11 септември 2001

и след това

11 септември беше "закъснялата" дата в историята на тероризма, въпреки, че днес повечето хора свързват ужасната дума с ужасната дата. Палестина, Индия, Афганистан, Пакистан, Северна Ирландия, Испания, Италия, Германия, Русия, Япония, Филипини, Южна Африка и много други части на света са свидетели на повтарящи се заплахи или терористични атаки.  Но всички са съгласни, че САЩ ще бъде главната точка на нападенията. Защо?

Съществуват такива, като президента Джордж Буш, който казва, че те са учудени, че такава демократична, щедра и справедлива нация, каквато са САЩ може да бъде мразена толкова много от други националности.  Аз живях 25 години в САЩ и се радвах на гостоприемство и щедрост в мащаб, който за мен и семейството ми е непознат и които не сме изпитвали в други страни, така че  ние изпитваме значителна симпатия към президента. Но не всеки вижда нещата по този начин.

Спомням си за обяд, в който участвах преди много години в Andrews University, Michigan. Там се запознах с един от посетителите, който наскоро се беше завърнал от Палестина. Той знаеше много повече от мен относно политическата, социална и военна ситуация там. В продължение на един час той ме убеди в моето незнание и ме просветли относно истинското положение на нещата в Палестина. То надминаваше всичко, което аз знаех до този момент, въпреки че вече бях посетил Израел. По всяка вероятност има много хора като мен, които са били запознати само с едната гледна точка и които трябва да знаят, че много съвестни хора имат различно мнение.

Позволете ми да илюстрирам двете различни виждания.

Първо ви предлагам няколко думи от канадец, който като мен от личен опит познава добрите неща в САЩ включително хора с отворени обятия и топли сърца. Наскоро след 11 септември 2001 г. следното се появи на интернет:

Америка: Добрият съсед

Само частично представяне в новините бе дадено по време на редакторско излъчване от Торонто на статията на Gordon Sinclair, канадски телевизионен коментатор. Това, което следва е пълния текст на ясно изразения коментар, както беше отпечатан в записа в конгреса: Този канадец мисли, че е време да започне да говори в защита на американците като най-щедрите и може би най-неоценените хора на цялата земя.

Германия, Япония и до по-малка степен Англия и Италия бяха издигнати от развалините на войната от американците, които изсипаха милиарди долари и опростиха други милиарди дългове. Нито една от тези страни не плаща дори лихвата на остатъка от дълга им към САЩ.

Когато Франция беше изправена пред заплахата от сгромолясване през 1956 г., американците бяха тези, които й помогнаха и тяхната награда беше, че бяха оскърбени и измамени на улиците в Париж. Аз бях там и видях всичко.

Много земетресения разтърсват далечните градове и САЩ са тези, които бързат да се притекат на помощ. Тази пролет 59 американски района бяха изравнени със земята. Никой не помогна.

Marshall Plan и Truman Policy изпратиха милиарди долари на страни изпаднали в нужда. Днес вестниците в тези страни пишат относно упадъчни, подстрекаващи към война американци.

Искам да видя само една от тези държави, които злорадствата над разпадането на американския долар, дали могат да построят свой собствен самолет. Има ли някоя друга страна в света, която да има самолет равен на Boeing Jumbo Jet, на Lockheed Tri-Star, или Douglas DС10? Ако имат, защо не летят с тях?  Защо всички международни линии освен руските летят с американски самолети?

Защо никоя друга страна в света не предприеме да изпрати мъж или жена на луната? Говорим за японска технология и виждаме радио. Говорим относно Германска технология, и виждаме лека кола. Говорим относно американска технология и откриваме хора на луната, не само веднъж, но няколко пъти и то завръщащи се обратно у дома си.

Говорим относно скандали и американците поставят своите на витрината, за да може всеки да ги види. Дори тези от тях, които бягат от военна служба не са преследвани. Те са тук, на нашите улици и повечето от тях, освен ако нарушават канадските закони, изхарчват тук получените от мама и тате пари.

Когато влаковите линии във Франция, Германия и Индия се разваляха през годините, американците бяха тези, които ги поправиха. Когато Pennsylvania Railroad и New York Central се развалиха, никой не им даде дори един вагон назаем. И двете са все още повредени.

Мога да ви наименувам 5 000 пъти, когато американците бързаха, за да се притекат на помощ, на други хора. Можете ли да наименувате поне веднъж, когато някой се е забързал, за да помогне на американците? Не смятам, че имаше външна помощ дори по време на земетресението в Сан Франциско.

Нашите съседи посрещнаха всичко сами и аз съм един канадец, който е уморен от факта, че всеки ги подритва. Те ще излязат от тази криза, носейки своя флаг развят високо. И когато те направят това, те ще имат правото да поставят палеца си на тези земи, които сега злорадстват над настоящите им трудности. Надявам се, че Канада не е една от тези страни.

Застани гордо Америка!

По същото това време на интернет се появи следното, което беше написано от професор по физика в Quaid-e­Azam University, Islamabad:

Черният Вторник.

Мнение от Islamabad от Pervez Hoodbhoy.

Пагубното желание на Samuel Huntington за сблъсък между цивилизациите може би ще се сбъдне след терористичната атака във вторник.  Пукнатината, която разделяше мюсюлманите навсякъде в останалия свят вече не съществува. Тя се превърна в дълбок залив, и ако върху него не е построен мост, той ще разруши и двете.

За по-голяма част от света, събитието беше гледка на неописуемото варварство, гледайки самолетите пълни с невинни хора, които бяха блъснати в сгради пълни с други невинни човешки същества. Това беше ужаса от гледане на хора, които предпочетоха да скачат от осемдесетия етаж на сриващия се World Trade Centre, вместо да изгорят в ада вътре в сградите.  Вярно е, че много мюсюлмани го видяха точно по същия начин и почувстваха изсушаващата агония с не по-малка острота. Държавните ръководители на мюсюлманските държави, освен Саддам Хюсеин, осъдиха атаката. Ръководителите на мюсюлманските общества в САЩ, Канада, Англия, Европа и Австралия осъдиха остро атаката и отправиха апел за необходимостта от разграничаване между обикновени мюсюлмани и екстремисти.

Но преструвката, че реалността не се простира по-далеко трябва да бъде изоставена, тъй като това само обърква фактите и забавя търсенето на решения.  Някой би искал да отхвърли телевизионните кадри, показващи израз на радост в Палестина, като нехарактерни, отразяващи само дълбоката политическа незрялост на малцинството. Но това може да е само добро пожелание. Подобно, пакистанската телевизия, която е под строгия контрол на правителството, се опитва да представи нация, която е обединена в заклеймяването на атаката. Тук също истината лежи някъде другаде, както научих от студенти в телевизионния университет тук в Islamabad, от разговори с хора на улицата и от пресата Urdu. Мой приятел ми каза, че тълпите са се събирали около телевизорите на летището в Islamabad и са издавали одобрителни възгласи, когато Световния търговски център се срути на земята. Това е нещо, което може да накара някой да се почувства болен.

Очаква ни странен, нов свят, в който старите закони на социално и политическо поведение са разрушени, а новите предстои, да бъдат определени.  Катапултирали в ситуация на тъмнина и ужас от необикновената сила на събитията, като разумни човешки същества ние трябва неотложно да формулираме отговор, който е морален, и не е основан на съобразяване със сила и практичност. Това изисква начало с ясно дефинирани морални хипотези и фундаменталното равенство на всички човешки същества.  Също така изисква да продължим с определена поредица от стъпки, чийто реда им не е заменим.

Преди всичко черния вторник трябва да бъде осъден с възможно най-силни термини, без уговорки и условия, без да търсим причини или аргументи, които могат да бъдат използвани, за да го оправдаят и без значение за националността на жертвите или виновните. Обезумялата самоубийствена ярост на атакуващите доведе до ужасните дела на безразборно и мащабно убийство, което промени света към най-лошото. Моралното становище трябва да започне с недвусмислено осъждане и това осъждане може да елиминира дори езика, с който хората могат да комуникират.

Анализите идват на второ място, което е също толкова съществено. Не съществува „терористки” ген и малко вероятно е да се намери такъв. Така че тези, които проведоха атаката и техните поддръжници, за които се предполага, че са били родени като нормални човешки същества, явно са били засегнати от нещо, което причини тяхната метаморфоза от нормални човешки същества способни на нежност и обич, в отчаяна луда пристрастеност с нищо повече, отколкото убийство в умовете и сърцата им. Какво е това?

Трагически, CNN и американската медия за сега са направили само малък опит, за да разберат това нещастие. Ако го пренебрегнем и оставим да стои по този начин, то няма да бъде нищо друго освен ужас. Това, което видяхме по всяка вероятност е първата от подобни трагедии, които може би ще дойдат, за да определят двадесет и първия век, като век на терор. Съществува твърде много празнословие относно „воюване с тероризма” и по всяка вероятност милиарди долари ще бъдат изхарчени за наблюдение, подобряване на защитата и спешни планове, а да не споменаваме смешната идея за противоракетна защита. Но след като шепа самоубийци, които са въоръжени с ножове показаха толкова опустошителна действителност, всичко това не означава абсолютно нищо. Съвременните държави са твърде уязвими, за да бъдат защитени – ядрено приспособление в куфар може да разруши, не само една или две сгради, но целия Манхатън. Така че простата логика за оцеляване казва, че шансовете за оцеляване са най-добри, ако стигнем до корените на терора. Само глупаците могат да вярват, че услугите на самоубиец-терорист могат да се закупят, или че те могат да се развъждат на воля навсякъде. Напротив, тяхната почва на размножаване е в лагери за бежанци и на други човешки бунища, където хората са изоставени от цивилизацията и оставени да гният. Световна супер сила, която явно е безразлична относно тяхното положение и явно е на страната на измъчващите ги поражда неограничена омраза със своята линия на поведение. С най-висша арогантност, без да се интересува от мнението на останалия свят, САЩ явно разрешава изселването и измъчването на палестинците от израелските окупационни сили. Мълчанието относно кланетата в лагерите за бежанци в Qana, Sabra и Shatila и избиването на 70 000 души в Ирак, което бе направено на видео игра предизвика най-лошото, на което хората са способни. Според думите на Robert Fisk: `тези, които твърдят, че представят потъпканото и унизено население, нанесоха обратния удар с внушителната жестокост на обречените хора.`

Глупаво и жестоко е да извличаме задоволство от такова отмъщение или от неоспоримия факт, че Осама и хората като него са експлозията на злополуката на CIA в Афганистан. Вместо това истинския въпрос е: на къде трябва да тръгнем от тук ние, населението на планетата? Какъв е урока, който трябва да научим от все още тлеещите кули на световния търговски център?

Ако урока е, че Америка трябва да поддържа своята военна мощ, тогава бъдещето ще бъде толкова мрачно, колкото може да бъде. Наистина Colin Powell обеща: „Повече от едно репресивно нападение.” Но срещу кого? А до какъв край? Никой не се съмнява, че е лесно за САЩ да отпуснат на воля масовите избивания. Но телата на няколко мъртви афганистанци няма да доведат до мир или да намалят шанса за по-ужасна терористична атака.

Това не е довод за бездействие: Осама и неговата банда, а също така и други банди подобни на неговата, ако могат да бъдат открити трябва да бъдат доведени до съд. Но безразборното избиване не може да направи нищо друго, освен да прибави гориво към съществуващата омраза.  Днес САЩ е жертвата, но подлагането на Афганистан на масирана бомбардировка ще бъде причина да прахоса увеличаващата се симпатия на света към тях. Но вместо това Америка ще създаде рязка промяна и ще насърчи никога неспиращото, каквото повикало, това се обадило избиване.

В основата си сигурността на САЩ се намира в тяхната способност да се свържат с хората в света отново и по специално с тези, които те са наранили. Като велика държава, която притежава чудесна конституция, която закриля живота и правата на гражданите, тя трябва да разшири нейните дефиниции относно човечеството и да закриля хората в целия свят. Тя трябва да уважава международните спогодби, като тези за парниковите газове и биологични оръжия, да престане с опитите си да наложи нова студена война като оказва натиск чрез NMD, като заплати своите задължения към ООН и сложи край на надпреварата в забогатяване в името на глобализацията.

Но не е само САЩ, които трябва да приемат нов модел на поведение. Тук има важни уроци за мюсюлманите също и по специално за тези, които живеят в САЩ, Канада и Европа. Миналата година чух архи – консервативния глава на пакистанския Jama t– i­ –- Islami, Qazi Husain Ahmad който започна своята лекция пред американска публика във Вашингтон с възхвала за обществото в което аз мога да се облека с дрехите, с които искам, да се моля в джамия и да проповядвам телевизионна религия.  Определено тези свободи не съществуват за религиозните малцинства в Пакистан или в повечето мюсюлмански страни.  Може само да се надяваме, че погрешно насочения гняв срещу невинни мюсюлмани ще изчезне скоро и тези свободи няма да бъдат намалени значимо.  Въпреки това съществува сериозния въпрос, дали това съвместителство ще може да просъществува завинаги и ако не, чия ще бъде отговорността за това.

Проблемът се състои в това, че преселническите мюсюлмански общини като цяло са избрали изолацията пред интегрирането. Тази ситуация е фундаментално нездравословна, тъй като създава подозрение, проблеми и прави взаимния живот много труден. Също така той поражда сериозно етичен въпрос относно изтеглянето на ресурсите от това, което е прието, като друга общност, към която са породени враждебни чувства.

Това не е аргумент за отнемане на мюсюлманската идентичност на някого.  Но без близко взаимодействие с основното течение съвместителството ще бъде заплашено. Над всичко, оцеляването на общността зависи от решителното наблягане на разликата между екстремистите и обикновените мюсюлмани и на вътрешно очистване от джихадистки елементи, които са склонни към насилие. Всеки член на мюсюлманското общество, който смята, че обикновените хора в американското общество са прицелна точка поради недобрата политика на американското правителство, не може да бъде част от това общество.

Да повторим Джордж Буш: „нека няма грешка”.  Но грешно ще бъде да оставим сърцето да управлява главата в последиците на пълния ужас и за двете страни, безсилните афганистанци, които ще бъдат върнати дори в по-ранен стадий на каменната епоха или да предприемем акции, които изискват трезва оценка. Вместо това, от уважение към милиардите години на търпелива еволюция, ще трябва да предадем ръководството на малкия мозък. Освен това е невъзможно гарантирането за оцеляването на определени видове.

Заслужава си да размишляваме върху двете гледни точки и никой не може справедливо да отрече реалната истина и в двете. Втората статия е, която е може би по-предизвикателна, подтикваща в нас задължението да запитаме защо съществува тази ужасна враждебност към САЩ и по-трудното задължение на хората от двете страни е да обмислят как да изцелят вместо да изострят тази ужасна отворена рана.

Michael Albert и Stephen R. Shalom заедно с много други също изразяват своите лични идеи относно двете статии, които са определени от много хора като крайни и ненужно пораждащи страхове за бъдещето. Но те имат право да бъдат чути.

Хора, които наскоро са били тласнати в отчаяние от настоящите закони, от глада, от други закони в района, които сега са подчертани и влошени, разбира се, не изразяват отведнъж своето посвещение чрез терористична атака. Оценката на това отчаяно и депресиращо предсказание за реална последица е в бъдещето, не настоящето. Днес не е по различно от времето, когато през 1980 г. критиците предупредиха, че подпомагането на Вin Laden и на Mujahideen щеше да има ужасни последици в бъдещето. Ако месец или два, или година или две след предсказанието кажехме, че то е фалшиво, това явно щеше да бъде прибързано.

Същото може да бъде казано за Alouetter Mayer и нейния апел озаглавен „Седем и половина милиона гладуващи”.  Трудно е да проумеем това и да започнем да се безпокоим, че толкова много хора гладуват. Може бихме могли да разберем това, ако можем да си представим един човек да гладува, може би, ако можем да си представим себе си гладуващи. Какво означава наистина да си гладен, гладен в продължение на дни? Много седмици? Може би по-дълго? Лесно е да си представим първоначалните симптоми като слабост, заболяване, раздразнителност, изтощение. Но какво би се случило, ако тези не могат да бъдат излекувани с храна? Болезнено ли е, когато органите се свиват от глада? Трябва да е болезнено. И когато имунната система изгуби своята сила, как може човек да понесе спазмите в комбинация със слабостта, със спадането на температурата на тялото комбинирано с подпухване на тялото, което задържа водата?

Можете ли да си представите, че се чувствате толкова зле? Сега разширете това до вашето семейство, вашата дъщеря, вашия малък син, чийто стомах се разширява и който плаче от главоболие. Вашата баба, кашляща, уплашена и мълчалива. Как бихте се чувствали да наблюдавате бебе, вашето бебе, отслабнало и молещо се за това, което не можете да му дадете? Ние не сме достигнали 7.5 милиона души все още... но мизерията вече е дълбока и непоносима. Сега прибавете вашите близки приятели към тези, които гладуват и ти не можеш да им помогнеш или те да ти помогнат. И ти гледаш как тялото запада, тъй като клетките му не получават хранителните вещества, от които се нуждаят, за да могат да направят ума да работи добре. Добави и своите съседи, всеки един от тях. Достигна ли поне до сто души?

Остават още милиони. Много по-далеко, отколкото окото може да види хиляди след хиляди отслабнали гладни хора, които искат нещо, което се намира в изобилие в други страни – храна. И ако глада и принадлежащите му болести са достатъчно лоши и вече са обзели ума ти, прибави другите немислими неща, които афганистанските семейства изпитват днес, точно в тази секунда, когато четеш това.  Те нямат течаща вода и тоалетни, струпани са в лагери за бежанци, които са дълги с мили и започва да става студено. Ще стане много, много студено и мокро, снега ще започне да вали, а ти си ужасно гладен.

Представи си вонята и отвратителната опасност от отворената канализация и отпадъчни води, от заразителната диария, която идва от там. А вече има и мъртви тела, които ще бъдат извлечени надалеко, за да бъдат погребани или изгорени от отслабнали гладни мъже. Как може отслабнал, гладен човек да изкопае гроб, за своя съсед, своя приятел или за малкия си син? По всяка вероятност нощите са безкрайни изпълнени с молитви за топлото утринно слънце.

Може ли да стане по лошо от това, което си представяме? Да, недалеко от там падат бомби и шума е толкова силен, че земята се клати и ти вече трепериш. Тези бомби са толкова силни, а самолетите, които ги пускат идват един след друг и един след друг. А ти само си мислиш, ако можеш да имаш храната, която този пилот, ще има по-късно.  Също така не забравяйте земните мини, които превръщат всяка стъпка в хазарт. Двама от по-младите ти братя стъпиха върху една от тях. Единия умря след няколко дни в нечовешки болки без каквито и да е лекарства, а другия изгуби крака си, точно над коляното. Трудно е за тялото ти да оздравее, когато не можеш да го нахраниш. Това става толкова трудно за разбиране. Моля ви опитайте се. Това е истинско и се случва точно сега в място, което е отдалечено на един полет със самолет. Как би се чувствал, ако гладуваш?

По всяка вероятност е трудно да критикуваме думите на Albert и Shalom. Статията на Mayer докосва сърдечните ни струни, но по всяка вероятност предлага само една страна от картината.  Разбира се, всички хора с истински сърца страдат за страданието на Афганистан. Но, от друга страна, ако гордите терористи, които бяха отговорни за събитията на 11 Септември 2001 г. не бяха преследвани, дори на тази ужасна цена нямаше ли последствията да бъдат дори по ужасни? Какво е това, което би задържало терористите да не опитат в други градове, като Чикаго, Сан Франциско и Лос Анджелис? Представете си състоянието на САЩ, ако такова повторение се бе случило! Щеше да има паника всред тези 260 милиона души в тази велика страна и подобна реакция на по-малка скάла всред целия западен свят. Паниката поражда нуждата от диктатор и следващия го тоталитаризъм, а плода от това щеше да надмине дори настоящата афганистанска трагедия.

Членовете на AI-Qaeda съществуват в приблизително 60 страни и дори тяхното изкореняване от Афганистан не е гаранция за тяхното бездействие където и да е другаде. Ще бъдат ли тези разпръснати и озлобени хора озлобени и предизвикани?

След написването на горното се появи новината, че мъж в САЩ е бил арестуван, тъй като е искал да направи бомба. Това бе последвано от повтарящи се изказвания от ръководителите на САЩ, че бъдещи терористични варварщини са неизбежни. Забележете следващото страшно, но правилно отразяване на настоящата ситуация: „След 11 Септември, Белия дом е достигнал до идеята, че терористите ще се опитат да внесат тайно в САЩ ядрено оръжие...

„Не е ядрената експлозия. Тя не е толкова силна, че да причини отравяне от радиацията” – казва ядрения експерт Joseph Cirincione от Carnegie Endowment for International Peace.  „Главната опасност е, че частиците се залепват в района и продължават да излъчват радиация за стотици или хиляди години, и да увеличават възможността от ракови заболявания, до момент на необитаемост.”

Страх и икономическа загуба са основния резултат.  „Тя е оръжие на масово разцепление, не на масово унищожение” казва генерал Dan Smith от центъра за отбрана.

Федерацията на американските учени, неотдавна каза на конгреса, че такава бомба е лесно да бъде направена и може да нанесе щети, които достигат трилиони долари.

Парче кобалт, което е използвано, за облъчване на храна, когато е използвано за експлозия на върха на Манхатън ще го направи необитаем за десетки години поради високия риск от ракови заболявания.

Според CDI, в 1996 год. мюсюлмански бунтовници от Чечня поставиха, но не детронираха бомба от динамит и цезии 137 в московския Измайлов парк, за да демонстрират руската уязвимост.

Cirincione се притеснява от това, че терористите могат да се сдобият с нещо, което е дори по смъртоносно, като например плутоний от руската военна програма. С малко умение, той може да бъде превърнат в радиоактивна бомба, а с истинско умение, може да се превърне в ядрено оръжие.

Според CDI относително малка бомба, около петнадесет килограмова, ако е детронирана в Манхатън, може да убие моментално 100 000 души и сравнително същото число от хора ще умрат по-късно от радиоактивно отравяне.

САЩ признава, че няма гаранция за недопускането на радиоактивни материали в страната. Съществуват повече от 300 гранични пункта за влизане в страната и около 6 милиона контейнера с товар, които пристигат в морските пристанища само и огромния трафик от Мексико и Канада плюс товарите пристигащи по въздуха.

Ядрените страхове на САЩ са големи.  Първо, те се страхуват от ядрените ракети с дълъг обхват. Затова милиарди от долари се изразходват относно технологии за обезвреждането на тези ракети във въздуха – така наречения ядрен щит.

Второ, Буш се страхува, че държавите, които произвеждат ядрени, химическа или биологични оръжия ще се свържат с терористите, за да нападнат САЩ с контрабандни оръжия.  На върха на листа е Ирак, но, злото също, включва Иран и северна Корея. Пакистан също трябва да се притеснява тъй като е ядрено въоръжена държава и база за ислямските фундаменталисти и терористи. Трето САЩ се притеснява, че някой може да закупи или открадне извадени от употреба бойна глава на ракета или частите и. Ако това беше стратегията на bin Laden, те трябваше да направят своя собствена бомба. Не съществува недостиг на материали... Най-голямата от всички бомби ще бъде атаката на атомна електростанция, по всяка вероятност с отвлечен самолет.

Според CDI САЩ имат само една болнична стая за спешни случаи в Oak Ridge, Tennessee, за третиране на пациенти, които са били изложени на радиация.

За терористите двете най-привлекателни цели са Ню Йорк, където ядрена експлозия може да разруши световната финансова система и Вашингтон през януари, където конгреса и всички освен един член на кабинета се събират, за да чуят обръщението на президента към нацията.

Атака в това време ще обезглави САЩ... (Roy Eccleston, "True Tales of Terror," The Australiaп, Wednesday June 12, 2002.

През 1994 год. алжирска терористична група отвлече самолет на Air France и заплаши, че ще го разбие в Айфеловата кула. През 1995 год. полицията в Манила залови терористична организация, която планираше да постави бомби на дванадесет американски самолети...

В края на Декември 1999 год. терористична група от AI Qaeda въоръжени с ножове отвлякоха един индийски самолет и го отклониха към Kandahar, Афганистан. Терористите подържаха контрол над пасажерите, като прерязаха гърлото на млад пасажер и го оставиха, докато умря, тактика, която терористите използваха при отвличане на самолетите на 11 Септември. 

„Традиция е, когато американците воюват, те отиват да търсят врага и го побеждават на бойното поле, след което се връщат у дома, за да се възстановят” - каза старши FBI офицер. „Войната срещу тероризма е дългосрочна борба, която няма граници.”( Seymour М. Hersh, "Missed Messages," New Yorker, 40-48)

Не съществуват лесни отговори, но има нещо, което знаем – освен ако Бога на небето, не упражни своето върховенство и сила, ние нямаме основа за доверие. В нищо земно не съществува сигурност – нито дори в силата на най-силната нация на света.

Това е момента, когато наистина имаме нуждата да запитаме: „Има ли слово от Господа?” (Ер. 37:17) Да, писанията говорят категорично относно бъдещето и тяхната вест съдържа уверението – края на света няма да дойде  от терористи от какъвто и да е вид. Злото ще се усили и разнообрази на планетата земя. Накрая, „където е мършата, там ще се съберат и орлите.” (Мат. 24:28) С други думи, нашето общество ще се разложи, докато небето го види като гниеща мърша и очистващата присъда на небето ще бъде издадена.

Проповедта, в която картинното предупреждение относно мършата е дадено е позната като проповедта на Елеонския хълм. Тази проповед започва с въпроса на апостолите относно знак за края на света. Христос отговори, че знака за края няма да бъде нито един от следващите: световни войни, ужасни епидемии, фалшиви месии или земетресения. Какъв тогава е знака, който дванадесетте търсеха? Отговора се намира в Мат. 24:15 и Мар. 13:14. В тези стихове нашия Господ заявява, че кулминационния знак, който идва бързо с войните в света, фалшивите месии и др. ще бъде есхатологичния Антихрист, който ще развърже „време на скръб, каквото никога не е било” – Антихрист, който идва като отговор на тероризма и на болките на света. Вместо да излекува, той ще увеличи болките на света. Избраните ще оцелеят в по-голямата част на това време на изпит и с облекчение и радост те ще засвидетелстват завръщането на Христос в слава.

„Мерзостта на запустението”, за която Христос говори е старозаветното име на Антихриста. Той беше отразен в идолопоклонническото, богохулно и преследващо царство на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция, Рим и най-вече в кървавото преследване от Антиох Епифан, цар на Сирия, който изби 40 000 верни поклонници в Израел. Християните в първи век видяха атаката срещу Ерусалим от Римските армии на Тит в 70 год. след Христос, като изпълнение на това предсказание, но това събитие е само сянка на есхатологичното и крайно изпълнение от Антихриста, който в крайните дни на земната история, ще води клатещата се, несигурна империя към нейния катастрофален край.

Така че, обръщайки внимание на думите на нашия Господ, че последния знак на това истински решаващо събитие в края на времето е изявата на Антихриста, ние ще се обърнем към светлината на Писанията, относно естеството и историята на този краен враг на света и църквата.

Но първо, нека се запознаем с корена на съвременния тероризъм – арабско – израелския конфликт.