Антихристът в евангелията

и посланията

В нашето изследване за това, което Библията казва относно края на света трябва непрекъснато да имаме предвид факта, че събитията, около първото пришествие на Христос в много отношения са тип за това, което ще се случи преди Второто пришествие.

Например обърнете внимание на предсказанието в Откр. 16:13-16: „И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).”

В символична форма тук е представен края на света. Целият свят освен малкото стадо на Христос ще бъдат водени от злите духове, под водачеството на Сатана за война срещу Бог, атакувайки Неговата църква. Това е същото събитие, което беше предсказано в края на Дан. 11 и Йоил 3, в Зах. 14 и Езек. 38-39. Сатана е главният Антихрист, но той ще работи чрез правителства и отпаднали религиозни системи, за да изпълни волята си.

Всяко живо същество трябва да бъде изпълнено с дух. Множеството ще бъдат изпълнени с духовете на дяволи, а малцинството с духа на Бог. Първоначалното намерение на Бог беше, че всеки един от нас трябваше да бъде обиталище за пребиваващия в нас Свети Дух. Когато Бог постави духа на живот в човека, по време на сътворението, еврейската дума, която е използвана тук понякога е използвана за дух, и духа на живот, който активира човека физически и умствено беше символ на Бог, който пребиваваше в човека, до момента, когато той съгреши. Когато човека съгреши, той умря духовно и духа се оттегли. Така че хилядолетия по късно Христос можеше да каже на Никодим: „Ако Духа отново не дойде в човека, той не може да види Божието царство.”

Така че причината за вашето и моето съществуване е, да бъдем храмове за пребиваващия в нас Божий Дух. Ако ние продължаваме да отхвърляме поканата да преживеем тази опитност, алтернативата е, че ние ще бъдем обхванати от друг дух, духа на Антихриста.

Антихриста в Евангелията

Чудили ли сте се, защо евангелията са пълни със забележки за демони, дяволи и хора обхванати от дяволи? Това е нещо, което не се среща в книгите на Стария завет и не срещате това в книгите, които следват евангелията. Това се среща само в началото на организирането на църквата. Причината е разбираема. Когато новата сила дойде от небето, когато Бог дойде на земята, за да ходи всред хората, нова сила се издигна от бездната, за да и се противопостави.

 Ние знаем, че в началото тази стара змия, която е наречена дявол и Сатана се появи, за да се бори с Бог в Едем. Но когато Христос слезна на земята, числото на демоните беше увеличено. И нееднократно четем за тях в записите. Още веднъж тази старовременна змия дойде, за да изкушава и порицава Христос в продължение на четиридесет дни.

Сатана завладя напълно сърцето на Юда, след като Христос беше умил нозете му. Йоан 13 казва, че след тази проява на любов, когато Исус му даде „залъка”, специалния залък, като последна проява на обич към Юда, тогава Сатана влезна в него.

Сатана се превърна в представител на еврейската нация, която по време на процеса на Христос викаше: „Ние нямаме друг цар освен Цезар! Разпни Го! Разпни Го!” Преди това Христос им беше казал: „Ето вашия дом се оставя пуст.” Също така Той им беше казал какво се случва с пустия дом. Седем нечисти духа – с други думи съвършенство на злото – идват, за да живеят в този дом. Това е, което се случи с Израел. Най-важното нещо за нас, което трябва да знаем е, че това, което се случи с Израел в последните дни на неговата история преди кръста е това, което ще се случи с езическия свят в последните дни на неговата опитност. Новият завет казва, че благовестието първо е било проповядвано на Израел, първо на юдеите и след това на езичниците. Така че присъдата първо дойде при евреите, унищожението на Ерусалим. Но същото нещо, което достигна юдаизма ще се случи с езическия свят. Човешкото естество на юдеите, не е по различно от това на езичниците.

Ако се противопоставяме и отхвърляме върховната привилегия да позволим на Бог да пребивава в нас, да ни мотивира, и да ни даде сила, тогава другия дух ще ни изпълни. Не съществува неутралност. Неутралността е невъзможна. Когато съпругата на Пилат изпрати вестта: „Не струвай нищо на Тоя праведник” тя искаше нещо невъзможно. Ти или трябва да си срещу Христос или с Него. Невъзможно е да нямаш нищо общо с Него. Христос каза: „Този, който не събира с Мен, разпилява. Този, който не е с мен е против мен.” Не може да има неутралитет относно върховния дар на Христос и благовестието.

Така че откриваме, че завладяването от демоните беше нещо много забележително и самия Сатана се появи по специален начин, когато небесната сила слезна на земята по време на Първото пришествие. В евангелията Юда е символ на Антихриста от последните дни. За три и половина години, или 42 месеца, той извършваше знамения и чудеса, той претендираше, че служи на Бог, той е известен религиозен водач, но накрая, той предава Бог за тридесет сребърника. Той е тип на Антихриста, който в последните дни ще бъде религиозна фигура, фалшив пророк, който върши чудеса за три и половина години, но в същност предава Бог.

Когато Христос направи това загадъчно изказване: „когато видите мерзостта на запустението стояща на светото място” това пророчество получи първото си изпълнение в Неговата опитност. Когато Юда дойде в Гетсиманската градина, святото място на молитва, той дойде със своя знак, със своя белег: „Този, Когото целуна, това е Той”. Той предава Христос с целувка в святото място. Така че в Откр. 13 Антихриста притежава знак или белег, когато се противопоставя на Христос.

Думата „мерзост” за юдеите означава „идолопоклонство”. Юда е наречен алчен, а за алчността в Новия завет се казва, че е идолопоклонство.  Така че предсказанието за мерзостта на запустението, за идолопоклонническите римски армии, които щяха да дойдат в светото място на Ерусалим и щяха да унищожат града, първо намира своето по-малко изпълнение в святото място на молитва, когато Юда, идолопоклонника, дойде, за да предаде Христос с целувка. 

Цялата тази сцена сочи към края на света, когато ще има отново религиозен знак.  Думата „поклонение” на гръцки означава „да целуна” или „да целуна ръката”. Когато виждаме Юда, да целува Христос, като знак на предателство, това сочи към Откр. 13, където виждаме Антихриста, който притежава знака на фалшиво поклонение, когато той предава Бог чрез фалшивата религия. Това е знак на беззаконие.

Така че в историята на евангелията Антихриста първо е представен чрез Сатана по време на изкушенията, а след това чрез Юда и Каяфа.

Антихристът във второ Солунци

Повечето от коментаторите на Библията казват, че 2 Солунци 2 е най-трудния пасаж за тълкуване в Библията освен термита „мерзостта на запустението” в Мат. 24:15.  И двата пасажа се отнасят за едно и също нещо – Антихриста! Ето Павловото предсказание във 2 Сол. 2:1-4:

„А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.”

Някои преводи използват „отстъпничество” вместо „бунт” и това е ок. Гръцката дума е „апостасия”. Думата може да означава упадък от вярата или бунт.

Така че този ден, денят на Второто пришествие няма да дойде, докато не се стигне до голямо отстъпничество и човека на беззаконието е открит. Някои преводи казват „човека на греха”. Гръцката дума е „беззаконие” или „аномиа”. В този пасаж тя е използвана четири пъти.  Това, което характеризира този представител на дявола е „беззаконие”.  „Синът на погибелта” – тази дума, „погибел”, на гръцки е сродна с думата „запустение” в Мат. 24:15 – „мерзостта на запустението”. Тя може да се преведе като „мерзостта на погибелта”. Тук идеята е същата, говори се за един, който се противопоставя и издига себе си над всеки, който се нарича Бог или обект на поклонение. Поради неговото беззаконие, анархията и тероризма ще съществуват в обществото.

Всичките характеристики в тази глава за Антихриста са взети от Данаил. Забележете, че думите, които току що прочетохме относно противопоставяне и издигане себе си идват от Дан. 11:36-37:

„И царят ще действува според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденствува, догдето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни. И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.”

Той ще използва сила, бруталност и жестокост. Последния стих го описва като завладяващ цялата земя. Забележете стих 44: „Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление.” Думата, която е преведена като „да погуби мнозина” е еврейската дума за анатемосвам, да отделиш от защитата на закона. Това е, за което Откр. 13 говори. „Който не се поклони на звяра, ще бъде убит.”

Така че тук виждаме Антихриста, който издига себе си над всеки бог, той използва сила, за да завладее света. След това в последния стих на главата се казва, че той ще постави палата си между моретата и славната свята планина и след това ще дойде до края си, без да има кой да му помогне.

По този начин Данаил представя Ерусалим, великата свята планина, която е обкръжена между Ерусалим и Мъртвото море. Всичките армии на Антихриста заплашват Ерусалим, който е символ на Божията църква в новозаветните времена. Всички неща принадлежащи на Израел в новозаветните времена принадлежат на духовния Израел.

Така че тук виждаме предсказание за Антихриста, който в последните времена ще господства над света, ще издигне себе си, ще възхвалява себе си, , ще използва сила, ще подложи на смърт, анатемоса и ще обкръжи Божията църква, за да я унищожи.

Сега нека се върнем отново към 2 Сол. 2, където се цитират думите от древното предсказание на Данаил. Повечето от вашите Библии срещу стих 4 ще имат препратка за Дан. 11:36. Нека продължим с четенето на стих 4. „Който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.” Думата, която тук е преведена като храм е „naos” така, че става въпрос за святото място.  Тя означава пресветото място. Тя означава възможно най-святото място. Това не е термин, който е използван за целия храмов комплекс с двете отделения и двора. Това е дума за пресветото място зад завесата. Той ще седне там, където е омилостивилището, където е светлината, която представяше Божието присъствие.

Антихриста претендира, че е Бог. Това е значението на този пасаж. Той претендира, че е Бог. Сега нека продължим да четем текста: „Който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог. Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това? И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.”

Колко тайнствени стихове! Нека размишляваме върху някои от елементите на това пророчество. Първо, трябва да има голям бунт, голямо отстъпничество. Наближава времето, когато целия свят, освен малкото стадо, ще изпадне в анархия относно Божия закон.

Първите капки на наближаващата буря са видими, както в тази страна така и навсякъде в света. Тридесет и пет милиона души са заангажирани в граждански войни в света днес.  Вие не чувате за повечето от тях, тъй като новините, които са цензурирани ни казват само това, което медията иска да чуем. Например вие не чувате почти нищо за милионите християни, които са избити или заробени в Судан. Вие не чувате особено много за преследването на християните в Китай. Вие не чувате много относно факта, че във всяка мохамеданска страна християните са преследвани. Мохамеданите в САЩ са защитени. Не забравяйте, че в САЩ има почти толкова мохамедани, колкото презвитерианци и членове на епископалната църква взети заедно и много от тях са добри хора.

Но във 2 Сол. 2 Библията ни казва, че идва време, в което целия свят ще се разбунтува срещу правдата и тези, които я поддържат.

Духът на анархията е почти извън границите си. Ние видяхме част от него засвидетелстван във Втората световна война. Кой можеше да види предварително, какво щеше да се случи с унищожението и смъртта на петдесет милиона души в тази война? Никой не можеше да го предскаже освен тези, които познаваха Библията. 

В началото на века един много умен човек каза, че всеки, който изследва книгата Откровение може да очаква, че държавите, които сега преуспяват в науките, технологиите и образованието, един ден ще се държат по дяволски начин относно техната претенция, че са направени по Божия образ. Swete беше този, който написа това през 1909 г. То вече се е случило, но ще се случи и на още по-голяма скала. Говорим за тероризъм!

Така че обърнете внимание, първо Павел слага ударението на идващия бунт. В цялата Библия можем да намерим загатвания за него. Виждаме го в Ез. 38-39, където Гог, Магог и множествата от хора застрашават Израел. Вижте също така Зах. 14; Йоил 3 и Дан. 11. Също това бунта е открит в своите представители като Нимрод, който построи кулата в Бабел, след това Вавилон и след това отива към Асирия, опитвайки се да притежава целия свят. Неговото име означава „бунтовникът”. Той сочи към по-големия бунт. 

Така че ние можем да очакваме увеличаване на анархията. Дявола знае как да го направи. Напрегнатостта на живота е такава, че е трудно да останеш здравомислещ, ако си включен в обикновените активности на двадесет и първия век. Животът е много интензивен и сложен. Пример за това е, обаждането ви в някоя организация и сте прехвърляни от човек на човек. Също така типично за времето е това, в което медицинската професия се превърна в последните години, с планини от канцеларска работа и държавни забрани.

Живота става много комплициран и въобще не е странно, че мозъчните заболявания и нервни разстройства нарастват ad naseum. След това, за да оцелеем ние използваме лекарства. Днес става това, което Aldous Huxley предсказа в 1930 г. Той каза, че ще дойде време, когато западния свят ще измисли Soma лекарство, за да може да подържа хората спокойни. Днес ние имаме много такива лекарства. Докато лекарства като Прозак помагат на много хора, доказателството е съвсем ясно, че някои хора, които вземат това лекарство обезумяват. Децата, които бяха отговорни за убийството на петнадесет души в Littleton, Colorado, вземаха лекарства подобни на Прозак.

Много хора се държат неестествено поради някаква форма на лекарство, което реагира ненормално за тях. Аз не казвам, че всички тези форми на лекарство реагират по този начин. Но ако милиони хора вземат това лекарство, хиляди от тях ще реагират враждебно. Една от причините за самоубийствата и увеличаващите се престъпления на насилие е реакцията, която тези лекарства предизвикват в малка част от хората. Не забравяйте, че малки части от милионите, а толкова много са хората днес, които употребяват тези лекарства, се превръщат в хиляди.

Освен това ние виждаме възхвалата на насилието по телевизията. Много от младите хора растат прекарвайки часове на интернет и това, което те харесват най-много е кърваво, ужасно или похотливо.

След определени войни, като например виетнамската, където много войници отидоха да защитават това, което те смятаха, че е добра цел, около 90% се завърнаха обратно с разбит живот. Около 90% от ветераните от виетнамската война, за няколко години след войната изпаднаха в ужасни състояния, поради някои от лекарствата, които вземаха, или от други проблеми, които ги засегнаха, когато участваха във войната.

Колкото повече войни имаме, толкова повече ходещи-наранени се връщат обратно. Библията казва, че ще дойде време, в което целия свят ще бъде в бунт против това, което е право. Ще съществува световна анархия, освен за малкото стадо. С други думи, нещата ще достигнат до кресчендо. Ще съществува парник в последните дни, където и двете, доброто и злото ще се умножават и ще произведат съответната им жетва. Едната ще бъде гибелна, жетва на злото, а другата жетва на любов и добрина. Когато благовестието достигне целия свят, опозицията срещу благовестието ще се засили.

Мат.12 показва колко сериозно е за човек да се изправи пред Бог и благовестието. Където и да отида хората винаги ме питат за непростимия грях и това е основния пасаж в Библията, който говори за него. Много важно е християните да разберат, че непростимия грях не е това, което много хора смятат, че е. Много хора имат грехове , скрити грехове на слабост, неща, които са извършили и за които съжаляват и ги мразят.   Много често те са изкушавани да кажат: „може би това е непростимия грях” – но това не е този грях. 

Нека видим какво се казва в Мат. 12:24-32:

„А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство? При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия.”

Юдеите току що бяха заявили, че той прави тези чудеса чрез силата на дявола. Христос каза: „Аз извършех тези чудеса чрез Божия дух.” Духа чука на вратата на вашето сърце и когато откажете да му позволите да влезе в него, вие богохулствате срещу този умоляващ ви дух и това е грях, за който няма помощ. Ако продължавате да поддържате този грях ще дойде времето, когато вече няма да чувате неговите умолявания.

Това е непростимия грях. Непростимия грях не е кражба. Не е прелюбодейство, не е убийство и не е това, което ние наричаме богохулство. Това е постоянното отхвърляне на умоляването на Светия Дух, когато той свидетелства за Христос и благовестието, докато накрая кажем: „Това е дявола, това не е Бог.” В този момент ние сме в опасност да нараним Духа, така че повече да не можем да чуем неговите нежни покани.  Ние затваряме вратата. Бог е джентълмен. Той никога няма да разбие вратата. Той ще се отдръпне.

Непростимия грях е това непрекъснато отхвърляне на умоляванията на духа, докато престанем да го чуваме. Предумишлен грях е много опасно нещо. На тази земя няма никой, който да е без грях. Но съществува разлика между греховете, които мразим, греховете, срещу които се борим, греховете, за които съжаляваме, греховете, от които се покайваме и греховете, на които се наслаждаваме и греховете, които преднамерено преследваме. Грехът, който преднамерено преследваме е този, който води към непростимия грях, не греховете които мразим, греховете за които съжаляваме, не греховете с които се борим или греховете, които изповядваме.

От Битие до Откровение Библията прави разлика между двата вида грях. В петокнижието ние четем относно грехове от незнание, което означава недостиг на познание или недостиг на сила. Също така четем относно грехове на гордост и всеки, който съгреши от гордост, което обикновено беше външното нарушаване на законите от декалога, беше осъден на смърт. Наказанието за прелюбодейство беше убиване с камъни. Наказанието за неподчинение на родителите беше убиване с камъни. Наказанието за убийство беше убиване с камъни.

Така че греховете от гордост бяха предумишленото публично преследване на познат грях, а това ставаше много рядко в стана на Израел. Това, което беше универсално в стана на Израел бе чувството за недостатъчност, неправенето на нещата по начина, по който трябваше да се вършат – грехове на слабост, на незнание, грехове, които бяха мразени, за които хората съжаляваха или се покайваха от тях. Такъв грях никога не довежда до проклятие. Бог дори не ги записва. Рим. 4:8 „Блажен онзи човек, на когото Бог няма да вмени грях.”

Така че християнина, макар че все още греши, въпреки че винаги нещо не му достига не е бунтовник, не греши от гордост и не прави с желание това, което той или тя знаят, че е погрешно. Когато някой прави това той или тя прокарват пътя за крайното отхвърляне на умоляващия дух.

Сега забележете стихове 40-42:

„Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона. Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломон.”

След това обърнете внимание на тази притча:

„Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, отгдето съм излязъл. И като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното” (ст. 43-45)

Когато Израел се върна от Вавилонския плен те очистиха дома от външната нечистота. Но те не изпълниха дома с Бог. Така че когато Бог дойде между тях, те Го разпнаха. Когато Христос каза: „Дома ви се оставя пуст.” Той каза: „Сега седем демона ще ви завладеят. Затова обхванатия от демони Израел извика: „Разпни Го! Разпни Го!” Сцената на разрушението на Ерусалим, когато родителите ядяха своите собствени деца, можеше да се случи само с хора, които са обхванати от демони.

Това, което се случи с Израел, ще се случи отново в края на световната история. Силата на Бог отново ще бъде изявена по велик начин, света ще бъде просветлен от Божията слава. Откр. 18:1-4 и Йоил 2:28 казват, че Божия дух ще се излее на всяка твар, която вярва. Петдесетница ще се случи навсякъде по света. Ще има малко стадо, на което ще бъде дадена Божията сила. Благовестието ще бъде проповядвано до краищата на земята и то ще има огромна реакция. Същата реакция, както когато Христос дойде за първи път. Множеството ще и се противопоставят. Множеството ще я отрече.

Точно както демоните се срещаха навсякъде, когато Божията сила дойде на земята при Първото пришествие, също така в навечерието на Второто пришествие, когато Божията сила е преди идването си на земята, както по времето на Петдесетница, в последното обявяване на благовестието на мир по цялата земя, демоните от ада ще дойдат отново.

Забележете Откр. 16:13-14:

„И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.”

Това е описание на Армагедон. Това е символично слово, което сочи към крайния конфликт между доброто и злото на цялата земя и то е в резултат на демонски духове, които вършат знамения и чудеса, като приканват народите да се обединят. За да разберем това събиране по-ясно, погледнете Откр. 19:19, който казва:

„И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство.”

Тук виждаме картина на всичките сили в света, които маршируват в своята война против Бог. Те правят това, като обявяват война на Божия народ точно както Савел, апостол Павел преди своето приемане на Христос обяви война на Христос, като преследваше вярващите в Него.

Така че целият свят ще се отправи към Армагедон, последното велико стълкновение, в което народите в света отхвърлят Божия хомот. Това е нещо като това, което е описано в Пс. 2. Народите са разгневени. Те отхвърлят Божия закон и имат собствено изработена религия, като се противопоставят на всеки, който не им се подчинява.

Рано в нашия християнски живот трябва да научим, че за да бъдем християни, трябва да бъдем свободомислещи. Ако живееш, както всеки един от останалите, ти определено не си християнин. Ако хората, с които работиш, не знаят, че си християнин, по всяка вероятност ти не си такъв.

Ако ти си истински християнин, ти си различен. Ти трябва да си. Ти не можеш да ходиш в пътя на света. Пожеланието на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота – това е, което управлява навиците на много хора, как да ядат, да работят, да правят секс, да харчат пари и да живеят. Това обяснява поведението на света. Но християнина не може да бъде такъв.

Християнина трябва да бъде свободомислещ. Това не означава самодоволен, но наистина добър човек, който е смирен и добър, състрадателен и отзивчив, но е неподвижен като скала, когато явното зло е в контраст с явното добро.

За да си добър християнин, ти трябва да казваш истината за другите. Нямам предвид, да си по-добър от Бог, но лошите хора просперират, тъй като добрите не правят нищо. Ти ще бъдеш обвинен за злото, което толерираш. Ние сме отговорни за злото, което позволяваме, като че ли ние сме го извършили. Поради това не е лесно, да бъдеш християнин.

В последните дни, границите ще бъдат поставени, конфликта ще бъде на лице, и целия свят, ще бъде обзет от духове. Една малка група ще бъде обзета от Божия Дух, но духовете на демоните ще обхванат мнозинството.

В заключителните стихове на Откр. 9 виждаме още едно изключително описание на  демони – милиони демони обхващащи целия свят. Тази картина е много графична:

„И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците. И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им. И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците. Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха. И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.”

Сега нека се върнем отново на 2 Сол. 2 и да помислим малко относно ограничителя, относно възпиращия. Какво означават думите?

„И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.  Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса.” (2 Сол. 2:6-9)

Забележете, че този без законник, този Антихрист е пародия на Христос. Тези стихове се отнасят за неговото идване.  Гръцката дума е същата, като тази, която е използвана за идването на Исус Христос. Стиха говори за това, че той ще прави знамения и чудеса. Същите думи са използвани във връзка със службата на Христос. Така че това е един, който идва във времето си както Христос дойде в определеното време, но Антихриста ще фалшифицира нещата на Христос и Неговата личност.

Това е пълен фалшификат на Христос; той трябва да бъде затруднен. Съществува нещо или някой, който го блокира. Когато това нещо или някой е отдръпнат от пътя му, ще има пълно разцъфтяване на това, което до сега е било видимо във формата на семе. Работещ тайно изведнъж той ще процъфти, когато ограничителя/въздържащия е оттеглен.

Така че какъв е този въздържащ? „И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.” Първата теория за въздържащ в ранните години на църквата беше, че това беше Римската империя. Когато Римската империя изчезне, тогава Антихриста ще се прояви. Съществуват много учени, които все още приемат тази позиция. Те казват, че пророчеството говори за формата на Антихриста в Средните векове. Църквата и държавата бяха обединени и претендираха, че притежават силата за правене на знаци и чудеса. Папата седеше в храма на Бог, църквата и взе мястото на Христос. Когато Римската империя беше победена, Римската църква пое управлението. Но моля ви не използвайте тази теория, за да наранявате днешните католици, тъй като милиони католици днес осъждат това, което се случи в Средните векове.

Това е една от теориите, която казва, че въздържащия е била Римската империя и когато тя беше отстранена от пътя, тогава Антихриста дойде. И в един апотелесматичен (повтарящо се изпълнение) смисъл това може да бъде истинско приложение, но то не е пълното приложение.

Друга теория казва, че въздържащия е приложим за ангели. В Дан. 10 един ангел се появява пред Данаил и казва: „Виж, аз се боря с царя на Персия, аз го задържам, аз го ограничавам.” Така, че въздържащия са ангели.

Друга идея е, че това е самия Павел. Тази идея казва, че Павел е бил най-великия вестител на Бог на тази земя и след Павловата смърт силите на злото получиха своето господство. Тази идея не е много популярна.

Има още две различни теории. Едната от тях казва, че това е благовестието. Когато благовестието няма да може да бъде проповядвано, тогава ще дойде Антихриста.

Подобна на тази идея е другата, че въздържащия е Светия Дух.

Тази е, която аз смятам, че задоволява доказателствата най-добре. Ето някои от характеристиките на този въздържащ: Той съществуваше във времето на Павел. (Текста използва сегашно време гръцката дума, която е използвана е сегашно причастие.) „И сега знаете, какво Го възпира.” Това е първото нещо.

Това е благотворителна сила. Това е второто нещо. Тя ограничава злото. Така че тя не е лоша или зла сила. Това е нещо, което е противоположно на Антихриста.

Тя е съществувала във времето на Павел и е благотворителна сила, и ограничава злото. Трето, тя се съобразява със закона. Тя е в опозиция на беззакония. Четири пъти срещаме израза „беззаконния”. Така че въздържащия се съобразява със закона, държанието му е в хармония със закона.

Той се отдръпва активно. В седми стих четем: „догдето се отмахне отсред”. Нека ви предложа други преводи на този израз: „Докато стъпи настрана от пътя”; „докато изчезне”; „докато се оттегли”; „докато е отстрани на пътя”; „ докато се оттегли от пътя”; докато изчезне от средата”. Последният израз е най-близък до гръцкия: „докато изчезне от средата.”

Каква е тази сила, която съществуваше в Павловите дни, която беше благотворителна, пазеща закона и която активно щеше да се оттегли? Какво е тя? Тя притежава Божествена мисия във времето. Трябва да бъде силна, за да може да се противопостави на агентите на Сатана.

Така че аз мисля, че има само една идея, която обединява всички тези. Ограничаващата сила е действието на държавен закон, който чрез влиянието на Духа въздържа злите, за да не достигнат до край в злото си, докато благовестието бива прогласявано.

Нека да повторя това отново. Някои от вас са били в съда и са наблюдавали това, което се случва там. Много хора, което са били в съда изпитватт странно чувство, когато са там. Почти, като че ли там има ехо, което им напомня за деня на съда. Повечето хора, които посещават съда преживяват тази опитност и с право, тъй като земните закони първоначално бяха установени според Божия закон, който определя кражба, убийство и т.н. Основата за тези закони е Божия закон. Декалога е основата за всеки закон. А Декалога е отражение на Божия характер. Бог е чист, Той е истина, Бог е добър и Бог е дарител на живот. Всички неща срещу този характер са нелегални.

Аз предлагам, както написах в моята дисертация в университета в Манчестър преди тридесет години, че въздържащия е работата на държавен закон, който има силата да ограничи хората в правенето на най-злото, докато Светия Дух е в света грижещ се за разнасянето на благовестието. Но когато работата на благовестието е завършена и Светия Дух се оттегля и престава да отправя покани към сърцата на хората, тогава нищо не може да ги ограничи да не нарушават Божия закон.

Погледнете няколко илюстрации. Погледнете в Пр. 1. Тези думи са много директни, но те са ни изпратени с любов. Започвайки от стих 24 ние четем:

„Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета ми, и не приехте изобличението ми, - то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието, и не разбраха страха от Господа, не приеха съвета ми, и презряха всичкото ми изобличение, затова, ще ядат от плодовете на своя си път, и ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие, но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.”

Тук се казва, че „понеже намразиха знанието, няма да получат съвета ми”. Сега погледнете във 2 Сол. 2 и ще видите, че тази идея се съдържа в контекста.

В края на стих десети се казва: „И с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.”

Забележете, че се казва на два пъти, че хората са измамени, защото отказаха да обичат истината и да бъдат спасени. Казва се, че те са приели силна заблуда, те са повярвали лъжата на Антихриста, който казва: „Аз съм Бог. Поклонете ми се!” Това е лъжата. Антихриста се представя кото Бог, издига себе си като Бог и седи в храма на църквата, като че ли той е Божието присъствие там.

„Поклонете ми се!” Това е лъжата, Антихриста представящ се за Бог. „И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа.” Те изпитваха „удоволствие в неправдата”.

Същата идея се среща и в първата глава на книгата. Там се говори относно идването на Христос и в стихове 6-8 четем: „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.”

Сега погледнете в първото писмо до Солунците и вижте какво се казва в 2:14-16: „Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.”

Когато целия свят отхвърли последното обявяване на благовестието, той извършва непростимия грях. Тогава Духа престава да умолява. Това е края на благодатното време.

Никой не може да бъде неутрален. Никой няма да може да каже, „аз не съм знаел”. Целия свят ще бъде просветлен от светлината на благовестието (Откр. 18:1-4). То ще достигне до всеки народ, царство, език и племе (Мат. 24:14 и Мар. 13:10). Всеки ще го чуе. Тези, които запушат ушите си и затворят очите си, в този момент ще извършат непростимия грях. Непростимият грях е отхвърляне на увещаването на Светия Дух.

Това може да се случи и преди това време, то може да се случи когато непрекъснато отхвърляме вестта на Бог, който казва: „Спри да вършиш това. Не прави това. Това е пътя, ходи в него.” Ако ние непрекъснато и съзнателно отхвърляме умоляването на Духа, ще дойде времето, когато вече няма да го чуваме.

Един от най-светлите дни в живота ми беше когато учех за проповедник, все още осемнадесет годишен младеж и разбрах колко не ми достига, колко много не ми достигаше за да бъда като идеала, който един ден исках да представям като проповедник. След това прочетох малка християнска книжка, в която се казваше: „Всяко напомняне за нашата греховност е доказателство, че Божия Дух работи в нас.” Това е велика истина. Тя повдигна духа ми, когато я прочетох.

Нека да я повторя: „Всяко напомняне за нашата греховност е доказателство, че Божия Дух работи в нас.” Ако отхвърлите напомнянето и продължите да го отхвърляте ще дойде време, когато вече няма да отговаряте на нашепванията на Духа. След това вие ще вършите неща, за които не сте и мислели, че можете да вършите. Не забравяте, че има огромна пропаст между неправенето на нещо и правенето му веднъж. Между неправенето на нещо и правенето му два пъти има много по-малка пропаст. Много скоро вие ще можете да го правите пет, десет, двадесет, четиридесет пъти и вече няма да има пропаст.

Така че Библията предсказва времето, когато Духа ще отиде по целия свят, за да убеждава света в истинността на благовестието, но хората ще отговорят: „Той иска твърде много от мен. Аз не мога да живея по този начин.  Аз не желая да гледам към него. Той ме умолява, Той умря за мен, Той ме обича, но на мен не ми пука. Аз не мога да го направя.” В този момент, света, чрез противопоставяне на тези, които са разпространили вестта  и осъждайки ги на смърт (Откр. 13) извършва непростимия грях. Откр. 13 казва, че тези, които се противопоставят на Антихриста трябва да бъдат избити. Това е външния белег, за това, че те са отхвърлили умоляващия ги Дух. В този момент духа на Сатана ги завладява точно както се казва за Юда: „Сатана влезна в него.” В този момент всеки от живеещите на земята е изпълнен с дух, Духа на Бог или духа на демони, които вършат знамения и чудеса.

Калвин беше много умен и велик мъж. Всеки път, когато помисля за него не знам дали да се смея или да плача.  Калвин казва, че Бог има обща благодат за всеки човек, като с нея Той ги предпазва от пълната дълбочина на греха, в която те биха паднали. Калвин беше прав.

В Рим. 2:15 Библията казва, че всички имаме част от закона в себе си, който е написан в сърцата ни. Една от великите разлики между закон и благодат е тази, че има смисъл, в който не трябва да се проповядва закона, тъй като всеки го знае. Но трябва да се проповядва благовестието. То е толкова добро, че на хората им е трудно да го повярват. Но Павел казва: „Те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),”

Калвин каза, че това е обща благодат, когато Светия Дух влияе върху сърцата на всички хора, по света. Дори когато те не могат да чуят благовестието, нямат Библия и няма жив проповедник, въпреки това те имат закона в сърцата си. Божия Дух докосва сърцата им, за да работи в тях, да не би да станат жестоки и да изпаднат в анархия или тероризъм.

Днес много хора ще отблъснат духа и ще станат анархисти или терористи и ще извършат ужасни неща. Но множеството от хората няма да направят това. Голяма част от хората са сравнително почтени. Те може да не са добри или любезни, но те са сравнително добри поради добри или лоши причини. Лошите причини са, че те не искат да отидат в затвор, тъй като там е твърде тъпо, въпреки че вече не е толкова тъпо, колкото беше. Но съществуването на голяма ограда около теб е проблем.

Така че съществуват причини за моралност, които не са святи и съществуват причини, които произлизат от факта, че хората отразяват Бог до известна степен. Те са направени по Негова прилика и те знаят, че определени неща са погрешни. Дори и в затвора, затворниците мразят определени престъпления и убиват други затворници, които са ги извършили.

Всички хора притежават този образ на Бог и всички хора притежават познание за добро и лошо. Ако това не беше така, ядрената война или тероризма отдавна щяха да са унищожили този свят. Божият Дух докосва сърцата ни и ни предпазва от преминаването в крайности, към които нашите страсти биха ни отвели. Обикновено, когато хората изгубят контрол или са ядосани на някого е, когато те престъпват тази обща благодат.

Но когато благовестието е достигнало до края на света и Божия Дух вече не го придружава, и вече не умолява хората, тази обща благодат ще бъде оттеглена от всяко сърце. Това е времето, в което анархията ще изпълни света.

Това е времето, за което Еремия казва, че ще има мъртви тела от единия край на земята до другия. Прочетете също така описанието в Исая 24:

„Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я разпръсва жителите й. И ще стане, както на людете, така и на свещеника; както на слугата така и на господаря му; както на слугинята, така и на господарката й; както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва. Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; защото Господ е изговорил това слово. Земята жалее и повяхва; светът изнемощява и повяхва; високопоставените между людете на земята са изнемощели. Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова, клетва погълна земята, и ония, които живеят на нея се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха, и малцина човеци останаха.”(24:1-6)

Главната изява на Антихриста в последните дни ще бъде връзката между църква и държава, когато и двете са отпаднали. Но още нещо трябва да бъде добавено. Съществува гледна точка, на която трябва да се отдаде сериозно внимание. Тази глава може би също говори за крайната изява, когато духовете на демоните ще фалшифицират идването на Христос и ще извършват „чудеса и знамения”. Същия език, относно духове, е използван в Откр. 16, както тук е използван за човека на греха.

Това сочи към крайното фалшифициране на Христовото пришествие от самия дявол, който ще работи чрез зли духове на много места на земята, като претендира, че е Божието присъствие, като претендира, че е огъня, който идва от небото на земята, претендиращ, че е това, за което Илия се помоли, че е това, което пророците на Езавел искаха. Навсякъде по света, огромно число от демони (описани в Откр. 9 като сто милиона) ще фалшифицират пришествието на Христос във всички големи, населени места с големи знамения и чудеса.

Практичната точка за нас е, че крайната криза на земята ще започне, когато човечеството отхвърли благовестието, тъй като злите не обичат истината, но вярват на лъжа, лъжата, че Антихриста е истинския Христос. Те ще повярват тази лъжа, тъй като те отхвърлят истинския Христос. Те вярват на фалшивото благовестие, защото те са отхвърлили истинското благовестие.

Най-важното нещо за мен и теб е да познаваме благовестието. Това не може да бъде казвано много често. Ние всички познаваме първата велика заповед – да обичаме Бог с цялото си сърце, ум и душа. Всеки от нас знае, че не сме я изпълнили. Не може да бъде казвано много често, че никой не се опитва да пази първата заповед, докато човек не е убеден, че Бог го обича.

Трябва да приемем „всеки” в Писанията много буквално. Това означава ти, независимо от твоето минало. Варава нямаше добро досие, но той избягна затвора, тъй като Христос взе неговото място. Има смисъл, в който ние всички сме Варава. Каещият се разбойник нямаше добро досие, но той знаеше, че притежава рая, тъй като Христос му каза: „Ти ще бъдеш с мен”.

Няма значение какво е моето досие. Аз не се гордея с него, въпреки че съм бил християнин в продължение на 55 години. Аз предпочитам да умра, отколкото умишлено да преследвам живот на грях, но аз знам, че греша непрекъснато, като не изпълнявам Божията воля съвършено.

Но това, което ми помага да продължа да живея е, че аз разбирам, че има Бог, който дава и прощава седемдесет пъти по седем и който обича всеки един от нас до пълнотата на Голгота. Той ни умолява и страда с нас. Ние имаме наранен Бог, който се грижи за нас, който е по-нежен от най-нежната майка и симпатизиращ ни от най-добросърдечния човек, който някога сме познавали. Апостол Павел казва:

„За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исус] Христос, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христос примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.  И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.”(2 Кор. 5:17-21)

Делото на примирение е направено и завършено. Нашата част е да го приемем. Когато нашите сърца отговорят на тази покана, тогава можем да знаем, че рая е наш днес. Независимо от нашето досие, независимо от нашето минало, те нямат значение. Той е велик Спасител, Той се застъпва за големите грешници. Той не е боядисан Спасител за боядисани грешници.

Няма значение какво е твоето минало. Няма значение колко пъти сте оплескали нещата. Ако Той ни казва да простим на нашите братя седемдесет пъти по седем, това означава, че Той прави това за нас, в противен случай Той не би го поискал от нас. Това е единствения вид Бог, който мога да понеса, защото това е единствения вид Бог, от който се нуждая. Аз имам нужда Той да ми прости седемдесет пъти по седем.

Когато закона е видян в неговата дълбочина, той е ужасно нещо за грешниците. Когато видим закона в неговата дълбочина, това означава че всяка мисъл, всяка подбуда и всяко дело трябва да бъде съвършено както тези на Христос или Адам преди грехопадението, а през ума ни минават поне хиляда мисли на ден. Това е учудващо.

Веднъж засегнах един проповедник като казах: „Виж какво, всеки един от нас греши милион пъти на ден.” Той беше ужасен. Той смяташе, че това е богохулство. Но Господ изисква всяка наша мисъл да бъде толкова добра, колкото тези на Адам преди грехопадението, а през ума ни преминават около хиляда мисли на ден. Нито един от нас не е толкова добър, колкото Адам преди грехопадението, тъй като ние всички сме опетнени със себелюбие, дори и след покаянието ни. Така че ние всички грешим много пъти на ден.

Бихте ли погледнали с мен последните стихове на 2 Сол. 2? След бурните води ние пристигнахме в прекрасния вълнолом на тишина и мир:

„А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината; за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание. А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.”

Погледнете тези скъпоценни неща в стихове 16 и 17 на втора глава. „А сам нашия Господ Исус Христос.” Павел можеше да каже: „А сам Господ Исус Христос.” Но той казва нашия.

В десетте заповеди се говори за Господ нашия Бог. С вас говорим за нашата котка и нашата къща, но представете си да може да кажете нашия Бог.

Текстът можеше само да каже Господ Исус Христос. Но Той е наш. Забележете последния стих: „нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец”. Текстът можеше само да каже Бог Отец, но той казва Бог нашия Отец, който ни обича и ни дава вечен покой и добра надежда чрез благодат.”

С други думи на нас ни е даден статут с Бог, който не заслужаваме или спечелваме. Това е есенцията на християнството; ти получаваш това, което не заслужаваш. Благодат винаги означава любов, която не е заслужена. Това е единствената благодат, която мога да приема. Аз никога няма да получа каквато и да е друга, така че трябва да бъде по този начин.

„Да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.” Как успокоява сърцата ни Той? Като казва: „Обичам те независимо какъв си ти. Аз те обичам независимо от твоите неуспехи. Аз те обичам независимо от твоите слабости. Аз те обичам независимо от твоето наследство и ранна среда. Аз те обичам независимо от факта, че ти никога не достигна височините, към които се стремеше. Аз все още те обичам.”

„Аз умрях за теб. Аз не те обвинявам в грях, тъй като ти си скрит в Сина Ми. Аз те виждам на Голгота. Ти плати за всичките си грехове, вчерашните, днешните и утрешните. Ти беше в Него. Ти беше разпнат с Него. Сега ти седиш в небесните места с него.” Това е успокояващо.

Не е за учудване, че друг стих, в края на книгата казва: „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак.” (2 Сол. 3:16)

Ако наистина вярваме в Божията любов ние сме неуязвими за всичките нападки на Сатана. Лесно ми е да вярвам, когато нещата са наред. Битка е за мен да вярвам, когато нещата не са наред. Но ако аз мога да вярвам, когато нещата не са наред, аз ще бъде неуязвим за всичките нападки на Сатана.

„А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак.” С други думи, независимо какво се случва, всичко ще бъде временно. Това настоящо страдание ще отмине, но реалността на спасението остава завинаги. Дявола може да открадне дневните ви разходи, но той не може да открадне бижутата ви, защото те са в Христос.