните оръжия... тъй като повечето хора вече не са ваксинирани и по този начин са изгубили своя имунитет срещу вируса.”¹

George Bush говори смело и с много увереност след смъртта на хилядите хора, по време на катастрофата в Ню Йорк. Много от аналитиците знаеха, че фактите за това, което стана, са много по-лоши, отколкото предложените от президента. Не съществува начин за предотвратяване на терористични атаки, когато терористите са готови да умрат за целта, която са си поставили.  Bush беше прав, когато каза, че това е началото на нов вид война.  След този ден той разшири своето твърдение, като напомни на всички, че Osama bin Laden е имал намерението да събере всичките биологични, химични и атомни оръжия, за да постави света на колене пред своята воля.

Човечеството може да понесе само определено количество от лоши новини. Увереността на президента запази реда на следващия ден, след първата реч на президента. В началото на Октомври списанието Time заяви с удебелен шрифт, че използването на антракс от терористите се очаква в близкото бъдеще. След една седмица, във втората степен на терористичната война бе използван антракс в писмо. В едно писмо имаше два грама антракс – ако правилно е разпръснат той е достатъчен да убие два милиона души. След това държавните офиси бяха обявени за забранена територия, поради наличието на антракс в тях.

Едновременно с това видяхме картината на множества от емигранти, които бягаха от градовете в Афганистан и след това картини на невинни граждани, които бяха ранени или убити от американските бомби. След това последва друга картина, тази на свирепи лица на разгневени фундаменталисти мюсюлмани, които отправяха призив за свещена война срещу Америка и всички, които я подкрепят.

Защо толкова много нации извън наранената Америка се съюзиха срещу тероризма? Английският министър председател Тони Блеар обобщи причините:

„Аз вярвам, че това е война, която си заслужава да се води, поради това, което е в опасност в света. Ако на тези терористи, които убиха над 6 000 души в Америка им е позволено да продължат да изграждат своята мрежа и по всяка вероятност да се сдобият с химични, биологични и по всяка вероятност атомни оръжия за масово унищожение, нашия свят ще се превърне в несигурно място и няма да има ъгъл в света... който да остане незасегнат.” (International Express, Oct 30 2001, p.7)

Той можеше да спомене опасността от малък самолет, който е натоварен с експлозиви, разбиващ се в една от многото атомни централи в света или възможността за разпръскване на антракс от самолет. Не е за учудване, че хората живеещи в Ню Йорк започнаха да го напускат.

Забележката за атомни оръжия не е само красноречие. Политици и учени признават, че след падането на СССР, съществува твърде много свободен атомен материал и масовото унищожение включващо такива оръжия е напълно възможно.  Има такова нещо като атомно оръжие-куфар, и не съществува начин за откриването му. Добре известно е, че са извършени повече от 170 незаконни продажби на атомни оръжия в последния век и без съмнение много от тях бяха направени с терористически организации.

Преди години един интелигентен коментатор предсказа тази вероятност в серия по ВВС наречена "Connections":

„След удължаването на атомната ера и познанието как да се изграждат и използват атомните централи, средството за изработване на атомни оръжия става възможно за малки, и не до там политически стабилни държави. Монополът на сигурност, който някога беше упражняван от големите пет, вече не съществува. Във всеки случай сложната и скъпа защитна система, от двете страни, която досега е служела като преграда срещу агресията сега може лесно да бъде преодоляна от дипломиращ се физик, който има достъп до необходимите атомни материали. Защитата срещу ядрените ракети е безсилна срещу атака с бомби в куфари, и докато технологията в изработването на по-малки защитни уреди се подобри, не съществува причина, която би попречила, атомно устройство да бъде пренесено в ръчна чанта.  Този вид доставяне на атомно оръжие е почти невъзможно да бъде уловено, а използването му, радикално ще промени света.”²

В последните години списание след списание отразява същото ужасно предупреждение. Не е за учудване, че повечето хора сега признават, че на 11 септември 2001 година бе обявена  война не само на САЩ, но и на цялата цивилизация. Не е за учудване, че икономическата депресия се настанява навсякъде в света. Не е за учудване, че авиокомпании с известни имена драстично намаляват числото на работещите в тях и полетите си, или банкрутират. Не е за учудване, че хиляди компании намаляват размера си или затварят компаниите.

Дори и универсалния бизнес на пътуване е революционизиран. В продължение на дълги години посещаващите Америка европейци бяха учудени от липсата на охрана на американските летища. Сега знаем, че тази ситуация е била рая на глупака. Кой можеше да си представи, че четири самолета можеха да бъдат отвлечени по едно и също време? Но трябва да запитаме себе си, защо не? Не беше толкова трудно.

Помислете как проекти, включващи разходите на милиони долари практически са се променили. Американската защита от реактивни ракети не може да бъде защита срещу нанасяне на вреда върху хората в Америка.

Също така съществуват тези, които са начени „домашно побъркани”. FBI и други държавни служби от дълго време са запознати с около петдесет военни групировки в САЩ, които подържат крайни политически възгледи и които са заплаха за голяма част от населението. 

Съвсем ясно е, че няма сигурност в нищо земно. Всичката сила в света не може да гарантира сигурността на хората където и да са по света. Държавните служители обявяват открито, че в настоящата война срещу тероризма могат да бъдат убити повече хора в домовете им, отколкото войници от армията в Афганистан, или където и да е другаде.

Колко скъпоценни са обещанията на Писанията: „И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.” (Римл. 8:31-39)

Забележки:

^1. Loch К. Johnson, Bombs, Bugs, Drugs, and Thugs, 2000,  78 до 81 стр.

^2. James Burke, Connections, стр. 46, 47.