Щастливи завинаги

Нашето духовно аз, странен аспект ли е на нашето материално същество? Ще умрат ли те, със смъртта на нашите тела? Животът е пуст, когато е живян без Бог. Ние се нуждаем от потвърждение за нашите души. Ние искаме да знаем, дали нашата любов е нещо повече, отколкото еквивалент на разстроен стомах.

Ние искаме да чувстваме увереността, че всемира ще застане зад нас, ако изберем да бъдем смели, търпеливи и справедливи.

Ние искаме да чувстваме, че над нас има велик Дух, свръх същество притежаващо интелект и емоции като нашите. Някой, който е велик, на когото принадлежим и към когото можем да се обърнем за общуване и помощ.

Религията на Библията разкрива такава личност. Това е личния Бог, който в евангелията е представен като Исус. Живеейки в приятелство и общуване с този Бог, и чрез изпълнение на задълженията и удоволствията като дар от Него – живота е прекрасен.

С Бог, който е открит в евангелията, живота се превръща във връзка, в молитва. След това ние празнуваме идването на Един, който обогати духовния живот на хората повече, отколкото всеки друг.  Ние трябва да сме благодарни на Исус за това, че ни показва, че Бог е заангажиран в нашия свят и всичко, което се случва в него.  Първо, Той приема простените като свои опростени деца, всяко едно толкова скъпоценно, колкото е Христос.

Христос е облякъл този еднообразен свят с висока цел. Чрез Неговия пример ние научаваме, че Бог е централната точка за справка относно човешките същества. Ние виждаме, че радостта се процежда от всички стремежи, които се осъществяват в тази безбожна обстановка.

Исус беше най-завършения човек, който някога е живял.  Това е така, защото Той живееше за Бог, с Бог и подчинен на Бог. Задоволството, което познаваше, Той го споделяше с всеки, който идваше при Бог чрез Него. Да разберем благовестието, означава да влезем в Рая, както разбойника в древността.

Това е най-добрата новина. Нека сега обърнем внимание на крайната развръзка на благовестието – идващия свят, както е представен в заключителните глави на Писанията. Моля ви прочетете Откровение 20 – 22.

В началото на Библията, в третата глава на Писанията (Бит. 3) са ни представени Сатана, греха, скръбта, проклятието и смъртта.

В края на Библията, Откр. 20 (третата глава преди края) се казва сбогом на всички тези неща.

Откровение 20 разкрива тайната реалност на вярата и неверието. Тя говори за възкресението на всички хора, които са купени чрез Христовия кръст. Но злите заявяват, чрез своите заплашващи атаки срещу този, който ги възкреси от мъртвите, че вечната смърт е това, което те заслужават и това, което избират. Те са непроменени и са свързани с великия разрушител. Сега, това се вижда ясно.

След като това е демонстрирано уместно, греха вече няма смисъл да съществува: Той е унищожен. Заедно с него си отиват проклятието, смъртта и скръбта. Земята отново се превръща в бездънна пропаст, пуста и неустроена.

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” (Откр. 21:1-4)

Хилядагодишната събота е отминала и Бог отново възобновява.

Последните две глави на Откровение изобразяват завършека на плана за спасение. Те говорят за истински свят, въпреки че това е свят, който е описан с метафори взети от Стария завет. Всички обещания на завета сега са представени като изпълнени и Едемския живот е възстановен.

Старата атмосфера и земя отминават и с тях морето, както ни е познато. (Няма причина да вярваме, че в новия свят няма да има море. То няма да бъде като сегашното, заплаха, опасност или преграда. Йоан, автора на книгата Откровение беше затворник на остров Патмос (Откр. 1:9). Морето го разделяше от неговата църква и тези, които обичаше.)

Обещанието, че кротките ще наследят земята е изпълнено. Това не е ефирно наследство. Учените във всички векове разбираха това. Но в последните години тази истина е излязла на преден план, поради възстановяването на еврейското разбиране за естество и човешка природа.

Столицата на новата земя – вече населена от светиите – се спуска от небето. Това спускане на земята е описано в Откр. 20. Както Ноевия ковчег, така и града плува над огнените пламъци, които унищожават стария свят. Юдейските апокалиптични писания казват много, относно Новия Ерусалим идващ в слава. Семето за тази идея е в Стария завет. (Ез. 40-48 и Дан. 8:14)

Данаил предсказа, че присъдата над запустяващата сила на греха ще се прояви в очистването и възстановяване на светилището. Когато ангел Гавраил изтълкува това на Данаил, той говори не само за края на греха и въвеждането на правдата, но също и за изпълнението на всичките пророчески видения и за помазването на „пресветия” (Дан. 9:20-27 вижте по-специално стих 24).

Последния израз сочи към Бог, който ще пребивава още веднъж със своя народ, както в древността (Изх. 25:8). Откр. 21:14 ясно представя реалността на това предсказание. Бог идва, за да пребивава всред човечеството. С идването на Бог всяка сълза е обърсана и всеки горчив спомен, чрез магическа реакция става сладък. Обещанието на завета, повтаряно в Писанията, сега достига до крайното си изпълнение: „Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.” (Лев. 26:12)

„И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.” (Откр. 21:5-8)

Това, което се случи в ерата на Светия Дух сега е изпълнено в по-дълбоки измерения с видимото царуване на Божия Син. Стих пети ни напомня за 2 Кор. 5:17.

Сега Христос присъства, както в началото на книгата Откровение. Някои от неговите първоначални думи сега звучат отново.

Жадните са уверени, че са приети и освежени. Пиещият се превръща в победител. Бог не изисква нищо, което Той не може да даде на вярващия. Да гледаме на Христовия кръст, означава да намерим сила за конфликта и радост в битката. Ние можем да извършим всичко, което се изисква от нас, чрез Христос, който ни подкрепя.

Тези, които са избавени от старото египетско робство на греха, виждат, че всичките Божии заповеди, сега са обещания.

Греховете, които са изброени тук не са тези на неочаквани падания и на грешки, за които сме се разкаяли. Това са греховете на отстъпничество. От Псалмите научаваме, че грешките ни не ни поставят извън завета, но да изоставим съзнателно Бога на завета е друго нещо. (Пс. 32; 39:7-8; 40:8-12; 51).

На тези, които са идолопоклонници (а всички грехове са форма на идолопоклонство) не им достига семето на вечен живот.

„Страхливите” са хора, които се боят повече от хора, отколкото от Бог. Това е уместно предупреждение и най-вече при всяка криза на преследване.

„Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.” (Откр. 21:9-14)

Целта на тези стихове не е да представи буквална картина на Новия Ерусалим. Тези стихове представят превъзходната реалност на града и го правят по начин, че да предизвикат желанието ни да бъдем там.

Всичко, което е казано относно града ни говори също така и за неговите обитатели. Той е сияещ, което означава, че няма нужда от слънце. Тези, които живеят в него са били светлината на света. Това е Божия дом, който е ограден със здрави, вечни стени. Светият Дух е като стена около тези, които ще живеят там в съвършена сигурност.

Това е град със здрави основи. Тези, които живеят в него никога няма да забравят, че тяхната основа са апостолите и пророците, които са градили върху Христос, великата основа. Жителите на Новия Ерусалим живеят в него единствено поради твърдата основа на завета, който беше направен с дванадесетте племена и благовестието на дванадесетте апостоли.

„И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му. Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръста, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

Стената му беше съградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.” (Откр. 21:15-21)

Новият Ерусалим е описан като куб. Това ни напомня за Пресветото място в светилището, където дължината, широчината и височината бяха равни. Дебелината на стените е свързана със запечатаните светии. (Откр. 7:1-4; 14:1)

Скъпоценните камъни на основата са направени от същите камъни, както нагръдника на свещеника. Също така те са символ за зодиака, но поставени в обратен ред, за да покажат разликата с езическите неща.

С основа от скъпоценни камъни, врати от бисери и улици от злато, това е град, който може да предизвика човешките очи да заблестят и сърцето да затупти бързо. Въпреки това тези символи са безвкусни дрънкулки, когато са сравнени със скъпоценната Божия любов и мъдрост, която той ще споделя с нас през вечността.

Този град е единствения сигурен бряг, за настоящия малък запас от богатство, защото тук, на тази земя крадците разбиват и открадват, а молците и ръждата развалят.

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.” (Откр. 21:22-27)

Тук виждаме град без църква. Целият град е Божия храм. Слава и чистота са неговите характеристики. Преглеждайки характеристиките на града забелязваме:

1.      Неговата небесност (виж ст. 2) разкрита чрез небето и небето свалено до земята.

2.      Неговата Божественост (ст. 11) видяна в Божията слава в него, включваща Бащата, Сина и Духа като негов храм.

3.      Неговата сигурност (ст.12-14) основи, стени и ангели стоящи на вратите. Всички те са символи на освобождаване от тревоги и грижи.

4.      Неговата симетрия (ст. 15-16) всичко е подходящо по размер и място.

5.      Неговият простор (ст. 16) стените са дълги около 1 600 мили (2 500 км) и това са измеренията му навсякъде, предизвикателство към всички, да разберат какво е височината, дълбочината, широчината и дължината на Божията любов.

6.      неговото великолепие (ст. 18-21) всичко, което хората оценяват най-високо, е прибавено към него, но бисерните врати са тези, които ни напомнят, че всичката слава е дошла чрез болка.

Забележката за „народите”, надеждата, че всички ще бъдат спасени ли е(доктрината за спасение на всички хора)? Контекстът не подкрепя това. Всички, които остават верни на мерзостите няма да бъдат насилени да влязат в небето. Ключа за пъзела е, че Йоан е заимствал много образна реч от пророците в Стария завет. Той смесва обещания, които са приложими за различни времена. Двете последни глави на Откровение са прекрасно пано от древни обещания, които сега са представени като изпълнени.

Книгата на живота на Агнето е споменавана постоянно в Откровение. (3:5; 13:8; 17:8; 20:12, 25). Да бъдем записани в книгата на живота на Агнето, означава да сме в Христос и Христос в нас. Това означава, че сме преминали от смърт към живот, чрез вяра в Христовите заслуги. Да бъдем записани в книгата на живот на Агнето означава, да бъдем в ума и сърцето на Христос. Ние никога няма да бъдем забравени или пренебрегнати. Който ни докосва, „докосва зеницата на окото ми”.

Когато целия стих 27 е прочетен, тогава той показва ясно, че тези, които са записани в книгата на живота на Агнето не могат да вършат зло. Те предпочитат да притежават Христос, отколкото това, което света, плътта и дявола могат да им предложат. Оправданието е отделно, а не отделено от освещението. Бог дава даровете си с двете си ръце. Бог не оправдава този, когото не може да освети.

„След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.” (Откр. 22:1-5)

Водата, храната, светлината и Бог са голямата нужда на всички; всички те съществуват в изобилие за спасените. Първите три са емблема на четвъртото. Бог е въплъщението и източника на всички тях. Бог е извора на живота, тъй като само Той притежава вродено безсмъртие и живот в Себе Си. В Бог има светлина и никаква тъмнина.

Водите, които са чисти като кристал извиращи от Божия трон символизират чистите не омърсени благословения, които извират от Божията добрина. В този живот ние се нуждаем от вода за очистване и освежаване. Човечеството се нуждае от духовно очистване и духовно освежаване.  

В този живот ние получаваме само капки. В живота, който идва, морето на Божията добрина ще ни покрие. (Рим. 8:32)

Благословенията на Рая сега са възстановени и ние виждаме дървото на живота. Но то не е едно дърво. Вместо това, както Езекил го описва, авеню от дървета се простира от двете страни на реката. (Ез. 47:12).

Може би трябва да преведем стих 2 по следния начин: „По средата между улицата от едната страна на реката и от другата”, т.е. съществува улица, булевард от всяка страна на реката, и тя е разделена от реката с нещо като кей, по средата на който има ред от дървета. Трудно е да си представим, че има само едно дърво, както в стария Рай. (Бит. 2:9)¹

Фактът, че дървото дава различен вид плод всеки месец подсказва, че постепенното узряване на плода веч не съществува. Това е „израз на абсолютния триумф на живота над смъртта.”²

Но главната радост в новата обстановка е изразена в стихове 3-4. Ние ще видим и ще служим на този, който ни е обикнал още преди да сме били родени и който ни е напътствал без нашето знание.

„Изцелението на народите” не означава, че болестите ще съществуват в новия свят. Това означава, че всичкия недостиг от стария свят ще бъде компенсиран сега.

Фразата „неговото име ще бъде на челата им” е забележка от Бит. 1:26 и Изх. 28:36-38. Адам беше създаден по приликата на Божия характер. Чрез прославянето тази прилика сега е възстановена. Това е символизирано чрез думите „свят на Господа”, което е изписано върху златната плочка на първосвещеника.

Божият печат (Откр. 7:2) сочи към същото крайно благословение – крайното възстановяване на Божия образ в човека.  При сътворението, след създаването на първата двойка, съботата беше представена. След този ден, съботата винаги е била знак на сътворението. (Бит. 1:26; 2:1-3; Еф. 4:23-24; Евр. 4:1-10).

Фразата „Господ Бог ще бъде тяхната светлина”, трябва да бъде преведена: „Господ Бог ще сияе върху тях.” Това е загатване за древното благословение в Числа 6:25.

Относно перспективата да царуваме с Бог завинаги, виждаме изпълнение на обещанието дадено в Откр. 3:21. Това е подходящо заключение на ослепителната картина на Божия град.

„И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане. И ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.” (Откр. 22:6-7)

Във всеки от нас съществува оттенък на бунт относно обещанието: „Аз идвам скоро.” Ние знаем, че обещанието е направено много отдавана и въпреки това Исус се бави.

Бавенето на Исус е наша грешка, не Негова. Той каза: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” (Мат. 24:14) Във втори век църковните отци вече не разбираха Павловата добра вест. Тя не се появи отново до времето на Реформацията. Оправданието беше примесено с освещението, заслугите на творението бяха объркани със съвършените заслуги на Христовата правда. Църквата не притежаваше благовестие, което да разнесе по целия свят.

Само когато знаем, че оправданието и освещението са свързани, но въпреки това отделни, ние можем да формулираме истинското благовестие. Ние сме оправдани, (обявени за невинни) на основата само на вменената правда на Христос. Това е Божието славно дела за нас в Христос. Това е единствената основа за спасение. Това е добрата вест на благовестието.

Свързано с оправданието, (но въпреки това отделно от него) е освещението. Бог извършва велико дело в нас чрез Светия Дух. Животът на святост е резултат и плод от спасението. Този свят живот е резултата и плод на спасението. То не ни извоюва спасение. То следва от спасението, което Христос извоюва за нас. Той извоюва това спасение за нас чрез своя заместнически живот, неговата изкупителна смърт и неговото репрезентативно възкресение.

Църква, която наистина познава благовестието, ще го споделя със света. Забавянето на изпълнението на великата поръчка показва, че много от покланящите се правят това в невежество – и по този начин не могат да изпълнят заповедта на небето. Исус няма да се завърне, докато задачата не е изпълнена и дори Той трябва да съкрати делото на разгласяване на евангелието, чрез службата на ангели.

Дори по-съществено е да доловим екзистенциалното значение на предупреждението на нашия Господ относно времето. Този човек, който не може да си представи късото време на настоящия живот, когато е сравнен със следващия, е глупак и стои на нездрава основа. Смъртта може да дойде много бързо. Няма хора, които могат да чакат Христос след края на този живот. Какво е човешкия живот? Не е ли като нощна стража, разказ, който е разказан, трева, която пораства и скоро изсъхва? Но този, който вярва вече е получил присъдата на последния съд и има вечен живот в момента, в който е приел Христос. Винаги след това, той или тя могат да кажат с Павел:

„Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. 

Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

  И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?  Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? 

(Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.” (Рим. 8:28-39)

Забележки

1. W. Simcox, Revelation, pgs 201-202.

2. G. E. Ladd, Revelation, p288.