Преглед на Римляни
Глави 1 – 3
 

Тези три глави са най–важните
в цялата литература и живот.
Те адресират най–важния проблем
на човечеството–и дават отговора му
в кръста на Христос!

Всеки от нас иска да притежава духовна сила в живота си. Ние можем да я намерим само в благовестието. Благовестието е добрата вест, добрата история за това, което Исус извърши за нас, то е историята за Неговия живот, смърт и възкресение. “Аз не се срамувам от благовестието, защото е сила Божия за спасение на всеки, който вярва." (Рим.1:16)
    

Ние сме хора и това означава, че имаме проблеми. Ние имаме всякакъв вид проблеми и най–вече информационни. Веднъж, по време на религиозно събрание, Исус каза на хората: “Вие грешите, защото не познавате Писанията, нито Божията сила” (Мат.22:29 и Мар.12:24). Ние допускаме грешки, защото не познаваме Библията. Ние грешим, ние пропускаме целта, защото не познаваме Бог.
    

Също така имаме проблем с вина. Взаимоотношенията са от огромно значение за нас. Ако се чувстваме, както у дома си, с Бог,  със себе си и с нашите съседи, ние живеем в небесна атмосфера още на тази земя. Ако не се чувствуваме, както у дома си с Бог, със себе си и нашите съседи, ние живеем в ада, още на тази зема. Изборът е наш.
    

Независимо, дали признаваме това или не ние имаме проблем наречен смърт. Всички се страхуваме от смъртта. Не сме като животните, които са съвършено спокойни относно нея. Тя не представлява нищо за тях. Но жилото на смъртта е грехът.

Библията дава отговор на проблемите ни
Бог е дал отговора на тези проблеми в Святите Писания. Той ни е показал начина, по който трябва да живеем. Основният проблем в живата е правенето на избор, защото всяко нещо, което правим или не правим е от значение. Нещата, които не правим, и които не познаваме, могат да ни унищожат. Затова Бог ни е дал книга, която да ни каже как да живеем и как да умрем.
    

От горе на всичко това, тя разрешава проблема с приемането ни.
                                           

Аз чувам думите на живот

И размишлявам върху кръвта
Аз виждам великата жертва
И съм в мир с Бог
    

Няма друг път. Във всяка религия, омилостивението между Бог и човека винаги, изисква жертва. Разликата в християнската религия е, че Бог се погрижи за жертвата:
 

“Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели...  И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога” (2Коринтяни 5:14,18-21).
 

В Него
Тази малък израз, “в Него” (или “в Христос”) се намира на 165 места в Новия завет. Чрез вяра, ние сме “в Него”. В мига, в който положим нашите ръце върху главата на Божието Агне, всичко, което Той направи и всичко, което беше, ни се придава.

Бог не вижда повече в мен и теб отвратителността на грешника, но вижда приликата ни със Своя Син, в когото вярваме. Това е значението на мисълта да бъдем в Христос, “в Него.” Новият завет казва: “Съразпнах се с Христос.” (Гал.2:20) И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос.” (Кол.3:1) “И вие имате пълнота в Него.” (Кол.2:10) “Бог ни възкреси заедно с Христос и ни постави заедно с него на своя престол в небесните владения – нас, които сме в Христос Исус.” (Еф.2:6) Всичко това е благодарение на милостта на Бог.
    

Пет пъти Новия завет използва фразата “Христос в нас.” Тя също е важна фраза, но различна от “в Него.”
    

Разликата  между двете е:  между нашата пълнота на вяра “в Него”, и нашата лична непълнота независимо от това, че Христос е “в нас.” Разликата е между завършената работа на Бог “в Него” и работата, която е започнала за нас, “в нас”, простените грешници. Разликата е между съвършено и несъвършено, между оправдание и освещение.

Оправдание чрез вяра
Павел казва: “Праведният чрез вяра, ще живее.” Не забравяйте, че “оправдан” е същата дума както “праведен.”
    

В някои деноминации, “оправдание чрез вяра” традиционно се разбира, че включва две неща. 1) Да бъдеш обявен за праведен (оправдание) и 2) да бъдеш направен праведен (освещение), т.е. нашето положение пред Бог чрез вяра в Христос и нашето състояние пред Бог. (Използвайки думата състояние, ние имаме предвид работата на Святия Дух в нашия живот, правенето на добри дела и изработването на характер.)
    

Това, разбира се не е “оправданието чрез вяра” на Новия завет. Никога, никога, никога.
    

В Павловата дискусия за приемането, и в неговата дискусия за “оправданието”, “оправдание” и “вяра”, “праведен” и “вяра” са свързани заедно 13 пъти в 13 стиха. Те никога не са свързани в неговата дискусия относно “освещението”. Много важно е да разберем, че освещението, т.е.  да бъдем направени праведни, е плод на благовестието. То не е благовестието. То е резултат от благовестието.
    

Благовестието е добрата вест относно смъртта и възкресението на Христос.  Неговата съвършена правда ни се придава, чрез вяра в Христос и Бог ни приема – в този момент. Освещението или, работейки заедно със Святия Дух, е плод на благовестието.

Различни, но не отделни
Когато на Голгота,  от прободените ребра на Спасителя потекоха кръв и вода, важното, на което трябва да обърнем внимание е, че те бяха различни, но не отделни. Ти си вещ теолог, ако знаеш как да пазиш някой неща, които никога не трябва да бъдат разделяни, отделно едно от друго.
    

Членовете на триединството са различни; те не са отделни. Повечето християни не са триединни; те са три–вярващи. Те имат три отделни бога. Това не е доктрината за Триединството. Библейската доктрина за Триединството е, че където е един от членовете на Триединството, другите са винаги там, въпреки че единият е в авангард. Бащата не страда физически на кръста, но той бе в Сина. “Бог, беше в Сина, примирявайки света със себе си.” (2 Кор.5:19) Чрез Вечния Дух, Христос принесе себе си. Цялото Триединство беше там.
    

Различавай, но не разделяй тъй като няма да можем да видим славата на Христос в Неговото завършено дело на кръста. Това дело беше извършено за нас и ни дава съвършено местоположение пред Бог в този момент. Това е оправданието. Плода на оправданието – или да бъдеш обявен за праведен в Христос – е идването на Святия Дух в твоя живот. Това е освещението, което винаги следва оправданието.

Велико начало
Освещението само започва нашето формиране по образа на Исус Христос. То обаче не завършва в този живот. Няма съвършен християнин дори ако той или тя са били християни за 100 години, опитвайки се да бъдат, като Господаря. Колкото повече се доближаваме до Христос, толкова повече изповядваме нашата разлика с Него. Вродено съвършенство ще бъде постигнато само след промяната на прославянето, когато Христос се завърне.
    

“Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?”(Еремия 17:9). Най–добрите хора на земята, могат да предложат единствено непрекъснати литургии продиктувани от вина. В същото време, благодарение на благовестието, те могат да извикат: “Няма никакво осъждане за тези, които са в Исус Христос” (Рим. 8:1).

Благовестието дава отговор на нашите въпроси
Книгата към Римляните отговаря на въпросите: “Как биваме примирени с Бог?”; “Как да живеем?”; “Как да живеем със себе си?”; “Как да живеем със съседа си?” Когато гледаме към ключа на тази книга (Рим. 1:16–17) забелязваме, че когато говори относно благовестието Павел казва: “Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Рим. 1:16–17).
    

Изразът, “оправдание чрез вяра” е отличителен знак обхващаш първите пет глави от Римляни. Тези глави говорят за това, което Христос направи за нас. Това е, поради което Бог ни приема в момент на проявена вяра.

Вяра и кръста
Вярата не е нещо, което ние трябва да постигнем със собствени сили. Вярата не е нещо, което ние произвеждаме. Вярата е Божий дар за нас когато научим, че Христос ни обичаше толкова много, че умря за нас. Ако Голгота не може да стопи и промени сърцето ни, Бог не може да направи нищо повече.
    

За християнина кръста е слънцето на небето. Да отнемеш кръста от християнина е, като да отнемеш слънцето от небето. Да коленичи в подножието на кръста е най–високото място, което християнина може да достигне. Кръстът е проповедта на Блаженствата. Той е демонстрация на десетте заповеди. Той е 1 Коринтяни 13 глава илюстрирана. Кръстът е плода на Духа в пълно разцъфтяване.
    

На Голгота ние виждаме великия, чист, безгрешен и вечен Бог направен отрепка на всемира за нас. Когато Исус бе на кръста, ние всички бяхме там. Ти може да знаеш деня на твоята смърт. Тя настъпи преди 2 000 години.
    

“Понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели” (2 Кор. 15:14) Този стих не казва: “Ако един умря за всички, то всички не трябва да умират.” Павел казва: “Всички умряха.” Ние умряхме в Него. Следователно, ти и аз платихме заплатата за нашите грехове, минали, настоящи и бъдещи.

Оправдание – не само опрощение
Оправдание – великата идея в Римляни – не е само опрощение за миналото. Дори не е само опрощение. Оправданието отива по–далеч. Оправданието казва: “Аз те приемам, като че ли ти никога не си съгрешавал.” Да бъдеш оправдан, означава да бъдеш обявен за праведен. То не означава само да бъдеш опростен. Безспорно то включва реалността на опрощението, но Бог, за да ни докаже, колко много ни обича казва: “Аз ще ви третирам като такива, които никога не са съгрешавали.”
    

 Сега ние виждаме значението на кръвта и водата, които изтекоха от Христовите ребра – различни, но не отделни.

Кръв и вода
Исус каза на Петър: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат“ (Йоан 13:8). Тези думи представят кръвта на Исус.
    

В мига, в който ти повярваш в Христос, твоя живот е умит, очистен от кръвта. Този очистващ поток, продължава да тече и да те очиства през всичките дни на живота ти. Всеки момент, всеки час, всеки ден през който се доверяваш на Исус, Бог те вижда само в Него, дори и ако си извършил сто грешки тази сутрин.

Какво прекрасно учение! Където има съзнателна вина, вината се превръща в съзнателна омраза, в себе омраза, болест и злополуки.
    

Ние трябва да държим водата и кръвта различни. Кръвта на Христос е, която ни оправдава. Водата е символ на Святия Дух, който идва в нас, като резултат от очистването. Святия дух, променя сърцата, ума и навиците ни, той променя живота ни! Кръвта и водата, не са отделни, но са различни. Ти може да се довериш само на това, което кръвта е извършила за теб, защото работата на водата все още не е завършена.
    

Всякога, когато погледнем вътре в себе си, ние ще бъдем обезкуражени. Кой има достатъчно вяра? Кой има достатъчно любов? Кой е съвършен баща, съпруг, син, съпруга, майка, дъщеря? Никой.
    

Освещението е винаги плода на благовестието. То не е част от оправдание чрез вяра. То е резултата от нея. "Оправданието произхождащо от вяра” (което според Мартин Лутер е точката, която определя стоящата или паднала църква) е оправдание чрез вяра.

Оправдание чрез вяра е благовестието
“Оправдание” и “праведност” са една и съща дума в оригиналния гръцки текст на Новия завет. Когато хората четат Библии на други езици (не английски) те откриват това. Когато четете различни английски преводи, вие често намирате, че тези думи са преведени различно. Това, което един преводач превежда като оправдание”, друг превежда като “праведност”.
    

“Оправдание чрез вяра” е “праведност чрез вяра”. “Оправдание” и “праведност” не са две различни думи в Римляни. Оправдание е най–сладката мелодия, която някога е чута да излиза от човешки устни. Това е единствения интерес, който трябва да погълне всички останали.
    

Човечеството има проблеми. Тези проблеми са относно правилно и неправилно, как трябва да се държим, приемане и смърт. Когато видим кръста, тези проблеми се фокусират в него и ние започваме да ги разбираме. Ние сме окуражени. Ние можем да се радваме в Исус Христос независимо от нашите недостатъци, независимо от нашите грешки. Бог ни прощава всеки грях, поради кръста. Съвършената правда на Христос ни е приписана. Бог ни приема в Своя Син. Ние сме съпроводени и приети в Божието присъствие и Неговото небесно семейство.
    

Живота с Христос е прекрасен.