Голгота

Кратко представяне на края на света

Епохалните събития от 11 септ. 2001 г. показани графично по телевизията са добавени към други образи, които е трудно да изкореним – трагедиите в Руанда, Сомалия, Босна, Палестина, Шри Ланка и други сцени на ужасяваща жестокост. Днес съществуват над 20 милиона бежанци, които отчаяно търсят родина.

Въпреки че тези трагедии са ужасяващи отвъд всякакво описание, трябва да не забравяме, че тези събития са само частица от цялата жестокост и избиване в свят, който е в бунт срещу Бог. Новините ни казват много малко относно избиванията на християни от мюсюлманите в Судан. Близко до това е убиването на всеки десети човек от алкохол, тютюн, наркотици, извънбрачни раждания, разведени родители и насилие в дома. Всички тези неща са се увеличили неимоверно след Втората световна война.

Ние живеем в свят с нарушени функции. Нашият свят е претоварен с разпадането на семействата, заплахата от тероризъм и честите самоубийства. Всичко това има някакво значение, когато разберем, че сме театър за всемира. Исус, великия реалист предсказа, че тези тъжни събития, са знаци за Неговото идване.

Животът е много евтин, не само видян през сцените на тероризма, но навсякъде. Можем да населим голям град с животите, които са отнети, когато аборта е използван като средство за предпазване от бременност. Животът на майката винаги трябва да бъде на първо място. Но няма място за невнимателното използване на абортите, като средство за предпазване от бременност. Чрез този метод годишно са отнети един милион и половина живота само в САЩ.

Шест от десет семейства в САЩ достигат до развод. Незаконно родените са се увеличили много след Втората световна война. Резултатът от тези две статистики е изразен в ужасната травма за младежите, които израстват без един от двамата си родители. Ръководителите на западните страни не винаги представят добър морален пример за следване.

Ние живеем под заплахата от тероризъм, който надминава тероризма от изминалите поколения. Днес е по-вероятно да се сблъскаме с биологичен и химичен тероризъм, отколкото с ядрена война. Както споменахме по-рано, ако вятъра духа в правилната посока и терористите могат да пуснат антракс на прах над залива в Манхатън, Ню Йорк, тогава десетки хиляди хора ще умрат само за няколко часа. Ако искат да научат, как да го направят, те могат да открият това на интернет. Съществуват над 14 000 сайта, в които се казва как може да се убиват хора.

Днес повече хора убиват себе си, отколкото други хора. Освен нещастните случаи, самоубийството е главната причина за смърт на хора под 40-годишна възраст в западния свят. Вземайки предвид ужасните неща, които въведоха отминалия век, думите на Писанията идват до ума ни: „До кога Господи, до кога?” Този припев се намира в Псалмите и пророците и накрая се появява в последната книга на Библията: „До кога Господи?” (Откр. 6:10)

Библията загатва за значението на неща, когато ни казва, че сме театър за всемира: „Защото станахме показ на света, на ангели и на човеци.” (1 Кор. 4:9)

Когато преводачите на King James Version преведоха гръцката дума „космос” те използваха английската дума „свят”. Гръцката дума означава „всичко, което е създадено”. Ние сме направени зрелище, гледка, театър за всемира, за ангели и хора. Тук, в нашия малък свят, резултата от непослушанието към Твореца е представен ясно, а в контраст с това вярващите свидетелстват за добрината на Бог.

„Тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христос Исус нашия Господ.” (Еф. 3:10-11)

Нашият свят е изгубената овца, която се е заблудила. Великата борба между доброто и злото, която започна на едно място, няма да завърши, докато не се проведе на световната сцена.

В отговор на въпроса „колко дълго, Господи?” Откр. 10:6 казва: „Не ще има вече бавене.”

В следващата глава на Откровение четем: „Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.” (Откр. 11:18)

Дошло е времето да унищожиш тези, които разрушават земята. Това ни напомня за казаното в апокалиптичната глава в Исая: „Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я разпръсва жителите й (защото)... Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова, клетва погълна земята, и ония, които живеят на нея се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха, и малцина човеци останаха.” (Ис. 24:1, 5-6)

Исус, великия оптимист, който някога е живял – а също така и великия реалист – предсказа нашите дни като каза: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” (Лука 21:25-26)

Също така Исус каза, че в последното поколение, нещата, които са се случили през вековете, отведнъж ще се разраснат на световно ниво. Народи ще застанат срещу народи, царства срещу царства, ще има глад, земетресения и епидемии на много места.

Въпреки това Исус ни увещава: „А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.” (Лука 21:28)

Една от причините за състоянието на нашия свят е, че ние сме забравили, че сме създадени по образа на Бог. Съвременните идеологии ни превръщат в образ на обществото. Въпреки това все повече хора се чувстват неудобно с приемането на идеята, че човешкия живот е произлязъл от случайност. Доказателствата сочат към Творец. Ако има Бог, тогава има живот след смъртта. Есхатологията е изследване на въвеждането на този живот след смъртта, изследване на последните дни и събития.

Защо света е толкова лош? Когато Александър Солженицин бил запитан: „Защо Русия е толкова трагична?” – той отговорил. „Защото ние забравихме Бог.” Бог ни е необходим точно толкова колкото на небесата над нас или земята под нас.

Ако престанем да вярваме, че сме създадени по образа на Бог, ние ще принуждаваме един друг да бъдем създадени по образа на обществото. Затова в двадесети век, в западния образован свят, сто милиона души бяха убити. Те бяха убити от хора, които вярваха, че хората трябва да бъдат направени по образа на обществото.

Най-големите убийци бяха тези с най-високо образование. Водачите систематичните избивания на Адолф Хитлер не бяха работници по пътищата, доставчици на мляко или фермери. Те бяха хора с докторски и други титли.

Нашите проблеми идват, защото ние забравихме Бог. Но Бог наистина ли е там? Няма нищо лошо в задаването на такива въпроси. Ако Христос на кръста зададе въпроса „Защо?” – тогава и ние можем да питаме „Защо?” или „Дали?”

Позволете ми да споделя нещо от книгата „Науката за Бог”, написана от професор в института по технологии в Масачузец. Професора цитира изказване от преди няколко десетки години, което представя мисленето на повечето образовани хора в това време. „Колкото и невероятно да е това събитие (началото на живота), или която и да е от стъпките, които са включени в него, когато му е дадено достатъчно време, то ще се случи поне веднъж. А за живота, както ни е познат, веднъж може да е достатъчно.

Факт е, че времето е герой в заговора. Времето, което имаме на разположение е два милиарда години. Това, което приемаме като невъзможно на основата на човешкия опит, тук е безсмислено. Когато му е дадено толкова много време, невъзможното се превръща във възможно. Възможното, вероятното и вероятното фактически сигурно.”

Само трябва да чакаме. Времето ще извърши чудото. Тази идея сега е отречена от науката, включително и тези, които не са християни.

Преди няколко години списанието Scientific American цитира това изказване и продължи казвайки: „Въпреки че е стимулираща, тази статия по всяка вероятност представя един от няколкото случаи когато Уолд (автора на цитираното изказване) е бил в грешка.

Изследвайте неговата главна теза и вижте, дали наистина можем да оформим биологична клетка, като чакаме за случайната комбинация от органически съставки да се появи?

В своята книга Energy Flow and Biology, Harold Morowitz изчисли, че за създаването на бактерия се изисква повече време, отколкото всемира може някога да има на разположение, ако случайните комбинации на неговите молекули, са единствената движеща сила.

След това следва цитата на Fred Hoyle, атеист: „Вероятността, живота да се е появил случайно е толкова добра, колкото вероятността Боинг 747 да е сглобен от торнадо, което е преминало през склад за отпадъци.”

Francis Crick, който описва себе си като агностик и по близко до атеист казва: „Единственото смислено обяснение е, че живота беше посаден тук. Случайността не може да го обясни.”

След 1979 г. статии, които са основани на предпоставката, че живота се е появил в резултат на случайни реакции в продължение на милиони години, не се приеман от достойни за уважение списания. (Прочетете това отново, тъй като е важно.)

Живот, който е основан на случайност е мъртва идея, мъртва, колкото додо (вид изчезнала птица).

В последните шестдесет години беше извършена голяма революция във физиката. Днес ние разбираме антропичния принцип. Не съществува случайност чудото, което ние наричаме живот който да е плод на случайност. Това е просто невъзможно.

Ако в този момент, който християните наричат Сътворение, а учените космическа експлозия, определени неща са били трилион от секундата по-бавни или трилион и-т секундата по-бързи, нямаше да има всемир. Това е едно от четиридесет подобни непредвидими невъзможности.

Да, Бог е там. Поради това много физици стават вярващи. Те не стават непременно християни. Да си християнин означава, че трябва да промениш начина си на живот. Главното възражение, което хората имат срещу християнството не е академично, а изискването за промяна на живота.

Няма никакъв смисъл в отказването от опрощението на грехове, дара на съвършена правда и този на вечен живот – като имаме предвид, че всичко това е безплатно. Но много често ние не сме склонни да го приемем.

Неотдавна в Австралия моята дъщеря премина 190 км., за да доведе две млади жени, които искаха да ме посетят. Те бяха изгубили приятелка при свръхдоза с наркотици. Някой я беше намерил мъртва в градската тоалетна. Тези млади жени бяха объркани и ние говорихме относно значението на живота.

Всеки един от нас е изгубил някой, когото обича и някой ден тези, които ни обичат ще изгубят нас. Въпросите, които автоматично се появяват са: „Това края ли е?” и „Ще видим ли тези, които обичаме отново?”

Млада студентка в Колумвайн е била запитана от младеж: „Ти вярваш ли в Бог?” Когато тя отговорила положително, той я убил, тъй като тя е била поклонничка на Сатана, след което е повярвала в Христос и отказала да се откаже от вярата си. Какво е нейното бъдеще? Ще можем ли да я видим отново? Ако не, какво е значението на нейния живот? Този живот има ли някакъв смисъл?

Брус Бартън, християнин, бизнесмен, направи това незабравимо изказване. Той каза: „Безсмъртие от някакъв вид е естествена последица на факта за съществуването на Бог. Ако ти си Бог ще направиш ли свят, в който ще има болка, скръб, трагедии и мъка? Можеш ли да убедиш хората да се движат срещу течението, да стоят здраво за истината, дори и небесата да падат, да понасят болка и да поддържат чиста съвест? Можеш ли да учиш хората на това и накрая да ги унищожиш? Естествено не. Трябва да има друг свят,трябва да има друг живот.”

Кардинал Джон Хенри Нюман, който написа класическото произведение „Идея за университет” и много други книги каза: „Аз ще полудея, ако не вярвах, че има бъдещ свят, в който неправдата и липсата на равновесие няма да бъдат излекувани.

Това ни довежда до значението на важната дума „есхатология”. Есхатологията е изследването на това, което Библията учи относно бъдещето и края на нещата. Тъй като Библията е силно етична, тя трябва да е есхатологична. Ако Бог е Бог, Той не може да остави нещата да се движат по пътя, по който те се движат.

Бог е обещал, че ще дойде време, когато вече няма да има бавене. Той ще унищожи земята. Тъй Като Библията е силно етична, тя е пълна с есхатологични обещания относно края на злото. Есхатологията е изследване на събитията в последните дни и тя ни казва, че завръщането на Христос е Блажената надежда. Цялата Библия е изпълнена с есхатологичната Блажена надежда. Старият завет е обещанието, Новия завет е изпълнението, а Второто пришествие е довеждането до завършек на Блажената надежда.

Съществуват два вида есхатология: 1) Лична есхатология, която се занимава с нашата смърт и възкресение и 2) корпоративна есхатология, която се занимава с края на света.

Първия вид есхатология, личната, не е Блажената надежда. Популярно е между християните, по време на погребения, да говорят за смъртта, като че ли тя е нещо прекрасно, като че ли е врата към небето. Но Библията казва, че смъртта е последния враг. (Виж 1 Кор. 15:26).

Блажената надежда в Писанията не е смъртта. Блажената надежда в Писанията е завръщането на Христос, за да унищожи смъртта.

Библията е пълна с истина и в нея има над 2 000 забележки за това. Само в Новия завет има над 320 забележки, а той съдържа само 260-глави.

Новият завет е съвършено есхатологична книга. Когато изговаряме Господнята молитва, ние виждаме есхатология в нея: „Да дойде Твоето царство.” (Мат. 6:10). Когато празнуваме Господнята вечеря виждаме есхатология в нея също: „Възвестявате смъртта на Господа, докле Той дойде.” (1 Кор. 11:26)

Когато се кръщавате и се потапяте под водата, вие символизирате смъртта; когато излизате от водата, с това символизирате деня на възкресението. Кръщението е есхатологичен символ.

Първият проповедник на Второто пришествие е на повече от 5 000 години и все още е жив! Енох, седмия от Адам проповядваше: „Ето Господ иде с десетки хиляди свои светии.” (Юда 1:14) Това е небесна доктрина. Апостолите вярваха в нея. Ангела им каза това при възнесението на Христос: „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” (Дея. 1:10-11)

Исус вярваше в Блажената надежда: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.” (Йоан 14:1-3)

Ерик Хофър, сляп пристанищен работник, написа книгата, Истинския вярващ, която е относно фанатизъм и религия. В нея той каза: „Не съществува убедителна вяра, без вяра в бъдещето.”

Комунизмът копира християнството, като обеща бъдеще на хората, но пропадна. Бъдещето, което те обещаха нямаше основа, върху която да се гради, тъй като комунизма нямаше Бог.

Нека за няколко минути всеки от нас да стане теолог, като практикуваме есхатология заедно. Вие можете да разберете цялата Библия чрез есхатологията. Старият завет е пълен с обещания за наближаващото „Божието царство” в края на времето.

„Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.” (Дан. 7:13-14)

„Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.” (2:34-35)

„И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството, над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно.” (Дан. 2:44-45)

Това е есхатология.

„Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица. Аз ще изтребя колесница из Ефрема, и кон из Ерусалим, и ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море, и от Ефрат до земните краища.” (Зах. 9:9-10)

Това е есхатология.

„Пустото и безводното място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.”(Ис. 35:1)

„Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно; малките им ще си почиват задружно; и лъвът ще яде слама както вола.” (Ис. 11:6-7)

Това е есхатология.

Старият завет е пълен с обещания. Новият завет изпълни тези обещания. Исус каза: „Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.” (Лука 11:20) Това е изпълнение на Старозаветното обещание, но завършека му предстои да бъде извършен.

Старият завет е обещанието Четирите евангелия са изпълнението, а завършека предстои.

Погледнете това от друг ъгъл. Когато отворим Новия завет виждаме, че Матей споменава Божието царство, около 50 пъти. Когато преминем от синоптичните евангелия към евангелието на Йоан, виждаме, че той говори за вечен живот. В Деяния, Лука говори относно есхатологичния дар на Светия Дух: „И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища.” (Дея. 2:17)

Когато преминем към писмата на Павел, виждаме, че той говори за последните неща с термини за оправдание.

Синоптичните евангелия говорят относно Божието царство, четвъртото евангелие относно вечен живот, Деяния относно есхатологичното изливане на Светия Дух, а Павел относно очаквания последен съд.

Когато се обърнем към Исус, той ни предлага присъдата на последния съд. Ти имаш вечен живот, ти си приет. Няма осъждане.

Всички тези са есхатологични сцени. Царството, вечен живот, Духа, присъдата – всички те представят есхатологията. Есхатологията е главна тема в Библията.

Помислете за този истински ключ за есхатологията. Заключителните събития на Христовия живот представят предварително, заключителните сцени на световната история. Новият завет представя Голгота като въвеждаща времето на края. Вика на Христос на кръста „Свършено е!” – е тема, която преминава през цялата Библия. Страстната седмица на Христос е предварително представяне на завършването на Божието дело в кроя на историята.

Нека да кажа това по друг начин. Събитията в края на старозаветната ера (записа на евангелията относно страстната седмица, който кулминира в смъртта и възкресението на Христос) представят предварително, предсказват и са символ за последните дни на световната история.

Събитията в евангелията, които отбелязаха края на старозаветната ера, представиха предварително събитията, които ще отбележат края на нашето време.

Позволете ми да ви представя илюстрация за това: „След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.  А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.” (Йоан 19:28-30)

„Свършено е!” Времето на края започна от Христовия кръст.

Забележете следния цитат: „А на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.” (Евр. 9:26)

„Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.” (1 Йоан 2:18)

„И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.” (Рим. 13:11-12)

„А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука, нам върху които са стигнали последните времена.”(1 Кор. 10:11)

„Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.”(Евр. 1:1-2)

„Краят на тези дни”

Времето на края започва от Голгота

Когато Исус, последния Адам (1 Кор. 15:45) извика: „Свърши се!”, Той гледаше обратно, към сътворението на света, към времето, когато другия гол Адам, стоящ до друго дърво на живот и дърво на познание на доброто и злото заспа.

Първият Адам беше опериран, за да може на шестия ден да получи съпруга, Ева.

„Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Бит. 2:1-3)

Когато Исус извика „Свърши се!” – съботата наближаваше. В синагогите в Палестина думите от Битие бяха прочетени. Думата „свърши” е използвана няколко пъти. В евангелията Исус, втория или последен Адам е „приспан” на шестия ден. Той е на дърво (Дея. 5:30) – кръста е дървото на живота и дървото на познаване на доброто и злото. Неговото сърце е разтворено (от копие). Той има съпруга – църквата, която включва теб и мен.

„Свършено е!” – каза Исус.

„Свършено”, е ключова дума в Библията.

В последната глава на Изход на няколко пъти се повтаря, че Мойсей направи всичко, което Господ заповяда. След това четем: „Така Моисей свърши делото. Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията.” (Изх. 40:33-34)

След това в книгата Рут, в последния стих на втора глава ни се казва, че Рут остана, докато работата на полето беше свършена. В края на следващата глава, нейната свекърва и каза: „Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.” (Рут 3:18)

На вас ви е позната останалата част от историята на Рут. Рут, която беше осъдена от закона, тъй като беше езичничка, беше приета поради благодатта на господаря на жетвата. Този човек беше Вооз, чието име означава „сила в Него”. Вооз говори нежно на Рут. Той я покри с полата на дрехата си в женитба (Рут 3:9), за да може тя да принесе плод. Договорът беше направен във времето на пасхата, когато той спеше в снопите на полето.

„Човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.” (Рут 3:18)

Когато достигнем до последната книга на Библията четем: „И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.”(Откр. 16:17) „И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.”(Откр. 21:6)

Нека ви напомня за нещата, които доведоха до завършването на Христовото дело на Голгота.

В неделя, преди разпети петък, Христос влезна триумфално в Ерусалим. Религиозният свят беше поляризиран. Враждуващите религии – Фарисеи, Садукеи и Херодиани – се подготвиха да се съюзят с римската държава, за да се отърват от общия си враг, Христос. Те се наговориха да го убият.

Исус се беше противопоставил и беше поставил под съмнение многобройната религиозна традиция. За да избегнат даването на отговор на Христос, религиозните водачи решиха, че е по лесно да го убият. Това е процедура, която често е била следвана.

Тук виждаме силния вик, поляризирането, връзката между църква и държава, смъртната присъда, малко време на скръб в Гетсимания и по-голямо време на скръб на кръста. Исус каза, че Неговия кръст ще бъде съд над този свят. Кръстът разделя света на спасени и изгубени и по този начин представя предварително, последния ден на света.

Ние не сме спасени поради това, че сме били добри, или изгубени поради това, че сме били лоши. Аз съм спасен според това дали съм в Христос или не! В Христос, аз съм спасен.; извън Христос аз съм изгубен. Това е значението на кръста. Христос беше разпнат между двама разбойника. Христос също така е разделящата преграда между единия разбойник и този, който се обърна с молба към Христос, а другия го прокле. Ние всички сме разбойници.

„Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.” (Рим. 3:22-23) Това, което определя разликата е моето отношение към Човека на средния кръст. Греха не е този, който прави разликата, а Сина.

Тъмнината, която обви кръста представя предварително последния велик ден на съда. Земетресението по време на Христовата смърт (когато мъртвите бяха възкресени, виж Мат. 27:52), представя предварителното събиране на множествата, които ще дойдат пред съдебния престол. Също така там е и Царя-Съдия, издигнат на високо. Тъй като събитията в края на старозаветната ера, представят предварително събитията, които ще се случат в края на новозаветната ера, нашето кратко обобщение на страстната седмица ни показва какво ще се случи в последните дни. Триумфиращо, благовестието ще бъде проповядвано за последен път под силата на Светия Дух. Благовестието ще достигне всеки народ, царство, език и люде, както Мат. 24:14 предсказва.

Времето ще дойде, когато църквата наистина ще проповядва благовестието. Не „благовестието” на нашите субективни чувства, които обичаме толкова много, но истинското, историческо и обективно благовестие на Писанията. Резултата от това ще бъде поляризиране на света. Някои ще мразят благовестието, а други ще го обичат, но тези, които го представят пред света ще бъдат обявени за смутители на света.

Света се опитва отчаяно да запази себе си. Той е балансиран опасно, като чупливия глобус се смалява непрекъснато, превръщайки се в съседство, но не и в братство. В това несигурно, опасно състояние, правителството на света ще се страхува от тези, които не се подчиняват. Истинските християни на благовестието ще бъдат обявени извън закона, тъй като те отказват да се поклонят на царя на този свят (Откр. 17:14). Те имат друг цар, Цар Исус. Християните ще бъдат обявени извън закона и заплашени със смърт.

Те ще преминат през време на скръб, каквото не е имало и много от тях ще бъдат убити. Някой ще бъдат обезглавени (Откр. 22:4). Но след това ще дойде великия ден на възкресението, Тогава Царя на царете и Господ на господарите ще се завърне и баланса на присъдата ще бъде коригиран.