|
|
|
Проповедта за Второто пришествие Матей 24 – 25
Това е „мерзостта на запустението” спомената от Исус в Мат. 24:15. От помощ ще ни бъде първо да изследваме контекста. Съществуват много тъмни неща в главата, която описва ужасното състояние на човечеството точно преди идването на Христос. Въпреки това Матей ни уверява, че всичко е ръководено от Бог и подчинено на Бог.
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),” (Мат. 24:15)
Какво е „мерзостта на запустението, за която говори пророк Данаил”? Известният Библейски коментатор, Уилям Баркли казва: „Най-добре е да си признаем, че ние не знаем.” Винсент Тейлър, друг голям Библейски учен казва: „Ние нямаме понятие.”
Това е загадка, но нека изследваме Мат. 24 и да обмислим няколко други отличителни белега. Това е главата, която казва: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” (Мат. 24:30-31)
Това е главата, която показва потресаващите размери на събитието на Голгота. След нея виждаме Христос подложен на срам, унижение и смърт.
Но тази глава ни казва предварително кой е този, когото хората ще разпнат на мъченическия кръст. Това е Този, Който притежава всичките ангели в небето. Това е Той. Тази глава ни открива ужасната дълбочина и височина на инквизицията, която предстои да се случи, когато творението ще измъчва и убие своя Творец.
В известен смисъл главата е изпълнена с лоши новини. Например, стих 12 казва: „Но понеже беззаконието ще се умножи, любовта на мнозина ще охладнее.” (24:12)
Преводачите на крал Джеймс решиха че това е твърде шокиращо, затова не го преведоха буквално. Гръцкият текст казва: „Любовта на многото”. С други думи, любовта на повечето от хората – тези, които са обичали – ще охладнее. Този текст не говори относно атеисти. Този текст казва, че любовта на повечето от религиозните хора ще охладнее.
Каква ужасна катастрофа е това? Когато неправдата преобладава, изявените последователи на Христос ще изгубят любовта си към Него. Всички трябва да признаем, че когато живота е труден, поради преобладаващото зло, нашите сърца отслабват. Тогава си задаваме въпроса: „Кой е достатъчно силен за тези неща?”
Това е потресаващо изказване, направено от Исус. Той казва, че точно преди да се завърне нещата ще бъдат толкова лоши, че повечето от хората, които твърдят, че обичат Христос, ще позволят любовта им да намалее.
Стих 28 казва: „Където е мършата, там ще са и орлите.” (24:28) Това означава, че обществото ще се превърне в загниващ труп, замърсен от единия до другия край, от изток до запад и от север до юг. Той ще бъде съвършено изроден по начин, който ни е трудно да си представим – дори и в тези дни и век на зло. Когато обществото стане толкова зло, тогава лешоядите ще се съберат заедно. Божиите ангели тук са описани като разкъсващи лешоядите. В деня на съда, те идват, за да нападнат разлагащото се тяло на човешкото общество.
В следващата глава Исус доразвива тази мисъл в притчата за Десетте девици. В стих 6 се казва: „А по среднощ, се нададе вик:” (Мат. 25:6)
Това е най-тъмния час, полунощ е времето за Христовото завръщане. Не при изгрева на слънцето, нито при залеза му, но в полунощ, в най-тъмния час. Христос се завръща след толкова дълго забавяне, че дори църквата е заспала. Християните питат: „Защо Христос не се завръща? Защо не идва? Може би Той няма да дойде. Вместо да гледаме и да чакаме, нека направим нещо друго. Нека да си починем за известно време.”
Но след дългото забавяне, когато нещата са отишли твърде далеч, тогава Младоженеца се завръща.
По-късно в Мат. 24, Исус казва: „И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.” (24:37)
Битие ни казва, че имаше много зло в дните преди потопа и Бог видя, че всяка мисъл на човешкото сърце беше само зло (Бит. 6:5) Това е твърде жалко състояние за съществуването им.
Ние можем да придобием слабо понятие относно, какво означава това, когато видим влиянието, което медиите имат над съвременната култура. Когато сме озадачени от масовото убийство в гимназията в Литълтаун, Колорадо, трябва да си припомним, с какво много хора пълнят ума си. Съществува стара компютърна поговорка: „боклук влиза, боклук излиза” (GIGO). Ако сърцето е пълно с боклук, ръцете и главата ще продължат да са заети с този боклук.
В последните дни въображението на човешкият ум непрекъснато ще бъде само зло.
Въпреки това в глава 24 има и насърчение. Избраните са споменати повече от веднъж. „И ако да не се съкратяха... ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.”(24:31)
Христос никога не изпуска от погледа си своя народ. Той е по-скъпоценен за Него, отколкото диамантите са за теб и мен.
Исус каза: „Ще чуете за войни и военни слухове, но внимавайте да не се смущавате, понеже тези неща трябва да станат, но това още не е свършека.” (Мат. 24:6)
Как е възможно човек да не бъде алармиран? Глава 24 говори за война, земетресения, глад, епидемии, религиозни преследвания, любовта на повечето хора охладнява и обществото се превръща в разложен труп. Как е възможно да не се притесняваме?
Това е израз, който Исус използва постоянно по време на страстната седмица. „Да се не смущава сърцето ви...” (Йоан 14:1) След това Той предлага три причини за това: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:1-2)
Трите причини са:
1. Вие вярвате в Бог. 2. Вие вярвате в Христос. 3. Христос ще се завърне.
Затова не се притеснявайте. Нека ви предложа главната причина, поради която не трябва да се тревожим. Това е причината, за която Исус загатва много често. Той казва: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.” (Мат. 10:29-31)
Нито едно врабче не умира без знанието на Бог. Косата на вашите глави е преброена. Библията ясно учи, че независимо от това, как изглежда всичко, Бог остава всемогъщ и контролира нещата.
Единственият начин да избегнем обезсърчения и тревоги, когато нещата не са наред е наистина да вярваме в сърцата си, че Бог все още контролира нещата. Бог събира фрагментите, счупените парчета, така че нищо не е изгубено.
В живота на всеки има изгубени или счупени неща, надежди, стремежи, семейни проблеми, финансови проблеми и бизнес проблеми. Но нашият Господ събира счупените фрагменти, така че накрая нищо не е изгубено. Тази истина на Божествен суверенитет е изключително необходима, ако трябва да поддържаме спокойствие, мир и радост, когато всичко изглежда много лошо.
Съществува прекрасен пример за Божия суверенитет и Неговото ръководство в Мат. 27. Тук Пилат трябва да вземе решение относно Исус: „При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).”(Мат. 27:19)
Както Пилат е изправен пред вземането на решение относно Исус, той мисли относно начин, за излизане от дилемата, в която е попаднал. Евангелията казват седем пъти, че Пилат призна: „Аз не намирам вина в Него.” Пилат не е съгласен да разпъне на кръст Исус. Той мисли относно Варава. Варава беше терорист и времето му да умре беше дошло. Пилат си помисли, че може да изпрати Варава на кръста и да пусне Исус на свобода.
След това Пилат получава вест от съпругата си. Вестта гласи: „Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах на сън поради Него).”
Бог е много точен. Това е много важен момент и Бог избира този момент, за да даде последен шанс на Пилат. Бог никога не идва твърде рано, нито твърде късно. Забележете как Бог изпълнява своето време – със сън.
Опитайте се да планирате траекторията на стрела, която е изстреляна от лък. Кой може да направи това? Опитайте се да планирате пътя на човешката мисъл, когато е заспал. Сънят е предизвикан от толкова много неща: от това, което ядем и пием, от тревогите на деня, от движението на мишката в другия край на стаята, от шума на колите или на преминаващите отвън хора, от страховете или тревогите, които подхранваме. Сънят е най-незаконосъобразното нещо на земята.
Въпреки това има Бог, който ръководи съня на една езичничка. Той й дава съня в правилното време. Съпругата на Пилат каза: „Днес сънувах”. Това беше сутрешен сън. Може би тя е сънувала, след като Пилат е станал от леглото и е отишъл рано в съда. Не само, че тя е сънувала, но тя си спомня съня. Можете ли да запомните 5% от вашите сънища?
Римляните вярваха, че сутрешните сънища винаги са истинни. Тъй като съпругата на Пилат си спомня сутрешния си сън, тя прави нещо относно него. Тя изпраща вестител до своя съпруг. Някога правили ли сте това?
„Извинявай скъпи, че прекъсвам работата ти, но аз сънувах сън.”
Какво ще кажете, ако съпруга ви е съдия и е в съда в този момент?
Забележете, че епизода със съня на съпругата на Пилат, съдържа същия урок, както двете истории, чрез които Исус инструктира своите ученици.
Първо, обърнете внимание на историята относно подготовката за Пасхата и Господнята вечеря. „И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. И прати Исус Петра и Йоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. А те Му казаха: Где искаш да приготвим? А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. И като отидоха, намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.” (Лука 22:7-13)
След това е историята за триумфалното влизане в Ерусалим. „И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им: Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал. И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? А те казаха: На Господа трябва. И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.” (Лука 19:28-35)
Историята със съня, историята за Пасхата и тази за триумфалното влизане в Ерусалим имат подобен смисъл. Исус казва: „Аз контролирам нещата.” Исус се открива като Господ на всичко – включително човешките сънища и мисли.
Представете си тайната на човешката мисъл! Нито един хирург, който някога е оперирал човешки мозък не е казал: „Еврика! Аз открих човешка мисъл!” Тайната на мисълта е необяснима. Ние можем да говорим за електрическо-химичния феномен, но това не е истинско обяснение. Това е само опит за описание.
Не само, че нашия Бог разбира, то Той контролира мислите на човека – дори незаконно съобразяващите се сънища.
Сега ние трябва да изследваме важните думи на Исус в Мат. 24:15-16:
„Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;” (Мат. 24:15-16)
В проповедта си до тук Исус казва: „Ще чуете за войни, ще чуете за глад. Не се тревожете! Но когато видите „мерзостта на запустението...”
Апостолите бяха задали въпроса: „Господи, какъв е знака за края на света?”
Той им отговори: „Не са войни, тъй като те са само началото на страданията. Не са глад или земетресения, тъй като това не е края. Но вие ме питате относно знак, така че ето го знака: „Когато видите мерзостта на запустението да седи в святото място, това е знака.”
Какво означава знакът? Исус ни дава указание, като казва: „както казва пророк Данаил.” Някои хора се опитват да представят коментара в стих 15, който казва: „който чете нека разбира”, като забележка на евангелиста. Независимо какво те казват, това са думи на Исус! Евангелистите не поставят своя коментар между думите на Исус. Няма пример за такава практика.
„Нека читателя разбере” е добре замислено изказване. Думата „разбере” се среща 24 пъти в книгата Данаил. Дори и тук Исус цитира от книгата Данаил.
„Мерзостта на запустението” е името, което юдеите използваха за Антихриста. Дори книгата на Данаил те наричаха, „Книгата на Мерзостта на запустението”, тъй като нейната главна тема е Антихриста. Нека прегледаме някои неща от Стария завет.
Спомняте си, че книгата Данаил започва с историята за царя от север, Вавилон, който идваше срещу града на мир - Ерусалим. Царят от север идва за да атакува Ерусалим и да оскверни светилището и да го плячкоса. Така Данаил започва книгата си, а вие знаете, че ключа е винаги до вратата. Трябва да прочетете началото на книгата, за да разберете за какво ще става въпрос в книгата. Данаил започва с Вавилон, царят от север, който връхлита върху Божия народ и атакува светилището. Останалата част на книгата съдържа тази тема, атаката на Антихриста над Божия народ.
В Данаил, народите и силите на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция, Рим, Антихриста от Средните векове, Антихриста на последното време, всички те са символизирани с царя от север.
Това е така, тъй като Сатана каза, че север е мястото, където той иска да постави своя трон.
Луцифер каза: „А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.” (Ис. 14:13-14)
На Луцифер не му беше позволено да направи това в небето, така че, когато дойде на земята, той завладя Вавилон, на север от Ерусалим. За пророк Данаил, Вавилон (поради атаките му над Божия народ) се превърна в царя от север или трона на Сатана.
Чарлз Дикенс написа книга озаглавена „Историята на два града”. Първото изречение е много известно: „Беше най-доброто от всички времена, беше най-лошото от всички времена.” Данаил, както и цялата Библия е история за два града в конфликт; Вавилон и Ерусалим. Антихриста се стреми да доведе до „най-лошото от всички времена”.
Вавилон символизира царуването на Сатана. Това е така, защото Бабел означава „Божия врата”. Когато хората се разбунтуваха и въстанаха срещу Бог, като построиха кулата в Бабел, резултата от това беше объркване. (Бит. 11:1-9) Така че Бабел се превърна във Вавилон. Сатана започна в небето като Луцифер. След това той падна и стана цар на объркване.
Ерусалим означава „основи на мир”. Неговия цар в началото беше Мелхиседек и името му означава „цар на правда”. Тъй като той царуваше над Салем, което означава мир, той също беше „цар на мир”.
В книгата Данаил и в цялата Библия основният конфликт е борбата между два града, Вавилон и Ерусалим. Те представят борбата между две сили Луцифер и Бог, и борбата между зло и добро.
Пренебрегвано доказателство за изследването на Данаил са историите, които ни дават ключа за пророчествата.
Всички истории са относно Антихриста. Подлеците са царете – Навуходоносор, Валтасар и Дарий. Характерното за тези езически царе, които заплашват Божия народ, са гордост, идолопоклонство, богохулство и преследване. Това са характеристиките на Антихриста.
Самият Сатана е великия Антихрист. Той е горд и преследващ. Когато си горд ти трябва да налагаш на другите хора да мислят като теб и да ги принуждаваш да правят това, което ти искаш да правят. Това е знакът на Антихриста.
Бог никога не принуждава хората. Бог ни привлича при себе си с любовта, която се съдържа в благовестието. Той никога не ни принуждава.
В историите на Данаил има зли хора, които са символ на Антихриста. Всички те са олицетворение на гордост, арогантност, идолопоклонство и преследване – всеки един от тях.
Но без тях ние не можем да разберем втората част на Данаил, която се състои от пророчества. Трябва да разберем историите, за да можем да отключим пророчествата.
Срещаме дори ключови думи в историите, които се срещат и в пророчествата. Например, когато големият образ е издигнат, в Данаил 3, цар Навуходоносор каза на достойните евреи: „Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бо, и не се кланяте на златния образ, който поставих? Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви избави от ръцете ми?” (Дан. 3:14-15)
Отговора на царската заповед е: „Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни избави от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;” (Дан. 3:16-17)
Забележете реакцията на царя в края на историята, след освобождението от огнената пещ: „Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.” (Дан. 3:28)
В Дан. 6 е записана
историята относно Данаил, цар Дарий и рова на лъвовете. Заговорниците срещу
Данаил дойдоха при цар Дарий и казаха: „Затова приближиха се и говориха пред
царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек,
който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до
тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно,
според закона на мидяните и персите, който не се отменя.
Но царя не можа да избави Данаил.
Дарий беше сигурен, че Данаил щеше да бъде изяден от лъвовете. Кой можеше да избави Данаил от такава ситуация? Дори ръцете на царя бяха завързани. Законите на мидяните и персите не можеха да бъдат променени и закона, че само Дарий можеше да се моли на друг бог беше въведен в сила. (Виж Дан. 6:7-9, 15) „Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те избави.” (Дан. 6:16)
На следващата сутрин, след период на безсъние, царя се завърна при рова на лъвовете. „Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те избави от лъвовете?” (Дан. 6:20)
Царят не очакваше отговор, но текста казва: „Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.” (Дан. 6:21-23)
В радостен отговор, цар
Дарий издаде указ: „Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици,
които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас! Издавам указ, щото в цялата
държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия
Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е
царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.
Това са част от историите в Данаил. Когато стигнем в края на книгата, в частта с пророчествата, ние виждаме отново картина за царя от север, който напада Ерусалим (който град сега е символ за църквата). След това четем: „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се избавят, - всеки, който се намери записан в книгата.” (Дан. 12:1)
Историите на Божествено освобождение, са ключ за пророчествата. Бог ще освободи народа си, независимо колко жесток и разярен Антихриста е. Книгата на Данаил ни предупреждава, че Божия народ ще бъде винаги атакуван. В края на времето атаките ще се влошат и ще достигнат до своята кулминация.
Името, което Данаил дава на атакуващия Антихрист е Мерзостта на запустението. Мерзост е еврейската дума за идол. Запустяване означаваше „преследване”.
Представени в днешни термини, пророчествата на Данаил казват, че в последните дни ще има сила, която е идолопоклонническа (т.е. религиозна), но е свързана с държавната власт, за да може да запустява (т.е. да преследва).
Думата”Мерзост” е Старозаветен термин, който е използван за идоли или образи (виж 3 Царе 11:5, 7; 4 Царе 23:13) така че когато четем в Данаил относно мерзост, ние четем относно сила, която е идолопоклонническа. Когато четем относно „мерзостта на запустението” това означава, че това е идолопоклонническа сила, която се свързва с държавна сила, за да може да преследва.
Сама църквата не може да преследва. Религията трябва да се присъедини към меча, както направиха мюсюлманите много отдавна. Така че ключовата фраза „мерзостта на запустението” сочи към връзката на църква и държава, за да могат да преследват.
Книгата Откровение ни представя кулминацията на историята. Там виждаме представени два звяра. Единият излиза от морето (Откр. 13:1-10) и прилича на смесица от четирите звяра на Данаил, които представяха царствата на земята (виж Дан. 7). След това се появява втори звяр, който излиза от земята и изглежда като агне, но по-късно започва да говори като змей (Откр. 13:11-18).
Първият звяр представя лошите правителства, а втория звяр представя лошата религия. Те се съюзяват и издигат образ (темата е основана върху Дан. 3) и е издадена заповед, която гласи, че всеки, който не се поклони на образа ще бъде убит. Това е крайното изпълнение на времето на изпит на мерзостта на запустението.
Има много интригуващ момент в пророчеството за Второто пришествие в Мат. 24. Появяват се определени думи, които са свързани с пророчеството относно мерзостта на запустението, и които се повтарят в следващите глави относно последните часове от живота на Христос.
Това е толкова важно, че си заслужава да го повторим. В Мат. 24, което е проповедта на Исус относно Второто пришествие, определени ключови думи са свързани с пророчеството за мерзостта на запустението в последните дни и доклада за последните часове на Главата на църквата - Христос. Какво е това?
Това, което се случва с главата, ще се случи и с тялото. Христос е главата на църквата (Еф. 5:23)Ние, църквата сме Христовото тяло (1 Кор. 12:27) По принцип, с църквата няма да се случи нищо, което не се е случило с Христос.
В тази глава срещаме думата „час”. „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” (Мат. 24:36)
След това, в разказа ние постоянно срещаме думата „час”. (Виж Мат. 26:40; Мар. 14:37, 41; Лука 22:53 и Йоан 17:1)
Също така срещаме думата „бдете”. „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.” (Мат. 24:42 виж също 25:13) В проповедта на Елеонския хълм думата „бдете” се среща няколко пъти. По късно Исус заведе учениците си в Гетсиманската градина. Той каза на Петър, Яков и Йоан: „Постойте тук и бдете заедно с мен.” (Мат. 26:38)
Ние срещаме думата „предаде”. „И тогава мнозина ще се съблазня, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.” (Мат. 24:10) В следващите няколко глави в Матей, думата „предаде” се среща около десет пъти. „И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.” (Мат. 26:21) Исус отговори. „Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.” (Мат. 26:23)
Какво трябва да разбираме от всичко това? Защо в проповедта си в Мат. 24 и 25 Исус използва определени ключови думи, които се срещат също и в доклада за последните Му часове? Писанията казват, че нещата, които се случиха на Исус (главата на църквата) ще се случат на световната сцена и на църквата (тялото на Христос) в кулминационната точка на историята.
В края на времето дявола ще се опита да проектира Голгота на световната сцена. Сатана ще планира да умъртви всички вярващи в Исус Христос. Това е времето, което е познато като „голямата скръб”. На световна сцена ще бъде направен опит да се осъществи Голгота за вярващите в Христос.
Разбира се, сатана няма да успее. Неговият дяволски план ще бъде осуетен, когато Исус се завърне. Някои ще умрат, но мнозинство ще оцелее. Исус ще осуети смъртоносния проект на Сатана.
Споменава ли се нещо относно „мерзостта на запустението” в последния час на Христос? Да!
Когато Исус беше в святото място на молитва, завистливия идолопоклонник, Юда, дойде, за да го предаде. „И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.” (Йоан 18:3)
Юда, идолопоклонника и запустяващия, отиде при правителството за войници. Също така той отиде при църковните водачи за допълнителна помощ и с тях дойде, за да предаде Исус.
Той дойде, за да предаде Исус в свещения час и в святото място на молитва. Как Юда предаде, своя Господ, който го обичаше? С целувка. „А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.” (Мат. 26:48) „Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исус, за да Го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?” (Лука 22:47-48)
Гръцката дума за поклонение означава „да целуна с ръката”. Когато изследваме Откр. 13, ние срещаме думата „поклонение” няколко пъти. „И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.” (Откр. 13:8)
Също така съществува знак или сигнал за това фалшиво поклонение, наречен „белега на звяра”. „И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. И вършеше големи знамения, до там, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.
И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така, щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.” (Откр. 13:11-15)
Ще бъде издигнат образ, мерзост на звяра. Църквата и държавата ще се съюзят. Ще има смъртна присъда. В съзнанието на евреина, всички тези символи, събуждат спомени за времето на Антиох Епифан. Това име може би не означава твърде много за хората днес, но то означаваше всичко за древните юдеи.
Спомняте ли си този стих? „И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.” (Йоан 10:22-23)
Какъв е този „празник на освещението”? Може би съществува добра причина, че апокрифните книги са включени в съвременните издания на Библията и специално в Новата Английска Библия. Апокрифите са група от свещени книги, чието име означава „скрити книги” или „не канонични”. Тези книги не претендират за вдъхновение. В тях никога няма да прочетете „така казва Господ”. Но това са религиозни и исторически книги, които бяха написани между края на Старозаветния канон и началото на Мовия завет.
Ето някои думи от Апокрифните книги: „Александър царува дванайсет години и умря. И господаруваха слугите му всеки в своето място. И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха.” (1 Макавей. 1:7-10)
Данаил дава пророческо описание на злите дела на Антиох Епифан. Той издигна образ – идол, мерзост – в светия юдейски храм в Ерусалим и по този начин богохулства срещу Божието светилище. Той поля приборите на храма със свински бульон. Той заповяда на юдеите да спрат да пазят съботата, да спрат обрязването и да спрат да четата своите Писания. Той уби 40 000 души, тъй като те не се подчиниха на неговите опити да изкорени тяхната религия. За съжаление голяма част отстъпиха от вярата си и се присъединиха към отстъпническото правителство на Антиох Епифан.
Някои герои, наречени Макавеи, се разбунтуваха срещу богохулните дела на Антиох. В края те победиха армията на тиранина.
Около 2300 вечери-сутрини, след като Антиох оскверни светилището, то беше повторно осветено или очистено. Това е оригиналното очистване на светилището. За това очистване става въпрос в Йоан 10:22 „Беше празника на освещението.” Това беше празника, който се празнуваше в чест, на героите на Юда, които надвиха над Антихриста в техните дни, Антиох Епифан. Древният Антихрист, беше омърсил светилището с един образ и беше заповядал да му се отдаде фалшиво поклонение. Накрая Антиох беше отблъснат и храма възстановен.
Библията използва кризата от времето на Антиох Епифан, като символ на това, което ще се случи многократно в световната история, по-късно. Божият народ ще бъде атакуван от антихристи през вековете, като кулминацията ще бъде световна криза.
Когато Исус използва думите „мерзостта на запустението” в Мат. 24:15, Неговото първо приложение беше, когато „Римските армии идват”. Римските армии имаха знамена, върху които бяха изобразени техните богове. Когато разрушиха храма, те поставиха там своите идолопоклоннически знамена, тези мерзости. Те им принесоха жертви и им се поклониха. Римските езически армии щяха да дойдат, подобно на армиите на Антиох Епифан срещу Ерусалим и неговия храм, и щяха да ги разрушат.
След това Исус видя, че същата тази римска сила ще преследва църквата. Новозаветната църква е наречена Божия храм (2 Кор. 6:16). След разрушаването на храма в Ерусалим, римската сила преследваше християните през следващите вековете.
Следваха повтарящи се периоди на преследване от римските сили срещу Божието светилище, т.е. храма на църквата. Християните бяха хвърляни на лъвовете в арените или бяха потапяни в смола и запалени като факли, за да осветяват градините за бира на Нерон. Християните бяха дори обвинени от Нерон за запалването на Рим в 64 г.
Исус също видя това, което щеше да се случи в Средните векове, когато църквата и държавата, които бяха съвършено идолопоклоннически, щяха да преследват народа на Книгата. След това Той видя, че в самия край на времето, щеше да има крайно, световно изпълнение (което е представено в детайли в Откр. 13.)
Накрая пророчеството заявява, че в последните дни, религията ще стане идолопоклонническа, поради голямото религиозно отпадане. Тя ще се свърже с държавата, за да може да преследва тези, които искат да останат верни на благовестието.
В дванадесетата глава на евангелието на Йоан срещаме друг фактор, който помогна с ускоряването на крайната криза в живота на Исус на тази земя. „А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.” (Йоан 12:1-3)
Историята се развива по прекрасен начин, но изведнъж виждаме появата на шокиращ елемент: „Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея. Тогава Исус рече:
Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.” (Йоан 12:4-8)
Това се случи в събота вечерта, в навечерието на триумфалното влизане в Ерусалим на Исус. Тук виждаме пълното развитие на най-доброто и най-злото, в готовност за финалната развръзка на Голгота.
Ние виждаме пълното развитие на любовта, която щедро е представена чрез Мария. Също така виждаме пълното развитие на омразата, предстанена чрез Юда. Библията ни казва, че бързото развитие в пълнота на любовта и злото предшестваше финалната криза на Страстната седмица. Тъй като тези събития са образ или картина на събитията от последните дни, бързото развитие на доброто и злото, също ще доведе до финалната криза на човешката история.
Този много скъп алабастров съд беше символ на Христос и Неговото тяло, което скоро щеше да бъде наранено. Когато Христовото тяло щеше да бъде наранено на голгота, тогава аромата от неговата жертва щеше да изпълни целия „дом” на всемира.
Забележете, че зрялото дело на Мария беше прекрасно и щедро. Коментирайки делото на Мария, евангелието на Матей казва: „Защо е нужна тази загуба?” Когато този въпрос беше зададен, може би Исус е мислил за своето наближаващо омилостивение, което беше екстравагантно и богато. То беше толкова екстравагантно, че може би ангелите са погледнали и възкликнали: „Каква е целта на тази загуба?”
Ако крайните Калвинисти са прави, Исус не разпиля нищо, тъй като Той умря за избраните. Той умря само за няколкото избрани, които бяха предопределени от основаването на света. Но новия завет не проповядва ограничено омилостивение. Новият завет ни казва за омилостивение, което изглежда като загуба, тъй като е толкова преизобилно. То осигури за повече хора, отколкото тези, които ще го приемат. То осигури спасение за всеки.
Новият завет казва, че Христос умря за всеки човек. „Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.” (Евр. 2:9)
Христос понесе смъртта за „всеки”. Христос понесе смъртта за теб. Христос понесе смъртта за мен. Така че жертвата на Христос може да изглежда като загуба. Тя е толкова екстравагантна, толкова извънредно щедра, толкова благородна, че отива отвъд необходимостта на събитието. Исус не умря само за тези, които накрая ще бъдат спасени. Той умря за всеки.
Счупеният съд на Мария и неговия разпространяващ се аромат, сочат към нараненото тяло на Христос и аромата на Голгота, който се носи във всемира. В края този аромат предшества проповядването на благовестието в края на времето и ужасната опозиция срещу него. Когато Мария счупи съда със скъпия парфюм Юда беше разгневен. „Загубата” предшестваше неговото предателство. Той се опитваше да постави движението на благовестието на по-ефективна, финансова основа.
Вестта на счупения съд на Мария (което е нараненото тяло на Христос на кръста) трябва да бъде разнесена по света в последните дни на неговата история. Това ще предизвика „мерзостта на запустението”, която ще отправи последната си атака срещу Божията църква.
Когато благовестието бъде прогласено на север и юг, изток и запад и неговия аромат проникне навсякъде по света, хората ще се развият бързо за добро или зло. Това ще доведе до последната криза.
Личното значение на нашето изследване на Мат. 24 – 25
В пророчеството си в Мат. 24 – 25 Исус каза: „Който чете нека разбира.” (Мат. 24:15) Исус говореше относно фразата „мерзостта на запустението”, която се намира в Дан. 9:27. Ако Исус каза: „Нека разбира,” много важно е да му се подчиним. За съжаление, това е една от многото пренебрегвани заповеди на Христос. Ние трябва да я разберем. Имайки предвид, че Христос ни каза да разберем и четем, не мислите ли, че ще има хиляди книги написани относно „мерзостта на запустението”? Когато Джил и аз работехме върху втората ми докторска дисертация, аз проучвах продължително в библиотеките, които имах на разположение, включително в Библиотеката на Конгреса, Библиотеката Бодлейн в университета Оксфорд и големите библиотеки в Лондон, Кембридж и Манчестър. Аз не можах да открия нито една книга на английски относно тази тема.
Аз прекарах две години в университета в Манчестър, мислейки относно тази тема през по-голямата част от деня. (Щеше да ми отнеме повече от две години, ако не беше Джил, която знаеше немски и френски по-добре от мен. Джил ми помогна много, като преведе материалите от чужди езици и напечата моята дисертация.) Двамата произведохме книга, наречена „Мерзостта на запустението в Библейската есхатология”.
Защо трябва да разбираме тази тема? Защото финалната криза наближава. Само ако сме свързани с Христос чрез вяра, надежда и любов, ние ще се присъединим към многото (а това се отнася и за мними християни), чиято любов охладнява. Ако не оценим аромата на това, което се случи на Голгота, ние ще бъдем отнесени от вълната на материализма.
Бог или има огромно значение за нас или няма никакво значение. Ние трябва да си повтаряме това постоянно.
За нас Бог е това, което е слънцето за слънчевата система. Останалата част от слънчевата система е около милионна част от това, което е слънцето. Можете да хвърлите милион светове в слънцето и ще има място за още стотици хиляди. Това е символ на онова, което Бог трябва да бъде за мен и теб. Всички неща в света са безвкусни, когато са сравнени с Него.
Големият син на света е идолопоклонство. Нека да не бъдем виновни в този голям грях. Нашият голям грях е идолопоклонство, въпреки че не е свързан непременно с идоли от дърво или камък. Може би ние боготворим своята репутация или постижения, своите таланти, семейство или амбиции. Числото на идолите, които хората си създават е неизброимо. Но, „независимо какъв е този идол, помогни ми, Господи, да го сваля от трона му и да се поклоня само на Теб.”
Мария е символ на тези, които ще завършат Божието дело в този свят. Мария имаше наранено сърце. Счупения съд с парфюм също е символ и на Мария освен на Исус. Нейното сърце беше наранено.
Един коментатор написа: „Освен ако не сте наранен, вие сте неизползваем.” Какви изразителни, изследващи, пронизващи и смиряващи думи. Докато съм изпълнен със самоуважение, самоувереност и собствена правда, Бог не може да ме използва.
Ако както Мария, наистина оценявам любовта на Спасителя, Той се превръща във всичко за мен и Бог може да ме използва. Ако както Мария вие отговорите с любов, на това велико спасение, тогава Бог може да ви използва. Тези, които отхвърлят любовта, ще открият сърцата си закоравели като това на Юда. Тогава место да коронясаме нашия Господ, като „Господ над всичко” ние ще го разпнем на кръст.
Нека Бог ни помогне, за да обърнем внимание на издигнатия на кръста Христос, за да може да се превърне в магнита, който ще привлече нашите сърца при себе си. Тогава ще открием, че кръста се превръща в нашия начин на живот. Кръстът не е нещо, което носите като украшение около врата си. Той е разпъването на моето „Аз”.
Кръстът е да избера да върша Божията воля и да разпъна своята. Пътят на кръста, е пътят на живот, път на аромат. Това е единствения път, който може да доведе до край на греха, скръбта и трагедиите.
Нека Бог ни даде сърце като това на Мария и ни избави от съдбата на Юда. Това е единственият начин, да се подготвим за изпита на последната криза (Откр. 13), Второто пришествие, и Деня на съда. Само благовестието може да ни накара да обичаме нашия Спасител и нашите ближни. Благовестието е единственият ключ за спасение, сега и в идващия свят.
|
|
|
