Нагледните притчи на Христос

за последния съд

Последните притчи, които Исус разказа бяха относно съда. Въпреки това ужасно бъдеще, ние можем да имаме надежда. Библията винаги свърза двете пришествия на Христос. Ние трябва да Го познаваме като Спасител на Голгота, преди да го срещнем като Съдия при второто пришествие.

Една карикатура представя двама пещерни хора и единия казва на другия: „Аз се притеснявам цяла нощ. Иска ми се да не бяхме откривали бъдещето време.” Една малка надежда е по-скъпоценна от цяла торба със спомени.

Исус говореше за бъдещето, когато щеше да има бедствия всред народите, които ще са в недоумение от страх, наблюдавайки събитията, които стават на земята. (Виж Лука 21:25-26) Той каза: „Когато започне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.”(Лука 21:28)

Сега ще изследваме последните истории, които Исус разказа. Всички те са истории за съд. В една от тях, която беше картина на Второто пришествие Исус каза две неща: 1) Ще има привидно безкрайно забавяне. 2) Пришествието ще стане в най-тъмната част на човешката история, в социалната, духовна и морална полунощ на този свят. Но Исус ни уверява: „Повдигнете главите си, когато е най-тъмно вашето освобождение е наближило.”

Тъй като Библията има изключителна морална стойност, в своята емфатичност, тя е есхатологична. Тя сочи към бъдещето, когато Бог ще балансира книгите.

Този малък свят е урок за всемира. Тук виждаме изявени на дело принципите за добро и зло. Сравнен с всемира, нашия свят е като капка в кофа с вода. Въпреки това Писанията казват: „Защото станахме показ на света, на ангели и на човеци.” (1 Кор. 4:9 NIV ) човешката история е театрално представление, което целия всемир наблюдава. Целия всемир, ще живее за винаги според това, какъв е изхода от борбата между доброто и злото.

По този начин целия всемир ще бъде запазен. Великият урок ще бъде научен. Всемирът ще притежава спомени от ужасите и страховете на човешката история (и по-специално в последните дни) така, че греха няма никога да се появи втори път.

В промеждутъка, когато очакваме крайната проява на световно ниво на доброто и злото, което ще спусне завесата на световната история, ние трябва да запомним определени неща. Първо, събитията в края на старозаветната ера и от началото на новата предварително представят събитията, които ще станат в края на световната история.

Второ, ако не свързваме двете пришествия на Христос, ние никога няма да сме готови за Неговото второ пришествие.

Да мислим за Христос като Съдия, идващ в нашия свят, без да Го познаваме като Спасител, е изключително ужасяващо. Да мислим за великия ден на съда, без първо да мислим за Голгота е фатално.

Двете пришествия трябва да бъдат разграничени, но не и разделяни. Знакът за култ (или поне склонност към култ) е видим, когато Второто пришествие е прогласявано без първото. Библията никога не допуска тази грешка.

В последната книга на Библията, книгата Откровение (която е относно Второто пришествие) първата глава представя Исус, който казва: „Бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” (Откр. 1:18)

Книгата Откровение е книга за Второто пришествие, но тя представя Исус първо като Спасител.

Средните стихове на Библията говорят относно кръста. Те се намират в Откр. 12:10-12: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.”(Откр. 12:10-12)

Думите: „Те го победиха с кръвта на Агнето” са сърцето на книгата. В края на книгата четем: „И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.”(Откр. 22:17)

В Йоан 12:31-33, когато Исус предсказа смъртта си на Голгота Той постави една върху друга две картини, като постави втората върху първата. Той каза, че неговата смърт на Голгота е съд над този свят.

„Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като изговори това, Той каза от каква смърт щеше да умре.”(Йоан 12:31-33 NKJV)

На Голгота беше мястото, където Христос трябваше да бъде издигнат като велик съдия. Там щеше да има тъмнина, както на Синай, в деня, в който Бог слезе на планината, представяйки предварително деня на съда, когато всички ще бъдат събрани пред Него.

Имаше тъмнина, земетресение и разделяне между праведните и злите (представени картинно чрез двамата разбойника). Накрая, когато Исус умира, телата на много светии възкръсват от гробовете. Това сочи на деня на възкресението.

Двете пришествия се фокусират заедно на Голгота и по този начин предават в съкратен вид благовестието, което ни представя великото изкупление на нашия Спасител, Неговото тържествено и в същото време радостно завръщане като Съдия и Цар.

Християните се нуждаят от вяра, надежда и любов, за да оцелеят през последното време на скръб. За да помогне на учениците си да се подготвят за шока на Голгота, Исус им представи неестествена демонстрация на своето върховенство. Когато знаем, че не сме жертви на случайност, но че Бог ръководи всички неща, живота е много по-щастлив.

Ако искаме да оцелеем през последното време на скръб, много е важно вярата, надеждата и любовта да са зрели. Моля обърнете внимание на странния, но въпреки това, правилен начин, по който Христос поставя крайното ударение върху вярата, надеждата и любовта на своите ученици. Той направи това точно преди трагедията на Голгота, която щеше да ги потопи в скръб и разочарование.

„И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: Идете в селото, което е насреща ви; и там ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.” (Мат. 21:1-3)

Представете си, че ваш приятел каже на някой от вас: „Моля те отиди до центъра където ще видиш прекрасна нова лека кола. Собственикът й е оставил ключа в колата. Искам да отидете спокойно до колата, да отворите вратата, да седнете на седалката, да запалите двигателя и ако някой ви попита: `Какво правите с моята кола?` - само му кажете: `Един приятел я иска.`”

С това необикновено събитие Исус подготвя апостолите за шока на Голгота. Той иска да им каже: „Нищо не може да се случи случайно.” Той иска да ги убеди, че Голгота не е лош нещастен случай или катастрофа. В Божия всемир не се случват нещастни случаи.

Ако Бог е на трона

Не може да има случайност

Ако случайността е на трона

Не може да има Бог

Исус ни казва, че на трона е Бог, а не случайността. Независимо от това, как изглеждат нещата, Бог ги контролира. Никога не е имало по-черен ден, отколкото този петък на Голгота. Никога не е имало по-черен ден от този, но този ден донесе спасение на света.

Ето още един еднакво странен епизод:

„А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.”(Мар. 14:12-16)

Исус иска да убеди учениците си, че Той има сила над всичко дори когато не присъства лично. Той иска да убеди учениците си, че Той предначертава думите, делата, мотивите и намеренията на всички хора, навсякъде, защото той е Божествен. Неговото пророческо око гледа върху града, който беше препълнен с около три милиона поклонници за Пасхата и вижда мъж на кладенеца.

Обикновено беше работа на жената, да отиде на кладенеца за вода. Но Исус вижда мъж, на това място. Той забелязва човека, който напълва съд с вода и знае точно в кой момент той ще достигне до определено място. Така че Исус казва на учениците си: „Тръгнете сега и когато стигнете до определено място, мъжа ще е пристигнал от кладенеца. Не говорете с него, само го следвайте. Той ще спре само на едно място, в определена къща. Той няма да посещава приятели по пътя си. Той ще спре само пред една къща. Вие трябва да влезете в тази къща и да кажете на собственика на къщата. `Нашия господар иска да използва горната стая.`”

Помислете за всички възможности. Да срещнете правилния човек, в точно определеното време на определеното място. Мъжа не отива никъде другаде, а само до точно определена къща. Апостолите трябва да кажат на собственика на къщата: „Ние искаме твоята къща.” А ако този собственик беше казал: „Така си мислите!” А ако нямаше горна стая в къщата, пред която мъжа със съда с водата беше спрял? А ако не беше обзаведена или завършена?

Апостолите не се поколебаха; те направиха това, което им беше казано. Тук виждаме чудесна изява на силата на Божието провидение. Христос не присъства, Той е невидим. Въпреки това Той ръководи делата на човек и Той контролира нещата.

Когато апостолите взеха ослетата, те трябваше да кажат: Господ има нужда от тях.” Исус, дърводелеца от Галилея е господ на всички хора и неща. Той контролира събитията. Ако наистина можем да повярваме това, то ще отнеме голяма част от стреса на живота.

Ако мислите, че сте изложени на милостта на случайностите, вашия живот винаги ще бъде несигурен. Ако повярвате, че Бог е този, който го контролира – дори и в най-ужасните неща – живота ще бъде по-сладък и по-добър.

Тези сцени имат много дълбоко значение. Например, ако един ден всички очакваме да седнем на сватбената вечеря на Агнето и да празнуваме в горната стая на небето, тогава първо трябва да следваме този, който носи водата. Първо трябва да бъдем кръстени в Божието семейство. След това ние сме заведени до горната стая, където ще се храним с Неговото наранено тяло и неговата пролята кръв. Тази стая ще се влее в сватбената вечеря на Агнето. Но, всичко започва с нашето послушание към Него, със следване на мъжа, който носи водата, докато станем изповядващи Христос чрез кръщение и участваме в Неговото наранено тяло и пролята кръв. 

Тук съществува огромна дълбочина на значение, но главното значение е, че Христос е този, който контролира нещата.

Това трябваше да знаят апостолите поради наближаването на Голгота. Грешка ли беше Голгота? Случайност? Не! Голгота предварително беше изготвения план за спасението на света.

Двадесет и трети март, 1989 г. изглеждаше като обикновен ден. Въпреки това, той беше ден, в който изказването на Сталин, можеше да бъде ужасно изпълнено: „Смъртта на един човек е трагедия; смъртта на милиони хора е статистика.” На 23 март 1989 г. един астероид, който не беше забелязан от астрономите, изведнъж се появи от дълбините на небесното пространство и се доближи на няколко часа до земята. Той е съществувал в слънчевата система в продължение на около 5 милиарда години. Той пътувал със седемдесет и две хиляди мили в час. Ако беше ударил земята, енергията, която щеше да бъде освободена, щеше да се равнява на 20 000 водородни бомби. Той щеше да унищожи всеки континент, върху който би паднал. Случайността този астероид да не удари нашата земя за период, и милиарди години е изчислен като едно на 7 милиона, милиона.

Когато Исус каза: „Космите на главите ви са преброени” (Мат. 10:30 и Лука 12:7) Той използва език, с който хората бяха запознати. Днес, Той можеше да каже: „Аз преброявам астероидите. Аз поддържам звездите. Аз се грижа за всемира. Аз се грижа за всичко.”

Много важно е да разберем, че Бог контролира всичко и че Той е суверенен.

Прочети Йоан 10:28-29 и се молете за благодат, за да повярвате в добрата вест, че всеки вярващ, е на сигурно място в ръцете на Бащата и Сина.

Ние изследваме страстната седмица на Христос, забележете как тя представя кроя на света.

В историята, която прочетохме в Мат. 21:1-3 видяхме, че Исус не беше разтревожен. Той просто каза: „Отидете и вземете магарето и магаренцето.”

Исус винаги получаваше това, от което се нуждаеше. Той използва магарето, горната стая, гроб, за да си почине, както и царско помазване. Тези, които дават всичко на Бог откриват, че Той им дава всичко, от което се нуждаят. Тези, които са подли и егоисти, винаги са склонни към тревога и грижа за материални неща.

Исус предаде всичко на волята на Бащата, така че всяко нещо, от което се нуждаеше, беше на негово разположение. „Отидете и вземете магарето и магаренцето.” Тези животни се превърнаха в символ на еврейската и християнска църкви. По-старото животно представяше древният Израел. Исус, яздещ на младото магаре е символ на новата християнска църква.

По време на триумфалното влизане в Ерусалим Исус показа своето върховенство и в същото време определи себе си за кръста. Това беше деня, в който пасхалното агне беше отделяно от стадото в подготовка за пасхалната жертва. Така че Исус отдели Себе Си.

Правилно беше Голгота да не се случи тайно или тихо. Много често ние си мислим за Голгота като за самотен хълм с няколко души наоколо. По всяка вероятност хиляди хора бяха там в този ден. В Ерусалим имаше между два или три милиона души за Пасхата. Те бяха възбудени поради триумфалното Му влизане в града.

Исус привлича вниманието към юдейския Месия, Който скоро ще умре за греховете на света. Той прави това преднамерено, така че Голгота да не бъде пренебрегвана. Правейки това Исус разделя света. Последния призив на благовестието ще има същия ефект.

Откр. 18:1 говори за време, когато земята ще бъде просветлена от Божията слава. Това ще бъде като времето на петдесетница, изпълняващо се във всичките големи градове на света. Благовестието за любовта на Бог ще бъде прогласено в световен мащаб, по начин, по който не е било обявявано преди това.

Това ще бъде прототип на Христовото триумфално влизане в Ерусалим. Това също ще поляризира света точно както триумфалното влизане в Ерусалим направи. Някои ще бъдат щастливи и ще приемат благовестието. Други ще бъдат разгневени и ще искат да разпнат хората, които ги приканват да се преклонят пред Христос.

Това също е бледо представяне на Христовото идване в слава, придружен от триумфа на ангелите и радостта на светиите. Христос седи на магаренце, върху което никой не беше сядал. Това декларира уникалността на Христос. Точно както щеше да легне в гроб, в който не беше погребван никой точно както беше роден от девица, сега той седи върху магаренце, което никой не беше яздил, като с това показваше свещената си уникалност. „Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".”(Мат. 21:5)

Магарето беше символ на мир. То не беше жестоко животно. Когато Соломон се възцари, той също яздеше магаре. Но магарето е контраст на коня, който е символ на война. Войната е изобретение на дявола. Сатана се радва на войната. Има твърде много лудост, която е ангажирана във войната и за това може да се изнесе целодневна лекция. За война се избират млади мъже, тъй като те нямат много опит.

След 40-годишна възраст, малко мъже са склонни към насилие.

Ние обличаме хората, за да отидат да воюват. Те обичат униформите. Те обичат да са на сцената, като че ли са актьори, и за да постигнат това, те биха направили почти всичко. Ние използваме музика, речи и медали – всичко, което може да убеди хората да умрат. Ако трябваше да воюваме само с политиците, на арената щеше да има само няколко войни. Войните винаги са представени така, че да изглеждат прекрасно и чудесно в момента, в който милиони млади хора са готови да бъдат пренесени в жертва. Но когато по-късно погледнем назад ние виждаме ужасни трагедии и бедствия.

Христос дойде като Принц на Мир. Той представя любов и добрина, а не кръвопролитие и насилие.

„А по-голямата част от множеството постлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха, казвайки: Осанна на Давидовия син! благословен, който иде в Господнето име! Осанна във висините!” (Мат. 21:8-9)

Тълпата започна да съблича палтата си и да постила пътя с тях. Това действие беше много подходящо, защото този върху магаренцето беше оставил облеклото на слава заради нас и беше дошел в унижението от човешкото естество, за да умре.

Матей не е записал какво е станало по пътя на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим, но Лука е направил това. Триумфалното шествие тъкмо е завило, идвайки от Елеонския хълм. Исус, учениците Му и народа достигат до стръмния склон на върха и изведнъж виждат Ерусалим, стоящ пред тях в цялата си красота - храма, осветен от западното слънце, белите му мраморни стени и златните капители на колоните, блестят в слава.

Народа спира, мислейки, че господаря ще бъде изпълнен с възхищение от гледката. За тяхна изненада, Исус заплаква от мъка и тялото му се огъва напред и назад като в силна буря. След това Той извиква и проплаква вест на присъда, която прекъсва радостните викове на народа. Тук Исус говори като пророк:

„И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това, което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.” (Лука 19:41-44)

Когато Исус влезе триумфално в Ерусалим, Той беше представен като цар. Сега Го виждаме като пророк. По-късно, когато отива в храма, ще го видим като свещеник.

Когато се доближим по-близо до Голгота, отново ще видим Исус като пророк, свещеник и цар. Когато жените плачеха за Него, когато вървеше към Голгота, Исус пророкува: „Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени не плодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?”(Лука 23:28-31)

Тук Исус е пророк, предсказващ, че Ерусалим ще бъде изгорен. Когато е прикован на кръста и кръвта му проляна, Исус става свещеник. Той каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:43) Неговата молитва го открива като посредник-свещеник.

След това го виждаме като цар, раздаваш право за влизане в царството (или рая), на един от своите поданици (каещия се разбойник). „Казвам ти истината днес, ще бъдеш с мен в рая.” (Лука 23:43, прибавени препинателни знаци).

Тук Исус обещава безсмъртие: „Ти ще бъдеш...” Всеки един от присъстващите мислеше, че Исус и разбойника, висящи на кръста се доближаваха до момента, в който нямаше да съществуват. Исус обеща вечен живот. „Ти ще бъдеш с мен в рая.” Това е небесната слава, а не на земни корони. Ние виждаме Исус като цар, раздаващ небесното царство. Тук Той е пророк, свещеник и цар.

Когато Исус плака, преди да влезе в Ерусалим, Той не плачеше за своята болка. От това място, Той можеше да види овчата порта, през която овцете бяха водени, за да бъдат заклани в храма. От това място на пътя, Той също можеше да види района на Голгота, където Той щеше да увисне на жертвен кръст. Но Той не тъжи за себе си. Неговата тъга е за Ерусалим, защото Той вижда това, което ще се случи с народа: „Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти!” (Лука 19:42)

Тук Исус говори на всеки един от нас. Много често ние не знаем това, което служи за нашия мир, тъй като сме засегнати до голяма степен от нещата, които виждаме и чувстваме. Ние сме подлъгани от нещата около нас, така че живеем, като че ли никога няма да има утре.

Колко малко хора си задават въпроса: „Къде ще бъде след сто години?” колко малко хора си задават въпроса: „задоволявам ли Бог чрез живота, който живея? Предал ли съм живота си на Него? Очаквам ли от Него да ми даде вечността, ако аз не Му се предам във времето?” Колко малко са тези, които не знаят това, което принадлежи на техния мир! Древният Израел можеше да застане пръв в славата на царството. Нямаше да има нужда никакъв войник от друга държава да не застава пред техните врати. Нямаше нужда езическите римски знамена да се развяват от техните стени. Израел можеше да бъде славата на всички царства, най-великата столица на света.

Бог избра и създаде Израел не заради това, че той беше по-добър от другите народи. Той каза: „Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена. Но понеже ви възлюби Господ...”(Втор. 7:7-8)

Те бяха избрани от Божията любов, тъй като бяха най-нищожните от всички народи: но те трябваше да бъдат управители на мъдростта на Бог.

Бог им повери благовестието в тип и символ. Това е, което светилището представяше. Бог им повери светия си закон, който и състоянието на святост, а не съвършеното му пазене, което е невъзможно за нас в този свят, но сърце, което му е предадено.

Те бяха предназначени да бъдат свидетели за света, но те поставиха прегради и бариери между себе си и другите народи. Те се оградиха, като смятаха себе си за по-добри от другите и заявиха: „Ние сме праведния остатък.” Те пропуснаха Божията цел за тях. Те не познаваха нещата, които принадлежат на техния мир. Затова нашия Господ плака за града, защото обичаше Ерусалим. Плаче ли Той или се радва за теб?

„И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя? А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски. И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осанна на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?" И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.” (Мат. 21:10-17)

Когато процесията влезе в Ерусалим, навсякъде хората започнаха да питат: „Кой е този? Кой е този?” Ако Духа на вдъхновението е действал в апостолите в този момент, те щяха да отговорят по този начин: Адам ще ви каже, че „Това е Семето на жената, което ще смаже главата на змията.”

Авраам ще ви каже, че „Това е Този, в когото всички земни племена ще бъдат благословени.”

Яков ще ви каже, че Той е „Скиптърът на племето Юда.”

Исая ще ви каже, че „Това е Емануил, Чудесния Съветник, Принц на Мир.

Еремия ще ви каже, че „Това е Давидов израстък, Господ, нашата Правда.”

Езекил ще ви каже, че „това е добрия Пастир.”

Малахия ще ви каже, че „Това е свещеника, който ще дойде в храма си, Който ще бъде като очистващ огън и Той ще очисти синовете на Левит.”

Йоан Кръстител ще ви каже, че „Това е Божия Агнец.”

Дори негово величество Сатана ще ви каже, тъй като чрез демоните си той каза, че „Ние знаем кой си ти, Святият Божий.”

Кой е този? Всичко това и много повече. Еврейските водачи бяха запознати с философите, агитаторите и фанатиците, но те никога не бяха срещали някой като Исус.

Процесията е спряна от свещениците, които излизат от храма. Свещениците се присъединиха към тълпата. Те казват на Господаря: „Защо не преустановиш този шум? За какво е всичко това?”

Свещениците не забелязаха радостта в гласа на народа, които викаха. Много от хората, които бяха в процесията бяха от Витания. Те бяха свидетели на възкресението на Лазар от Исус в техния роден град. Свещениците мразеха всяко нещо, което можеше намали тяхната важност или престиж в очите на народа и затова те се противопоставяха толкова много на Исус.

Исторически, на следващия ден Исус влезна в храма, но Матей го представя веднага след триумфалното влизане в града. Исус влезна в храма, който е сърцето на юдеизма. Юдеизма представя сърцето на света. Бог иска от нас да видим централното място на религията, но също така Той иска от нас да разберем, че религията има тенденцията да се разваля. Там, където има голям потенциал за добро, винаги има еднакъв потенциал за зло. Религията може да се превърне в най-голямото проклятие за света, когато не е добра религия, а по-голяма част от религията не е добра. Ние можем да симпатизираме с болка, когато много атеисти и агностици гледат към популярната религия и казват: „Аз не искам да имам нищо общо с това.” Ние с вас също не искаме да имаме нищо общо с нея.

Един ден, Бог ще очисти всичката лоша религия и ще я изличи. Това е, което очистването на светилището от Христос представя предварително.

Съществува мистериозен стих в книгата Данаил: „И каза ми: До две хиляди и триста денонощия и тогава светилището ще се очисти.” (Дан. 8:14) Този текст предсказва, че един ден светилището ще бъде очистено или възстановено. Този стих е поставен в контекст, в който зло потъпква и замърсява светилището. Този стих е последният от символичните представяния в книгата.

Той е ключът за книгата на Данаил. Той е паралел с всички други кулминационни точки на всички останали пророчества в книгата като, Човешкия Син идващ в небесните облаци (Дан. 7:13) камъка, който разруши образа (Дан. 2:35, 44-45), изправянето на Михаил (Дан. 12:1). Всички тези са същото нещо, като очистването на светилището.

Когато Исус дойде отново, светилището на официалната религия ще бъде очистено заедно със света. Това ще бъде окончателното очистване на светилището. Окончателното очистване е в края на хилядата години, когато сатана и неговите войски се изправят пред стените на Божия град. След това Бог очиства всемира завинаги. (Откр. 20:7-10)

Естествено този храм е символ на моето и твоето сърце. Аз и ти бяхме създадени, за да бъдем храм на Бог. (1 Кор. 3:16-17; 6:19). Единствената причина за моето съществуване, единствената причина за вашето съществуване е да бъдем храмове на живия Бог. Обещанието на Стария и Новия завет е, „Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ. Аз ще пребивавам всред тях.” (2 Кор. 6:16) Ние не сме били създадени, за да живеем сами. Ние сме били предназначени да бъдем обитавани от Бог.

Интересно е, че Исус очисти светилището в началото и края на своята служба. След като го очисти за пръв път, в началото на своята служба, Исус каза, какво е това, което е представил. Когато Никодим дойде при Него, след първото очистване на светилището, Исус каза: „Истина ти казвам. Никой не може да види Божието царство, ако не се роди отново.” Храма в човека е осквернен от грях.

„Ние трябва да се родим отново.” Това има пряко значение за всеки един от нас. Правилния начин за четене на Библията е с гребло, с което събирате информацията и казвате: „Какво означава това за мен?” Погрешния начин да се чете Библията е с копие, с което пробождате цитата и го захвърляте към някой човек. Когато четем записа за очистването на светилището с гребло означава, че Бог иска да бъдем чисти светилища с чисти сърца, позволявайки Му да живее в тях, като не позволяваме нищо да замърси Неговия храм – нито мисъл, която небето да не може да одобри, нито мотив, с който да не може да се съгласи, нито дело или дума, които не са в хармония със святост или добрина. 

Чудото със смокиновото дърво, което изсъхна, е нагледна притча. Точно както Исус произнесе присъда над безплодното дърво, Той произнесе също така присъда над безплодния Ерусалим и Израел. Присъдата се излива над всички, които не принасят плод. Плода може да се появи в живота ни само като резултат на любов към Исус.

Нашия Господ Исус беше толкова човек, въпреки че не беше съвсем Бог и точно толкова Бог, като че ли съвсем не човек. Той знаеше какво означава да бъдеш гладен и това не беше превземане. Ние четем: „А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.” (Мат. 21:18-19) По всяка вероятност Исус беше прекарал цялата нощ в молитва и беше гладен. Той стигна до смокинено дърво край пътя. То не принадлежеше на никого, но на Бог. То беше с напълно развити листа. Когато смокиновото дърво е с напълно развити листа, това означава, че то вече има зрели смокини, тъй като смокините са първото нещо, което се появява на дървото. Исус претърси цялото дърво и за учудване нямаше дори една смокиня, която можеше да се намери там.

Тогава Исус извърши нещо уникално в своята служба. Това е единственото чудо, което Христос извърши и резултата от него беше повреда. (Ние четем и за друго чудо, записано в Мар. 5:1-20, когато демони, които бяха изгонени от Христовата милост, унищожиха стадо свине. Но тук демоните бяха тези, които причиниха вредата, не Исус.)

Чудото е нагледна притча, тъй като смокиновото дърво е символ на Израел. По-рано в своята служба Исус беше разказал притча за неплодородно дърво.

След това Той разказа тази притча: „Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;” (Лука 13:6-8)

Исус говори на Ерусалим, Исус плака за Ерусалим и сега Исус действа. Неговото дело представи предварително това, което щеше да се случи в 70-та г. след Христос, когато армиите на Рим дойдоха в Ерусалим.

От дете винаги съм бил впечатлен от факта, че цялата история признава, че Исус е бил на тази земя и е умрял около 30-та г. от н.е. и че жителите на Ерусалим, които Го разпнаха, чрез римляните, умряха в 70-та г. от н.е. Проклятието над смокиновото дърво е нагледна притча, която предсказва унищожението на Ерусалим и държавата. Тя не е анти юдейска, антисемитска нагледна притча. Тя не казва: „О тези юдеи, те са изключително лоши хора.” Аз и вие също притежаваме бунтуващи се сърца. Духа на фарисейщината е дух на човешкото естество. Но тъй като благовестието дойде първо над Израел, и присъдата дойде първа над Израел. Съда започна първо от Израел, тъй като благовестието беше проповядвано първо на тях (Виж Рим. 1:16 и 2:9-10).

Присъдата със сигурност ще се излее и върху езичниците – само че по-късно, това е всичко. Проблемът в нагледната притча е: „Вашият живот плодороден ли е?” Ние не сме тук, за да украсяваме света с блясъка на своя интелект или интелигентността на нашите действия, или красотата на нашите лица. Ние не сме тук, за да украсяваме света, но да принасяме плод. Ние трябва да оправдаем съществуването си, като направим света по-добро място. Много хора, които претендират, че са християни мислят, планират, харчат и работят, като са подбудени само от егоистични причини. Това е пътя към ада. Плодородието е есенцията на принадлежност към Бог. Колко по-добър може да бъде света, защото ние сме в него? Това е изпита за личността.

Вземете чаша с вода. Поставете пръста си в нея и след това го извадете. Точно толкова, ще бъде почувствана липсата на много от хората. Липсата на много бащи няма да бъде забелязана от техните деца. Децата ще се радват, затова че тях ги няма. Повече от днешните бащи прекарват по-голяма част от времето си, лъскайки обувките си, отколкото да говорят със своите деца.

Плод! Плод! Плод! Това е изпит дали си апостол. Най-важното нещо за дървото, което е свързано с неговия живот, е връзката му с корена, но доказателството, че дървото е живо е плода. Ние не сме спасени чрез нашите дела или плод, но нашите плодове са доказателство, че сме били спасени. Ако няма плод, ако себелюбието отсъства, ако света не става по-добър, поради това че ние сме част от него, това означава, че никога не сме срещали Исус. Толкова е просто.

Между другото, ако Исус можеше да изсуши смокиновото дърво, какво можеше да направи с тези, които го разпнаха на Голгота няколко дни по късно? Той можеше да унищожи тези, които Го разпъваха точно както направи със смокиновото дърво, тъй като те го заслужаваха много повече.

Забелязвате ли как ударенията върху събитията, за които говорим до сега, са поставени върху съда? Царят, Цар Исус влиза в Ерусалим като Съдия. Той предсказва присъдата над Ерусалим. Той влиза в храма и обявява присъда като го очиства. Той идва до смокиновото дърво и го проклина или издава присъда над него.

Присъда! Присъда! Присъда! Причината за това е, че края на Христовата служба и живот предсказва края на света – който е характеризиран чрез произнасяне на присъда. 

Една стара история разказва как един престъпник бил доведен пред съда. Той разпознава в съдията своя адвокат от предишно дело. „Съдия! Не си ли спомняш за мен? Ти беше мой адвокат преди десет години и ти ме спаси от наказание.” Съдията отговорил: „Да, аз бях твоя адвокат тогава, но днес аз съм твоя съдия.”

Днес Исус е нашия адвокат, но един ден той ще бъде нашия Съдия и това, от което Той се интересува е плод. Плодът в нашия живот е възможен само, ако ние наистина познаваме Исус и сме се влюбили в Него.

Ние трябва да разберем благовестието и жертвата, която Христос е извършил за нас. Неговият живот, смърт и възкресение са ни примирили с Бащата. Когато разберем как Бог ни е обикнал, плода ще се появи спонтанно. Няма да е нужно да се трудиш, за да бъдеш плодоносен. Това ще стане спонтанно. Нека вашата светлина свети! (Мат. 5:16) Не я насилвайте. Позволете й да свети.

Нека сега се обърнем към последното публично изявление, което Христос направи преди своята смърт. След този случай, ние Го виждаме само усамотен, говорещ с учениците си. Ние прескачаме няколко глави след проклятието над смокиновото дърво и идваме до Мат. 23, глава, която е серия от присъди, които са произнесени от Исус, като серии от горко. В KJV са записани осем горко, защото Исус започна своята служба с осем блаженства в Мат. 5. Той започва с осем благословения и завършва с осем горко.

Тези горко съдържат изказване, което характеризира лошата религия. Ако искате да знаете дали религията, която изповядвате е религията на небето или на ада, тази глава, Мат. 23, ще ви каже това. Аз винаги съм я намирал за много насърчителна глава, тъй като харесвам думите на Исус, когато говори за лошата религия. „Защото свързват тежки и непоносими бремена за носене.” (Мат. 23:4) Това е начина, по който Исус казва: „Ако притежавате истинската религия, тя няма да е тежка, и няма да е трудно да бъде носена.” Исус каза: „Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” (Мат. 11:30)

Често ми се е налагало да възразявам на себе си с тази мисъл: „Не се оплаквай. Не наричай товара си тежък. Ако Бог ти го е дал, той не е тежък.” Винаги съм разбирал това с интелекта си, но никога не съм го признавал с опитностите си. Исус осъжда религия, която донася тежести, религия, която е съставена от правила и наредби, изпълнена с „прави това и не прави онова”. Това е фарисейска религия.

Съществуват „прави това и не прави онова”, но те никога не са в сърцето на истинската религия. Сърцето на истинската религия е опрощението на греховете, Божията милост, вяра, надежда и любов. Всичко останало се намира на периметъра, въпреки че това е един неизбежен периметър. Исус каза: „Ако ме обичате, пазете заповедите ми.” (Йоан 14:15 NKJV)

Истинската религия не е предназначена да носи товар. Ако твоята религия прилича на количка, която е пълна с камъни и трябва да я бутате непрекъснато, отървете се от нея. Исус каза: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.” (Мат. 11:28-29 Ние ще имаме толкова почивка в душите си, колкото доверие имаме в Исус. Точно толкова и не повече.

В това последно публично изказване, което Исус направи ние виждаме едно след друго нещата, които не са в ред в лошата религия.  

Съществува религиозна гордост. „Всяко нещо, което те правят е направено, за да бъде видяно от хората... те обичат почетните местата на по време на банкетит и най-видните места в синагогите... и искат хората да ги наричат Учителю.” (Мат. 23:5-7 NIV)

Съществува противопоставяне на благовестието. „Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.” (ст. 14)

Съществува сектантско спечелване на хората за вярата. „Защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.” (ст. 15) Съществуват много култови групи, които желаят силно да спечелят хора за своя култ или секта. Ние трябва да привличаме хора за Христос.

Кръщението не е кръщение за култовата група или църква. Кръщението е в Исус Христос. Ние трябва да търсим хора, които да се присъединят към Него. Не съществува спасение в църква, деноминация или организация. Съществува спасение само в Исус. Исус казва: „Вие извървявате дълъг път поради вашата гордост от култа ви, но след като спечелите някого, вие го превръщате в по-лош, отколкото сте вие.” Тези, които са „повярвали” в култа, не са наистина повярвали.

По време на своята служба Исус се опита многократно да реформира пазенето на Декалога от хората. Ето как Той реформира третата заповед: „Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се. Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?” (Мат. 23:16-17) както в проповедта на планината, Исус порицава практиката хората да се заклеват в нещо. Навикът, който те имаха беше да обезсмислят истината като по този начин хората бяха насърчени да мислят, че само когато клетвата беше изговорена, тогава думите й можеха да бъдат приети като истина.

Също така това казваше, че имаше два вида истина, едната беше важна, а другата не беше важна. В този определен случай, Исус порицава глупостта на вярването, че дара от злато, което обогати свещениците и садукеите, трябваше да бъде смятано за по-свещено, отколкото самия храм. Така че ако някой се закълнеше в златото, клетвата трябваше да бъде изпълнена, но ако някой се закълнеше в храма, той можеше да бъде освободен от изпълнение на клетвата.  Характерна черта за лошата религия е играта с думи.

Тук, в Мат. 23 Исус казва, че тази практика е перверзия на третата заповед. Исус реформира четвъртата заповед относно съботата. Моля ви, никога не падайте в клопката да мислите, че тъй като фарисеите обвиниха Исус, в нарушение на съботата,  Той наистина я е нарушавал. Не, Той я пазеше.

Исус каза: „Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.” (Йоан 15:10) Ако Исус беше нарушил съботата, Той никога не можеше да бъде наш Заместник на кръста.

Съботната заповед е най-добре запазената заповед в Декалога. Ако се опитвате да я изтръгнете от там, като започнете от началото му, вие ще трябва да преминете през три други заповеди. Ако се опитате да направите това от другия край, трябва да преминете през шест заповеди.

Това е единствената заповед, която Бог представи нагледно. Това е единствената заповед, заради която Исус рискува мисията си, когато се опитваше да я реформира. След като Исус започна да учи относно истинското пазене на съботата беше, когато неговите опоненти се наговориха да Го убият. (Виж Мар. 23-3:6; Йоан 5:16-18)

Истинското пазене на съботата е предназначено да бъде наслада. В законническите религии, тя се е превърнала в тежест. Младите хора се радват, когато слънцето залезе в събота вечер. Но Стария завет нарича съботата наслада. (Ис. 58:13) Само две неща в Библията са наречени почтени. Едното е съботата, а другото – женитбата. (Виж Ис. 58:13 и Евр. 13:4)

Исус реформира четвъртата заповед. Той не я отмени. Никой не би си направил труда да остърже дъното на потъващ кораб. Никога няма да почистите хамбар, който ще изгорите. Никога няма да се опитвате да реформирате съботата, ако целта ви е да я отмените.

Реформирайки петата заповед, Той каза: „Хубаво! вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание! Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви". Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика; вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си. И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.” (Мар. 7:9-13)

Фарисеите казаха: „Вие може да притежавате къща и да кажете: `След моята смърт, тази давам тази къща на храма, но моите родители не могат да останат в нея, нито да я докоснат, нито да имат някаква изгода от нея.`”

За това нещо Исус каза: „Вие отричате Божията заповед и я правите безсилна поради вашата традиция, когато казвате, че детето може да каже за своята къща: `Тя е моя, но когато умра, тя става собственост на храма.`”

Тук Христос отново порицава играта на думи. Традицията на фарисеите казваше, че тъй като Бог беше по-велик от човека, всяко нещо, което беше обещано на Бог, като вечен дар (след смъртта) не можеше да бъде използвано от никой друг освен от даряващия го. Представено в практически термини това означаваше, че всеки син можеше да запази своите притежания за свое собствено ползване по време на живота си, като посветени на Бог, и въпреки това не трябваше да облекчават нуждите на своите родители. Това беше директно нарушение на петата заповед.

Религиозните водачи анулираха седмата заповед, като разрешиха лесния развод. (Виж Мат. 19:3-12) Съществува място за развода, последно място – защото Бог иска брак, който да не бъде разтрогван. Всъщност Исус каза: „Вие нарушавате седмата заповед, като разрешавате лесния развод.”

Исус можа да реформира Божиите заповеди, защото Той разбираше и обичаше наистина важните неща относно Божия закон: правосъдие, милост и верност. Благовестието винаги изпълнява и установява Божия морален закон. Благовестието никога не може да анулира правосъдието, милостта и верността.

Последното предупреждение (или горко), което Исус отправи към религиозните водачи в Ерусалим ни казва за опасностите от лошата религия. Лошата религия е външен показ, а добрата религия е позитивна и е основана на вяра, надежда и любов. Лошата религия превръща къртичините в планини. Истинската религия разкрива Бог, който ни обявява за чисти и ни прощава, тъй като ние се надяваме на Христос.

Исус предупреди, че основната характеристика на лошата религия е правенето на много от малкото и малко от многото. Ако допуснем тази грешка, ние ще бъдем изгубени в деня на последния съд.

„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате. Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.” (Мат. 23:23-24)

Седем пъти в тази глава (Мат. 23) Исус нарича религиозните водачи лицемери. Два пъти ги нарича слепи водачи. Два пъти Той ги нарича слепи и безразсъдни. Веднъж Той ги нарича змии. Веднъж Той ги нарича поколение от змии. Исус не ласкае учителите на лошата религия. Това, което отличава лошата религия е правенето на много от малкото и малко от многото.

Есенцията на добрата религия е доброта, любезност и издръжливо търпение. Трябва да поддържате менажерия, за да бъдете истински религиозен – вие трябва да сте „понасящ и въздържащ се”. Виж Гал. 6:2, 5 и Кол. 3:13.

Истинския светия е този, който прави лесно за другите да вярват в Бог. Истинския светия е като майка Тереза. Някои от вас си спомнят за отец Коугхлин, който говореше по радиото преди години. Той, винаги осъждаше някого или нещо. Такава отрицателна религия е лоша религия.

Истинската религия е позитивна, отзивчива, милостива и добра. Един християнски автор казва, че ако смирим себе си пред Бог, ако сме добри, милостиви и състрадателни там, където има едно покайване днес, ще има още хиляди такива . Големите неща са вяра, надежда, любов, доброта и милост. След това има много малки неща и ние трябва да ги оставим да бъдат такива. 

Исус каза, че лошата религия е външна, а не вътрешна.

„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.” (Мат. 23:25-26)

Вътрешно, тези религиозни водачи бяха пълни с насилие и алчност, въпреки че отвън те изглеждаха съвършено добре. Много хора са много почтени, те ходят на църква, никога не псуват, плащат данъците си. Те никога не са били в затвор. Те са почтени отвън, но отвътре те са горди, суетни, жестоки, алчни и похотливи. Това е много лоша религия.

Накрая Исус казва:

„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците. Така, щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла? Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господнето име.” (Мат. 23:27:39)

Кой е този, който казва тези неща? Той казва: „В продължение на векове съм ви изпращал пророци.” Той казва: „Аз искам да обхвана целия град и да се грижа за вас, за всеки един.” Той не може да бъде обикновен човек.

Бог е този, който говори. Какъв Бог е Той? Бог, който се унижава да сравни Себе Си с кокошка, която се грижи за пиленцата си. Какъв Бог е този, който нарича себе си кокошка от селския двор? Той е нежен, истински, смирен Бог. Нашата идея за Бог много често е погрешна.

Каква прекрасна картина ни представя Исус? Тук виждаме кокошката. Тя ги повиква и те, тичайки идват при нея. Колко невероятно добре се чувстват под перата й, писукащи и цвърчащи, прекрасна симфония! Те са покрити с нейните крила и стоплени от нейните гърди – те са защитени и се чувстват удобно.

Свирепият ястреб, който лети в небето не може да ги докосне. Майката кокошка е върху тях. Те са съвършено спасени, те са в съвършено спокойствие в съвършена радост. Каква картина на Бог, като майка-кокошка!

Най-удивителното нещо в този пасаж е, че Исус говори за своите врагове. Той не говори относно своите апостоли. Исус обича своите апостоли, което е изпит за нас. Обикновено ние харесваме тези, които ни харесват. Ние благославяме тези, които ни благославят.  Почеши гърба ми и аз ще почеша твоя. Но ние мразим тези, които не говорят добре за нас. Ние мразим тези, които ни критикуват и заплашват. Но Исус обича своите врагове. „Колко пъти исках да ви събера всички вас, убийци, фарисеи, садукеи, изнудвачи и горделивци! Колко пъти исках да ви събера!”

Какъв Бог е този, който смирява себе си достатъчно, за да сравни себе си с кокошка и обичащ достатъчно, че да обича  враговете си?

Нека сега обърнем внимание на последното дело на нашия Спасител към своите апостоли преди последните събития на Голгота: „А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.” (Йоан 13:1)

Да, Исус обича своите врагове, но Неговите последователи са Неговите деца, неговите бисери. „Той ги възлюби докрай.” (Йоан 13:1) Ние сме важни, защото сме обичани от Бог. Други хора не могат да видят нашата важност. Може би те знаят истината за нас в много отношения. Но ние сме важни, защото ние сме възлюбени от Бог. Като обикна своите, Той ги обикна докрай.

Тук виждаме картина на целия план на спасението: „Като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.” (Йоан 13:3-5)

В плана за спасението, Исус стана от небесния празник. Той свали славата си, след което взе кърпата на човешката природа и дойде тук, на нашата земя, за да ни умие със своята скъпа кръв.

Когато Петър повече не можеше да гледа, как неговия господар се държеше като слуга, Исус му каза: „Ако не те умия нямаш дял с Мене.” (Йоан 13:8) Исус иска да ни умие от нашата гордост, нашия егоизъм, нашата похот, нашето нетърпение. Той има дълъг път за изминаване с мен и теб, но Той иска да ни умие.

Забележете тези насърчителни думи, които Исус изрече: „Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.” (Йоан 13:10) Вие сте чисти! След няколко часа, един от тези мъже, които бяха обявени за чисти, щеше да се кълне и заклева: „Аз не познавам този човек.” Други от присъстващите, които бяха обявени за чисти, ще избягат от страх за живота си, когато техния Господар е арестуван. Те няма да бъдат на първия ред на представлението за разпъване на кръст. Въпреки това, Исус казва на подобни хора: „Вие сте чисти!”

Няколко минути преди Исус да изрече това, учениците недоволстваха, като казваха: „Аз няма да съм слугата. Повикайте някой друг. Това не е за мен. Аз ще бъда касиер или секретар в новото царство. Моята цел е да бъда начело на важен отдел в управлението.” Исус каза: „Вие сте чисти!”

Подобно в своята молитва, в Йоан 17, Исус се моли: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.” (Йоан 17:6)

Имаше ли Исус лоша памет или не добро зрение, или страдаше ли от нещо друго? Но това е славата на благовестието. Исус и Неговия Баща ни виждат само като такива, каквито сме в Христос, а не като такива, каквито сме в себе си.

Това скъпи приятели е благовестието, и това е откровение за начина, по който Исус ще съди вярващите в края на света.