Притчите от страстната седмица

относно крайните събития

Историите, които Исус разказа по време на страстната седмица (последната седмица от своя земен живот) се отнасят за времето на съда. Събитията по време на страстната седмица са сянка на това, което ще се случи на световната сцена в кроя на времето.

·        Точно както триумфалното влизане в Ерусалим привлече вниманието към Христос и Неговото благовестие, също така в края на времето вниманието ще бъде привлечено към благовестието.

·        Точно както Ерусалим беше разделен относно Христос – като приятелите Му бяха с Него, а враговете му заговорничеха против Него – също така в края на времето, когато благовестието бъде разпространено по целия свят, ще има произлизащо от това поляризиране на населението в целия свят.

·        Всред групата, която беше с Исус имаше отстъпничество. Юда се съюзи с религиозните водачи (които вече бяха отстъпили).

·        Заговорниците се съюзиха с управляващите, за да им помогнат в гнусното дело. Това ще се случи отново в края на времето, когато отпадналата религия и държавата ще се съюзят отново срещу Божия народ.

·        Беше произнесена смъртна присъда срещу Исус. Това ще се случи отново в края на времето, когато такава присъда ще бъде произнесена срещу истинските последователи на Христос.

·        Време на скръб, каквато Исус преживя в Гетсимания ще се случи навсякъде по света в последните дни, когато християните ще бъдат заплашени със смъртна присъда. Тази жестока присъда ще бъде издадена срещу тях, защото верните християни искат да живеят според Библията и нейното благовестие.

·        Имаше време на голяма скръб, когато Исус беше разпнат, но смъртта Му беше последвана от възкресение.

·        Подобно на това, в края на времето, Божията църква ще премине през по-тежко време на скръб, когато света се опитва да изпълни смъртната присъда. По средата на това тежко време Исус ще се завърне и ще освободи Своя народ.

Притчите, които Исус разказа по време на Страстната седмица подсилват неговите действия на съд и акцентират върху това, че Исус изпитваше религиозните хора от своето време относно закона и благовестието. В обобщение на това трябва да кажем, че в края на времето, Христовото тяло (църквата) ще извърши същото с религиозния свят. Религиозния свят в 21 век ще трябва да бъде изпитан относно тези два въпроса. Как отговорихте на Божията благодат? Как отговорихте на познатата ви Божия воля?

Например, Исус каза:

„Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза:

Не искам; но после се разкая и отиде.

Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза:

Аз ще ида, господине! но не отиде.

Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.” (Мат. 21:28-31)

Тук Исус казва, че на синовете и дъщерите не трябва да им се казва да работят. Предполага се те да правят това. Това трябва да става спонтанно. Един мъж работел в една фабрика.. Всеки поглеждал към часовника, когато наближавал пет часа. Само този човек не поглеждал часовника. Сирената изсвирила. Всички работници си тръгнали. Този човек продължавал да работи. Кой е той? Оказало се, че това бил синът на собственика.

Израза:”Синко, иди и работи”: е доказателството, че сме истински синове и дъщери. Ние не седим, опитвайки се да измисляме велики неща, ние отиваме и работим.

Кога? Кога трябва да отида? Когато съм богат? Когато знам всичко? Не. Днес: „Синко, отиди и работи днес.”

Има такива, които казват на Бог: „Да, разбира се.” Те ходят на църква, пеят песни – но не правят нищо друго. Една църква имала надпис от вътрешната страна над вратата, за да може да се прочетете на излизане от църквата. На табелата било написано: „Службата не е завършила. Тя започва сега.” Има твърде много хора, които ходят на църква и казват: „Това е всичко!” Те казват: „Аз ще отида” – и не отиват.

Съществува друг вид измамници. Когато изпаднат в трудности казват: „Какъв е смисъла на живота? Каква е ползата от моя живот?” Този вид измамници казват „Не” на Бог. След това, под действието на Духа, идват на себе си и казват „Да”.

Ето един от главните отговори за болката – да ни събуди. Когато се събудим Бог ни довежда в успокоителното присъствие на благовестието си.

Исус продължи да разказва историята, за която споменахме преди, тази за собственика на лозето и неверните слуги. Често в Писанията Израел е представен като лозе: например в Исая 5, псалмите и на други места. Лозата беше скъпоценно растение. Тя изискваше много грижа, но даваше богата награда. В тази история, Исус ни казва, че лозето представяше Израел.  Бог го беше изкоренил от Египет и посадил в Ханаан. Бог го беше оградил с ограда – закона. Знаейки Божия закон, Израел беше предпазен и благословен.

Не мислете, че Божия закон е напълно против вас. В идеалния си замисъл Божия закон беше предназначен да ни донесе полза, да ни покаже как да живеем. Той ни казва, че всемира не е управляван от случайност. Всемирът е създаден поради причина, той не е случаен. Божият закон ни учи да поставим първите неща на първо място. Ние не трябва да поставяме вещите на първо място, защото те са на последно в Десетте заповеди. Те не са споменати по-рано преди последната заповед. Така че закона ни учи, че хората са по важни, отколкото нещата.

Законът не е против нас. Той ни казва как да живеем. Бог огради Израел, за да го предпази, за да го благослови. Бог също постави кула в средата на Израел. Кулата представя светилището. Точно както кулата ни помага да видим, също така Божията религия ни помага да видим.

Символите на благовестието ни помагат да видим смисъл в живота. Бог направи всички тези неща за Израел. Естественото, което се очакваше от Израел беше да принесе плод. Това е целта на лозето. Но когато Бог, неговия собственик, изпрати своите вестители, пророците, да потърсят плода на святост, там нямаше никакъв плод. А наемателите убиха с камъни вестителите.

Бог изпрати друга група пророци и след това друга група. Накрая Бог изпрати Сина Си. Колко търпелив е собственика на лозето! Ако не беше така бихме ли имали надежда? Аз имах проблеми относно определени аспекти на поведение в продължение на години, преди да капитулирам и да стана християнин. Колко търпелив е Бог!

Накрая Бог изпрати Сина Си. „Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.”(Юда 3) „Вярата, която веднъж за винаги е била предадена на светиите.” Исус е последното Божие Слово. Той е последната стрела от боеприпасите на Бог.

За всяка тема, която изследвате трябва да задавате въпроса: „какво казва Исус?” В някои области на теологията хората отиват първо при Павел, но това е грешка. В началото и в края те трябва да отидат при Исус, а по средата при Павел. Библията не казва: Отидете в целия свят и научете ги на всичко, което Павел е казал.” Започнете с Исус и завършете с Исус, а по средата може да погледнете към Павел.

Знаете ли, че евангелията са писани след писмата на Павел? В Павловите писма например срещаме всякакъв вид спорове и разисквания. Трябва ли да бъдеш обрязан? Трябва ли първо да станеш юдеин и след това християнин? Какво е правилното отношение към закона?

Когато се обърнем към евангелията, всичко това вече е направено. И четирите евангелия приемат, че закона е Божия добър дар – но ние не сме спасени чрез него. Ние сме спасени само чрез благодат. Злите настойници убиват последното Божие Слово. В стремежа си да спечелят всичко, те убиват и по този начин изгубват всичко. Това е темата на много добри романи. Главния герой убива някого, за да спечели всичко и накрая изгубва всичко.

Всяко нещо, което е взето без разрешението на Бог, е като манната, която беше оставена за следващия ден. (Виж. Изх. 16:20). Как бих искал да мога да напиша това в сърцата на младите хора! Всяко нещо, което е взето без разрешение и изглежда, че обещава нещо добро, ще се превърне в червеи, както манната, която беше събрана против Божията воля. Ние не сме в безопасност извън Божията воля.

Забележете този велик цитат: „Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тази дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?” (Мат. 21:42)

Исус казва: „Аз съм Божия главен камък. Аз съм Божия крайъгълен камък. Аз съм върха и островърхата кула на целия Божий план за цялото творение. Дори и да ме отхвърлите, аз ще победя.” Какво изключително изявление! То беше основано на действителна опитност.

Когато първия храм бил строен, всички камъни били оформяни преди да бъдат доставени за сградата. Това е било начин да не се нарушава тишината на святото място. Един от камъните, който бил доставен от каменоломната бил много голям и грозен. Строителите не можели да намерят място, на което да го използват. Той станал „камък за препъване”.  Те искали да го няма там.

Строителите били разочаровани в търсенето на крайъгълен камък за храма. Отчаяни накрая те казали: „нека да опитаме този огромен, грозен камък. Той устоя на снега, скрежа и слънцето. Може би той ще издържи голямото напрежение, което се изисква от крайъгълния камък. Поставили го на мястото и се оказало, че това е съвършения камък. Псалмистът написа: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла,  от Господа е това и чудно е в нашите очи.” (Пс. 118:22-23)

Той е символ на Исус. Строителите са религиозните водачи, които Го отхвърлиха. В края Той се превърна в главния камък на ъгъла.

Исус предвидя собствената си смърт и я скицира в историята: „Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.” (Мат. 21:39-39)

Представете си, че дискутирате собствената си смърт по този начин. Но Исус не се притеснява. Той казва: „Дори и да ме отхвърлите, Аз ще бъда крайъгълния камък.”

Лука включва цитат, който Матей пропуска. Той казва: „А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.”(Лука 20:17-18)

Исус е Канарата на вековете. Ако Го направя камък на основата и крайъгълния камък на своя живот, аз ще намеря радост, мир и спокойствие. Ще постигна също успех, който надминава всичко, което света познава като успех. Аз мога да строя върху Него с увереност.

Но за да започна да градя върху Него, трябва да се случат някои неща с мен. Първо, аз трябва да падна върху Него и да бъда пречупен. За да мога да започна да градя върху Исус аз трябва да убия своята естествена суета и гордост, и моята собствена воля трябва да бъде покорена. Моето паднало човешко естество не харесва това.  

Но има алтернатива и Лука я посочва. Ако аз не падна върху Него и не позволя да на себе си да бъда покорен, при Второто пришествие Христос ще ме стрие на прах. Това са единствените възможности, тъй като Исус не може да бъде пренебрегван. Исус е най-добрия дар на Бог и не трябва да бъде пренебрегван.

Нашето старо аз, нашия стар път, нашето непослушание, нашата гордост, нашата арогантност, нашата похот, нашето пожелание и нашето идолопоклонство трябва да бъдат подчинени. Ако ли не когато Исус се завърне, той ще ни стрие на прах! Това ще бъде за наше добро, тъй като небето ще бъде ад за не обърнатите.

Неговите предупреждения са предупреждения от любов. След като произнесе горкото над Ерусалим (Мат. 23) Исус плака и каза: „Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” (Мат. 23:37)

Бедите не са гняв или пристъп на гняв, но стенание на майка, над детето, което тя обича, плача на баща над обичната дъщеря или син. Всички тези предупреждения са израз на любов.

Следващата история от Страстната седмица се намира в Мат. 22, притчата за сватбената вечеря. Тя е продължение на историята за лозето от предишната глава.

Докато историята за лозето поставя ударението върху закона, тази история поставя ударението върху благовестието. Историята за лозето поставя ударението върху това, което хората трябва да правят, а то е да служат и да допринасят плод. Но без благовестието, християнската служба е невъзможна.

Така че, „притчата за сватбената вечеря” поставя ударението върху благовестието. Това е една прекрасна история:

„И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше: Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.” (мат. 22:1-7)

Аз обичам начина, по който Исус винаги разказва притчите си относно празненства. Основния символ за благовестието в Новия завет е празненство. За съжаление, когато отидете в някои църкви, ще си помислите, че основния символ е погребение. Но не е. Основния символ за благовестието в Новия завет е празненство. Това е празник на любов и радост, на пълнота на приятелски отношения. Ако си гладен всяко празненство би било добро, дори това, на което храната е само корички. Но това е по-добро празненство, то е празненството на богатия човек и дори още по-добро, това е празненството на царя. А най-доброто е, че това е сватбеното празненство на царя.

Тук виждаме празника на празниците, като представител на благовестието. За наша радост ние не трябва да даваме нищо за него. Това не е общ обяд, на който всеки трябва да занесе нещо. Царят доставя всичко, не е ли прекрасно това? Царят не изисква пари, за да бъдете допуснати на празненството, нито ви пита дали заслужавате това. Царят просто казва: „Ела и се нахрани.”

Това е начинът, по който трябва да представим благовестието. То говори за щедростта на Бог. За човешките сърца, които не откликват на поканата – явно няма нищо повече, което Бог може да направи.  Ние трябва да проповядваме щедростта на Бог, която е така привлекателна, както е поканата за празненство. Но и в притчата виждаме, че има глупави хора. Те не обърнаха внимание на царската покана и я пренебрегнаха.

Ако Мойсей беше този, който им предлагаше двете каменни плочи, аз бих ги разбрал защо отхвърлят поканата. Като грешник, аз също бих искал да обърна гръб на Божия свят закон. Но не е Мойсей този, който им предлага две каменни плочи. Това е прекрасно наредена трапеза, която е предложена от цар. „Всичко, от което се нуждаеш е вилица, нож, лъжица и шанс” – както гладното момче казало. Това е всичко, от което имаш нужда.

Всичко, което трябва да направим е да дойдем. Ние не осигуряваме нищо за банкета. Той е безплатен. Каква прекрасна картина на благовестието!

Но тези, които отказват на царското предложение са като глупаци. Те са изпълнени с извинения, за отказване на поканата. Те са заети с грижи за своите ферми и бизнеси. Моля забележете, че е възможно да бъдете много уважавани и въпреки това да бъдете изгубени. Може да притежавате доходоносна ферма и няма нищо лошо в това. Бизнес? Също нищо лошо в това. Но да бъдем много заети с нашата ферма или бизнес и да забравим, че Бог е този, който ни е дал зрение, ръце, глава, крака и енергия, е глупост.

Забележете, че най-опасното нещо, в тази история, не са ужасните грехове, от които всеки един от нас се срамува. Те не са най-опасните неща, тъй като повечето от нас нямаме достатъчно смелост да ги извършим, както и нежелание да отидем в затвор. Най-голямата заплаха за теб и мен не са най-лошите грехове –  твърде голяма заетост с второстепенното.

Християнинът научава, че има 10 000 неща, които приканват времето и вниманието ни, от които ние трябва да се отвръщаме настрана. Колкото се може по-рано, ние трябва да се научим да избягваме дребните кражби в нашия живот от незначителните неща. Спомням си, че веднъж разговарях със съпругата си, Гил, докато радиото работеше. Тя каза: „Моля те изключи това статично напрежение.” Повечето от нещата в живота ни са статично напрежение и ние трябва да го изключим.

То е също като рекламите, които получаваме в пощата. Вашето кошче за отпадъци обикновено е поставено точно там и след като поставите съдържанието от пощенската кутия на масата, повечето отива директно в кошчето. И в живота е така. Вие не можете да обърнете внимание на всяко нещо. Вие не трябва да ловите всяка топка, хвърлена във вашата посока.

Хората от историята на Исус, които не отидоха на сватбеното тържество, са хора, прекалено заети с второстепенни неща. Те не бяха лоши хора. Те не бяха по-зли от средното ниво.

Това е опасна мисъл. Вие можете да бъдете много уважаван и въпреки това изгубен. За да бъдете спасен, вие трябва да отговорите на Божията благодат и да станете благородни и добри – да обичате Бог с цялото си сърце, ум и сила. Това е всичко! Няма нищо друго, което може да направите.

Забележете смирения начин, по който царят умолява своите слуги: „Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички, колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.” (Мат. 22:8-10)

Въпреки, че е цар, той казва на своите слуги: „Вижте какво, аз съм объркан от този отказ. Сватбената трапеза е готова, но няма кой да се храни на нея. Идете и поканете всеки, който срещнете.” Той умолява своите слуги и чрез тях всеки странник, който би отговорил. Това ми напомня на 2 Кор. 5: „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,” (2 Кор. 5:20) Всевишният благоволява да умолява грешниците. Каква картина!

Историята в Матей съвпада исторически. Историята за лозето в Мат. 21 представя идването на Христос всред нацията на Израел, търсейки плод, но не намиращ такъв. Тази притча представя завършека на Старозаветната ера.

Втората история, тази, която изследваме в Мат. 22, относно сватбеното празненство, представя апостолите след кръста. Те се обърнаха отново към народа на Израел и казаха: „Какво ще кажете сега? Елате на сватбеното празненство. Всичко е готово.”

Народът отново отказва. Стих седми казва, че Царят беше разгневен на тези, които отхвърлиха неговата щедра покана, така че той изпрати войски, които „те изгориха града”. Това е забележка за 70-та г. след Христос и унищожението на Ерусалим. Това е времето, в което Исус се завърна за съд.

В историята се казва, че слугите на царя отишли при странниците, за да ги умоляват да дойдат на сватбеното празненство. Това представя отиването на апостолите при езичниците. След разрушението на Ерусалим апостолската църква се обърна към езичниците. Тази притча обхваща цялата християнска ера – 2000 и повече години. След 70-та г. благовестието беше разнесено по целия свят.

Какво празненство! Гостите бяха съставени от неми, глухи, слепи, куци, прокажени и мръсни хора. Знаете, че благовестието е за грешниците. Исус не е пребоядисан Спасителят и благовестието не са за пребоядисани грешници. Благовестието е за истински грешници – за духовно прокажените, духовно куците и духовно слепите. Всички те са добре дошли. Каква картина!

Ще разгледаме накратко останалата част от историите, разказани  през страстната седмица.

Следващата история, която нашия Господ разказва е записана в Мат. 25:1-13: „Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].” (Мат. 25:1-13)

Историята за десетте девици, които чакат Младоженеца е относно забавянето на Младоженеца. В дните на Малахия и дори преди това, много от евреите се бяха отказали от надеждата за идването на Месия.

Това е типично за нещата, които се случват в нашия век, относно Второто пришествие на Христос. Много християни казват: „Ние чухме нашите родители да говорят за Второто пришествие на Христос, а също така чухме нашите прародители да говорят за това. Някои хора се отказаха от образованието си, защото вярваха, че Христос ще се завърне. Забравете за това!”

Но Месия дойде първия път. Езекил каза: „Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?” (Езек. 12:22)

Изминаха четиристотин години в мълчание, след написването на книгата на Малахия и преди започването на службата на Йоан Кръстител. Четиристотин години, в които изглеждаше, че Бог не направи нищо и не каза нищо.

Много от юдеите си казваха: „Месия няма да дойде.” Такова е отношението и към Второто пришествие. Изглежда, че нашия Господ се бави и отлага идването си, но момента, в който вече няма да има бавене ще дойде. (Виж Евр. 10:37)

Кога дойде Младоженеца? В полунощ, в най-тъмния час на нощта. Не го очаквайте когато все още има малко светлина,. Когато нещата станат хиляда пъти по-лоши, отколкото очаквате, това е момента, когато Той ще дойде. Мат. 24:28 казва: „Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.”(Мат. 24:28) Когато обществото се превърне в разложен труп, тогава лешоядите на правосъдието ще дойдат.

Благодаря на Бог, че в този тъмен ден ние ще можем да застанем – както правим сега – в светлината, която свети от Голготския кръст.

Исус предупреди: „И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].” (Мат. 25:13)

Този ден е милостиво скрит от нас. Но денят на нашето спасение и готовност ни е милостиво открит – денят на Голгота. Като христови последователи на земята, ние вършим това, което Исус правеше с готовност - да задоволява Своя Баща. Вършейки същото ние осъзнаваме, че сме винаги готови за Неговото завръщане. Съвършената правда на Христос е дадена на всеки вярващ и само това ни прави достойни за деня на съда.  

В Христос ние сме готови днес, независимо колко дълго е забавянето.

Следващата история на Исус, притчата за талантите, е относно търговия с таланти. (Талант беше монета, чиято стойност е по-висока от хиляда долара.)

„Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и тоя, който получи двата спечели още два. А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, гдето не си сеял, и събираш, гдето не си пръскал; и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна, гдето не съм сеял, и събирам, гдето не съм пръскал; ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” (Мат. 25:14-30)

Човека, който не търгува с таланта си каза на своя господар спокойно: „знаех, че си строг човек; жънеш, гдето не си сеял, и събираш, гдето не си пръскал; и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята.” Това е човек, който не прави нищо, защото има погрешна идея за Бог.

Това е истинската причина, за неефективността на повечето от изявените християни, те имат погрешна идея за Бог. Този човек не извърши своята търговия, защото той не виждаше Бог, като Бог. Когато видим, че Бог е по-добър, от най-добрия човек, когото познаваме, когато видим, че в Божието сърце има океани от любов (сравнена с поточето, което представя сбора от цялата човешка любов в света), когато видим Бог като по-добър, отколкото можем да се надяваме, няма да бъде трудно да Му служим.

Ако имаме погрешна представа за Бог, ние ще заровим нашия талант.

Последната история, на която ще се спрем е за овците и козите, (или последния съд) тя е относно времето, когато Човешкия Син ще дойде в своята слава и хората от всички народи ще бъдат доведени пред Него. Синът ще раздели хората в две групи, както овчаря разделя овците от козите. Каква е базата за това разделяне? Тя е много проста. Някои са се научили да обичат несебелюбиво, а други не са.

„А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;  гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.  Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?  И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?  Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.  И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.” (Мат. 25:31-46)

Тук има нещо, за което може би не сте мислили; когато Библията използва новозаветния израз „всичките народи” тя прави това във връзка с мисионерския апел до целия свят. Когато тези от ляво кажат: „Господи, кога не сме ти помогнали, когато беше гладен или жаден, когато беше странник, когато беше гол, болен или в затвор?” – историята говори за езичниците, които бяха чули вестителите на благовестието и ги презряха.

На тези от ляво Христос казва: „Тези, на които вие не помогнахте са мои братя. Точно колкото направихте с един от тези проповедници на благовестието – който заради мен стана беден, гол, хвърлен в затвор (2 Кор. 6) – колкото сте го направили за един от тях, значи за мен сте го направили.

Виждате ли красотата в това?

„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, които благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Ис. 52:7)

Ако живеете благовестието, вие сте един от Христовите братя и сестри. Да живеем благовестието е много по-важно, отколкото да говорим за него. Идеалното е да вършим и двете, но винаги в този ред; първо живеейки и второ говорейки. Христос ни смята за себе си. Начинът, по който хората ни третират е начина, по който третират Него.

Не забравяйте думите на Павел до Филимон относно избягалия роб и крадец: „И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.” (Филимон 1:17)

Така ще бъде и в последния съд. Светът ще бъде съден според начина, по който се е отнесъл с вестителите на благовестието. Това е така, защото Бог вижда Христос във всеки един, който живее благовестието.