|
|
|
Страстната седмица на Христос Огледало за края на света
В своите действия, събития и изказвания по време на Страстната седмица, Исус установи време на съд над Ерусалим и неговите жители. Така ще бъде и в края на времето, Исус ще бъде Съдия. Исус е главната фигура по време на съда.
Добре е да имате предвид следния принцип: събитията в края на старозаветната ера (рождението, живота и кръста на Христос) предварително представят събитията от края на новозаветната ера (края на света). Мислете за действителни неща, когато споменавам събитията от последната седмица на Неговия живот на земята.
„И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден това, което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.” (Лука 19:41-44)
Това е присъда.
Когато Исус влезе в града, Той очисти светилището. Това отново е произнасяне на присъда. След това Той прокле смокиновото дърво, което е също произнесена присъда.
След това Исус разказа историята за доброто лозе: Той призова свещениците и ръководителите на народа да се вслушат в историята: „Веднъж един човек насадил лозе. Оградил го с ограда и поставил лин, за да изстиска сока. Той поставил също и наблюдателна кула. След това дал лозето под наем и заминал в чужда страна.”
„По време на гроздобера, собственика изпратил няколко от служителите си, за да приберат неговия дял от гроздобера. Но наемателите нападнали слугите, били един, убили друг, а друг пребили с камъни. След това той изпратил повече слуги, отколкото първия път. Но наемателите се отнесли с тях по същия начин.”
„Накрая собственика изпратил собствения си син при наемателите, защото си мислел, че те ще бъдат внимателни с него. Но когато видели сина на собственика, те казали: `Един ден, той ще притежава лозето. Нека го убием! Тогава ние ще притежаваме цялото лозе.` И така те го хванали, изхвърлили го извън лозето и го убили.”
Исус запита: „когато собственика на лозето се завърне, какво мислите, че ще направи с тези наематели?”
Главните свещеници и началниците на народа отговориха: „Той ще ги убие по жесток начин. След това ще даде лозето на наематели, които ще му дават неговата част във времето на гроздобера.”
След това Исус отговори: „Вие знаете, че Писанията казват: „Камъка, който зидарите отхвърлиха, сега е най-важния от всички камъни. Това е нещо, което Бог е извършил и то е удивително за нас.”
„Казвам ви, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще бъде дадено на хора, които ще извършат това, което Той изисква. Всеки, който се препъне в този камък, ще бъде разбит и всеки, върху когото той падне ще бъде смазан.”(Мат. 21:33-44 CEV)
Тази история се отнася за присъда.
След това Исус разказа друга история отнасяща се за сватбено тържество (Мат. 24:1-14). Преди започването на вечерята, царят влезе, за да огледа гостите. Между гостите той откри един, който не беше облечен със сватбената дреха, която царя беше осигурил: „Тогава царят рече на служителите: Вържете нозете и ръцете му, и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” (Мат. 22:13)
Това е друга история за присъда:
След това Исус произнесе седем горко, над фарисеите и учителите на закона. (Виж Мат. 23:1-36) Той ги нарече хипократи, варосани гробници, слепи водачи и глупци. Седем пъти Той им каза: навличате си беля. Накрая Той им каза: „Ето вашия дом се оставя пуст.” (Мат. 23:38)
Това отново е присъда.
След това в Мат. 24-25 Исус изнесе цяла проповед относно присъдата над света. Присъдата завърши с три съдебни притчи:
Той претендира, че е съдия на всички народи?
Ще забележите, че историите с присъдите не завършват с теология. Те завършват с любов или (липса на любов). Той (Царят) ще отговори: „Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.” (25:45-46)
Начинът, по който третираме хората показва какво мислим за Христос.
Темата, която отбелязва страстната седмица на Христос е присъда. Присъдата е открита в действията, притчите и проповедите, а събитията от страстната седмица представят събитията в края на времето. Важно е да разберем това.
Един от големите проблеми за християните е забавянето на Второто пришествие на Христос. Христовата присъда над Ерусалим, по време на неговата страстна седмица беше условна. Ако Ерусалим се беше покаял, тогава Второто пришествие на Христос щеше да бъде свързано с Първото пришествие. Само кръста на Първото пришествие, довежда до очакване без страх на Второто пришествие.
Това помага на някои хора да разберат най-загадъчния текст в Новия завет и най-големия теологичен проблем в Библията – забавянето на Второто пришествие.
„Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.” (Мат. 24:34 виж също Мат. 13:30 и Лука 21:32)
„Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.”(Мат. 16:28)
А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.” (Мат. 10:23)
Много е писано относно проблема със забавянето на Христос. Спомням си, когато преди тридесет години изследвах темата след завършването на университета в Манчестър, в Англия, че трябваше да преминавам през планини от написан материал относно този проблем.
Когато разберем, че темата за страстната седмица на Христос представя съда, ние получаваме част от отговора. Господ дойде, когато някои вече бяха там, Господ дойде, преди апостолите да преминат през всичките градове на Израел, Господ дойде в това поколение – той дойде в сцената на съд. Например, притчата за лозето и злите наематели, достига до своята кулминационна точка, когато Исус запита главните свещеници и водачите на народа: „Когато собственика на лозето дойде, какво мислите, че ще направи с наемателите?”
Главните свещеници и началниците на народа отговориха: „Той ще ги убие по жесток начин. След това той ще даде лозето на наематели, които ще му дават неговата част във времето на гроздобера.” (мат. 21:40-41 CEV)
Това естествено сочеше към унищожението на Ерусалим в 70 г. след Христос. Но това не е цялото значение. Ако Израел се беше покаял, тогава Първо и Второ пришествие на Христос биха могли да се слеят.
Тук виждаме условно пророчество на обещание. В Библията има много такива. Например, вестта на Йона до Ниневия беше, че града ще бъде разрушен до 40 дни. „И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.” (Йона 3:4)
Но жителите на града се покаяха и града не беше разрушен. Пророчеството беше условно в зависимост от отговора на народа. Съществуват условия в предсказанието.
Така че ние виждаме сянка, частично изпълнение на значението на Христовото завръщане до това поколение, в присъдите, които следваха кръста.
Според Josephus, при разрушението на Ерусалим, в 70 г. след Христос, един милион и триста хиляди юдеи бяха убити. Сто хиляди оцелели бяха разпродадени на римските пазари. Господ дойде в сцената на съд над Ерусалим в 70 г. след Христос.
Сега относно най-важната точка. Ние сме посещавали много сватби и сме слушали думите: „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” (Мат. 19:6 и Мар. 10:9) Аз предполагам, че има много женитби, които Бог не е съчетал, но ние няма да прецизираме, важен е принципа. Принципът, което Бог е съчетал човек да не го разделя, е истина относно Първото и Второ пришествие на Христос.
Ако проповядваме Второто пришествие, без да представяме ясно значението на Първото пришествие, всичко, което правим е размножаване на законници. Ние приемаме за християни хора, които са само външни конформисти, които се страхуват да получат белега на звяра или да преминат през седемте последни язви. Бог е свързал двете пришествия заедно. Ние не трябва да проповядваме Второто пришествие на Христос, без да представяме ясно значението на Първото идване на Христос. В противен случай нашата религия е култ.
`Един от старите проповедници, А. Т. Джонс, беше много интелигентен мъж. Веднъж, когато проповядваше пред голяма аудитория той каза: „Братя, вие знаете как беше с нас. Ние проповядвахме Второто пришествие, но никой от нас не искаше то да дойде.”
Ключът за тези размишления е, че събитията по време на края на старозаветната ера, представят фигуративно събитията за края на света.
Ние наблягаме на факта, че не сме готови за тези последни дни, докато не разберем значението на Христовия кръст и не приемем Христовата жертва лично.
Трудностите в последните дни ще бъдат толкова големи, че ще ни се струва безнадеждно да преминем през тях, ако нямаме вяра, надежда и любов. Тези качества не могат да бъдат изработени или да се самозародят. Те са плода на Духа. Те идват само когато гледаме към Исус. Вяра, надежда и любов са Божия дар за нас, когато чуваме благовестието (и ако не го отблъснем). Вярата се ражда от слушане на благовестието, също както вярата и любовта.
Само тогава аз съм готов да се изправя пред времето на скръбта, което ще бъде по-ужасно от всичко, което света някога е видял.
Забележете, как Исус свърза двете събития по идеален начин. По време на страстната седмица Той каза:
„Сега е време на съдба за този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
И когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
А като казваше това, Той посочваше от каква смърт щеше да умре.” (Йоан 12:31-33)
Забележете връзката между присъдата и призива (ще привлека). Христос ще привлече всички хора, няма да ги насили, но ще ги привлече. Това е най-великия магнит на всички времена, Христовия кръст. Той, също така, е единствения лост, който може да премести света.
След смъртта си някои хора оставят трайно влияние. Но за повечето хора, часа на смъртта е техния край. За тези, които умират като престъпници и биват екзекутирани, това е истина. Но за своята смърт Исус каза: „Когато умр Аз ще бъда прославен. Моят кръст ще се превърне в магнит и Аз ще привлека всички хора към Себе Си.” „Всички хора” означава целия всемир. В KJV думата „хора” е написана в курсив. Това означава, че тази дума не съществува в гръцкия текст. Гръцкия текст наказва,: „Аз ще привлека всеки към Себе Се” – мъже, жени и ангели, а също така и всички същества във всемира. Кръстът ще бъде този магнит, който ще привлече целия всемир заедно, в прекрасна хармония и единство. Последния съд ще открие това.
Защо кръстът е наречен магнит? Защото на кръста Бог беше в Христос, заемайки моето и твоето място.
Всички знаем, че имаме много недостатъци. Всички знаем, че сме извършили неща, които не е трябвало да вършим и сме оставили незавършени нещата, които е трябвало да свършим. Не съществува разлика във факта на нашата вина дори ако съществуват разлики в размера на нашата вина. За убийството на 50 човека, съдът не наказва повече, отколкото за убийството на 3 души. За кражба извършена от сто хиляди, наказанието е затвор, както и за кражбата извършена от няколко милиона. Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог.” (Рим. 3:23) „Заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот чрез Исус Христос нашия Господ.” (Рим. 6:23)
Благовестието ни привлича, тъй като казва: Бог е за мен., а не срещу мен. Грехът е силен, но има едно нещо, което той не може да направи. Той не може да унищожи Божията любов към мен. Грехът е силен, но има и друго нещо, което той не може да извърши. Той не може да предотврати изявата на Христовата любов за мен, въпреки че аз съм виновен.
Христовата любов не е отговор на нашата любов. Неговата любов не е зависима от променящата се благодат на нашите чувства. Неговата любов произлиза от по-дълбок източник – от Неговото естество, което е любов. Нашата любов е ехо на Неговата; Неговата любов не е ехо на нашата. Той ни е обикнал завинаги. Когато Го отричам и изоставям, когато богохулствам, Христос все още ме обича. Неговата любов е изстрадана и добра. Неговата любов не може да бъде подложена лесно на предизвикателство. Неговата любов претърпява всичко. Неговата любов понася всичко. Неговата любов се надява на всичко.
Малкото бебе в ръцете на майката може да удря топлите гърди, на които то си почива, но майката никога не се чувства наранена или ядосана, поради това. Ръцете стават по-силни и сърцето по-обичащо. Христовите ръце, които са обхванали мен и теб са толкова сигурни и силни, че не можем да ги отблъснем надалеч. Неговата любов за нас е толкова прекрасна, така че няма начин да я отблъснем. Той понася всичко и се надява на всичко.
Не съществува нищо, което мога да направя, за да накарам Христос да ме обича повече, както не съществува нищо, което мога да направя, за да накарам Христос да ме обича по-малко. Истина е, че аз не мога да бъда спасен чрез нещата, които правя, но също така е сигурно, че не мога да бъда изгубен от нещо, което правя. Въпреки че това звучи невероятно, то е Библейско.
Може би вие ще попитате: А какво да кажем за убийството? Няма ли това да причини загубата на вечения живот? Мойсей беше убиец, Павел също, а нека не забравяме и Давид. Всички те са убийци и въпреки това не са изгубени.
А какво да кажем за прелюбодейството? Може ли то да застане на пътя ми към вечния живот? Давид беше прелюбодеец, но не е изгубен, въпреки че неговия грях постави в опасност живота му и този на други хора.
Скъпи приятели, нищо което правя не може да ме заведе в небето, както дори едно нещо, което правя, не може да ми попречи да не отида там. След като веднъж съм приел благовестието и в отговор съм предал истински сърцето си на Христос, единственото нещо, което може да затвори небето за мен е моята готовност лекомислено да обърна гърба си на Този, за когото знам че ме обича и е дал живота си за мен.
Но горко на този, който предполага, че може да има изгода от тази прекрасна благодат!
Мисионерите имат по-голям успех, когато проповядват Божията любов в Христос, отколкото Десетте заповеди. Въпреки че Христовия кръст представя предварително последния велик съд, в кръста намираме мир относно деня на съда. Божият гняв не остава върху вярващите. Христовият кръст ни поканва в прегръдката на Божията любов.
Когато мисионерите от Моравия достигнали за пръв път в Гренландия, тяхната неизречена стратегия е била: „Тези бедни диваци, са твърде наивни, за да могат да разберат относно омилостивение и оправдание. Ние ще им говорим за Божия характер и за десетте заповеди. Те биха могли да разберат това.”
Мисионерите не достигнали до никъде. Гренландците продължавали да живеят, както обикновено, правели точно това, което искали да правят. Присъствието на мисионерите не променило живота им.
Един ден, един от моравските мисионери започнал да чете на глас историята за кръста. Един от гренландците чул историята и запитал: „Какво е това?” Мисионерът отговорил: „Това е историята за нашия Бог, как е дошел на нашата земя и умрял за нас.”
„Защо не сте ни казали за това преди? Почакай тук, докато отида и доведа и другите.” Той повикал други от сънародниците си и те се заслушали с възхищение в историята за Голгота, докато сълзите им започнали да се стичат по страните им. Това, което моравските мисионери са се опитали да направят със закона, това, което се опитали да извършат с теология, се оказало, че е възможно единствено чрез силата на кръста. „Когато Аз бъда издигнат, ще привлека всички при Себе Си.”
Дейвид Брейнър беше първия от великите мисионери. Той вдъхнови Уилям Кери, а Кери вдъхнови Адонирам Джатсън, който от своя страна вдъхнови хиляди. Дейвид умря в своите ранни20 години от туберкулоза. Преди смъртта си той отида да работи всред индианците, като направи същата грешка, като моравските мисионери в Гренландия. Той започна да казва на индианците какво да правят и какво да не правят и не постигна нищо.
След това, той започна да чете историята за кръста. Старите хора се разплакаха, малките деца отвориха широко очите си, а жените въздишаха, след което любовта дойде възцари в общността им.
Нашите начини на евангелизиране са твърде различни от тези в Библията. Ние твърде често удряме хората по главите с Десетте заповеди. Единственото нещо, което правим е, че вместо да им представим благовестието ние им причиняваме главоболие.
Мартин Лутер казва: „Ако ме познавахте в моите ранни години като монах, щяхте да ме видите с камшик от едната ми страна и Десетте заповеди под главата ми.” Десетте заповеди са съвършени, за съвършени хора, но след грехопадението не е имало други съвършени освен Христос. Те остават като постоянен стандарт, тъй като те представят Божия характер. Божията честност, истинност, чистота и святост са представени в Десетте заповеди. Не можете да се отървете от Десетте заповеди като стандарт, но те не могат да произведат спасение.
Забележете, Исус каза, че Голгота е присъда над света: „Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” (Йоан 12:31-32)
По време на Голготския кръст имаше тъмнина, земетресение и много светии бяха възкресени. Всички неща, които ще отбележат последните дни се случиха на Голгота: тъмнина, земетресение, възкресение, царят беше издигнат високо, а хората разединени. Наистина сега е съд над този свят!
Първо трябва да видим, че това беше присъда, която беше отправена към Него. Исус беше направен проклятие за нас. „Бог Го направи грешен за нас, за да можем ние да бъдем направени праведни за Бог в Него.”
Трябва да видим греха на всички времена, на миналото, настоящето и бъдещето, греха преди потопа и след потопа, греха преди Голгота и след Голгота, всичката тази ужасна, уродлива и кървава маса, стоварваща се върху главата на най-чистото същество във всемира, когато Той беше съден вместо нас.
„Сега е съд над този свят.” Той взе цялото човечество в ръцете си и понесе наказанието за цялата човешка раса и юридически Той възстанови човешката раса за Бог.
Затова Писанията казват, че Христос е нашия мир (виж Еф. 2:14). Той отне записа за нашия дълг. Той го прикова на кръста (виж Кол. 2:14). Той разруши междинната, разделителна стена между Бог и човека. Бог не признава никакви прегради, освен тази на неверието.
„И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.” (Откр. 22:17)
„Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.” (Йоан 3:18)
„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.” (Йоан 3:19)
Проблемът на човечеството не е интелектуален. Не вярвайте, че атеизма е интелектуален проблем. Не, не е. Той е морален проблем. Никога не забравяйте това. Хората обичат тъмнината, вместо светлината, тъй като делата им са зли.
Краят на великата трета глава на Йоан казва: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.” (Йоан 3:36)
Казва се, че Божия гняв пребивава или остава върху невярващия. Не се казва, че Божия гняв ще дойде върху тях един ден – той е тук сега! Много опасно е да умрем с Божия гняв, пребиваващ върху нас.
Но, „този, който вярва в Сина има вечен живот” и не е осъден (виж Йоан 3:18). Не се казва „Този, който постигне”, но „Този, който вярва”.
Да вярваш означава да получиш, а да получиш означава да вярваш. Този, който вярва в Него не е осъден; но този, който не вярва (няма да получи дара, но иска да пребивава в своята правда) е вече осъден, и се намира под Божия гняв. Но Исус каза: „Когато Аз, бъда издигнат, Аз ще привлека всички.” Той привлича чрез Своята любов тези, които е трудно да бъдат обичани.
Преди няколко столетия имало прекрасна катедрала в северна Европа. Високо в арките, почти до покрива на голямата катедрала имало прекрасна скулптура на лице. Тя не била открита в продължение на дълги години, докато лъч светлина не я осветил в момент, когато някой гледал точно в тази посока. След това хората на тълпи идвали всеки ден в определеното време, когато светлината осветявала точното място.
Ето и историята, на тази красива скулптура. Когато катедралата била строена, един стар мъж, в напреднала възраст и с отслабнало тяло, дошел при архитекта и го умолявал да му разреши да помогне в строежа. Архитектът погледнал стареца и решил, че човека изглежда твърде стар, а той не искал никой като него, за да не развали неговото дело. Така че те позволили на стареца да работи високо до върха на катедралата, където всякаква повреда, която той би нанесъл няма да бъде видяна. След това строителите забравили за него. Един ден, те го намерили мъртъв. Всичките му инструменти били подредени грижливо. Неговото лице било обърнато към прекрасната скулптура, която той бил създал – шедьовър – на Един, когото той обичал и изгубил в своята младост.
Всички строители, скулптури и художници се събрали, за да видят прекрасната скулптура на стария човек. Те казали: „Това е най-великото дело от всички. Любовта го е изработила!”
Преди две хиляди години нашия Бог смири себе си, за да приеме нашето естество. На Голгота, Христос беше прикован на кръста, разпнат между небето и земята и отхвърлен и то двете. Гол, Той беше обект на срам, неуважение и подигравки. Въпреки че беше гладен, отслабнал и изоставен от Бог, неговите ръце останаха разтворени в покана към убийците. Любовта го е изработила!
Много скоро, ще има ново небе и нова земя. Вече няма да има проклятие, смърт и сълзи. Ако сме смирени достатъчно, за да приемем Божията благодат, ние ще кажем: „Любовта го е изработила!”
|
|
|
