Антихристът в книгата Откровение

В книгата Откровение всички книги в Библията се срещат и завършват. За да разберем книгата Откровение трябва да притежаваме добър работен метод с останалите 65 книги в Библията. Това е причината, поради която Калвин, който написа коментари на повечето книги от Библията не написа такъв върху книгата Откровение. С това той показа своето велико усещане. Изглежда, че всяка дума в тази книга е внимателно почувствана и премерена на везните преди да бъде поставена в ръкописа. Тази книга е най-внимателно изработеното литературно произведение съществуващо днес.

Пример за начина, по който Откровение принадлежи към Библията, са първите три глави в нея, където се говори за новото небе и новата земя, женитбата на първия Адам и ден, който следваше след нощ? Когато стигнем до последните три глави в Писанията виждаме че има ново небе и нова земя, женитбата на втория Адам и ден, който не е следван от нощ.

В третата глава на Битие ние четем за появяването на Сатана, греха, проклятието и смъртта. В третата глава преди края на Библията четем за унищожаването на Сатана, греха, проклятието и смъртта.

Един от ключовете за тази книга е историята, което се случи в дните преди Първото пришествие на Христос, когато юдаизма беше почти унищожен от този цар, чието царство беше част от гръцката империя след смъртта на Александър Велики. Ние говорим за Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Тези бяха определено доминиращи империи от шести век преди Христос, до падането на Рим в пети век след Христос. Важно е да запомним, че след разпадането на Гърция, царя на Сирия имаше много повече влияние върху юдеите, отколкото която и да е от предишните империи. В тези дни Антиох Епифан беше много известен като старозаветния Антихрист. Той отне жертвите от светилището за 2300 вечери и сутрини и уби 40 000 от поклонниците в светилището.

Когато четем добре познатия коментар от Джемейсън, Фосет и Браун относно Откровение 13, коментара казва, че тази глава е моделирана според историята на евреите по времето на преследването от Антиох Епифан. Той наложи знак на езическо поклонение на евреите и уби тези, които отказаха да приемат неговия знак. Откровение 13 е главната глава в Библията относно Антихриста и ключа за тази глава, според Библейските коментатори е историята на преследването от Антиох Епифан.

Историята на тези преследвания е запазена за нас в книгите, които са ни познати като Апокрифни, юдейски книги, които са написани между Малахия и Матей във времето, когато нямаше вдъхновени вести. Тези книги са с молитвена и историческа тематика, а също така има и сбирки от легенди. В първо и второ Макавей се казва следното:

„Антиох... влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове... Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ, и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя. И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата... Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт. В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници... книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън; у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт... те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си, младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване. Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто, и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха.” (1 Мак. 1)

„В три дни загинаха осемдесет хиляди: четирийсет хиляди паднаха от ръката на убийците, а не по-малко от убитите имаше продадени. Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.... а ония, които се не съгласяваха да прехождат към елинските обичаи, ги убиваха.” (ІІ Мак. 5 и 6)

Тези събития от историята, които са основани върху Библейските пророчества, предсказват по-късна криза за Божия народ и особено финалната криза на световната история, както е предсказана в Откр. 13. В Йоан 10:22 четем, че Христос празнуваше празника, който ние познаваме като Ханука. Той беше възпоменание за очистването на светилището от оскверняването, което беше извършено в него от офицерите на Антиох. Очистването беше извършено от евреи, герои, които бяха верни на Божия закон и бяха предвождани от Юда Макавей и братята му в 165 г. преди Христос.

Тази прекрасна победа над фалшивото поклонение и повторното посвещение на светилището е използвано в Писанията като символ на това, което Христос щеше да постигне първо на кръста, законно и след това при Второто пришествие, като завършек. Очистеното светилище, за остатъка от човешката история трябваше да бъде символ за обещаното очистване на света в навечерието на новото небе и новата земя след завръщането на Христос.

Ние не можем да разберем книгата Откровение, освен ако признаем, че цялата книга е разширена разработка на проповедта, която е записана в Мат. 24 и 25, Мар. 13 и Лука 21. Проповедта за Второто пришествие, или както е позната като проповедта на Елеонския хълм е семето, от което Откровение се развива като цветето на новозаветното пророчество. Не съществува нищо в книгата Откровение, което да няма корените си в тази проповед на Христос, която Той произнесе на Елеонския хълм.

Забележете внимателно следното: тази проповед има своите корени в книгата Данаил. С други думи трябва да разберем Данаил, за да може да разберем проповедта на Елеонския хълм, а също така трябва да може да разберем проповедта на Елеонския хълм, за да може да разберем Откровение. Това означава, че вие не можете да разберете книгата Откровение, без да разбирате старозаветната книга Данаил за която учените казват, че е най-влиятелната старозаветна книга при написването на Новия завет.

Обърнете внимание на някои от пътищата, чрез които Данаил е отразен в проповедта на Елеонския хълм.

Данаил е единствената книга в Стария завет, върху която Христос постави пръста си и каза: „Разберете я.” Един от ключовете за разбирането и е, че книгата обсъжда серия от контрасти. Същото е истина и за последната книга на Библията. Обърнете внимание на следните примери:

Използването на Данаил в проповедта на Елеонския хълм

Сигурността на третата ангелска вест

Луис Ф. Уеар

Скица показваща принципа на хиазъм

(обратен паралелизъм)

Започвайки изследването на книгата Откровение, за да може да дешифрираме вестта и относно Христос и Антихриста, трябва да обърнем внимание на факта, че книгата е съставена от седем части. Те образуват хиазъм:

Не съществува нищо в последните глави на книгата Откровение, което не се среща във формата на семе в първите и глави. Както в Данаил, където пророчествата разширяват принципа на историите, а историите са разказани първи, също така в Откровение крайните глави разширяват това, което е във формата на семе в първите глави и всичко започва с историята за заточението на Йоан.

Следващото нещо, което трябва да кажем е, че книгата Откровение преди всичко е книга на завета. Последната книга на Новия завет казва много относно завета, тъй като тя се занимава с благословенията и проклятията, на Божествения ред. Това е друг важен ключ за отключване на пророчествата в тази вдъхновена книга. Цялата книга Откровение се занимава с благословенията и проклятията на завета. Като начало, можете да ги откриете във Втор. 28.

Обърнете внимание на този факт: В Откровение има осем благословения. „Блажен е Този, Който язди.; блажени са тези, които умират в Господа; блажен е този, който пази дрехите си; блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето; блажен е този, който има част в първото възкресение; блажени са тези, които изперат дрехите си; блажен е този, който пази казаното в тази книга.

Всичките проклятия на завета се съдържат в трите големи цикъла от седмици в Откровение, тъй като всички те са цикли на присъда. Седемте печата говорят за Божиите присъди, които се изливат над света, когато той се противопоставя на благовестието и начина, по който Божия народ ще преживее тези присъди. Седемте тръби са предварителните присъди над злия свят, като с тях те са призовани да се покаят. Последните седем язви са присъда над не покаялите се в края.

Принципно всички проклятия се изляха върху нашия Господ, Исус, като наш Представител. Ние заслужаваме да ги понесем, но Той ги понесе вместо нас. Тъй като ние сега сме в Него, чрез обикновена вяра, проклятията не могат да се излеят над нас. Бог ни приема за невинни, независимо от нашите недостатъци, независимо от нашето безразсъдство, поради вменената правда на Христос. Той пое нашите грехове, в които Той нямаше част, за да можем да получим Неговата правда, в която нямаме част. Наистина прекрасно благовестие!

Първата специфична забележка за Антихриста в Откровение е Откр. 11:8, въпреки че той е загатнат в предишни символи в по-ранните глави на книгата. В този стих Антихриста е описан като звяр, който излиза от бездната на смъртта, за да може още веднъж да обяви война на църквата. Той е символизиран като убиващ двама свидетели.

Христос е верния и истинен свидетел, а църквата, която е Неговото тяло, също е свидетел на истината. Двамата свидетели са свързани със светилник, тъй като църквата е светлината на света и те имат вест, която трябва да представят. Исус можа да каже на Бащата: „Аз свърших делото, което ти ми даде да извърша. Свършено е!” В тази книга четем, че когато двамата свидетели са свършили свидетелстването си, тогава дявола им обяви война.

Звярът е изпратен от бездънната пропаст. Бездънната пропаст е мястото на смъртта, това е ада. Звярът е моделиран по образа на четирите звяра на Данаил, като представя земни сили. Звярът в Откровение (гръцката дума означава „диво, свирепо животно”) не означава пухкаво мече или агне. Той е ужасяващо чудовище.

Така че това е диво, свирепо животно, което идва от ада и в първата специална забележка за Антихриста ни се казва, че той обявява война на двамата свидетели. Две е числото за свидетели в Писанията. „От устата на двама или трима свидетели, всяко дело трябва да бъде установено.” Тук свидетелстващата църква е описана с този символ и Антихриста и обявява война.

Нека преминем към глава 12 и ще видим нова серия относно Антихриста. Откровение 12 – 17 представя тримата врагове на църквата – змея, звяра и фалшивия пророк. Тази сцена е моделирана върху това, което се случи в съдебната зала на Пилат, където виждаме Пилат, като агент на дявола, който щеше да осъди Христос, Каяфа и Юда, като представители на отпадналия Божий народ, които се свързаха с отстъпилото държавно управление, за да изпълнят заповедта на дявола. Така че когато четете Йоан 18, вие четете относно тримата врагове – дявола, Римското управление и отпадналата религиозна система – които се обединяват, за да унищожат Христос.

В Откровение 12 тази сцена е представена отново. Забележете, че присъдата беше изпълнена, след като дявола, Римското управление и отпадналия юдаизъм свършиха делото си с Христос. След период на изпит и 40 години на изпитание Ерусалим беше унищожен. Милиони хора умряха и стотици хиляди отидоха в плен.

Когато стигнем до края на описанието на Антихриста в тази книга ние виждаме представянето на същата съдба. В 17:3 се казва: „И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр.” Звярът е представител на лоши правителства, както във времето на Пилат Понтийски той беше този представител. Жената е представител на отпадналата религия. Забележете, че световното правителство няма да доминира над религията. Религията ще доминира над световното правителство.

Великият инквизитор на Достоевски цитира тези стихове и казва: „Когато звяра дойде при нас, покрит с кръв, с кървави сълзи и ни попръска с кръв, тогава ние ще го възседнем с чашата на нейната тайна в ръката й и ние ще го напътстваме и водим.” Това е, което се разисква тук.

Малко по-надолу ще забележите, че се дава описание на делото на жената и звяра. Стих 13 говори за десет царе, които се предават на жената.

Те са единно мислени и предават силата и властта си на звяра. Те ще обявят война на Агнето, но Агнето ще ги победи, тъй като Той е Господ на господарите и Цар на царете. Тези, които са с Него, са призвани, избрани и верни.

Когато Павел беше спрян по пътя за Дамаск, Христос му каза: „Савле, защо ме преследваш?” Савел преследваше тялото на Христос, християните. Така че когато се казва, че Антихриста обявява война на Агнето, това означава, че той обявява война на църквата. Точно както Савел преследваше Христос, като атакуваше Неговия народ, в последните дни Антихриста също ще атакува Христос, като атакува Неговия народ.

Сега обърнете внимание на стих 16: „И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.”

Тук виждаме картина на царете на света, които ще се обединят, като лоши управления, като последно средство да спасят света от разпадане. Всички правителства и религии са много уплашени от биологическия тероризъм. Младите хора вече не вярват на старата религия, но те се присъединяват към нея поради причини свързани с културата. Много хора участващи в така наречените езически религии, са като съвременните юдеи и много от така наречените християни. Повечето от съвременните юдеи са атеисти. Не повече от десет процента от тях вярват, че Стария завет води началото си от Бог. Много от християните ходят на църква само поради социални причини.

Същото нещо се случва сега във всички широки свери на света под това, което ние наричахме езически религии. С развитието на образованието вярата в Корана, Ведите, писанията на Конфуций и Тора започва да се разпада. Това ще се случи с увеличаваща се скорост, тъй като всичко, сега, на нашата планета започва да набира скорост.

Тези от нас, които са над 50-годишни знаят, че огромни промени са се случили в последните двадесет години на нашия живот, изпреварвайки много бързо това, което ние познавахме в първите десет години на живота. Всичко се движи в експоненциална мярка. Науката и технологията ще трансформират всичко, освен сърцето на човека. Когато Библията казва, че един грешник може да нанесе много вреда, във връзка с технологията един грешник може да нанесе колосални вреди. Звярът с двата рога в Откр. 13, който първо изглежда като агне, а след това говори като звяр е отражение на думите на нашия Господ: „Ще дойдат фалшиви пророци в овчи дрехи, но вътрешно те са вълци грабители.” Този стих е загатване за това предсказание на Христос. Звярът изглежда като агне с рога (като Христос, който е Агнето със седемте рога), но отвътре той е дявол, той е змей.

Това е развалена религия. „Лилиите се разлагат по-бързо от плевелите” – казва Шекспир. Никой не го е казал по-добре от него.  Колкото по-високо, толкова по-добре и колкото по-важно нещо е, толкова по-лошо то може да стане, ако падне най-ниско. Жената беше направена най-високо в Божието творение, но тя може да падне най-ниско. Религията притежава най-великите привилегии, благословения и стандарти, но ако се развали, тя става най-лошото от всичко съществуващо. Дайте ми който и да е честен атеист, вместо някой, който е отпаднал от истинската религия.

Така че този звяр е представител на отпаднала религия. Три пъти той е наречен фалшивия пророк. Двата му рога са забележка за двамата свидетели, които са символ на църквата. В този случай фалшивата църква използва същия символизъм на двата рога. В по-късна глава, седемнадесета, той е представен като жена. Чистата жена е представител на Христовата църква (Откр. 12). Жена, облечена със слънцето, облечена в бяло, с корона от дванадесет звезди – това е картина на истинската църква. Но Вавилонската жена е проститутка. Проституирането в Библията има прелюбодейни значения в смисъл на идолопоклонство, на вземане за партньор злите сили на света, влизайки в женитбени отношения и смесвайки се с нещата за идолопоклонство. Така че проститутката представя фалшивата връзка между църква и държава.

Данаил 2 говори за желязо и глина – за неестествена смесица. Църквата и държавата не са предназначени да се смесват. САЩ бяха основани върху мъдростта, която се породи от преследването в предшестващите вековете в Европа. Америка прие своята здрава позиция относно разделянето на църквата от държавата, тъй като нейните основатели си спомняха това, което се е случвало в продължение на стотици години, когато в Европа църквата и държавата бяха в брачни отношения и около 50 милиона хора бяха убити. Аз използвам число, което обикновено е използвано за тези събития. Ние не знаем със сигурност, колко души са загинали. Може би са били само двадесет или тридесет милиона души, но дори това е повече, отколкото населението на Австралия. Но то представя кърваво време, в което църквата и държавата се съюзиха в зло.

Библията казва, че ние ще се изправим пред тази гледка отново. Това, което се случи в Средните векове, ще се случи отново. Държавата и религията ще се свържат. Този път ще бъде, за да победят анархията или тероризма, или и двете. След това, всеки който не се подчини, ще бъде наказан със смърт.

Когато се говори за белег на челото или на ръката, това също е забележка за три Старозаветни цитата, които увещават: „Напиши закона на челото си и на ръката си.” Например, можете да намерите този цитат във Втор. 6:8. С други думи, гледайте на всичко през закона, правете всичко според закона, тъй като закона е Божия характер представен чрез поведението на човека.

Тук се казва, че някои хора ще притежават Божия закон, а други, закона на звяра. Някои ще са лоялни към заповедите на декалога, а други ще следват неговите перверзии. В Дан. 7:25 се казва за Антихриста: „Той ще замисли да промени времена и закони.” Така, че Откр. 13 казва, че когато има връзка между църква и държава, тази връзка ще се намеси в Божия закон. Дяволът ще има свой закон и свое благовестие и всеки човек ще трябва да им се подчини под заплаха за смърт.

Това е сценария на времето в края. Няма да има индивидуален Антихрист. Там, където срещаме метафорични пасажи, трябва да очакваме олицетворяване. „Човек на грях” или „син на погибел” не означават един човек, както когато Дан. 7 говори за царете на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим няма предвид определен цар. Думата цар, тук означава царство. Подобно на тях, Антихриста е църква и държава обединени в едно, в своя краен опит да намерят мир за света.

Нека сега да се обърнем към 1 Сол. 5:1-3

„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.”

„Когато хората кажат мир и безопасност, след това ще дойде внезапно унищожение.” Тези думи са основани върху пророчеството на Исая, когато Вавилон казва: „Седя като кралица. Не съм опечалена.” Да има мир навсякъде. Това е идеята. След това Бог казва: „Нейните язви ще я постигнат за един ден.”

Когато Павел и Йоан говорят за дните на духовния Вавилон, те предсказват, че ще има малък период на мир, когато Антихриста управлява света. Ще има малък период от време, в който ще изглежда, че дявола е победил. Ще бъде време като това, когато Христос беше на кръста и изглеждаше, че дявола е победил. Това ще се случи в целия свят. Ще съществува къс период от време, в който църквата и държавата ще се съюзят. Но точно както желязото и глината не могат да се свържат, така и тази фалшива връзка между църква и държава няма да може да съществува. Когато те извикат мир и спокойствие, когато света се радва и когато очакват нов милениум на мир, радост и просперитет, тогава Бог казва „внезапно унищожение ще ги постигне”.

1 Сол. 5 отразява бъдещето на света и загатва за това, което стана с древния Вавилон. Това стана, когато Валтасар и неговите главнокомандващи се събраха, за да пируват и да отдават слава на фалшивите богове от сребро и злато. С други думи те нарушиха декалога, като взеха светите съдове от храма и проституираха с тях. (Съдовете, от които пиеха бяха взети от юдейския храм.) След това Бог написа на стената: „Мене, мене, текел упарсин”. „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.” След това доклада казва: „Тази нощ Валтасар, царя на халдеите беше убит.”

Тази история е символична за края на света. Вавилонския свят ще вземе Божиите неща, Божиите свети неща, нещата на неговия свят закон и Неговото Божествено благовестие, след което ще проституира с тях, ще злоупотреби с тях и ще богохулства с тях, като ни заповяда да изпълним закона и благовестието му. Когато това стане, Бог ще напише: „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.”

Вавилон ще царува само за малко време, за къс период, след което язвите ще дойдат в един ден. Кой ще оцелее? Вижте Откр. 14: „И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.” След това от стих четвърти, той ги описва като казва: „Това са тези, които не са се осквернили с жени.” Това не означава, че те не са се женили. Това означава, че те не са имали никаква връзка с прелюбодейна религия, религия, която „развратничи” чрез неестествената връзка между църква и държава. За тях се казва, че са девствени, тъй като те не са имали никаква връзка с този вид религия. „Те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.” Естествено 144 000 е символично число, като приема числото 12 (12 племена и 12 апостоли) като идея за корен.

Кой ще бъде спасен? Отговорът е тези, които имат Божието име на техните чела. Те представят любовта и характера на Бог пред хората. Не забравяйте, че светия е този, който прави лесно да се вярва в Бог. Аз съм срещнал и познавам много от тях. Понякога, когато съм обезкуражен, определени хора изплуват в ума ми и мисълта за тях издига духа ми.

Кой ще издържи изпита? Тук, отвъд дима и грохота на конфликта в глави 13 и 14, на нас ни е дадено символично насърчение относно тези, които ще преминат невредими във вечна безопасност. Те ще притежават името на Агнето на техните чела и ще бъдат като Него. Кой се страхува от агне? Ако се изправите пред агне в тъмното, вие няма да се страхувате. Това не е като да се изправите пред алигатор, лъв или тигър. Да бъдеш като агне, не означава да си безхарактерен. Агнето представя невинност и чистота, без намерение за грях. Тези агнета следват Агнето, където и да отива в християнска служба.

Това е причината, поради която сме тук. Ние не сме тук само, за да задоволяваме себе си, но да служим на света.

Трябва да запитате себе си: „Колко много ще липсвам? Света беше ли по-добър, защото аз съм бил тук?” Ако не, ти нямаш правото да си тук. През цялото време ние дишаме Господния въздух, храним се с Неговата храна, дишаме Неговия въздух и получаваме любовта на семейството и приятелите си. През цялото време ние получаваме и даваме. През цялото време ние трябва да се опитваме да даваме обратно. Ние не притежаваме нищо. Ние не определяме мястото на нашето рождение. Не избираме нашия пол, родители или нашата религия. Всичко това е подарък.

Така че трябва да следваме Агнето в служба, където и да отива. Ние сме тук, за да служим, не в смисъла на наивен филантроп, който винаги се намесва в делата на други хора, но там, където Бог показва, че може да помогнем на някого, ние трябва да помогнем.

К. С. Луис казва: „Не знам защо непрекъснато се задъхвам от думи. Хората не обръщат внимание на това, което казвам. Това, което правя е, което има значение. Това съм аз.” Най-добрият начин да свидетелстваме за Бог е да бъдем това, което трябва да бъдем. Агнетата следват Христос в служба. Ако трябва, те ще го следват до кръст, до смърт, до възкресение и до възнесение.

Какво се има предвид с фразата „те са непорочни” в стих 5? Това е обяснено в по-ранна глава, в 7:14: „Те са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Правдата на светиите в никой момент от времето на е морално постижение. Тя е дар. Колкото по-близко дойдем до Исус, толкова по надалеч ние виждаме, че сме от Него. Не съществува момент в живота ни, в който искрено да не можем да направим изповедта на Павел: „Окаян аз човек.” Така, че правдата трябва да е дар.

Какво означава, когато се казва, че те следват Агнето и са непорочни? Това означава, че нашите очи и ум са отправени към кръвта, която беше пролята за нас, вместо проливането на нашата собствена кръв. Това означава разтопяването на нашите сърца от Божията любов за тези, които е трудно да бъдат обичани. Това означава сериозно приемане на обещанието относно „всеки”. Независимо колко слаби сме, независимо от цвета на кожата ни, независимо от културната ни среда, ние сме „всеки”! Това означава да приемем обещанията на Бог като дишането на неизразима любов и да ги приемем сериозно като кажем: „Те са за мен”.  Ти си спасен, когато вярваш, че Христос те обича и може да кажеш: Той умря за мен.

Стаупиц запитал Лутер: „Не вярваш ли на символа на вярата? Не вярваш ли частта, която казва: `Аз вярвам в опрощението на грехове`?”

„Да” – казал Лутер, „аз вярвам.”

Ступиц казал: „Тогава го кажи по този начин: Аз вярвам в опрощението на МОИТЕ грехове.” И това е момента, в който светлината започнала да огрява Мартин Лутер.

Ние сме без петно пред Бог, когато вярваме, че кръвта на Христос беше пролята за нашите грехове и когато вярваме това лично за себе си. В този момент ние сме без осъждане и стоим пред Бог без петно или бръчка, ние сме непорочни. Ние имаме вечен живот и сме преминали през съда, тъй като сме получили присъдата сега. За нас съда е празник на Христовия живот и смърт.

Кой се страхува от големия, преголям Антихрист? Не и ние! Той и неговите земни представители ще бъдат унищожени, а тези, които се надяват на Христос ще пребивават в Неговата любов и благодат и ще имат живот, който ще се равнява на Божия живот.