|
|
|
Антихристът в книгата на Данаил
Псалом 91:7 говори за хиляди души падащи от лявата ти страна и десетки хиляди от дясната ти страна. Той е смесица от предсказания относно крайния конфликт между доброто и злото, който често е наричан битката при Армагедон. Тази битка ще бъде предизвикана като резултат от поляризирането на света от Антихриста.
Искам накратко да повторя някои неща от предишната глава. Ние забелязахме, че на първото място в Библията, където думата е използвана, Антихриста е описан като гений, а също така и като олицетворяване на злото. Апостол Йоан казва: „Чули сте, че иде Антихриста, и сега има много антихристи.” А от Битие до Откровение виждаме изброени антихристите от други времена. Нека да ги преразгледаме.
Спомнете си за Нимрод, чието име означава „бунтовникът”. Той беше първия цар, който се опита да покори целия свят и да постави Вавилон като негова столица. Когато изгражда Вавилонската кула, като открито неподчинение на Бог, Който беше казал на хората да се разпръснат по света, Всевишния поглежда към земята и казва: „Нека да слезнем долу”.
Така че Нимрод сочи към последния Антихрист, който ще се опита да обедини целия свят. В навечерието на неговия явен успех, Бог ще каже: „Елате, нека да слезнем долу”.
След това се спряхме на фараона, който се опита да унищожи Божия народ и който непрекъснато ги изкушаваше да направят компромис с желанието си да се поклонят на единствения Творец и Цар. Той каза: „Ако трябва да Му се поклоните, не напускайте страната, не бъдете толкова различни.” След като отказаха, той каза: „тогава нека отидат само мъжете. Оставете жените и децата.” След като отказаха и на това, тогава той каза: „поне не вземайте нищо за жертване. Оставете всичките си животни и стада тук.” Спомняте ли си отговора на Мойсей: „Няма да оставим дори и копито след себе си.”
Това е прекрасна картина на контраста между тези, които се покланят на Антихриста и правят компромис в своята религия и тези, които не правят компромис. Всеки иска някаква религия. Дори атеизма е религия. Но разликата между вярващия в Антихриста и вярващия в истинския Христос е, че вярващия в истинския Христос коронясва Христос за Господ над всичко и Господ на всичко. „Няма да оставим дори и копито след себе си.”
След това се спряхме на Голиат, представителя на филистимците, който се срещна с Давид и видяхме как беше убит със собствения си меч. Също така чрез смъртта си Христос унищожи този, който имаше силата на смъртта.
Размишлявахме и за Авесалом, красив и въпреки това ужасен символ на първия велик Антихрист, тъй като Библията говори за Сатана като първоначалния Антихрист. Авесалом като Луцифер беше съвършен в красота, непомрачен по никакъв начин от върха на главата си до стъпалото на краката си. Но Авесалом отхвърли Давид, този, който му беше дал живот и се стремеше да вземе трона му. Той се разбунтува срещу него и накрая умря на дървото, разпнат между небето и земята. Това е типично за кръста на Голгота, който щеше да унищожи дявола. След това си спомнихме за плача на Давид: „Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой! Да бях умрял аз, вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой.” Това е прекрасна картина за любовта на Бог към тези, които не отговарят на Неговата любов.
След това се спряхме на Аман, който в дните на царица Естир се опита да унищожи всичките юдеи. Той завърши живота си на бесилка, висящ между небето и земята, както Христос на Голгота.
Това са загадъчни, мистериозни символи за Голготския кръст, който беше предназначен да унищожи Божия Син, но само нарани петата му и смаза главата на змията. Така че Аман увисна на бесилката, а Авесалом на дървото.
Голготския кръст сочи към най-крайния конфликт, където виждаме религиозните водачи на расата, юдеите, съюзяващи се с политическите водачи на расата, които преследват жестоко Христос, от което накрая Бог го спасява.
Сега ще се спрем на книгата Данаил. Не можете да разберете Новия завет без книгата на Данаил и не можете да разберете книгата на Данаил, без да разбирате темата за Антихриста. Главния новозаветен пасаж за Антихриста е взет от книгата на Данаил. Това е единствената книга от Стария завет, върху която Христос постави пръста си и каза: „Бъдете сигурни, че я разбирате.” Но всичко, което повечето хора знаят относно Данаил е, че веднъж той е бил в рова на лъвовете.
Било е моя привилегия да изучавам книгата Данаил в продължение на повече от петдесет и пет години. През 1947 година започнах да пиша относно книгата на Данаил. След известно време, благодарение на Божията милост, аз спрях да пиша и не продължих за около двадесет и шест години, въпреки че продължих да я изследвам през това време. След това някои от вас може би си спомнят моята книга с лъв на задната корица и думата Данаил изписана на еврейски със сребърни букви на предната, която беше публикувана от Southern PubIishing Association. Преди няколко години, тъй като тази книга беше извън печат, аз обединих най-доброто от нея с много нов материал в книгата „Данаил и идващия Цар”.
Искам да ви представя най-доброто от това двадесет и пет годишно изследване на Данаил, като въведение на нашето разбиране за Антихриста. Трябва да разберете Данаил, за да разберете Антихриста. Трябва да разберете Данаил, за да научите това, което ще дойде в този свят. Така че това, което следва е кратък преглед на книгата Данаил.
Всяка глава в книгата обещава крайно възстановяване и освобождение за тези, които са били верни в средата на езичеството. Думата „възстановяване” е синоним за оправдание. Където тези думи се срещат в различните преводи на Библията, те идват от една и съща оригинална еврейска или гръцка дума. Така че възстановяване и оправдание за синоними. Това е важно, тъй като книгата Данаил започва със серия от разкази и във всяка история верните са възстановени или оправдани. Историите илюстрират централното значение на оправданието. Централното значение на оправданието не е кой е прав, но кой е в правдата. Така че светиите, които са третирани като боклук, накрая са обявени за праведни от Бог, тъй като те са в правдата.
Това е сърцето на религията. Независимо колко дълго си бил християнин, ти не си праведен вътре в себе си! Но ако си застанал на страната на Христос, ти си в правдата и ти си оправдан.
Всяка глава съдържа мотива на изпит и страдание, които достигат до кулминация в издигане в слава. Добрата вест, че скръбта преминава в благословение за тези, които са послушни на Йехова е прогласявана непрекъснато.
След това започват детайлите на пророческите глави. В главите с историите има една пророческа глава, това е втора глава, главата за големия образ.
В седма глава виждаме четири звяра, които излизат от морето. Четвъртият звяр има десет рога и от тези десет рога произлиза един, който говори надменно. Той богохулства, хвали се и преследва.
В осма глава виждаме същия малък рог, който потъпква светилището на Бог.
В девета глава четем относно Голгота, когато ще бъде поставен край на греха и вечната правда ще бъде въведена. Всичките видения и пророчества в Писанията ще бъдат изпълнени и Пресветия ще бъде помазан.
Десета глава е въведението към крайните предсказания на книгата относно своенравен цар, който в края на времето ще се опита да унищожи в целия свят тези, които се покланят на истинския Бог.
Това е краткия преглед на книгата Данаил. Тя започва с истории и завършва с пророчества. А сега нека се запознаем с ключовете на книгата. Първия ключ се намира във въведителните стихове.
„В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.”
Обърнете внимание! Споменати са два града. Вавилон и Ерусалим. Споменати са двама царе – царя на Вавилон и царя на Ерусалим. Въведението на книгата се занимава с конфликта между царя на Вавилон и хората населяващи Ерусалим. Това е темата на цялата книга. Във всяка библейска книга ключа е близо до вратата. Въведението на всяка библейска книга е загатване, указание и изясняване по принцип на това, което следва.
Така че останалата част от Данаил разширява началната мисъл, която е относно войната между езичеството и поклонението на истинския Бог; войната между Вавилон и Ерусалим. Светилището, което е споменато тук е символ на Божието царство и символ на Божия народ. Вавилонският езически народ го потъпква и изглежда, че всичко, което е добро, благородно и истинно е унищожено. Това е начина, по който книгата започва.
Това е темата, която се развива в цялата книга. Това е конфликта между добро и зло и изглежда, че Божия народ винаги е победен.
Но в края на тази глава ние виждаме Данаил и неговите приятели издигнати. Те преминават през специален изпит и специален преглед и е установено, че те са по мъдри от най-мъдрите хора на Вавилон. По този начин първа глава завършва с издигането и оправдаването на презрените. Това е първото указание в книгата, въведителните стихове.
Както вече споменахме, второто указание за тълкуване на пророчествата са историите. Отне ми почти тридесет години, за да видя факта, че историите, са ключа за пророчествата.
Всяка тема, която се намира в предсказанията на виденията, първо се намира в историите. Навуходоносор, Валтасар и Дарий са идолопоклонници. Всички те са богохулници и преследват Божия народ. Така че злите царе от историите са представители на Антихриста.
А Данаил и неговите приятели, които са верни на Божия закон представят Божия народ във всички времена, всички тези, които отказват да се поклонят на Фараона, на Голиат, на Аман, на Нимрод, на Антиох Епифан, на Каяфа и Пилат.
Така че историите са указанието. Ключова дума в историите е думата „освободи”. В трета глава царя заповядва: „Поклонете се на този образ или ще бъдете изгорени. Кой е този Бог, Който може да ви освободи?” На това те отговарят: „Царю, ние не се страхуваме, Нашият Бог, на когото служим може да ни освободи.” В края на главата царя издаде указ който гласеше: „Няма друг Бог, който може да избавя така.”
Глава шеста е подобна на тази. Данаил е хвърлен в рова на лъвовете, защото отказва да се покланя според законите за идолопоклонство на езичниците. Царят е разтревожен, защото знае, че Данаил е добър човек. Рано сутринта той идва при рова на лъвовете и казва: „Данаил, Бога на когото ти служиш непрекъснато, можа ли да те отърве от лъвовете?” Данаил отговори: „Моят Бог затвори устата на лъвовете. Той ме спаси.”
Много интересен е начина, по който главата завършва. Данаил е издигнат от рова на лъвовете без никаква рана, а костите на хората, които бяха отговорни за неговото хвърляне в рова бяха счупен преди те да достигнат до земята. Това е символ на съдбата на злите, малък символ на освобождението на светиите.
Така че „освобождавам” е ключовата дума в историите, а когато стигнем до крайното пророчество, виждаме Антихриста, който се устремява над света и след това прочитаме: „В това време твоя народ ще бъде избавен.” (Дан.12:1)
Така че историите представят голямата криза в края на света, която ще бъде относно религия, когато църквата и държавата се съюзят.
Въпреки че ще има мъченичество, историите обещават, че голяма част от Божия народ ще бъде спасена в крайната криза.
Ние разгледахме две указания във въведителните стихове и историите. В първото пророчество има още едно указание. Във втора глава виждаме царя, който видя в своя сън голям образ направен от различни метали, злато, сребро, бронз и желязо, а краката му бяха направени от желязо и кал. Когато наблюдаваше образа, той видя камък, който беше отсечен без помощта на човешка ръка, да удря образа в краката и да го раздробява на прах, а камъка стана голяма планина.
Това пророчество, първото от пророчествата е също така ключ за тълкуването на книгата. Както цялата книга, това пророчество е написано на Арамейски и Еврейски. Както цялата книга то е съставено от история и предсказание. Както цялата книга то представя самохвалството и идолопоклонството на тези, които не познават Бог и тяхното крайно унищожение. Както останалата част от книгата, то издига Христос.
Първо виждаме увеличаващото се понижаване на стойността на образа, от злато към сребро, към бронз, към желязо и накрая една неестествена комбинация от желязо и кал в стъпалата и пръстите, което сочи към това, което книгата Откровение ще обясни. Крайната неестествена комбинация на земята между религия и държавна власт е символизирана чрез желязото и глината в тази история.
Камъкът, който удря образа е образ на нашия Господ Исус Христос. Седем пъти в Библията Той е наречен камъкът. Спомняте ли си, когато Исус цитира тази глава и каза: „Който падне върху този камък ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.” Това, което Той казва е, че единствената възможност, която имаме в живота, след като сме се родили е да признаем Исус като Цар на царете и Господ на господарите и да предадем старото си естество. Ако не го предадем, при Неговото пришествие, с милост ще бъдем стрити на прах, тъй като никой не може да отиде в небето, ако няма небето в себе си. Никой не може да влезе в новия свят, ако няма ново сърце.
Исус изтълкува камъка, който удари образа, като символ за себе си, върху когото трябва да паднем, за да може старото ни естество, нашата греховност, нашата гордост да бъдат пречупени или ще бъдем смазани при Неговото пришествие, тъй като не сме готови за небето.
Така че първите стихове, историите и първото пророчество са ключовете.
Сега нека изследваме най-важния ключ. Нека прочетем Дан. 8:13-14. Пророчествата са в концентрични кръгове, те обхващат един и същи материал. Глава седма повтаря втора глава. В нея виждаме четири звяра, вместо четири метала. Вместо десет пръста на краката, виждаме десет рога. Осма глава повтаря седма, с тази разлика, че е написана след падането на Вавилон. В нея също виждаме малкия рог, който в седма глава е видян като богохулстващ, преследващ и покланящ се на идоли.
Погледнете кулминационната точка в Дан. 8:13-14:
„Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста вечери и сутрини; тогава светилището ще бъде оправдано.”
Някои преводи казват: „и тогава светилището ще се очисти.” Това е стария превод, който вече не се използва. Повечето от съвременните преводи казват: „тогава светилището ще бъде възстановено” или „тогава светилището ще бъде оправдано.” Еврейската дума означава „оправдавам” и може да бъде преведена като „възстановявам”.
За какво става въпрос? Това е кулминацията на всичките символични пророчества в Данаил. След това вече няма символични пророчества. Всичко е недвусмислено. Повече няма да четете за зверове и рога в Данаил. Това е кулминацията на символичното представяне в Данаил.
За какво става въпрос в тези стихове? Юдеите и повечето от коментаторите, за повече от две хиляди години го разбираха като сочещо към криза, когато сирийския цар, Антиох Епифан, завладя юдейския храм, постави идол в него и поръси мебелите в храма със свински бульон. Също така той им заповяда да се покланят на фалшивия бог, забрани спазването на техните закони, забрани пазенето на съботата и им заповяда да носят бръшлянен лист на ръцете и раменете си. Тираните убиха 40 000 души, които отказаха да се подчинят на заповедта.
Така че повечето коментатори за хиляди години казваха, че това е първото изпълнение на пророчеството. Но когато Христос дойде, Той цитира това пророчество и го приложи за бъдещето. Той каза: „Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на светото място.”(Мат. 24:15)
След това същия език е използван в единадесета глава на книгата Откровение относно потъпкване на светилището и е приложен за след 70 година след Христос.
Така че ранните християни разбираха тази кулминационна точка от символичните пророчества на Данаил като сочеща първо към криза преди първото идване на Христос, когато юдаизма беше почти заличен. Това беше най-важното събитие след изхода. Ако Антиох беше победил, нямаше да има Христос, нямаше да има християнска църква. Това беше опит за заличаването на юдаизма – опит на Сатана да унищожи Израел, за да предотврати идването на Месия.
Християните, след като имаха цялото Писание казаха, че всичко това е символ на по-късно изпълнение, като концентрични кръгове, които стават по-големи и по-големи. Това, което Антиох направи срещу светилището и Божия народ е същото, което цезарите направиха, когато изгориха храма и хвърляха християните на лъвовете.
След това в по-късните години, когато връзката между църква и държава доминираше над царе и милиони от хора по време на средните векове, християните казаха, че това пророчество на Данаил има още по-голямо изпълнение. Не забравяйте, че според някои историци петдесет милиона християни бяха изгорени на кладата или убити по някакъв друг начин поради връзката между църква и държава, която последва падането на Рим и просъществува до седемнадесети век.
Казвайки това не осъждаме никоя съществуваща деноминация. Милиони католици, както протестантите осъждат силно това, което стана през тези векове. Така че не бива да използваме тази история, за да осъждаме която и да е съществуваща деноминация.
Истина е, че в историята на римо католическата църква имаше ужасно кърваво унищожение на милиони, но никога не забравяйте, че когато Съединените Американски Щати бяха установени, единственото сигурно място за католиците беше Мериланд, тъй като протестантите ги избиваха навсякъде другаде.
Виждате ли, че човешкото естество на протестанти и католици е идентично? Без Христос ние всички вършим дяволски неща. Няма разлика. Случайност в раждането определя дали сме бели англо-саксонски протестанти или нещо друго. Няма заслуги в раждането.
Но ние трябва да мислим за това, което се случи в средните векове. Това беше време, в което не съществуваше религиозна свобода. На хората не беше позволено да четата Библията. Спасението беше основано върху дела и единствения начин да го получим беше чрез пълно подчинение на църквата във всяко нещо.
Много интересно е, че неотдавна католически учени, подкрепени от папата се съгласиха с основната теза на Мартин Лутер относно оправдание само чрез вяра. Това е много важно.
Но за сега всичко, което е свързано с тази промяна все още не е публикувано. Католическата идея за оправдание беше следната: Като вземаме от тайнствата и участваме в литургията, като лекарство, Христос идва в нас и ни прави съвършени, след което Бог ни признава за съвършени, тъй като сме взели от причастието и Той ни обявява за праведни.
Това не е библейското значение на оправданието. Библейското значение е, че Бог ни обявява за праведни, въпреки че в себе си ние не сме такива. Ако не беше така с нас е свършено. Всеки един от нас е извършил най-големия грях, който е възможно да бъде извършен.
„О” ще кажете вие: „не и аз, аз никога не съм прелюбодействал, не съм убил никого, не съм крадец”. Не, не. Тези грехове са нищо в сравнение с най-големия грях, който всеки от нас е извършил.
Коя е най-голямата заповед? Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце. Цялото, не половината, с твоя цял ум и душа. Кой от нас е опазил тази заповед някога? Никой от нас не я е опазил. Ние всички сме извършили най-големия от всички възможни грехове. Ние сме престъпили най-голямата заповед. От първия си дъх, ние никога не сме дали всичко на Господа. Така че нашата единствена надежда е спасение чрез вяра по благодат поради кръвта на Христос.
Така че това, което се случи в средните векове беше увеличаване на това, което стана в дните на Антиох Епифан, когато фалшивото поклонение беше наложено и тези, които не се поддадоха на него бяха избити и когато милостта и любовта на Бог бяха затъмнени. Но крайния Антихрист е все още в бъдещето и ще бъде разкрит, когато света се олюлява под катастрофалните заплахи и трагедии.
Искам да ви разкажа една история. Някои от вас са я чули, но трябва да я прочетете отново. Аз съм я чел поне четиринадесет пъти. Това е историята, която е разказана от Достоевски в „Братя Карамазови”. Това историята на великия инквизитор. Ако можете да разберете тази история, вие можете да разберете това, което Библията учи относно Антихриста.
"Той слиза на горещите площади на южния град, в който тъкмо предната вечер във "великолепно аутодафе" в присъствието на краля, двора, рицарите, кардиналите, и най-красивите придворни дами, пред многобройното население на цяла Севиля, са били изгорени от кардинала-велик инквизитор, наведнъж едва ли не цели сто еретици за Божия слава. Той се появява тихо, незабелязано и ето че всички - странно е така - го познават... Народът се стреми с непреодолима сила към Него, обгражда го, натрупва се около Него, върви подир Него. Той минава мълчаливо с тиха усмивка на състрадание... Той простира ръце към тях, благославя ги и от докосването до Него, дори само до одеждите му се излъчва лековита сила. Ето от тълпата се провиква старец, сляп от детинство: "Господи изцели ме, та и аз да те видя" - и ето, сякаш люспа пада от очите му и слепия Го вижда. Народът плаче и целува земята по която върви Той. Децата хвърлят пред Него цветя, пеят и викат: "Осанна!" "Това е Той, самият Той" - повтарят всички, - това ще е Той и никой друг освен Него. Той се спира в преддверието на Севилската черква в същата минута, когато в храма с плач внасят едно детско отворено бяло ковчеже; в него лежи седем годишно момиче, едничката дъщеря на виден гражданин. Мъртвото дете е потънало в цветя. "Той ще възкреси детето ти" - викат из тълпата на плачещата майка... Тя пада в нозете Му: "Ако си ти, възкреси детето ми!" - възклицава тя простирайки към Него ръце. Процесията се спира, снемат ковчежето в преддверието пред Неговите нозе. Той гледа със състрадание и устата му тихо и още веднъж произнася думите: "Талита куми". Момиченцето се надига в ковчега, сяда и усмихвайки се, гледа наоколо с учудено отворени очички... Сред народа настъпва смущение, чуват се викове, ридания и ето че в същата минута неочаквано покрай черквата по площада минава сам кардиналът - великия инквизитор. Той е почти деветдесет годишен старец, висок и прав, с изсъхнало лице, с хлътнали очи, в които все още свети като искрица от огън блясък. О, той не е във великолепните си кардиналски одежди, в които се е перчил пред народа вчера, когато са изгаряли враговете на римската вяра - не, в тази минута той е само в старото, грубо монашеско расо. На известно разстояние подире му вървят неговите мрачни помощници и роби и "свещената" стража. Той се спира пред тълпата и наблюдава отдалеч. Видял е всичко, видял е как са сложили ковчега пред Неговите нозе, видял е как е възкръснала девицата - и лицето му се помрачава. Той мръщи гъстите си бели вежди и в погледа му проблясва зловещ огън. Той посочва с пръст и заповядва на стражата да Го хванат. И такава е неговата сила и толкова вече народът е свикнал и му е покорен и страхливо послушен, че тълпата тутакси се отдръпва пред стражите и те всред гробното мълчание, настъпило изведнъж, слагат върху Него ръце и Го отвеждат... Стражата завежда пленника в тясната и мрачна сводеста тъмница на старото здание на светото светилище и го заключва там... Всред дълбокия мрак изведнъж желязната врата на тъмницата се отваря и сам старецът - великия инквизитор, бавно влиза в затвора със светилник в ръка. Той е сам, вратата подире му тутакси се затваря. Той се спира при входа и дълго, минута или две, се взира в неговото лице. Най-после се приближава тихо, слага светилника на масата и Му казва:
- Ти ли си, ти ли си? - Но като не получава отговор, бързо прибавя: - Не отговаряй, мълчи. Та и какво ли би могъл да кажеш. Аз знам много добре какво ще кажеш. Пък и нямаш право нищо да прибавяш към онова, което си казал по-рано. Защо дойде да ни пречиш? Защото ти си дошъл да ни пречиш и ти сам знаеш това. Но знаеш ли какво ще бъде утре? Аз не зная кой си и не искам да зная ти ли си, или си само Негово подобие, но още утре аз ще те осъдя и изгоря на кладата като най-върл еретик и същия този народ, който днес целуваше нозете ти, още утре по един само мой знак, ще се спусне да разпалва твоята клада, знаеш ли това? Да, ти може би знаеш това - прибавя той в проникновен размисъл, без да откъсне нито за миг погледа си от своя пленник.
Имаш ли ти право да ни възвестяваш поне една от тайните на онзи свят, от който си дошъл? не, нямаш право, за да не притуряш нищо към онова, което вече е било казано преди, и за да не отнемеш на хората свободата, за която ти толкова държеше, когато беше на земята. Всичко, което ще възвестиш на ново, ще посегне на свободата, на вярата у хората, защото ще се яви като чудо, а свободата на тяхната вяра ти е била по скъпа още тогава, преди хиляда и петстотин години. нали ти казваше тогава толкова често: `Искам да ви направя свободни.`Но ето, ти видя сега тези `свободни` хора - прибавя старецът със замислена усмивка. - Да, всичко тук ни струваше скъпо - продължава той, като Го гледа строго, - но ние довършихме най-после това дело в твое име. Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега с това е свършено, и то окончателно. Не вярваш ли, че е свършено окончателно? Ти ме гледаш кротко и не ме удостояваш дори с негодувание. Но знай, че сега и именно днес тези хора са уверени повече от всякога, че са свободни напълно, а между туй сами те ни поднесоха своята свобода и покорно я положиха пред нозете ни. Но това направихме ние, а него ли желаеше ти, такава свобода ли?
Защото само сега (тоест, той, разбира се, говори за инквизицията) стана възможно да се помисли за пръв път за щастието на хората. Човекът е сътворен бунтовник - та могат ли бунтовниците да бъдат щастливи? Тебе те предупреждаваха - каза му той - достатъчно бяха предупрежденията и указанията, но Ти не послуша предупрежденията, ти отхвърли едничкия път, по който можеха да се направят хората щастливи, но, за щастие, като си отиваше, ти продаде делото им. Ти обеща, ти утвърди със Словото си, ти ни даде право да свързваме и развързваме и, разбира се, не можеш и да мислиш да ни отнемеш това право сега. Защо си дошъл да ни пречиш?
А между туй, ако е било извършено някога на земята истинско чудо, то е било именно в онзи ден, в деня на тези три изкушения. Именно в появата на тези три въпроса е било чудото. Ако би било възможно да се помисли само за опит и за пример, че тези три въпроса на страшния дух са безследно загубени в книгите и че трябва да се възстановят, отново да се измислят и съчинят, за да се внесат пак в книгите, и за тая цел да се съберат всичките мъдреци земни - управници, първосвещеници, учени, философи, поети и и да им се даде задача: измислете, съчинете три въпроса, но такива, които освен че биха съответствали на размера на събитието, биха изразявали още и в три думи, в три само човешки фрази цялата бъдеща история на света и на човечеството - мислиш ли ти, че всичката премъдрост на земята, събрана заедно, би могла да измисли нещо подобно, поне по сила и по дълбочина на тези три въпроса, които наистина са ти били предложени тогава от могъщия и умен дух в пустинята?"
В този ден могъщия дух повдигна най-големия проблем на човечеството – въпроса за хляб. Не им предлагай пай във въздуха. Дай им хляб сега, тъй като хората искат неща, които могат да почувстват. Те искат неща, които могат да вкусят и те ще се поклонят на всеки, който им предлага осезаемото и материалното.
Но ти ги насочи към Бог, който не може да бъде видян. Ти поиска от тях вяра, а кой е този, който може да прояви вяра? Вярата е само за най-силните. Ти отказа да направиш чудо, но знаеш ли, че слабите хора обичат чудесата? Те се обръщат към Бог само в надеждата си, че Той може да направи чудо за тях, да разреши техните проблеми, техните семейни и домашни проблеми, романтичните и работните им проблеми. Това е единствената причина, поради която те се интересуват от Бог, защото те искат чудеса, те търсят чудотворното. А ти отказа да направиш чудото. Когато ти беше на кръста и тълпата извика: „Слез от кръста за да повярваме в теб!” ти отказа да го направиш. Ти отказа да спечелиш човешката почит с извършването на чудо. Как може да си толкова глупав? Ние, църквата, се специализирахме в чудесата.
След това великия инквизитор продължава и казва: "Ти отказа да скочиш от крилото на храма, тъй като това изискваше чудо. Ти знаеше, че ако беше пристъпил само една крачка, ти щеше да бъдеш смазан от земята, която дойде, за да изкупиш. Така че ти отказа да извършиш чудото. Но ние правим чудеса. След това, когато Сатана ти предложи всичките царства на земята, ти отказа и това. Но ние ги приехме. Ние взехме меча на Цезар, ние наследихме Рим. Преди девет века, когато империята се разпадаше ние поехме управлението и. Ние дадохме щастие на хората. Ние им разрешихме да грешат и им казахме, че ще извършим омилостивение за това. Ние им казахме кога да се женят и кога да не се женят, кога да раждат деца и кога да не раждат деца. Те бяха щастливи, щастливи като малки деца, на които се казва какво да правят. А остатъка от раболепните маси ще дойдат при нас и те ще напръскат нозете ни с кръвта, която са пролели. Те ще извикат към нас да поемем управлението, тъй като те не могат да управляват света. Ще има кръв от единия край до другия.
„Разбира се, винаги е имало бунтуващи се” – каза великия инквизитор. С изминаването на времето ние знаем и увеличаването на знанието те ще се опитат да се отделят от нас и да започнат да градят отново кулата на Бабел. Но те няма да успеят, ще има убийства и ужасни самоубийства.
Той се вглежда по-отблизо в Христос. „Разбираш ли? Всяко човешко същество притежава тези трите като лично желание: тайна, чудо и власт. Ти не им даде нито едно от тях. Ти не направи спасението да зависи от нито едно от тях. Единствените чудеса, които ти направи бяха тези, които ги насочваха към вяра, надежда и любов, а нашите чудеса сочат към хляб. Не знаеш ли, че човешките същества искат да бъдат като огромен анонимен мравуняк? Те изискват поклонение They demand worship, because it's not' enough to Ье. Трябва да има причина за съществуване. Така че всяко човешко същество трябва да се покланя, но те искат някой друг да бъде тяхната съвест. Те не искат да вземат решение относно добро и зло. Това е по тежко, отколкото те могат да понесат. Те искат всеки да бъде включен в това, тъй като искат да се чувстват сигурни. Те искат целия свят да извършва едно и също поклонение. Тогава те се чувствата сигурни. Ние ще ги изкушаваме, когато дойдат при нас и попръскат нозете ни с войните, които водят с увеличаване на знанието. Ние ще яздим звяра. Ние притежаваме чашата, която съдържа думата `тайна`. Ние ще ги съблазняваме с обещания за небето и вечността.
Но когато умрат, това ще бъде всичко. Ако има нещо след смъртта, те не го заслужават. Но според Твоята книга ще има няколко, които ще бъдат възкресени след смъртта, но те ще бъдат само няколко. Ние дадохме щастие на милиони. Ти ще притежаваш само няколко. Как може да си толкова глупав? Но може би ти си дошел само за избраните. Ние не можем да разберем това. Това е тайна. Но ако ти можеш да имаш тайна, то и ние може да имаме тайни. Хората обичат нашите тайни, тъй като те им подсигуряват лек живот. Това означава, че няма стрес, няма напрежение в духовните неща, няма изискване за надежда, за вяра и любов. Ние унищожихме греха с практични термини. Няма нужда от вяра, надежда или любов.
И отново той поглежда към Христос: „Аз не те обичам.”
Той вижда, че Христос го гледа кротко, без гняв и не може да понесе това. Той иска Христос да говори с горчивина. Той иска Христос да го обвини, да го прокълне, но Христос не казва нищо. Тогава инквизитора казва: „Имаше време, когато бях на твоята страна. Аз се хранех с билки, корени и скакалци в пустинята. Уморих се да те чакам да се завърнеш. Затова аз приех другата страна и сега съм щастлив. Защо не кажеш нещо?”
Всичко, което Христос прави е да пристъпи по-близо до великия инквизитор, този старец на деветдесет години. Той го целува нежно по челото. Инквизитора се олюлява и поклаща. Изведнъж, той отива до вратата на тъмницата и я отваря, позволявайки на Христос да излезе от там. Целувката огрява сърцето му като огън, но той остава верен на всичко, което е казал.
Ако разбирате тази история на Достоевски, вие ще разберете същността на Антихриста. Антихриста разбира, че ние сме много слаби и тежестта от живот на вяра и упражняване на надежда, а също така и обич към тези, които е трудно да бъдат обичани е невъзможна за нас да понесем, освен ако божествения Христос не живее в нас. Така че Антихриста ни предлага заместители. Той ни предлага да вземе религиозните решения вместо нас. Също така той обещава да отнеме нашата съвест относно вината. Той ще ни изкушава с небето и вечността, но ние трябва да вярваме, че няма нищо отвъд, а дори и да имаше ние не го заслужаваме. Това е есенцията на историята за Антихриста.
От какво значение е това за нас? Наближава конфликт, в който ние трябва да бъдем на правилната страна. Но има нещо по-непосредствено. Истинският Антихрист е Антихриста Аз, човека, когото бръсна всеки ден. Това е Антихриста на нашето грешно естество, който ни изненадва много често и много често ни засрамва и който е отговорен за повечето от нашите проблеми. Не е нашия съсед, нито Бог, нито дявола, но Антихриста в нас е този, който е отговорен за повечето ни проблеми.
Сега следвайте текста отблизо. Кулминацията на символичните пророчества в Данаил се намира в думите: „До 2300 вечери и сутрини и тогава светилището ще бъде възстановено.” Това е приблизително дължината от време, когато Антиох, асирийския цар унищожи юдаизма до времето, когато Макавеите, героите на страната, взеха обратно светилището и го посветиха отново.
В Йоан 10:22 се казва, че Исус пазеше празника на посвещението, наречен Ханука. Ханука е събитието, което се случи след 2300 вечери и сутрини, приблизително 1260 дни след оскверняването на светилището. Всичко това представя фигуративно изявата на Антихриста - то представя това, което папския Рим направи, което Европа направи по време на средните векове, и което крайния Антихрист ще направи накрая.
Сега, в следващата глава ни е казано значението на оправданието или възстановяването на светилището. Елате с мен в Дан. 9:24.
„Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване на греховете, и за правене омилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветия.”
Тук се намират шест от най-великите обещания в Библията, които ни казват как Бог ще осуети целта на Антихриста. Спомнете си, че главния Антихрист е дявола, който доведе греха на нашата земя. Три от тези шест обещания са представени като положителни и три като отрицателни.
Положителните са: 1) край на престъплението; 2) поставяне край на греха; 3) изкупление за престъплението. Ето и отрицателните: 1) да въведе вечна правда; 2)Да запечата видението и пророчеството; 3) Да помаже пресветия.
Обърнете внимание на думите: „въвеждане на вечна правда”. Думата „правда” идва от еврейската дума преведена като „очистя, възстановя, оправдая” в Дан. 8:14. Дан 8:14 не беше само предсказание за това, как еврейския храм щеше да бъде очистен по времето на Ханука от Макавеите, но също така сочи към кръста на Христос.
Светилището е символ на Божието царство и народа на царството. Нашата най-голяма нужда е да бъдем оправдани да бъдем в изправни отношения с нашия Бог. Всички ние сме временни същества. Ние нямаме дълъг живот тук. Ние сме като ветреца, който полъхва и след това го няма. Това е. Нашата най-голяма нужда е да бъдем в изправни отношения с Бог, да бъдем оправдани.
Дан 9:24 говори за начина, по който Бог ще въведе вечна правда. Това не е нещо, което мога да заслужа, не е нещо, което мога да спечеля, не е нещо, което мога да извоювам и не е нещо, което аз заслужавам. Вечната правда трябва да бъде въведена от Месия. Думите тук се отнасят за Него. Той е този, Който ще въведе вечната правда.
Въпроса, който трябва да си зададем е: „това случило ли се е с мен?” Еврейския текст казва буквално: „да накара греха да замлъкне, да запечата неправдата и да покрие престъплението. Тоест да замълчи, да запечата, да покрие. Въпроса към мен е: „Случило ли се е това с мен? Греха в моя живот накаран ли е да замълчи, ограничен ли е?”
Аз не питам: „Вие съвършени ли сте?” Аз казвам, че греха не трябва да седи на трона на вашия живот. Не съществуват съвършени хора. Новият завет казва: „Ние грешим в много неща.” Но въпроса е: Свален ли е греха от трона на вашия живот? Това е важното нещо. Как живеем?
Тази сутрин прочетох много интересна история, която получих по електронната си поща. През шестдесетте години, когато имаше расови проблеми имало силна буря в един от големите градове в Тенеси. Колата на една негърка се развалила и тя стояла извън колата си на дъжда. Тя махнала на първата кола, която минала и по чудо колата спряла. Млад бял мъж излезнал от колата, която не била особено нова. Той казал на негърката: Ела, влез в колата ми и аз ще те закарам където може да намериш механик, който да дойде и да поправи колата ти и ще ти намеря такси, за да може да си отидеш в къщи.
Тя се качила в колата и преди да се разделят тя го попитала за името и адреса му. След няколко дни той получил благодарствено писмо от тази жена. То било подписано: Госпожа Мартин Лутер Кинг.
Днешната тайна и утрешната история. Днешният ден е дар. Може би затова е наречен подарък. Днес е единствения ден, в който трябва да правим нещо за хората. Днес е единствения ден, в който трябва да открием дали Бог наистина е дошел в живота ни и ни е дал дара на вечната правда. Това е, което ни прави различни.
Преди години едно малко момче отишло в сладкарницата и седнало на една маса. Келнерката не искала да се занимава с хлапето, но това била нейната работа, така че дошла до масата му. Хлапето попитало колко струва плодовия сладолед.
Тя отговорила: „Петдесет цента.”
„О” – казало момчето, „а колко струва обикновения?”
„Тридесет и пет цента” отговорила рязко тя, тъй като искала да отиде на другите маси, от които очаквала бакшиш.
Тогава момчето казало: „Аз ще взема обикновен сладолед. Благодаря”
Той платил за сладоледа и получил рестото си от петнадесет цента. След като изял сладоледа си, то си отишло и келнерката дошла, за да разчисти масата и под чинията му тя намерила петнадесет цента. Момчето се отказало от плодовия сладолед, за да може да и даде бакшиш.
Тя не можела да си губи времето с него, но той мислел за нея.
Ако Бог ни е обявил за праведни, това ще се изяви по начина, по който живеем. То ще бъде забележимо най-вече за тези, които живеят близко до нас. Много лесно е да изглеждаме като светии пред хора, които виждаме веднъж в годината. Аз се чувствам доста сигурно, когато пътувам на далеко от дома си. Но хората, които живеят с теб те познават най-добре.
В тази книга на Данаил се намират, както Христос, така и Антихриста. Данаил е образ на Христос. Няма грях който да е записан срещу Данаил. Той беше принц от дома на Юда. Той беше подготвен да бъде верен до смърт. Накрая, той беше освободителят на своя народ.
Да, Данаил е образ на Христос. Христос е представен чрез камъка, който разруши образа. Той е Канарата на вековете. Христос е Михаил, който идва, за да освободи своя народ.
В Дан. 7 Той Човешкия Син. В Дан 7 виждаме и Антихриста, малък упорит рог, който възвишава себе си като Бог, но в контраст с него ние виждаме Христос, който смирява себе си до човек, до Човешки Син.
Христос е в Дан. 3, като Божий Син, който идва в огнената пещ, за да придружи тримата евреи. Бог е винаги с нас в огнената пещ.
В живата има много пещи. Ние никога няма да ги избегнем в този живот. Ако не е едно нещо, ще бъде друго. Животът е серия от трудност, след трудност и по специално, когато човек остарее. Но Христос е с нас в пещта, където пламъците унищожават само това, което ни връзва. Забележката за Божия Син е забележка за Него. Само когато гледаме на Христос, ние можем да станем като Него.
Съществува значение, в което цялата книга на Данаил сочи към Христовия кръст. Когато говори за великото омилостивение, поставянето край на греха и довеждането на вечната правда.
Дан. 9:24 използва девет еврейски термина. Те се намират само в още една глава в Библията – Лев. 16. Тази глава се отнася за великия ден на омилостивението, което сочеше към Голгота. Някои хора смятат, че деня на омилостивението сочи към събитие в деветнадесети век, но великия ден на омилостивението, може да сочи само към омилостивението, което бе извършено на Голгота. През деветнадесети век нямаше принесена жертва. Така че тези пет термина (грях, престъпление, беззаконие, омилостивение и пресвят) са относно кръста. Затова Христос постави край на греха и въведе вечната правда.
Искам да завърша нашите размишления с най-дълбоките думи, които някога съм прочел:
„Христос на кръст и кръста на Христос са ключа към света и неговата мярка. На Голгота виждаме великия урок как да гледаме на света и как да се отнасяме към него. Кръстът поставя своята оценка на всичко, което виждаме или опитваме, върху това, което изглежда добро или зло, върху повишения или понижения, върху удоволствия, силни усещания, изпити, скръб, страдания, съживления или триумфа на смъртните. Кръстът дава значение на промените в живота, на всичките му страдания, всичките му изкушения, всичките му изпитания. Кръстът обобщава нещата и дава постоянство на това, което изглежда безсмислено, безпричинно и неподходящо. В кръста виждаме нотата, в която всичките сирени в музиката на света накрая трябва да бъдат обединени. В кръста се научаваме как да живеем и как да умрем. Лекомислена идея е да кажем, че този живот е направен за удоволствие. Тези, които гледат под повърхността му могат да разкажат различна история. Много рядко истината се намира върху повърхността. Света само изглежда добре, но на кръста ние виждаме славата и великолепието, които ще надживеят всичко. Така че не давайте на света сърцето си, не давайте на света доверието си. Никога не започвайте със света, започнете с вяра в Христос.
Само тези, които поставят Бог на първо място могат да се насладят на този свят. Само тези, които не злоупотребяват със света могат да го използват правилно. Само тези, които първо са постили могат да празнуват в този свят. Тези, които ще наследят този свят са тези, които са разбрали, че той е сянка на света, който идва и за този свят, който идва, те са подготвени да напуснат този свят.(Неизвестен автор)
|
|
|
